Порочност на Корана

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето
Промени и създаване на Корана
Порочност на Корана
Проблеми с автентичността на Корана
Повредеността на Корана

Трудности при събирането на кораничните стихове

Разказва Заид бин Табит Ал-Ансари: който беше един от тези, които написаха Божественото Откровение: Абу Бакр ме повика след (тежките) поражения сред воините (от битката) при Ямама (където голям брой от рецитаторите на Корана бяха убити). Омар беше там с Абу Бакр, който каза: „Омар дойде при мен и рече: Хората претърпяха тежки поражения в деня на (битката) при Ямама и се страхувам,че ще има още жертви сред рецитаторите (които знаят Корана наизуст) при последващи сражения, с което голяма част от Корана може да бъде изгубен, ако не го събереш. И аз мисля, че ти трябва да събереш Корана.“ Абу Бакр добави: „Казах на Омар: Как мога да направя нещо, което Пратеникът на Аллах не е направил?“ Омар ми каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо.“ И така Омар продължаваше да ме притиска, като се опитваше да ме убеди да приема предложението му до момента, в който Аллах отвори сърцето ми за това и аз се съгласих с мнението на Омар“. (Заид бин Табит добави:) Омар седеше до него (Абу Бакр) и не ми говореше. „Ти си мъдър млад мъж и ние не те подозираме (че говориш лъжи или от разсеяност): и ти написа Божественото вдъхновение за Пратеника на Аллах. Ето защо потърси Корана и го събери (в един ръкопис). „В името на Аллах, ако той (Абу Бакр) ми беше заповядал да преместя една планина (от мястото ѝ) щеше да бъде по-лесно от това, което той ми нареди относно събирането на Корана. Аз казах на двамата: „Как се осмелявате да направите нещо, което Пророкът не е извършил?“ Абу Бакр каза: „В името на Аллах, това е (наистина) добро нещо. И така аз продължих да споря с него за това, докато Аллах не отвори сърцето ми за онова, за което Той беше отворил сърцата на Абу Бакр и Омар. И така аз започнах да намирам коранични материали и да ги събирам от пергаменти, лопатни кости на камили, листа на финикови палми и от спомените на мъжете (които го знаеха наизуст). От Хузайма намерих два стиха от Сурат-ат-Тауба, които не срещнах при никой друг, (и те бяха)…

Структурирането на Корана

„Ибн Аббас каза на Усман: „Какво те накара да обединиш главата на Анфал и главата на Тауба (покаянието) без да ги разделиш чрез стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“? (И защо) си ги сложил сред седемте дълги (глави)?“ Усман рече: „Главите бяха дадени на Пратеника на Аллах. Главата Анфал беше сред първите, които бяха разкрити в Медина, а главата за Покаянието беше сред последните разкрити. Нейната история беше подобна на ранната история (на Анфал), ето защо аз си помислих, че е част от нея. Тогава Пратеникът на Аллах умря, без да е ни е показал, че тя е част (от Анфал); и така аз ги обединих и не написах между тях стиха „В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния“, и тя беше сред дългите глави“.[1]

Изгубени стихове

Стихът за Раджам (Убиването с камъни)

Съвременният Коран не съдържа наказанието Раджам (убиване с камъни) за прелюбодейци. Но Сахих(достоверни) Хадисите свидетелстват, че е имало стих в Корана, който се отнася до „Наказанието за убиване с камъни“. Омар, вторият Халиф на исляма, потвърждава изгубването на този стих от Корана:

„Абдулла б. Аббас съобщава, че Омар б. Хаттаб е седял на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и е казал: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание.
Разказано е, че Аиша е казала: „Стихът за убиването с камъни и за кърменето десет пъти на възрастен беше низпослан, и ръкописът беше с мен под възглавницата ми. Когато Пратеникът на Аллах умря, ние бяхме твърде заети със смъртта му, и една опитомена овца дойде и го изяде.”

Абд Аллах Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх и аят/стих 6:93

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах низпосла.” И да би видял как угнетителите са във въртопите на смъртта, и ангелите протягат ръце: “Извадете душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”.
Коран 6:93
Писарите на Мухаммад са били 42-ма на брой. Абдалла Ибн Сарх ал-Амири е бил един от тях и той бил първият кураиш измежду тези, които са писали в Мекка преди да отхвърлят исляма. Той е започнал да твърди: „Аз отвеждах Мухаммад, където си исках. Той ми диктуваше „Всевишния, Премъдрия“, а аз щях да напиша само единствено „Премъдрия“. Тогава той казваше: „Да, това е едно и също нещо.“ В някои случаи той казваше: „Напиши това и това“, но аз пишех само „Напиши“ и той казваше: „Както искаш.“ И когато този писар разобличил Мухаммад, той написал в Корана: „И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито”, а нищо не му е било разкрито.“ И така в деня, когато Мухаммад завладял Мекка, той наредил писарят му да бъде убит. Но писарят избягал при Усман Ибн Аффан, защото Усман е бил негов млечен брат (майка му е кърмила Усман). Заради това Усман го е спасил от Мухаммад. След като народът се успокоил, Усман завел писаря при Мухаммад и потърсил защита за него. Мухаммад замълчал за известно време, след което казал „да“. Когато Усман напуснал, Мухаммад рекъл: „Замълчах си само защото вие (народът) трябваше да го убиете“.[2]

Някои апологети твърдят, че Аби Сарх се е завърнал към исляма по своя собствена воля, без да бъде притискан, като цитират тафсира от Ал Табари върху стих 6:93, където се казва, че Аби Сарх се е завърнал към исляма преди завладяването на Мекка. Обаче Историята на Табари и хадисите в Сунан Абу Дауд казват, че той се е завърнал към исляма в същия ден, когато Мекка е била завладяна (т.е. под натиск, когато е бил представен на Мухаммад от своя млечен брат Усман).

Абдалла б. Са‘д б. Аби Сарх пишеше за него. Той се отрече от исляма и по-късно се завърна към исляма в деня на завладяването на Мекка.
Разказва Са‘д: В деня, когато Мекка беше завладяна, Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) даде защита на народа с изключение на четирима мъже и две жени, и той ги назова по име. Ибн АбуСарх беше един от тях. След това той разказа преданието. Той рече: Ибн АбуСарх се беше скрил при Усман ибн Аффан. Когато Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) поиска от народа да положи клетва за вярност, той го доведе и го изправи пред Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него). Той каза: Пратенико на Аллах, приеми клетвата за вярност от него. Той повдигна главата си и го погледна три пъти, като му отказваше всеки път. След третия път той прие клетвата му. След това той се обърна към Сподвижниците си и каза: „Няма ли някой разумен мъж сред вас, който да се изправи срещу този (мъж), когато е видял, че отказвам да приема клетвата за вярност, и да го убие?“..
Абу Дауд - 14:2677(англ.)
"„Беше ми разкрито“ , а нищо не му е било разкрито“ се отнася за Абдалла Ибн Са‘д Ибн Аби Сарх, който е бил писар на Пратеника на Аллах. Стихът (23:12), който казва „Сътворихме Ние човека от подбрана глина“ е бил разкрит, и когато Мухаммад е стигнал до частта, където се казва: „…после го оформяме в друго творение (23:14), Абдалла е казал: „Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!“ в удивление от подробностите при създаването на човека. Пророкът е казал: „Напиши го; понеже така беше разкрито“. Абдалла се е усъмнил и казал: „Ако Мухаммад казва истината, тогава и аз получавам откровението колкото и той, а ако лъже, това, което казах е добро колкото това, което той каза.[3]

От Сурата за Покаянието са изгубени 157 стиха

„Малик казва, че някои стихове от 9-та глава (Сура за Покаянието) са били пропуснати в началото. Сред тях е „В името на Аллах всемилостивия, Милосърдния“, защото е доказано, че дължината на Сурата за Покаянието е равна на дължината на Сурата за Кравата“. [4]

Разни

Ибн Омар ал-Хаттаб: „Нека никой от вас да не казва, че е придобил целия Коран, понеже как знае той, че е целият? Голяма част от Корана беше изгубен, ето защо нека казва: „Придобих това, което беше налично”[5]
Аиша: „По времето на Пророка, главата за Съюзените племена беше 200 стиха, когато биваше четена. Когато Усман редактира преписите на Корана, единствено сегашните (стихове) бяха записани ."[6]
Убай ибн Кааб: „Този велик сподвижник попита едного от мюсюлманите: „Колко стиха се съдържат в главата за Съюзените племена?“ Той каза: „72 или 73 стиха“. Той (Убай) му каза: „Тя беше почти равна на главата за Кравата (около 286 стиха) и включваше стиха за убиването с камъни“. Мъжът попита: „Какво представлява стихът за убиването с камъни?“ Той рече: „Ако възрастен мъж или жена са извършили прелюбодейство, убийте ги с камъни.[6]
Ибн Хазм: „Али Ибн Аби Талиб каза, че за това има надежна верига от източници."[7]
„Когато се е събирал Коранът, хората са идвали при Заид Ибн Табит (със стиховете, които са си спомняли). Той е отбягвал да записва някой стих, ако двама свидетели не са го потвърждавали. Последният стих от главата за Покаянието е бил открит единствено при Хузайма Ибн Табит. Заид е казал: „Запишете го, защото Пратеникът на Аллах е направил свидетелството на Хузайма равно на свидетелството на двама мъже“. „Омар е дошъл със стиха за убиването с камъни, но не бил записан, защото той е бил единственият свидетел за него.[8]
Аиша: „Сред (стиховете), които бяха разкрити, (стихът) за десетте кърмения беше отменен от (стих), който призовава за пет кърмения. Пратеникът на Аллах умря и този стих беше все още четен като част от Корана. Това се отнасяше за Абу Бакр и Омар“.[9]
Ибн Хазм: „Стиховете за убиването с камъни и кърменето бяха притежание на Аиша в един препис (на Корана). Когато Мухаммад умря и хората бяха твърде заети с подготовката за погребението, едно домашно животно влязло и ги изяло.“[10]
„Хамида, дъщеря на Аби Юнис, каза: „Когато баща ми беше на 80-годишна възраст, той прочете в преписа на Аиша: „Аллах и Неговите ангели да благословят (буквално да се молят за) Пророка , о, вие, които вярвате, благословете него и тези, които се молят на първите редици.“ Тогава тя рече: „Това беше така, преди Усман да промени преписите на Корана““.[11]
„Омар каза на Абдул-Рахман Ибн Оаф: „Не намери ли сред стиховете, които получихме някой да казва „Бъди ревностен, както беше ревностен в началото?“ Ние не го намираме (никъде).“ Абдул-Рахман Ибн Оаф му каза: „Този стих беше премахнат заедно с другите, които бяха премахнати от Корана.““[12]
„Маслама ал-Ансар каза на сподвижниците на Мухаммад: „Разкажете ми за двата стиха, които не са били записани в Корана, който Усман е събрал“. Те не можаха. Маслама рече:“О, вие, които повярвахте и се преселихте, и се бихте за делото на Аллах като (жертвахте) своята собственост и самите вас, вие получихте благовестието, ето защо сте благоденстващи. Също и тези, които ги подслониха, и им помогнаха и ги защитиха от онези, върху които Аллах (разкри) Своя гняв, никоя душа не знае какво ги очаква като награда за това, което са направили.““[13]
Ибн Катир: „Усман изгори остатъка от преписите, които бяха в ръцете на хората, защото те спореха за (правилното) четене и се биеха помежду си. Когато дойде ред да се вземе преписа на Ибн Мас‘уд, за да бъде изгорен, той им каза: „Аз знам повече от Заид ибн Табит (комуто Усман беше наредил да събере преписите на Корана).“ Усман писа до Ибн Мас‘уд като поиска от него да предостави преписа си за изгаряне.“[14]

Изрязани стихове

Съществуват доказателства за изрязването на някои стихове от Корана , въпреки че те са били разкрити на Мухаммад и хората от неговото съвремие са ги запомнили.

Разказва Анас: Пророкът изпрати седемдесет мъже от племето Бани Салим към племето Бани Амир. Когато те стигнаха там, моят вуйчо им каза: „Аз ще вървя пред теб, и ако те ми позволят да предам посланието на Пратеника на Аллах (това ще бъде добре); в противен случай ти ще останеш близо до мен.“ И така той се отправи към тях и езичниците му осигуриха защита. Но докато той съобщаваше посланието на Пророка, те извикаха един от техните мъже, който го наръга до смърт. Моят вуйчо каза: „Аллах е по-велик! С името на Господаря на Кааба, нека да пожъна успех“. След това те нападнаха останалата част от племето и избиха всички, освен един сакат мъж, който отиде на върха на планината. (Хаммам, под-разказвач, казва: „Мисля, че още един мъж се спаси заедно с него.)“ Гавриил съобщи на Пророка, че те (мъчениците) са срещнали своя Господ и Той е бил доволен от тях и ги е зарадвал. Ние рецитирахме: „Кажи на нашите хора, че ние срещнахме нашия Господ, Той е доволен от нас и ни зарадва“. По-късно този стих от Корана беше изрязан. Пророкът умоляваше Аллах в продължение на четиридесет дни да прокълне убийците от племената Рал, Дакван, Бани Лихян и Бам Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник.
Разказва Анас бин Малик: В продължение на четиридесет дни Пратеникът на Аллах умоляваше Аллах да прокълне тези, които бяха убили сподвижниците на Бир-Мауна; той призоваваше злото да се стовари върху племената Рал, Дакван и Усайя, които не се покориха на Аллах и Неговия Пратеник. Тогава беше разкрит един стих от Корана, който се отнасяше за тези, които бяха убити при Бир-Мауна, който ние рецитирахме, но по-късно той беше изрязан. Стихът гласеше: „Кажи на народа ни, че ние срещнахме нашия Господ. Той е доволен от нас и ни зарадва.“
Разказва Анас: Хората от племената Рил, Дакван, Усия и Бани Лихян дойдоха при Пророка и твърдяха,че са приели исляма и те поискаха от него да ги подкрепи с войници, за да се бият срещу собствения си народ. Пророкът ги подкрепи със седемдесет мъже ансари, които ние наричахме Ал-Курра (т.е. учители), които (от благочестие) режеха дърва през деня и се молеха през нощта. И тези хора взеха със себе си (седемдесетте) мъже, докато стигнаха до едно място, наречено Бир-Ма‘ана, където бяха предадени и убити. И Пророкът призоваваше злото да се стовари върху племената Рил, Дакван и Бани Лихян в продължение на един месец по време на молитва. Разказва Катада: Анас ни каза, че те (мюсюлманите) са рецитирали стих от Корана, който се отнасял за тези мъченици и той гласял: „О, Аллах! Нека нашите хора да знаят от наше име, че ние срещнахме нашия Господ, Който е доволен от нас и ни зарадва.“ По-късно този стих беше изрязан.

Не е ясно кой е взел решението да ги изреже.

Седемте четения на Корана

Разказва Абдулла бин Аббас: Пратеникът на Аллах каза: „Гавриил ми рецитираше Корана по един начин. Тогава аз поисках от него (да го прочете по друг начин) и продължих да искам от него да го рецитирам по други начини, и той го рецитираше по различни начини, докато най-накрая той го рецитираше по седем различни начина”
Убай б. Кааб съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е бил близо до кладенеца на Бану Гифар, когато Гавриил дошъл при него и му казал: Аллах ти заповядва да рецитираш на хората Корана на едно наречие. Като чу това той каза: Моля от Аллах за милост и прошка. Моите хора нямат възможността да го направят. Тогава той дойде за втори път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на две наречия. На това той (Светият Пророк) отново отговори: Търся милост и прошка от Аллах, моите хора няма да могат да го направят. Той (Гавриил) дойде за трети път и каза: Аллах ти заповядва да рецитираш Корана на хората си на три наречия. На това той отговори: Моля за милост и прошка от Аллах. Моите хора няма да могат да го направят. Тогава той дойде за четвърти път и каза: Аллах ти заповядва рецитираш Корана на хората си на седем наречия, и без значение на кое наречие рецитират, те ще са прави.
Един велик учител, какъвто е Мауарди, казва, че Мухаммад е позволил четенето (на Корана) на основата на всяко едно от Седемте писма, както се е случило при случаите с Омар. Той също е позволил заместването на едно писмо с друго."[15]
„Когато младежите и техните учители се бореха един срещу друг по времето на Усман заради разликите в четенето (на кораничния текст), той (Усман) уеаднакви четенето и накара хората да го рецитират според това, защото той се страхуваше от бунтове, понеже иракчаните и дамаскините спореха за наречието. Но преди това преписите на Корана (се четяха) на основата на Седемте писма, на които Коранът беше даден.“[16]

Източници

  1. "The Itqan" от Suyuti , Част 1, стр. 172-173
  2. Коранът непогрешим ли е? От Абдаллах Абд ал-Фади
  3. Тафсир Анвар ал-Танзил уа Таавил от Абдуллах Ибн Умар ал-Баидави
  4. "The Itqan" от Суйути , Част 3, Стр. 184
  5. "Suyuti 3 72"; Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 72
  6. 6,0 6,1 Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 72
  7. Най-сладките [Al Mohalla] Глава. 8, Част 11, стр. 234-235
  8. Суйути, "The Itqan", Част 1, стр. 168
  9. Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 62-63
  10. Ибн Хазм, Глава 8, Част II, стр. 235 и 236
  11. Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 73
  12. "Suyuti 3 74"; Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 74
  13. Суйути, "The Itqan", Част 3, стр. 74
  14. "The Beginning and the End" Част 7, стр. 218
  15. "The Itqan" от Суйути ,Параграф 1, Стр. 137. и стр. 141 и 142
  16. "The Itqan" от Суйути, Параграф 1, Стр. 170 и 171