Отмяна на аяти с други (Насик)

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Аброгацията(Насик) (от лат. – abrogatio – отменям, анулирам) (от арабски е - Нeсиха - نسخ) се отнася за един кораничен стих, който замества друг стих, а самата аброгация е подкрепена от кораничните стихове и достоверни хадис - разкази.

Въведение

Разбирането на необходимостта от Насик е с решаваща роля за разбирането на исляма и неговата теология. За Корана се казва, че е бил разкрит от ангела Джибреел на Пророка Мухаммад за период от 23 години.[1][2] През този период са се случили значителни промени в личността на Мухаммад и неговия личен живот.

Мухаммад е започнал като проповедник, а е завършил живота си като основател и глава на първата ислямска държава, следователно не е изненадващо, че стилът и посланието на късните коранични откровения от Медина са се променили и често влизат в конфликт с по-ранните такива от Мекка.

Ако днешният Коран бъде прочетен буквално с неговата структура в нехронологичен ред, той може да подкрепя всякакъв брой възгледи по даден въпрос, а когато бъде прочетен като цяло, много сури явно влизат в противоречие с други такива. Ето защо самият Мухаммад (чрез коранични откровения) е въвел тази концепция (насик) в исляма.

По времето на халифата, на някои учители (особено на един проповедник от Куфа, Ирак) им е било забранено да тълкуват и проповядват Корана от знатни и авторитетни фигури (обикновено Али, но понякога и Ибн Аббас) поради тяхното незнание относно принципите на Насик.[3][4]

Някои хора могат да кажат, че тази доктрина не съществува или че не е част от широко разпространения ислям. Въпреки това, ако погледнете хронологичния ред на откровенията, тя не може да бъде отречена. Освен това, мюсюлманите се придържат към тази доктрина всекидневно чрез забраната за употреба на алкохол.

Коран

Стих 2:106

Арабски:مَا نَنسَخْ مِنْ آيَةٍ أَوْ نُنسِهَا نَأْتِ بِخَيْرٍ مِّنْهَا أَوْ مِثْلِهَا أَلَمْ تَعْلَمْ أَنَّ اللَّهَ عَلَىٰ كُلِّ شَيْءٍ قَدِيرٌ

Транслитерация: Ма нeнсaх мин айeтин eу нунсиха нe’ти би хaйрин минха eу мислиха e лeм тa’лeм eннaллахe aля кулли шeй’ин кaдир(кaдирун).

Проф. Цветан Теофанов: Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещо има сила?
Коран 2:16

Значение на стиха 2:106

Значението на Насик

Ибн Аби Талха казва, че Ибн Аббас е казал, че

че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха“ означава „Какъвто и аят да отменим.“ Също така Ибн Дурайдж казва, че Муджахид е казал,

че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха” означава „Какъвто и аят да изтрием.“ Също така Ибн Аби Наджи е казал,

че Муджахид е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да “нансаха” означава „Запазваме думите, но променяме смисъла. Той е съобщил тези думи на сподвижниците на Абдулла ибн Масуд. Ибн Аби Хатим е казал,

че подобни твърдения са били споменати от Абу Ал-Алия и Мухаммад бин Каб Ал-Курази. Също Ас-Судди е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да “нансаха” означава „Ние го изтриваме.“ Освен това Ибн Аби Хатим е казал,

че това означава „Изтриваме и възвисяваме, както изтриването на следните думи (от Корана), „Женените прелюбодейци и омъжените прелюбодейки убивайте с камъни до смърт“ и „Ако синът на Адам имаше две долини със злато, той щеше да потърси трета.

Ибн Джарир твърди,

че (Какъвто и стих (откровение) да „ненсаха“ означава, „Каквато и заповед да отменим в един аят, като правим позволеното незаконно и незаконното позволено. Насик възниква само при заповеди, забрани, позволения и т.н. Що се отнася до историите, те не търпят 'насик'. Думата „Насик“ буквално означава „преписвам книга“. Смисълът на Насик, когато става въпрос за заповеди, е премахването на заповедта и замяната ѝ с друга заповед. И ако Насик включва формулировка, постановление или и двете, това също се нарича Насик.

След това Аллах е казал,

(или „нунсиха“ (направи го да бъде забравено)). Али бин Аби Талха казва,

че Ибн Аббас е казал, че (Какъвто и стих (откровение) да „нансаха“ или „нунсиха“ означава, „Какъвто и аят да отменим или да потвърдим без промяна.“ Също така, Муджахид е казал, че сподвижниците на Ибн Масуд (като са прочели думата „Нанса‘ха“) са казали, че означава „Ние потвърждаваме нейната формулировка и променяме нейното постановление. Освен това Убаид бин Умаир, Муджахид и Ата са казали, че „Нанса‘ха“ означава „Ние го отглагаме“ (т.е. не го отменемяме). Също така Атия Ал-Ауфи е казал, че този аят означава „Отлагаме отмяната“. Това е същият тафсир, представен от Ас-Судди и Ар-Раби бин Анас. Абдур-Разак е казал, че Мамар е казал, че Катада е казал за думите на Аллах,

(Какъвто и стих (откровение) да отменим или да направим да бъде забравен) „Аллах е накарал Своя Пророк да забрави каквото Той е пожелал и Той е отменил каквото е пожелал.

Аллах е казал,

(Ние даваме по-добър или подобен (стих), по-добър се отнася за ползата, принесена на този, за когото се отнася, както бива съобщено от Али Аби Талха, че Ибн Аббас е казал,

че (Ние даваме по-добър) означава: „Ние даваме по-полезна заповед, която също е така по-лесна за вас. Също така Ас-Судди е е казал,

че (Ние даваме по-добър или подобен на него) означава: „Ние даваме по-добър аят или подобен на този, който е бил отменен.“ Катада също така е казал,

че (Ние даваме по-добър или подобен на него) означава: „Ние го заместват с аят, който е по-улесняващ, по-разрешаващ, по-заповядващ или по-забраняващ.

Стих 13:39

Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка.
Коран 13:39

Стих 16:101

И когато подменяхме едно знамение с друго - а Аллах най-добре знае какво низпослава, - рекоха: “Ти само си измисляш.” Но повечето от тях не знаят.
Коран 16:101

Стих 17:85-86

И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието.” И ако пожелаем, Ние ще отнемем онова, което ти разкрихме - после не ще си намериш покровител срещу Нас
Коран 17:85–86

Стих 87:6-7

Ще ти дадем да четеш [Корана, о, Мухаммад]* и не ще забравиш, освен каквото Аллах пожелае. Той знае явното и скритото.
Коран 87:6–7
  • *[Корана, о, Мухаммад] е добавка от преводача Проф. Цветан Теофанов от арабският оригинал на български език.

Хадиси

Сахих Бухари

Следният разказ показва, че са налице много стихове в Корана, които са били отменени, но е трябвало да бъдат включени без изключение.

Казах на ‘Утман бин Аффан (докато събираше Корана) за стиха: „Тези от вас, които умрат и напуснат съпругите си..“ (2.240): „Този стих е бил отменен от друг стих. Защо тогава трябва да го пишеш? (Или да го оставяш в Корана?)“ ‘Утман каза: „О, синко на моя брат! Няма да изтрия нищо от неговото място.“
Те имаха избор, дали да постят или да нахранят някой беден за всеки ден “.. и добави: „Този стих е отменен“.
Че е чул Ибн Аббас да рецитира божествения стих
„А тези, които постят, имат избор дали да постят или да нахранят някой бедняк за всеки ден...“ (2.184). Ибн ‘Аббас каза: „Този стих не е отменен, но е предвиден за стари мъже и жени, които нямат сили да постят, затова те трябва да нахранянт един беден човек за всеки ден от поста (вместо да постят).
"За онези, които могат да постят, имат избор или постят, или хранят бедни за всеки ден" (2,184), беше позволено да дадеш откуп и да се откажеш от пост, докато стихът след него се разкри и го отмени.
Ата каза: Ибн Аббас каза: „Този стих, т.е. казаното от Аллах: „.. без да ги връщате..“ е отменило задължението за оставане по време на периода на изчакване в къщата на починалия ѝ съпруг, и тя може да прекара този период, където си пожелае.
Този стих: „Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате..“ (2.284) е бил отменен.
Един мъж от сподвижниците на Пратеника на Аллах, който мисля, че беше Ибн Умар, каза: „Този стих „дали показвате какво е в душите ви, или го скривате..“ е бил отменен от стиха, който го следва.“

Сахих Муслим

Пратеникът на Аллах (мир нему) отмени някои от своите заповеди с други, също както Коранът отменя някоя своя част с друга.
Ал-Бара б. Азиб съобщава: Този стих беше разкрит (по следния начин): „Пазете молитвите и Аср молитвата“. Ние го рецитирахме (точно по този начин) толкова дълго, колкото Аллах желаеше. След това Аллах го отмени и беше разкрито: Сега това включва Аср молитвата. При което Ал-Бара каза: Вече ти съобъщих как този (стих) беше разкрит и как Аллах го отмени, и Аллах знае най-добре. Имам Муслим каза: Ашджаи разказва от Суфян ал-Таури, който го разказва от Ал-Асуад б. Каис, който го разказва от Укба, който го разказва от Ал-Бараб б. Азиб, който е казал: Ние го рецитирахме заедно с Пророка (мир нему) (горепосочения стих, т.е. вместо Салат ал-Ууста, Салат ал-‘Аср) за определен период от време, както беше споменато (в цитирания по-горе хадис).
Анас б. Малик съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир нему) изрекъл проклятие в сутрешната (молитва) за тридесет дни върху тези, които убили Сподвижниците (на Светия Пророк) при Бир Мауна. Той проклел (племената) Риил, Дакуан, Лихян и Усая, които не се подчинили на Аллах и Неговия Пратеник (мир нему). Анас каза: Всевишният и Велик Аллах разкри (един стих) за онези, които бяха убити при Биир Мауна и ние го рецитирахме, докато не беше отменен по-късно (и стихът беше този): „предайте на нашите хора вестта, че сме срещнали нашия Господ и Той ни се радваше и ние се радвахме заради Него.“
Саид б. Джубаир съобщава: Казах на Ибн Аббас: Ще бъде ли прието покаянието на човека, който е убил вярващ преднамерено? Той каза: Не. Аз му изрецитирах този стих от Сура ал-Фуркан (xix): „И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот – Аллах е възбранил това, освен по право“ до края на стиха. Той каза: Това е стих от Мекка, който беше отменен от стих, разкрит в Медина: „Този, който убие вярващ преднамерено, за него ще бъде възмездието на адския огън, където той ще остане завинаги“, и в разказа на Ибн Хишам (думите са): Аз му рецитирах този стих от Сура ал-Фуркан: "С изключение на този, който се покае“. (вж. също Сахих Бухари, том 6, книга 60, номер 285)

Абу Дауд

В Сурат ал-Муззаммил (73), стихът: „ставай [за молитва] през нощта, но не цялата, а наполовина, или по-малко от това“ (2-3) е бил отменен от следния стих: „Знае Той, че не ще смогнете и затова ви помилва. Ето защо четете, колкото можете, от Корана“ (ст. 20). Изразът „ставай през нощта“ (nashi'at al-layl) има предвид ранните часове на нощта. Те (сподвижниците) щели да се молят (с молитвата тахаджуд) в ранните часове на нощта.
Ибн Аббас раказва: Когато първите стихове от Сура асл-муззамилл, бяха разкрити, Сподвижниците щяха да се молят толкова дълго, колкото биха се молили по време на Рамадана, докато нейните последни стихове не бяха разкрити..

Разведените жени трябва да изчакат, като се държат отделени, три месечни цикъла; и след това каза: А за тези от жените ви, които са изгубили надежда да имат менструация, ако имате съмнения, техният период (на изчакване) да бъде три месеца. Това беше отменено от предишния стих. Отново той каза: (О, вярващи, ако се ожените за вярващи жени) и се разведете с тях, преди да сте ги докоснали, тогава няма период, който трябва да пресмятате..

Ал Муатта

Нито отменянето, нито отменените стихове за кърменето присъстват в днешния текст на Корана. Това, наред с кораничния стих за раджм (убиването с камъни), било написано върху парче хартия и както се съобщава били изгубени, когато една коза ги изяла.[5]

Яя ми разказа от Малик от Абдулла ибн Аби Бакр ибн Хазм от Амра бинт Абд ар-Рахман, че Аиша, съпругата на Пророка, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казала: „Сред това, което беше низпослано от Корана, беше „десет известни кърмения (го) правят харам (забранен)“ – след това беше отменено от „пет известни кърмения“. Когато Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, умря, именно това беше рецитирано от Корана.
“Яя каза, че Малик е казал: „Това не се прилага“."
Яя каза, че е чул Малик да казва: „Този аят е отменен. Това са думите на Аллах, Благословения, Всевишния: „ако той остави вещи, завещанието е за родителите и роднините.“ Низпосланото за разпределението на уговорените дялове от наследството в книгата на Аллах, Всемогъщия, Всевишния, беше отменено“ ...

Ибн Маджа

Разказано е, че Аиша е казала: “Едно от нещата, които Аллах разкри в Корана и след това отмени, беше, че нищо не възпрепятства брака освен десет кърмения или пет известни (кърмения).
Ибн Маджа Глава. 3, Книга 9, Хадис 1942

Ислямски учители

Сподвижниците на Мухаммад

Според Али, четвъртия праведен халиф, правенето на разлика между отменяне и отменени стихове ще ви спаси от проклятие

[Али ибн Аби Талиб каза на Абдул Рахман: „можеш ли да направиш разликата между отменяне и отменени стихове?“, Абдул Рахман каза: „не“. На това Али каза: „Ти си проклет и правиш другите да са проклети“.[6]

"Макар че за сподвижниците на Мухаммад се съобщава, че са обсъждали Насик, и дори са се възпротивявали срещу отмяната на даден стих, препратките към поколението на сподвижниците в литературата са сравнителна рядкост.

Ибн Салама, ал-Наси уа‘л-манскук (Кайро 1315/1899), 142-3, където ‘Али и Ибн ‘Аббас спорят върху отмяната на Коран 4:94; ‘Али настоявал, че този стих е бил отменен от Коран 4:115 и 4:48, докато Ибн ‘Аббас твърдял, че това е останало мухкама (основополагащо).[7]

Ранни ислямски учители

"Броят на стиховете, за които се счита, че са били отменени, нараства значително между 8-ми и 11-ти век (Ал-Зухри споменава 42 отменени стиха, Ал-Нахас – 138, а Ибн Салама – 238), когато изглежда, че е била постигната горната горница (Ибн ‘Ата‘ики идентифицира 231 отменени стиха, а Ал-Фарси – 248).

- "Ал-Суюти (умрял през 911/1505 г.) е разпознал само двадесет [20] случая на истинско отменяне, а Шах Уали Аллах (умрял 1762 г.), ги е намалил до пет [5] на брой.

"тези цифри се споменават в статията на Ърнест Хаан „ Сър Саид Ахмад Кан: Противоречието на аброгацията (в Корана)

Ибн ал-Атаики, от друга страна, докато цитира 231 случая на аброгация, прилага израза „уа фихи назар”, което посочва съмнение или несигурност в неговите размишления върху 26 стиха."

.....

- "Налице е също така едно значително разногласие относно обхвата на аброгация в самия Коран. В едната крайност очевидно са били хората, които са твърдели, че „Коранът не съдържа нито отменен, нито отменящ стих’.

("Ибн Салама, стр. 26; срв. Ал-Нахас, стр. 2-3“), тези хора, според Ибн Салама, са се отклонили от истината и поради лъжата си са се отклонили от Бога“. (Ибн Салама, стр. 26)

В другата крайност са учителите, които твърдят, че всеки разказ, позитивна заповед или забрана в Корана, могат да бъдат отменени." ("Al-Nahhas, pp. 2-3")[7]

Според Ибн Салама, тези, които отхвърлят аброгацията, са се отклонили от истината. Още веднъж, важно е да отбележим, че по времето на халифата, на някои учители (особено на един проповедник от Куфа, Ирак) им е било забранено да обясняват или да проповядват Корана от ранни авторитетни личности, заради тяхното незнание относно принципите на Насик.

Съвременни учители

Насик е факт, понеже Всевишният Аллах е казал „Ние не изтриваме (нансаха) никой аят, нито го правим да бъде забравен (нунсиха), но даваме по-добър или подобен на него“ (2:106).

Второ, взаимното отменяемост на Корана и Сунната (i) е рационално възможно – понеже Коранът описва Сунната като разкрита, както и че: „и не говори той от себе си“ (53:3) - и се появява в Правото, съгласно аброгацията на стиха за завещанието (2:180) от широко разпространения хадис: „Няма завещание за никой, които иска да наследява."

Имам ал-Шафи‘и е станал известен с отклонението си от огромното мнозинство учители, когато казал, че само Коранът отменя Корана и само Сунната отменя Сунната, но неговата школа не го последвала. Вж. Имам ал-Харамаин в Мугит ал-Халк и съвременния Шейх Хасан Хиту в Ал-Уаджиз фи Усул ал-Ташри‘ – и двамата подкрепят мнението на Шафии.

Трябва да сме наясно, че напоследък тенденцията се установява по посока на минимализацията, което до голяма степен се дължи на ориенталистки и други опити да тълкуват насик като буквално пренаписване, което дисквалифицира Божествения произход, някои мюсюлмански ревизионисти дори изказват теза, че не съществува аброгация в Корана. Въпреки това, от около 60-те трактата, написани върху аброгацията, виждаме, че не съществува прецедент, който да подкрепя подобна крайна гледна точка. Броят на случаите варира около 200, като достига връх на 247 при Ибн ал-Джаузи, 214 при Ибн Хазм и 213 при Хибат Аллах ибн Салама, а пада до 134 при Ал-Наххас и до само 66 при ‘Абд ал-Кахир ал-Багдади.

Граматикът от Мутазили и автор на кораничния коментар „Ями ал-Тауил ли Мухкам ал-Танзил“, Абу Муслим ал-Асфахани (254-322), е бил известен с това, че отричал изцяло вътрешно-кораничната 'насик'. Ал-Рази и Ал-Шаукани са го опровергали в Ал-Махсул и съответно в Иршад ал-Фусул, но други (като Ибн Дакик ал-Ид и съвременният учител Али Хасабулла) подкрепят мнението му само като вид различие в терминологията (кхалаф лафзи) – което се дължи, например, на интерпретацията на думата „айа” като (свръх)естествен знак“ или „предишните Писания“ , а не като „кораничен стих“, или на преразглеждането на предполаегамата аброгация като просто пояснение (икхтисас). Оттук идва и отхвърлянето на Ал-Карафи, когато Ал-Рази е поставил под въпрос твърдението за съгласие спрямо съществуването на аброгация: „Всъщност съгласието беше постигнато спрямо смисъла; различията са само върху именуването"
Аброгация и Хадис
Шейх Джибрил Фуад Хадда, Жив ислям, 23 декември 2008г.

Разпространена дезинформация

Единствено стиховете от Мекка са общоприети заповеди

Когато разберете аброгацията, вие разбирате какво стои в основата на ислямския тероризъм и екстремизъм. Това е накарало някои апологети твърдо да отричат, че знаят за подобна концепция в исляма. Някои дори са се опитали да създадат свои собствени методи за избор на стихове, които се отнасят до днешния свят.

Пример за това е преобръщането на истината; това е неясното и неоснователно твърдение, че стиховете от Медина трябва да се четат единствено в исторически и нелегалистичен контекст, докато по-миролюбивите стихове от Мекка са общоприети заповеди.

Това само по себе си не е нещо лошо, но когато те се опитат да пробутат това на не-мюсюлманите като автентичен ислям и твърдят, че е широко прието от ислямските учители, докато никога не се опитват да поправят предполагаемите заблуди със своите единоверни, то това не е нищо друго освен подвеждаща пропаганда.

Освен това, от гледна точка на теологията, това твърдение няма никакъв смисъл. То противоречи на няколко сахих хадиси и на Коран 5:90-91, който забраняват консумацията на алкохол и хазарта, като това са стихове от Медина.[8][9][10][11][12]

Преди разкриването на тези стихове, не е имало никакви забрани срещу алкохолните напитки и игрите на късмета. Тогава можете ли да кажете кога за последно сте чули мюсюлманите да твърдят, че пиенето на алкохол и хазартът са позволени днес в исляма?

Аброгацията съществува само между Корана и Предишните Писания

Мнозина съвременни апологети твърдят, че аброгацията не съществува в самия Коран, но че аброгацията, спомената в Коран 2:106 и Коран 16:101 се отнася за Корана, който заменя заповедите, дадени в Тората(Стар Завет от Библията) и Инджила(Евангелията от Библията).

Въпреки че това разбиране вече беше посочено като погрешно от коментара на Ибн Катир тук, нека да погледнем тези стихове в техния контекст.

И когато подменяхме едно знамение с друго – а Аллах най-добре знае какво низпослава, – рекоха: “Ти само си измисляш.” Но повечето от тях не знаят.

Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джибрил] го низпослава от твоя Господ с истината, за да укрепи вярващите, и за напътствие, и радостна вест за мюсюлманите.”.

И знаем Ние, че казват: Някакъв човек го обучава. Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен, а този [Коран] е на ясен арабски език.

Които не вярват в знаменията на Аллах, не ще ги напъти Аллах и за тях има болезнено мъчение.
Коран 16:101-104

Според исляма, Книгата на Муса е била разкрита от Аллах на Моисей (не чрез „Светия Дух“ на Корана, който е Джибреел, един от ангелите). Евангелията, за които Коранът говори са били написани от хора, които са били очевидци или са били разкрити във видения от Аллах и т.н. Отново никакви ангели не са участвали в разкриването на предишните писания. И така стих 16:101 ясно говори за Мухаммад и разкриването на Корана след като се говори за аброгация.

Нито онези от хората на Писанието, които не повярваха, нито съдружаващите желаеха на вас да бъде низпослано благо от вашия Господ. Но Аллах определя за Своята милост когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.

Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах за всяко нещо има сила?

Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи властта на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?

Или искате да питате вашия Пратеник, както бе питан и Муса преди? А който подменя вярата с неверие, той се е отклонил от правия път.
Коран 2:105-108

Разгледан в контекст стих 2:106 ясно говори за хората, които са се съмнявали в Мухаммад заради неговите противоречия, оттук имаме откровението за „аброгацията“. Това отново няма никаква връзка с „предишните писания“. До тук става въпрос за аброгацията в самия Коран.

Ако погледнем стих 2:136, Аллах казва, че няма разграничение между предишните послания.

Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и потомците [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правим между никого от тях, и на Него сме отдадени.”
Коран 2:136

Понеже Иса(Иисус) никога не е писал книги, можем да заключим, че Аллах говори за Инджила и Муса; за Таурата. Защо тогава Аллах не прави никакво разграничение между тях, ако е бил замествал части от тях? Със сигурност Той щеше да спомене „с изключение на частите, които сме заместили“.

Примери на аброгация

Не бива да има принуждение в религията

Стих 2:256

Няма принудя в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли идолите и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
Коран 2:256

Значение на стих 2:256

Аллах казва: „Няма принуда в религията“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и факти са очевидни. Който бива ръководен от Аллах и отвори сърцето си за исляма, наистина го е приел с ясно съзнание. Който бива заблуден от Аллах, той има заслепено сърце, запушил е ушите си и е закрил очите си и не може да приеме исляма насила… ето защо Аллах е разкрил този стих. Но този стих е заместен от стиха за „борбата.. Ето защо всички хора по света трябва да бъдат призовани към ислям. Ако някои от тях откажат, или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се води битка, докато не бъдат убити. Това е смисълът на принудата. В сахих (хадисите достоверните), Пророкът е казал: „Аллах се учудва на хората, които ще влезнат в рая, оковани във вериги“, което означава – когато затворниците бъдат доведени във вериги в ислямската държава, тогава те приемат исляма искрено и стават праведни и отиват при хората от рая“[13][14]
Тафсир на Ибн Катир(пълният)

Ако те клонят към мир, вие също склонете

Стих 8:61

И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.
Коран 8:61

Значение на стих 8:61

‘Това е било заместено от „стиха за меча“ (Коран 9:5)“
Сурат Ал-Анфал (Кошмарите на войната) 8:61
Ибн Аббас и Тафсир Ибн Аббас д Тафсир ал-Джалалйн(Суюти)

Учителите за 8:61

"Налице е съгласие сред учителите в тази умма (общност), че ако част от религията принадлежи на Аллах, а друга не, битката трябва да продължи, докато цялата религия не принадлежи на Аллах".[15]
Ибн Таймия, „Управление според Закона на Аллах за реформи при владетеля и паството му“
"Единствено джихад и пушка. БЕЗ преговори, БЕЗ конференции и БЕЗ диалог."
Join The Caravan, стр.9
Имам Абдулах Аззам
"Следователно, ако битката спре, неверниците ще доминират, а фитната, което е ширк (многобожието), ще се разпространи."
Join The Caravan, стр.20
Имам Абдулах Аззам

Бийте се срещу тези, които се бият с вас, Аллах мрази нападащите

Стих 2:190

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас, ала не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.
Коран 2:190 - Текст от български превод

Значение на стих 2:190

Това условие е било заместено от стиха за „неприкосновеността“ (Коран 9:1), или от Неговото слово (по-долу):
Сура Ал-Бакара (Кравата) 2:190
Тафсир ал Джалайн (Суюти)
(И се бийте по начина на Аллах с тези, които се бият срещу вас.) Абу Ал-Алия е казал: „Това е бил първият аят за войнта, който е бил разкрит в Ал-Мадина. Откакто е бил разкрит, Пратеникът на Аллах се е бил само срещу онези, които са се били срещу него и е избягвал мирното население. По-късно (9-та глава в Корана) беше разкрита.“ Абдур-Рахман бин Заид бин Аслам е казал нещо подобно, а по-късно е казал, че това е било заместено впоследствие от този аят

Заключение

Сура Ат Тауба е пред последната сура от Корана

Ат Тауба (Покаянието) се смята като завършека на низпосланото от Аллах. Това също е така е най-агресивната глава от целия Коран.

Абу Исхак казва, че е чул ал-Барааб (Аллах да го благослови) да казва: Последната пълна сура, разкрита (в Светия Коран) е Сура Тауба (т.е. Ал-Бараат), а последният разкрит стих е този, който се отнася до Калала(наследството).
(И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява... )
Коран 4:176

Сура Тауба отменя всички мирни споразумения

"Ибн Умар казва, че Пратеникът на Аллах е казал,

Беше ми заповядано да се бия с народите, докато не засвидетелстват, че няма друго божество, на което си струва да се отдава поклонение освен Аллах и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах, и докато не установят молитвата и плащането на данъка Закат.

Този почитан аят (9:5) беше наречен Аят на меча, по повод на което Ад-Дахак бин Музахим е казал:"Той отменя всяко мирно споразумение между Пророка и всеки идолопоклонник, както и всеки договор и всички клаузи." Ал-Ауфи казва, че Ибн Аббас е коментирал (по този повод): „Никой идолопоклонник няма вече споразумение или обещание за сигурност, откакто Сура Бараат беше разкрита“.

Вижте също

Външни линкове

Външни линкове на английски език

Източници

  1. Living Religions: An Encyclopaedia of the World's Faiths, Mary Pat Fisher, 1997г., стр. 338, I.B. Tauris Publishers,
  2. Коран 17:106
  3. Powers, The Exegetical Genre nāsikh al-Qur'ān wa mansūkhuhu, ISBN 0-19-826546-8, p. 124
  4. Andrew Rippin, Bulletin of the School of Oriental and African Studies 47, ISSN 0041-977X, pp. 26, 38
  5. Musnad Ahmad bin Hanbal. vol. 6. page 269; Sunan Ibn Majah, page 626; Ibn Qutbah, Tawil Mukhtalafi 'l-Hadith (Cairo: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) page 310; As-Suyuti, ad-Durru 'l-Manthur, vol. 2. page 13
  6. Annasikh-wal-Mansukh, by Abul Qasim, published by Hindia Press, Кайро, стр.. 6. Казаното се намира и в An-Nasikh -wal- Mansukh (Отменяне & Отменени), от Abu Ja'afar An-Nah'has, Бейрут, 2003, стр. 9, и Nawasikh Al-Qur'an (Аброгацията на Корана), от Ibn Al-Jauzy, Бейрут 2002, стр. 24, и Al-Itqan Fi Ulum Al Qur'an от Al-Suyuti, II, стр.. 700.
  7. 7,0 7,1 (съотнесени от A.Rippin) Аброгация и Корана(анг.) - David Bukay, Училище по политически науки, Университета в Хайфа
  8. Allamah Abu 'Abd Allah al-Zanjani - The History of the Quran - Al-Tawheed Vol. 4, No. 3; Vol. 5, No. 1, 2, & 3
  9. Quran Verses in Chronological Order - Qran.org, accessed May 13, 2011
  10. Kevin P. Edgecomb - Chronological Order of Quranic Surahs - Bombaxo, 2002
  11. Quran Chapters and their Chronological Sequence of Revelation - International Community of Submitters (ICS)
  12. Revelation Order - Tanzil Project, accessed May 13, 2011
  13. David Bukay - Аброгация и Корана - School of Political Science, Университета на Хаифа
  14. Sam Shamoun and Jochen Katz - Сунитите мюсюлмани и Такия - Answering Islam
  15. Shaykh ul-Islaam Taqi ud-Deen Ahmad ibn Taymiyyah - 'Религиозната и морална доктрина за джихада' - стр.28, © Copyright 2001 Maktabah Al Ansaar Publications, ISBN: 0-9539847-5-3