Диакритичните знаци в Корана: Разлика между версии

[[File:Sura_24_without_vowels_dots.jpg|right|thumb|415px|Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки.]]

Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи имаше и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.

Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста имаше съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.

Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br>

Както казахме по-рано, Коранът е написан до голяма степен без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме от векове. Имаше много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и нямаше къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите трябваше да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци.  

... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези вариантит са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.}}

==External Links==

*[https://brill.com/display/title/61587?language=en Quranic Arabic: From its Hijazi Origins to its Classical Reading Traditions] by Marijn van Putten (2022) published by Brill (free for open access pdf download)

*[https://quranvariants.wordpress.com Quran Variants blog and resources page]

[[Category:Не завършени статии]]