Диакритичните знаци в Корана

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки(диакритични знаци).
  • Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики[1].

  • ДИАКРИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1.Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че основната буква бележи друг звук. За означаване на звук "ш" в чешки език се използва буквата "s" със специален диакритичен знак — "?" 2.Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги. —От гр. διακριτικός 'различаващ, различителен'[2].

  • Диакритичен знак - (Diacritical mark) Ексент или друг спомагателен знак, добавен към буква, за да бъде отличена или за да се промени произношението й[3].

  • В българския език такива знаци към буквите не се използват, както и в английския, където те влизат в действие само при чуждиците. От друга страна тези малки знаци около буквите, предназначени да модифицират произнасянето им, се използват в много други езици. Терминът Diacritic произлиза от латинизираната версия на гръцката дума diakritikos, със значение „служещ за различаване“ и представлява съчетание на представката dia (между) и krinein (отличавам, отделям, преценявам). По същество понятието означава точно това. Например при изписването на испанската дума año (година) се използва диакритичен знак над n, във френската дума là (там) знакът за ударение я отличава от определителния член за женски род la, а под буквата s в румънската дума peşte (риба) се поставя апостроф. В английския език макар да не се използват диакритични знаци, се обръща внимание на съседните букви, за да се промени произношението: например в думата shoe (обувка) буквата h в съчетание с s се произнася като „ш“, докато в думата hot (горещ), h се произнася като „х“. Макар че не се срещат в английския език, диакритичните знаци не са изключение в много езици, които използват латинската азбука. Те се срещат и в кирилицата, арабската писменост, иврита, турската писменост, при санскрита, при индоевропейските езици и дори в корейския[4].

Значение на Диакритичните знаци

В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на арабски език.

Най-ранните ръкописи на Корана са използвали много ограничено диакритични знаци, което е вярно и за други ранни арабски документи от 7 век. Точки (или малки тирета) за разграничаване на хомографски съгласни като ت и ب първоначално са били използвани само спорадично, а маркировки за къси гласни започват да се виждат в края на 7-ми / началото на 8-ми век от н.е., когато цветните точки са въведени за тази цел, което показва голямо разнообразие от традиции в четенето. В такива ръкописи е имало и липса на вътрешни за думите алифи. Хамза и танвин също не са маркирани в ранните ръкописи, въпреки че академичните изследвания показват, че те не са били говорени на диалекта на Стария Хиджази, на който първоначално е бил произнесен Коранът, и е имало редуцирана система за окончание на падежи, която по-късно е била класифицирана.

Поради такова ограничено използване на диакритични знаци в най-ранните ръкописи на Корана, както и на вариантните традиции за устно четене, а също и поради това, че Мухаммад може да е позволил свобода на действие при четенето на всяка дума, понякога не е възможно да имаме доверие в оригиналното значение на консонантния текст, стандартизиран от халиф Осман около 650 г. сл. н. е., въпреки че за по-голямата част от текста има съгласие. Поради изобилието от възможности за допускане на грешки, Коранът е бил пренаписан и чрез граматически промени, отделни букви и понякога промени в отделни думи, така че не можем да сме сигурни кой (ако има такъв) от вариантите от традициите на четене и свързаните с тях ръкописи правилно запазват оригиналния Коран до буквата или дори до думата, както мнозина твърдят, дори и стандартизиран при Осман.

Дилемата на Корана

Бихме желали да осведомим нашите читатели за граматичните проблеми в Корана на арабски език и главно тези, свързани с диакритичните знаци. Арабската писмена система е била все още в процес на развитие по времето на Мухаммад и поради тази причина Коранът първоначално е бил написан без съвременните диакритични знаци. Те са добавени доста години след последното коранично откровение и последвалата смърт на Мухаммад. Проблемът тук е, че добавянето или изваждането на диакритични знаци променя коренно значението на арабския текст, като по този начин потенциално се променя и книгата на Аллах.

Добавянето на диакритичните знаци

Развитие на арабски шрифт до използване на диакритични знаци днес

Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги e и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:

Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис


на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка ﷺ и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах ﷺ Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка ﷺ да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци.
Предговор от Корана на български език, преведен от Цветан Теофанов

Важност на диакритичните знаци

По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме. Имало е много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и е нямало къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е от общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите е трябвало да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци.

Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни пунктирания на съгласни. Първият пример променя една коренна дума в друга, докато вторият пример засяга граматическия субект на глагола.

Стих Рецитиране 1 Рецитиране 2 Бележка Варианти на превод, транслитерация и арабски текст
Коран 43:19 Уарша(Главен рецитатор) от Нафи, Ибн Катир и Ибн Амир:
И направиха ангелите, които са с [аинда عِندَ] Всемилостивия, жени. Бяха ли свидетели на тяхното създаване? Техните показания ще бъдат записани и те ще бъдат разпитани. 		Другите рецитатори:
И направиха ангелите, които са слуги [айбаду عِبَٰدُ] на Всемилостивия, жени. Бяха ли свидетели на тяхното създаване? Техните показания ще бъдат записани и те ще бъдат разпитани. 		Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com
Коран 20:96 Ал-Кисаи и Хамза (Главни рецитатори)
Той каза: „Видях това, което ти не видя [табсуру تَبْصُرُوا۟], затова взех шепа [прах] от следата на пратеника и я хвърлих, и така душата ми ме примами.“ 		Другите рецитатори:
Той каза: „Видях това, което те не виждаха [йабсуру يَبْصُرُوا۟], затова взех шепа [прах] от следата на пратеника и я хвърлих, и така душата ми ме примами.“ 		Ал-Самири(човекът, който според исляма направи теле в отсъствието на Мойсей) говори с Моисей. Коя версия трябва да е казал? Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com

За още някои примери от Корана на варианти в традициите на четене, причинени от неяснота в писмения текст, виж на английски език - Варианти на Корана.

За да могат хората, които не говорят арабски, да разберат какво се обсъжда тук, ще разгледаме няколко арабски думи и как използването на диакритични знаци за съгласни влияе на техните значения и дори може да промени една дума в друга с напълно различен съгласен корен:

Думата за „момиче” е „бент”. Думата е съставена от три букви, които са „бa“, „н“ или „ноон“ и „тa “. Когато тези три букви са свързани помежду си без диакритични знаци, те ще изглеждат идентични. Те ще изглеждат като три съседни полумесеца, обърнати нагоре. Разликата между тях е никаква. Само диакритичните знаци (и точките) могат да направят разликата между тях. Ето как работи:

  • Ако поставите една точка под някоя от тях, става „бa“
  • Ако поставите две точки под някоя от тях, става „я“
  • Ако поставите една точка над някоя от тях, става „нон“
  • Ако поставите две точки над някоя от тях, става „та“
  • Ако поставите три точки над някоя от тях, става „тха“

Следователно, има множество възможни алтернативи, които биха могли да възникнат от подреждането на диакритични знаци над всяка от буквите.

Освен това, ако поставите един знак под първата буква, две точки под втората и две над третата, думата „момиче“ ще стане „баит“, което се превежда като „дом“.

  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
  • Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
  • Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
  • Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
  • Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
  • Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
  • Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“

Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.

За да разберем по-добре значението на това, ще цитираме Ибн Каммуна, чиито роден език е арабският:

Не мисля, че читателят може да прецени колко голям проблем е това без прилагането на солидни примери. Нека да дам няколко примера. Вземете две арабски думи като „сами“ и „шами“. Двете думи са написани на арабски по същия начин, с изключение на едно второстепенно нещо: думата „сами“ няма точки върху буквата „с“. Думата „шами“ има три точки върху същата първа буква. Така че разликата между двете думи е само трите точки върху първата буква. Сега разликата в значението е огромна.

Думата „сами“ на арабски език може да е име на мъж, но също така означава и „на висока позиция“. Човек със „сами” морал означава човек с високи морални ценности. Думата „шами“, от друга страна, означава „сириец“ или някой от „Шам“ (може да означава от град Дамаск или от страната Сирия). Ето още един пример: вземете думата „хал“ на арабски (с тежко „х“). Това означава „ситуация“.

За разлика от нея, думата „кхал“ може да означава „празен“ или „чичо на майката“. Сега разликата в писането на арабски език между двете думи е само една точка върху първата буква в думата „кхал“. Думата „хал“ няма никакви точки. Виждате, че една точка разлика може да направи огромна промяна в значението на думата в арабския език. Този огромен проблем с Корана не може да бъде оценен от английския читател без живи примери. Опитах се да изясня този въпрос в двата примера, които току-що споменах.

Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста! Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:

... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези варианти са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.
Ибн Каммуна - Сборник на Корана, част 2 - Международна свобода на вярата, 12 февруари 2009 г.

В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява:

Коранът е написан на куфийски шрифт без диакритични точки, вокализация или литературна продукция. Не се прави разлика между думи като „роби“, „роб“ и „в“ или „имам“, или между „подмамвам“ и „заблуждаваме се взаимно“ или между „разследва“ или „уверявам се“. Поради познаването на арабския език, четенето му от самите араби е било прецизно. По-късно, когато неарабите са приели исляма, започват да се появяват грешките при четенето на Корана, когато тези неараби и другите араби, чийто език е бил повреден, са започнали да го четат. Неправилното четене понякога променя значението.
Д-р Ахмад Шалаби, „Историята на ислямското право“, стр. 43

Други знаци за вокализация

Дори след добавяне на съгласни точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде изрично определено със сигурност, освен след добавяне на знаците за вокализация за кратките гласни (например بَ ba, بِ bi, بُ bu). Тези знаци включват Damma, Fathha, kassra, shadda, scoon, madda и т.н. Те се поставят над или под буквата, за да повлияят на нейното произношение и да носят граматично и често синтактично значение.

Например:

  • Думата „бент“ ще стане „банат“, ако на втората буква се постави „фатхха“, което ще означава „тя е построила“ .
  • Думата „баин“ (което се превежда като „между“) ще стане „байян“, ако добавим „шадда“ на първата и втората буква, което означава „Той се проявява“.
  • Думата „набат“ (което се превежда като „порасна“ за нещо, което е засадено) ще стане „наботт“, ако добавим „дамма“ към втората буква, което означава „ние взимаме решение“.


Както съгласните диакритични точки, така и знаците за вокализация не са били използвани или почти не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно би имало широк кръг от проблеми и огромна задача за преводачите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация към всяка буква в Корана. Следователно имаше много възможности да се правят грешки, които биха направили невъзможно да се гарантира, че оригиналните значения на думите в Корана са непроменени.

Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни маркировки за вокализация на кратки гласни. Първият пример променя обекта на глагола, създавайки противоречиви разкази за диалога между Мойсей и фараона във вариантните четения, докато вторият пример дава противоречиви разкази за историята на Лот и неговото семейство.

Стих Рецитиране 1 Рецитиране 2 Бележка Варианти на превод, транслитерация и арабски текст
Коран 17:102 Ал Кисаи
[Муса] каза, "Вече съм знаел [аалимту عَلِمْتُ] че никой не е изпратил тези [знаци] освен Господаря на небесата и земята като доказателство, и наистина мисля, о, Фараоне, че си унищожен." 		Други рецитатори:
[Муса] каза, "Вие вече знаете [аалимта عَلِمْتَ] че никой не е изпратил тези [знаци] освен Господаря на небесата и земята като доказателство, и наистина мисля, о, Фараоне, че си унищожен." 		Това се случва в диалог. Коя би трябвало да е правилната история? Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com
Коран 11:81 Ибн Катир и Абу Амр:
Ангелите казаха: „О, Лот, ние наистина сме пратеници на твоя Господ; [следователно], те никога няма да те достигнат. Затова тръгни със семейството си през част от нощта и нека никой от вас не поглежда назад - освен жена ти [илла мраатука إِلَّا ٱمْرَأَتُكَ - именителен падеж]; наистина, тя ще бъде поразена от това, което ги поразява. Наистина уговорката им е [за] сутринта. Не е ли близо утрото?" 		Други рецитатори:
Ангелите казаха: „О, Лот, ние наистина сме пратеници на твоя Господ; [следователно], те никога няма да те достигнат. Затова тръгни със семейството си през част от нощта и нека никой от вас не поглежда назад - освен жена ти [илла мраатака إِلَّا ٱمْرَأَتَكَ - винителен падеж]; наистина, тя ще бъде поразена от това, което ги поразява. Наистина уговорката им е [за] сутринта. Не е ли близо утрото?" 		Тези варианти пораждат противоречиви инструкции от ангелите към Лот[5][6] Bridges translation
Corpus Coranicum
nquran.com

За още някои примери от Корана на варианти в традициите на четене, причинени от неяснота в писмения текст, виж на английски език - Варианти на Корана.

Класически мюсюлмански учени: Диакритичните знаци бяха въведени, защото започнаха да се появяват грешки

Според Ибн Таймия в неговия труд „Шейхът на мюсюлманите“, мюсюлманите започват да използват диакритични знаци, тъй като започват да се появяват грешките при четенето:

Сподвижниците (приятелите на Мухаммад или т.нар. „Сахаба“) не са поставяли гласни и не са поставяли диакритични точки за буквите в преписите от Корана, които са написали, но по-късно, през последната част от епохата на Сподвижниците, когато започват да възникват грешки при четенето, те са започнали да поставят диакритични точки в преписите на Корана и да ги вокализират. Това е било допустимо според авторитета на повечето учени, макар че някои от тях не са го одобрявали. Истината е, че тук няма място за неодобрение, защото ситуацията го е налагала, като диакритичните точки разграничават буквите една от друга, а вокализацията обяснява граматичните окончания.
Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, том. XII, стр. 576 и 586

Ибн Таймия също така твърди:

Сподвижниците на Мухаммад никога не са използвали диакритични точки или вокализация за Корана. За всяка дума е имало две четения - да се използва (например) или „я“, или „тах“ в такива думи като „те правят“ или „ти правиш“. Сподвижниците не са забранили едно от четенията за сметка на другото, след което някои наследници на Сподвижниците са започнали да използват диакритичните точки и вокализацията за Корана
Ибн Таймия, „Шейхът на мюсюлманите“, стр. 100

Това означава, че Мухаммад е приемал повече от един вариант на четене. В известната си книга „Ал-Иткан Фи Улим ал-Коран“ („Коригираната наука на Корана“), Джалал-ал-Дин-ал-Суюти повтаря някои от тезите на Ибн Таймия относно създаването на диакритични знаци.

Ал-Суюти прави важно изявление, в което казва, че разликите в четенето са довели до различия в ислямското право[7]. Той илюстрира това със следния пример: Той посочва, че някои учени изискват от поклонника да се измие отново (да извърши очистване), преди да се помоли, ако се е ръкувал преди това с жена. А други учени изискват от него да го направи само в случай на полов акт, а не защото само се е ръкувал с нея или я е докоснал.

Причината за това несъгласие е заради една дума, намерена в Главата за жените (стих 43) и въпросът е дали има дълга гласна „a“ или не. Учените Джалалайн и Бадауи отбелязват, че и Ибн Умар, и Ал-Шафии са твърдо несъгласни с Ибн Аббас относно начина, по който интерпретират този стих, защото Ибн Аббас настоява, че смисълът, който е използван тук, е в случай на действително сношение, докато първите двама казват: „Не, достатъчно е за един мъж да докосне кожата на жена или ръката й, за да се наложи повторното му очистване (измиване).“

Заключение

Поради това, че диакритичните знаци не са включени в оригиналния Коран и тяхното използване е толкова сложно, а също и понеже Мухаммад е позволил повече от един вариант за четене на всяка дума, няма начин да се определи първоначалното значение на текста. Поради изобилието от възможности за грешки и невъзможността на тълкувателите да достигнат до правилната дума, най-вероятно Коранът е променен, което означава, че версията, която имаме днес, не е непроменено слово на Аллах, както твърдят мюсюлманите.


Вижте също

Външни линкове на английски език

Източници

  1. ↑ Речник на думите в българския език - диакритичен
  2. ↑ ДИАКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
  3. ↑ Диакритичен знак
  4. ↑ Диакритични знаци / Diacritic
  5. ↑ Виж обяснението - Тафсир ал-Джалаян, което също е често срещано сред ранните коментатори и граматици, които очевидно не се придържаха към вековно по-късния възглед, че всеки вариант е божествен. Много по-късно, например, Абу Хайян твърди, че и в двете четения изключението се отнася до съпругата на Лут, която гледа назад, въпреки противоречието с други сури, в които се споменава, че тя е останала, и въпреки версията на Ибн Масуд, която пропуска частта за поглед назад, и въпреки фактът, че не беше необходим вариант (и смущението можеше да бъде избегнато), ако и двете означаваха едно и също нещо.
  6. ↑ Вижте също: Историята на Лот (...) намира ясни паралели с историята, разказана в Битие 19. Нишка за конкретен вариант на четене." Twitter.com thread by Dr. Marijn van Putten - 25-ти Октомври 2021г. (archive)
  7. ↑ Jalal-al-Din-al-Suyuti, "al-Itqan Fi Ulum al-Qur'an" (Коригирана наука на Корана), част 1, стр. 226
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Диакритичните_знаци_в_Корана&oldid=5618“.