Ислям

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене

Тази статия е предназначена най-вече за немюсюлмани и ще бъде написана по биографичен начин, като следваме непосредствено живота на Мухаммад. Ще обясним в хронологичен ред неговите „откровения“, делата му и как те са се отразили на ислямските вярвания. Ще се позоваваме главно върху ислямското учение и ислямските коментари, дело на самите мюсюлмани, а където е необходимо ще даваме по-подробни обяснения.

Но преди да се заровим в писанията ще започнем с едно основно въведение, последвано от дискусия за тероризма и ще завършим с темата за религията и мюсюлманите.

Въведение

Мюсюлманите вярват, че ислямът е последната от авраамистичните монотеистични религии, която по вярванията на мюсюлманите е била разкрита на арабин от 7-ми век с име Мухаммад, който е твърдял, че получава послания от Аллах, от представилият му се за ангел Джебраил чрез принуда[1], за написването на най-свещеният текст в исляма на арабски език - Коранът. След като Мухаммад е получил първото си откровение в пещерата Хира, той е продължил да получава нови и нови откровения чак до смъртта си. Завършването на Корана става за период от 20 години, а той е събран в писмена форма много години след смъртта на Мухаммад. Голяма част от Корана разглежда личния живот на Мухаммад и ранната мюсюлманска общност, но мюсюлманите вярват, че Коранът е последното послание от Твореца на вселената и хората трябва да го следват във всички времена.

Мюсюлманите вярват, че Мухаммад е бил последният пророк на Аллах и съвършеният човек, на когото трябва да се подражава ревностно от всички мюсюлмани във всички времена. Сунната, която представлява Мухаммадовия начин на живот и е предписаният начин на живот за мюсюлманите, е била разкрита на мюсюлманите чрез животописа на Мухаммад, наречен „Хадиси“. Може да прочетем за сунната в различни колекции от хадиси (разкази на Мухаммад и неговите последователи) и в сирата (неговия животопис).

Със своите около 1,5 милиарда последователи ислямът е втората по големина религия в света.[2] Под управлението на Мухаммад и неговите наследници, ислямът се разпространява бързо чрез религиозна конверсия и военни завоевания (джихад).

Учение

Голям акцент се поставя върху т.нар "таухиид", което означава да се почита само Аллах и никакво друго божество. [3]. Мюсюлманите повтарят изрази като „Няма друг бог освен Аллах!“ (ла илаха илла Аллах) или „Аллах е най-велик!“ (Аллаху Акбар), за да се подчертае отхвърлянето на другите божества. Днес политеизмът не е много популярен, но за да разберем защо ислямът толкова се фокусира върху него, трябва да отчетем, че Мухаммад е бил роден в Мекка, където са живеели политеисти. Политеизмът се нарича ширк, а ислямът обвинява дори други монотеистични религии като християнството в извършване на ширк (според исляма да се твърди, че Иисус е Син на Бога е вид ширк). Въпреки че мюсюлманите би трябвало да почитат Бог и никой друг, единственият начин, по който те познават Аллах е чрез Мухаммад, а той самият е разкрил, че е съвършеният човек, на когото трябва да се подражава и Аллах иска от хората да се покоряват на Мухаммад; на практика в исляма трябва да вършите всичко, което Мухаммад казва, без значение дали става въпрос за лично негово мнение или за откровение.

Ислямът се смята за една от авраамистичните религии, защото Коранът е заел голяма част от Библията. В него се говори за Авраам, Моисей и Иисус (Иса). Иисус се смята единствено за пророк(Коран 19:88-92), а не за син на Бога. Според Корана Иисус(Иса) е Месия(Христос) и не е убит, а един от критериите според Библията за разпознаване на обещаният Месия е, да бъде убит(Книга на пророк Даниил 9:26). Коранът съдържа и много от юдейските, християнските и езическите митове, които са били широко разпространени през 7-ми век в Арабия.

Освен теологията и митовете, Мухаммад е разкрил множество стихове относно своя личен живот и ранната мюсюлманска общност. Днес мюсюлманите от цял свят четат стихове как Творецът на Вселената е бил ядосан на Абу Лахаб, чичото на Мухаммад. Налице са и множество заповеди за мюсюлманите. Например Мухаммад е повеждал войни срещу други арабски племена и е проповядвал своите откровения, в които се казва, че Бог иска от Мухаммадовата войска да убива и поробва други хора. Ислямът е известен сред немюсюлманите най-вече с това, че е бил разпространен с меч, както и с потискането на жените.

Етимология

Лиссан ал-Араб, един от най-авторитетните речници по арабски език, казва, че думата „ислям“ произлиза от корена на глагола истасляма (استسلاما); което означава „подчинявам се“ или „покорявам се“ или „предавам се“, докато селям (سلام) означава „мир“, „примирие“ или „невоюваща държава“.

Думата Ислям произлиза от арабския триконсонантен корен (син-лам-мим) (СЛМ [ س ل م ]). Много различни думи са създадени от този корен чрез добавяне на различни гласни между трите съгласни на корена. Много хора грешно заключават, че ако две арабски думи имат общ корен, тогава техните значения са свързани, докато всъщност фактът, че някои думи имат общ корен, не предполага връзка между значенията на думите. Например всички тези думи произлиза от корена С-Л-М:

Дума Арабски език Значение
Ислям اسلام Подчинение
Селям سلام Благоденствие/мир
(производна на) Салама سلما Ухапване от змия или щавене на кожа
Салима سليما Спасена съм или избягвам от опасност (в случая на жена)
Салиим سليم Спасен съм или избягвам от опасност (в случая на мъжа)
Аслам اسلم Подчинявам се
Истасляма استسلاما Предавам се
Мусал مسل Безспорен
Таслиим تسليم получавам поздрав или ставам подчинен
Много хора погрешно се опитват да поставят знак за равенство между думата „ислям“ и „мир“, като показват, че „ислям“, което означава „подчинение“, има общ корен с думата „Салаам“, която означава „мир“. Но ако могат да бъдат създавани подобни отношения между значенията на арабските думи, това би означавало, че има връзка между една от производните на инфинитивната форма на глагола „Салама“, която означава „ухапване от змия“ или „щавене на кожа“ и „Селям“, което означава „мир“; очевидно е, че подобна връзка не съществува.

Джихад

Първо трябва да признаем, че не всички мюсюлмани са терористи и не всички терористи са мюсюлмани. Съществуват терористи и терористични организации, които са не-мюсюлмани и има много мюсюлмани, които не извършват терористични актове. Освен това не всички терористични актове, извършени от мюсюлмани, са мотивирани от исляма. Нас ни интересува тероризмът, който има исляма като една от главните си подбуди.

Ще направим разлика между тероризма, дело на мюсюлмани и ислямския тероризъм, който представлява тероризъм, който има исляма като свой основен мотив. Ясно е, че целият ислямски тероризъм е дело на мюсюлмани, но не е правилно да се каже, че целият тероризъм, дело на мюсюлмани, е ислямски тероризъм. Някои терористични актове, които са извършени от мюсюлмани, нямат исляма като свой основен мотив.

Съществуват множество погрешни схващания спрямо причините за ислямския тероризъм, като например, че ислямският тероризъм е причинен от бедността или геополитическото напрежение. И макар че това са популярни схващания, те не са истина. Например се казва, че бедността е причината за ислямския тероризъм, но този аргумент пренебрегва факта, че ислямският тероризъм надхвърля икономическите рамки, като в него се включват богаташи като Осама бин Ладен, хора от средната класа като много европейски ислямски терористи, а също и бедняци като множеството палестинци. Марк Сейджмън от Изследователския институт по външна политика пише:

Няма „война срещу тероризма“; ислямският тероризъм е симптом на един много по-дълбок проблем в ислямските писания.

Съвременните критици на исляма го обвиняват, че тази религия е нетолерантна към критиците и че ислямското право е твърде сурово към отстъпниците. Критици като Робърт Спенсър и Ибн Уаррак поставят под въпрос нравствеността на Корана; например те казват, че неговото съдържание оправдава малтретирането на жените насърчава антисемитските коментари на мюсюлманските теолози.

Предислямска Арабия

Арабският полуостров може да бъде разделен на два контрастиращи помежду си климатични региона. Южната част около бреговете получава редовни валежи от дъжд и има изобилен растителен живот, докато северната се състои от негостоприемлива пустиня с малко реки, което е принудило хората, обитаващи тази част, да водят начин на живот, доста по-изолиран от живота на южняците. Този южен регион бива окупиран от сабеаните, които са развили успешни и напредничави цивилизации, но от 7-ми век насам този регион бележи упадък.

Североизтокът е особено негостоприемен, като водата и растителният живот са ограничени, изключение прави финиковата палма. Отличава се със сурова пустинна среда, екстремни климатични условия, които варират от топло до изключително горещо време, а животът е борба за оцеляване. Поради суровата си среда, тази област е била населена с араби-бедуини -овчари-номади, които са живели на малки племенни групи през по-голямата част от своята история. В западна посока по брега са съществували оазиси, превзети от предприемчиви уседнали араби, които някога са били също бедуини. Поради важното значение на тази земя всички нейни оазиси са били притежание на уседнали араби, което е принуждавало бедуините да живеят във вътрешността на полуострова, далече от брега.

В арабското бедуинско общество жените са нямали права, а браковете с деца и насилието върху жените са били често срещано явление. С начин на живот в непрекъсната борба срещу силите на природата и нейните пустинни бури, в тази мрачна монотонна среда менталното състояние на бедуините е било оформено от дилемата „да убиеш или да бъдаш убит“, дори и преди появата на исляма.

Такава е била психиката на бедуините, които са населявали вътрешността на Арабския полуостров. Хората, които са произлизали от същия род, но са живели на север в Месопотамия, са имали различна географска и климатична среда. Те са развили напреднали крайречни цивилизации по бреговете на реките Ефрат и Тигър. Вавилонската и асирийската цивилизация на Хамм-ур-раби, Ашур-бин-ипал и Набу-чад-назар са били развити от същия семитски народ, който е живял и на арабския полуостров. Следователно темпераментът на един и същ етнически народ (арабите) може да бъде изцяло различен в зависимост от средата, която обитава.

Арабските религии, Мекка и кураишите

Един от най-важните икономически и религиозни центрове в пред-ислямска Арабия е бил градът Мекка. Мекка е бил домът на Кааба, гигантски куб, който е бил съсредоточие на езическите религии и дом на дузина езически божества, най-важното от които е бил Аллах и неговите три дъщери Ал-Узза, Ал-Лат и Манат. Централната роля на Мекка в арабската езическа религия е осигурявала на този град голям приток на поклонници и търговци, и му е позволила да стане проспериращ център на търговията. Езическото племе кураиши е било най-изявеното и влиятелно племе в Мекка и именно в това племе е роден Мухаммад.

В Арабия са живеели също и християни, и юдеи. Християните са живеели около Наджран, съвременен Йемен, а групи от християни, напуснали Византийската империя са били разпръснати из Арабия. Кралството Лахид в Северна Арабия и кралството Гассанид в североизточна Арабия също са били християнски; силни и важни юдейски племена са обитавали оазиса Хайбар и Йемен. В Медина е имало три силни юдейски племена: Бану Надир, Бану Курайза и Бану Кайнука.

Източници

  1. "При него дошъл Ангела и му казал:
    – Чети!(*Тук думата на арабски е ИКРА, а в буквален превод от арабски език означава - рецитирай)
    – Не мога да чета– отвърнал той.– Сграбчи ме – разказва Пророка, – притисна ме,
    докато останах без сили, после ме пусна и повтори:
    – Чети!
    – Не мога да чета – отвърнах аз. – Пак ме сграбчи, притисна ме отново, докато
    останах без сили, пак ме пусна и каза:
    – Чети!
    Отвърнах:
    – Не мога да чета.– Хвана ме, притисна ме за трети път, после ме пусна и каза:
    – Чети в името на твоя Господ, Който сътвори – сътвори човека от съсирек!
    Чети! Твоят Господ е Най-щедрият, Онзи, Който научи чрез калема, научи
    човека на онова, което не е знаел. (96:1–5)
    След това Пророка на Аллах се върнал вкъщи и целият треперел. Влязъл при
    съпругата си Хадиджа бинт Хуайлид, Аллах да е доволен от нея, и извикал:
    „Загърнете ме, загърнете ме!“
    Загърнали го; ужасът му отминал и той казал на Хадиджа:
    – Страхувах се за себе си."
    СВЕТЛИ СТРАНИЦИ ОТ ЖИТИЕТО НА МУХАММЕД (С.А.С)
  2. Teece, Geoff. Religion in Focus: Islam. Smart Apple Media. p. 10, 2005. 
  3. "...Мъжът попита: „О, Пратенико на Аллах (ﷺ), какво е ислямът?“ Пророкът (ﷺ) отговори: „Ислямът е да се почита Аллах и да не се почита никое друго божество освен Него..." Сахих Бухари 6:60:300(Англ.)