Вероотстъпничество

От онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените. От онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.

Желаят и вие да сте неверници, както и те са неверници, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите -; и не взимайте от тях нито ближен, нито помощник

О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат -; смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи. И ако нарушат клетвите си подир своя обет, и поругаят вашата религия, сражавайте се с водителите на неверието, за да престанат! Няма клетви за тях.

Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото бяха престъпници.

О, Пророче, бори се срещу неверниците и лицемерите, и бъди твърд с тях! Мястото им е Адът. Колко лоша е тази участ! В Аллах се кълнат, че не са изрекли, но те изрекоха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха отдадени. И се готвеха за онова, което не получиха, и ненавиждаха само защото Аллах -; и Неговият Пратеник -; ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-доброто за тях, а ако се отметнат, Аллах ще ги накаже с болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито избавител.

И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада]*.

Разказва Икрима: Али изгори няколко човека и тази вест достигна до Ибн Аббас, който каза: „Ако аз бях на негово място, не бих ги изгорил, както казва Пророкът: „Не наказвай (никого) с наказанието на Аллах.“ Без съмнение, аз бих ги убил, понеже Пророкът е казал: „Ако някой (мюсюлманин) се отрече от религията си, убий го.“

Разказва Абу Бурда: Че Пророкът изпратил неговия (т.е. на Абу Бурда) дядо, Абу Муса и Муад към Йемен и казал на двама от тях: „Улеснете нещата за хората (бъдете учтиви и снизходителни) и не правете нещата трудни (за хората), правете им благодеяния и не ги потискайте, а вие двамата трябва да се подчинявате един на друг“. Абу Муса каза: „О, Пророче на Аллах! По нашите земи има една алкохолна напитка (приготвяна) от ечемик, наречена Ал-Мизр, и друга (приготвяна) от мед, наречена Ал-Бит“. Пророкът каза: „Всички опиати са забранени“. След това и двамата продължиха и Муад попита Абу Муса: „Как четеш Корана?“ Абу Муса отговори: „Чета го, докато съм прав, седя или яздя, на почивки и на части.“ Муад каза: „Но аз спя и след това ставам. Спя и се надявам на въздаянието от Аллах за моя сън, както търся Неговото въздаяние за моята нощна молитва“. Тогава той (Муад) разпъна една шатра и те започнаха да се посещават един другиго. Веднъж Муад отиде на гости на Абу Муса и видя един мъж във вериги. Муад попита: „Какво е това?“. Абу Муса рече: „(Той беше) юдеин, който прие исляма и сега е станал отстъпник“. Муад каза: „Със сигурност ще му отрежа врата!“

Разказва Абдулла: Пратеникът на Аллах каза: „Кръвта на мюсюлманин, който изповяда, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че аз съм Неговият Пратеник, не може да бъде пролята с изключение на три случая: при кисас(възмездие, санкция, наказание) за убийство; женен човек, който е извършил незаконно полово сношение и този който отхвърли исляма (отстъпник) и напусне мюсюлманите.“

Разказва Абу Килаба:

Веднъж Умар бин Абдул Азиз седеше на трона си на двора на къщата си, така че хората да можеха да се събират пред него. След това той ги прие и (когато те влязоха), той рече: „Какво мислиш за Ал-Касама?“ Те рекоха: „Ние казваме, че е законно да се придържаме към Ал-Касама при кисас, както предишните мюсюлмански халифи прилагаха кисас спрямо него.“ Тогава той ми рече: „О, Абу Килаба! Какво ще кажеш за това?“ Той ме остави да застана пред хората и аз рекох: „О, Господарю на верните! Пред теб са водачите на войската и благородниците сред арабите. Ако 50 от тях свидетелстват, че женен мъж е извършил незаконно полово сношение в Дамаск, но не са го видели (да го прави), ще го убиеш ли с камъни?“ Той каза: „Не“. Аз рекох: „Ако 50 от тях свидетелстват, че мъж е направил кражба в Хумс, ще отрежеш ли ръката му, въпреки че не са го видели?“ Той отговори: „Не“. Аз рекох: „В името на Аллах, Пратеникът на Аллах никога не е убивал някого освен при едно от следните три положения: (1) Човек, който е убил несправедливо някого, беше убит (като кисас), (2) женен човек, който е извършил незаконно полово сношение и (3) човек, който се е борил срещу Аллах и Неговия Пратеник, напуснал е исляма и е станал отстъпник.“ Тогава хората казаха: „Нима Анас бин Малик не разказваше, че Пратеникът на Аллах е отрязал ръцете на крадците, ослепил ги е и след това ги е подхвърлил на слънцето?“ Аз рекох: „Ще ти разкажа какво ми каза Анас. Анас каза: “Осем човека от племето Укл дойдоха при Пратеника на Аллах и дадоха обет за вярност към исляма (станаха мюсюлмани). Климатът на мястото (Медина) не беше подходящ за тях, така че те се разболяха и се оплакаха от това на Пратеника на Аллах. Той (им) каза: „Няма ли да излезете навън с пастиря на нашите камили и да пиете от млякото и урината на камилите (като лекарство)?“ Те казаха: „Да.“ И тъй, те излязоха и пиха от млякото и урината на камилите и след като оздравяха, убиха пастиря на Пратеника на Аллах и отведоха всички камили. Тази вест достигна до Пратеника на Аллах и той изпрати (мъже) по следите им и онези бяха заловени и доведени (при Пророка). Тогава той нареди да се отрежат техните ръце и крака, очите им да бъдат изгорени с нажежени парчета желязо и след това той ги захвърли на слънцето, за да умрат.“ Аз казах: „Какво може да бъде по-лошо от това, което тези хора направиха? Те отхвърлиха исляма, извършиха убийство и откраднаха.“ Тогава Анбаса бин Саид каза: „В името на Аллах, никога съм чувал такава история като днешната.“ Аз рекох: „О, Анбаса! Ти отричаш моя разказ?“ Анбаса рече: „Не, ти разказа историята по начина, по който трябва да бъде разказана. В името на Аллах, тези хора се намират в благосъстояние, докато този шейх (Абу Килаба) е между тях.“ Аз добавих: „Наистина в това събитие се съдържа обичай, установен от Пратеника на Аллах.“ Разказвачът добави: „Някои хора от племето Ансари дойдоха при Пророка и обсъдиха някои въпроси с него, един мъж от тях излезе и беше убит. Тези хора излязоха навън след него и ето – техният другар плуваше в кръв. Те се върнаха при Пратеника на Аллах и му рекоха: „О, Пратенико на Аллах, ние намерихме нашия другар, който беше говорил с нас и излезнал навън преди нас да плува в кръв (убит).“ Пратеникът на Аллах излезе навън и ги попита: „Кого подозирате или кой мислите, че го е убил?“ Те казаха: „Ние мислим, че юдеите са го убили“. Пророкът повика юдеите и ги попита: „Вие ли убихте този (човек)?“ Те отговориха: „Не“. Той попита ансарите: „Съгласни ли сте да оставя петдесет юдеи да положат клетва, че не са го убили?“ Те казаха: „За юдеите не е от голямо значение дали ще ни убият всичките и после ще положат лъжливи клетви.“ Той каза: „Тогава искате ли да получите Дийя след като петдесет човека от вас са положили клетва (че юдеите са убили вашия човек)?“ Те казаха: „Ние няма да положим клетва“. Тогава Пророкът сам им плати Дийя-та (вид кръвен данък)“. Разказвачът добави: „Племето Худаил отстрани един от техните мъже (заради зло поведение) в пред-ислямския период на невежество.“ След това на едно място Ал-Батха (близо до Мека), този мъж нападнал едно йеменско семейство посред нощ, за да ги ограби, но един човек от семейството го забелязал и го намушкал с меча си и го убил. Племето Худаил дошли и заловили йеменеца и го довели при Умар по време на Хадж периода и казали: „Той е убил наш другар“. Йеменецът казал: „Но тези хора го бяха отстранили (другаря си).“ Умар каза: „Нека 50 човека от Худаил да се закълнат, че не са го отстранявали.“ И така 49 от тях положили клетва и после един човек от техните, дошъл от Шам и те поискали от него да се закълне като тях, но той платил 1000 дирхама вместо да положи клетва. Те повикали един друг човек вместо него и новият човек си стиснал ръцете с брата на починалия. Някои хора казали: „Ние и тези 50 мъже, които положиха фалшиви клетви (Ал-Касама) отпътувахме и когато те стигнали едно място, наречено Нахла, започнало да вали дъжд и те влезнали в една пещера в планината и пещерата се срутила върху тези 50 мъже, които били положили лъжлива клетва и всички от тях измрели освен двамата човека, които си били стиснали ръцете. Те избегнали смъртта, но един камък паднал върху крака на брата на починалия и го счупил, след което той живял една година и после умрял“. Аз добавих: „Абдул Малик бин Марван осъдил един мъж на смърт като кисас (равенство в наказанието) заради убийство, основавайки присъдата си върху Ал-Касама, но по-късно той съжалил за тази присъда и наредил имената на 50-те мъже, които положили клетвата (Ал-Касама) да бъдат изтрити от регистъра и той ги заточил в Шам“.

Разказва Икрима: Някакви занадикати (атеисти) били доведени при Али и той ги изгорил. Вестта за това събитие достигнала до Ибн Аббас, който казал: „Ако бях на негово място, нямаше да ги изгоря, както Пратеникът на Аллах го е забранил, казвайки: „Не наказвай никого с наказанието на Аллах (огъня).“ Аз бих ги убил според мнението на Пратеника на Аллах: „Този, който е сменил своята ислямска религия да бъде убит“.

Разказва Абу Бурда: Абу Муса каза: „Дойдох при Пророка заедно с двама мъже (от племето) Ашариин, един от вдясно на мене и другия от ляво, докато Пратеникът на Аллах миеше зъбите си (със сивак) и двамата мъже го попитаха за някаква работа. Пророкът каза: „О, Абу Муса (О, Абдулла бин Каиш!)“ Аз казах: „В името на Онзи, Който те е изпратил с истината, тези двама мъже не ми бяха казали какво имат в сърцата си и аз не почувствах (не разбрах), че те търсят работа.“ Както се бях загледал в онзи момент в неговия сивак, който се показваше от ъгъла на устните му, и той каза: „Ние никога (или ние) не наемаме за нашите работи някой, който търси работа. Но, о, Абу Муса! (или Абдулла бин Каиш!) Отиди в Йемен.“ След това Пророкът изпрати Муад бин Джабал след него и когато Муад го настигна, извади постелка за него и поиска от него да слезе (и да седне на постелката). И ето: там имаше един мъж във вериги до Абу Муса. Муад попита: „Кой е този (мъж)?“ Абу Муса рече: „Той беше юдеин и стана мюсюлманин и след това отново се върна в юдаизма.“ Тогава Абу Муса поиска от Муад да седне, но Муад рече: „Аз няма да седна, докато този не бъде убит. Това е присъдата на Аллах и Неговия Пратеник (за такива случаи)“ и го каза три пъти. Тогава Абу Муса нареди този човек да бъде убит и той беше убит. Абу Муса добави: „След това ние обсъдихме нощните молитви и един от нас каза: „Аз се моля и спя и се надявам, че Аллах ще ме възнагради заради съня ми, както и заради молитвите ми“.

Разказва Али: Всеки път, когато ти казвам разказ от Пратеника на Аллах, в името на Аллах, бих предпочел да падна от небето отколкото да му припиша лъжливо твърдение, но ако ти кажа нещо между мен и теб (не хадис), това всъщност е било хитрост (т.е. мога да казвам неща, за да измамя врага си). Няма съмнение, че аз чух Пратеника на Аллах да казва: „В последните дни ще се появят някакви млади лекомислени хора, които ще говорят най-хубавите думи, но вярата им няма да стигне отвъд гърлата им (т.е. те няма да имат вяра) и ще напуснат религията си, както стрела излиза от лъка. И тъй, където и да ги намериш, убивай ги, понеже всеки, който ги убие ще получи награда в Деня на Възкресението.“

Разказва Абу Муса: Един мъж прие исляма и след това се върна в юдаизма. Муад бин Джабал дойде и видя мъжа с Абу Муса. Муад попита: „Какво става с този (мъж)?“ Абу Муса отговори: „Той прие исляма и след това се върна обратно в юдаизма.“ Муад рече: „Няма да седна, докато не го убиеш (каквато е) присъдата на Аллах и Неговия Пратеник.

Абдулла (б. Масуд) съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на него) е казал: Не е позволено да се отнеме живота на мюсюлманин, който носи свидетелство (за факта, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Пратеникът на Аллах), освен в някой от следните три случая: женен развратник, живот за живот или изменник на своя Дин (исляма), напуснал общността.

Абдулла (б. Масуд) съобщава: Пратеникът на Аллах (мир на него) стана и каза: В името на Този, освен Когото няма други богове, кръвта на мюсюлманин, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Неговият Пратеник, може да бъде законно пролята само в случай на трима човека: такъв, който напуска исляма и общността (Ахмад, един от разказвачите, се съмнявал дали Светият Пророк (мир на него) е използвал думата „лил-жамаах или ал-жамаах “), женен развратник и живот за живот.

Съобщава се от името на Абу Муса, който е казал: Аз отидох при Светия Пророк (мир на него) и с мен бяха двама мъже от племето Ашари. Единият от тях беше от дясната ми страна, а другият от лявата. И двамата направиха искане за пост (на властта), докато Светият Пророк (мир на него) търкаше зъбите си с четка за зъби. Той каза (на мен): Абу Муса (или Абдулла б. Каиш), какво казваш (за молбата, която те отправиха)? Аз казах: В името на Аллах, Който те е изпратил на твоята мисия с истина, те не ми бяха споделили какво са имали в ума си, и аз не знаех, че те ще поискат постове. Разказвачът казва (припомняйки хадиса): Представям си, че гледах мисвака на Светия Пророк (мир на него) между устните му. Той (Светият Пророк) рече: Ние няма и никога не ще наемаме за обществените служби (в нашата държава) такива, които си пожелават да имат постове, но ти може да отидеш, Абу Муса (или Абдулла б. Каиш) (да се заемеш със задачата си). Той го изпрати в Йемен като управник. След това той изпрати Муад б. Джабал като негов гръб (за да му помогне в изпълнението на задълженията му). Когато Муад достигна лагера на Абу Муса, последният (го прие и) каза: Моля те, седни; и той му разпъна един дюшек, докато там беше и един мъж, вързан за ръцете и краката като затворник. Муад рече: Кой е това? Абу Муса каза: Той беше юдеин. Той прие исляма. После се обърна отново към лъжливата си религия и стана юдеин. Муад рече: Няма да седна, докато този не бъде убит според заповедта на Аллах и Неговия Пратеник (мир на него) (в този случай). Абу Муса рече: Седни. Ще бъде направено. Той каза: Няма да седна, докато този не бъде убит според заповедта на Аллах и Неговия Пратеник (мир на него). Той каза тези думи три пъти. Тогава Абу Муса нареди онзи (да бъде убит) и той беше убит. След това двамата говориха за стоенето на молитва през нощта. Единият от тях, т.е. Муад, каза: Аз спя (през една част от нощта) и стоя на молитва (в другата част) и се надявам, че ще получа същата награда за съня си, както и тази за стоенето (на молитва).

Разказано е от Абу Умама бин Шал бин Хунаиф че: Утман бин Аффан ги погледна, когато те говореха за убиване. Той рече: „Те с убийство ли ме заплашват? Защо ще ме убиват? Аз чух Пратеника на Аллах да казва: „Не е законно да се пролива кръвта на мюсюлманин с изключение на един от тези три (случая): човек, който извърши прелюбодеяние, когато е женен, следва да бъде убит с камъни; човек, който убие душа не заради отмъщение за убийство; и човек, който отстъпи от вярата, след като е станал мюсюлманин“. В името на Аллах (Слава Нему, Всевишния), никога не съм извършвал прелюбодеяние, нито в дните ми на невежество, нито откакто приех исляма, никога не съм убивал мюсюлманска душа, и никога не съм отстъпвал от вярата си, откакто съм станал мюсюлманин“. (Сахих)

Разказано е от Абдулла, който е Ибн Масуд, че Пратеникът на Аллах е казал: „Не е законно да се пролива кръвта на мюсюлманин, който носи свидетелството, че никой няма право да бъде боготворен освен Аллах (Слава Нему, Всевишния) и че аз съм Пратеникът на Аллах, с изключение на някой от тези три случая: душа за душа; женен човек, който извършва прелюбодеяние и този който напуска своята религия и се отделя от Джамаа“. (Сахих)

Разказано е от Ибн Аббас, че Пратеникът на Аллах е рекъл: „Който смени религията си – накажи го със смърт.“ (Сахих)

Разказва Муад ибн Джабал: Абу Муса рече: Муад дойде при мен, когато бях в Йемен. Имаше един мъж, който беше юдеин, приел исляма и после беше отстъпил от исляма. Когато Муад дойде, каза: Няма да сляза от коня си, докато този не бъде убит. Тогава той беше убит. Един от тях рече: Той беше помолен да се покае преди това.

Разказва Утман ибн Аффан: Абу Умама ибн Шал каза: Ние бяхме с Утман, когато той беше обсаден в дома си. Имаше вход към къщата. Този, който влезе през него чу речта на тези, които бяха в Билата. Тогава Утман влезе вътре. Той излезе при нас, изглеждаше пребледнял.

Той каза: Те ме заплашват сега да ме убият. Ние казахме: Достатъчна ще ти е подкрепата на Аллах срещу тях, Водачо на верните! Той попита: Защо да ме убиват? Аз чух Пратеника на Аллах (мир на него) да казва: Не е законно да се убива човек, който е мюсюлманин с изключение на една от тези три причини: Куфр (неверник) след приемане на исляма, развратничене след брака или неправомерно убиване на някого, за което той може да бъде убит.

Кълна се в Аллах, че не съм вършил разврат нито преди, нито след като приех исляма, нито пък някога съм искал друга религия за мен вместо моята религия, откакто Аллах е мой водач, нито пък съм убивал някого. И така, по каква причина искат да ме убият?

"Пратеникът беше указал на своите водачи, когато влязат в Мекка само да се бият с тези, които им се противопоставят, с изключение на малък брой хора, които трябваше да бъдат убити, дори ако те се намираха отвъд стените на Каaба. Измежду тях беше Абдулла Са’д, брат на Б. Амир Луаий. Причината, поради която беше заповядано да бъде убит е, че той е бил мюсюлманин и е бил написал откровение; след това той е отхвърлил вярата и се е върнал при курейшите (в Мекка) и е избягал при Утман Аффан, неговия доведен брат. Последният го е криел, докле не го е завел при Пратеника, след като обстановката в Мекка се успокои и поиска да му бъде осигурено положение на неприкосновеност. Те твърдят, че Пратеникът е останал безмълвен за дълго време, а накрая той (Мухаммад) е казал „да” (с което е дал на Абдулла неприкосновеност от заповедта за смъртно наказание). Когато Утман излезе той (Мухаммад) каза на своите другари, които седяха около него. „Не казвах нищо, за да може някой от вас да стане и да му отреже главата!”. Един от ансарите рече: „Тогава защо не ми даде знак, о, Пратенико на Аллах?” Той отговори, че пророкът не убива с показване на знаци."

40.18б. Изключения от това правило

Животът на мюсюлманина е незаконен: ако той се е отрекъл от вярата, след като е повярвал; извърши незаконно полово сношение, след като е станал мухсан; убие някого, когато случаят не е свързан с отмъщение; или се обвърже с развала в пръстта или отхвърли вярата. [Изключение на тази неприкосновеност важи за законовото право, което се отнася до трите причини, които той е споменал. При собствеността, всеки който унищожи нещо трябва да си заплати за това.

Случаите, при които отнемането на живот е позволено, са посочени тук. В случай на вероотстъпничество, от човека се иска да се покае в срок от три дни. „Развалата в пръстта” е бандитизъм или грабителство по пътищата. Отхвърлянето на религията е възприемането на учението на сектите, за които Пророкът, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казал: „Те ще минат през вярата както стрела минава през дивеч.” В Мисбах тя влиза от едната страна и излиза от другата]

o8.1 Когато човек, който е достигнал зрялост и е разумен доброволно отстъпи от исляма, той заслужава да бъде убит … o8.4 Не се дължи обезщетение за убиване на отстъпник (О: или някаква отплата, понеже това е убиване на някого, който заслужава да умре)).

Който е субект на отмъщение поради престъпления, нанасящи вреда

o1.1 - Отмъщение Отмъщението е задължително (А: ако имащият право човек пожелае да го извърши (наредба: о3.8)) срещу всеки, който убие човешко същество напълно преднамерено и без никакво право (О: Преднамереността е първото ограничение и изключва убиването на някого заради откровена грешка, докато „напълно“ изключва грешка, допусната при съзнателна вреда (определение: о2.3) и без право изключва случаи на оправдани убийства като например законно отмъщение.) [back to top] 'o1.2 'Следните не са предмет на отмъщение : -1- дете или ненормален човек при всякакви обстоятелства -2- мюсюлманин, който убие не-мюсюлманин ; -3- юдеин или християнин, поданик на ислямска държава в случай, че убие отстъпник от исляма (О: защото поданикът на държавата е под нейната защита, докато убиването на отстъпник от исляма е без никакви последствия); -4- баща или майка (или техните бащи или майки) заради убиване на свое дете, или дете на детето им;

-5- нито пък отмъщението е разрешено за потомък заради (А: на свой прародител) убиването на някого, чиято смърт в противен случай би упълномощила потомъка да отмъсти, например когато неговият баща убие майка му.

Шафиитите, ханбалитите и маликитците казват: Наказанието за жена-отстъпничка е същото като за мъжа. Тя трябва да бъде призована да се върне към исляма за три дни преди смъртта ѝ, понеже лукавият може да е объркал нейното разбиране; по този начин съществува възможността тя да бъде освободена от своето объркване. Даването на отстъпника на срок за покаяние е одобрено.

Според традиция, която се отнася до Дарукутни, цитирана от Джабир б. Абдилла, Пророкът предложил исляма на една жена на име Умму Румман, която преди това била отстъпила от вярата. Освен това Пророкът казал: „Добре ще е, ако тя се разкае. Ако не – тя трябва да бъде убита, понеже заради отстъпничеството тя трябва да бъде възприемана като жена, борила се срещу мюсюлманите и взета в плен в свещена война (джихад); и така – законно е тя да бъде убита с меч. Още повече, че нейната вина е много по-отвратителна от вината на жени, взети като пленнички в свещена война, защото тя вече е била мюсюлманка."

Пророкът – благословението и мирът на Аллах да бъдат над него – рече: „Този, който смени религията си трябва да бъде убит“; това се отнася както за мъжете, така и за жените. Отстъпничеството на мъж го подлага на смърт. Съществува единодушно съгласие, че вероотстъпничеството е ужасно престъпление, което заслужава ужасно наказание. Отстъпничеството на жена е не по-малко ужасно. Затова то също заслужава съответното наказание: смърт.

'Пратеникът на Аллах (с.а.с.) каза: „Не е позволено (да се пролее) кръвта на мюсюлманин, който свидетелства, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах, освен при едно от следните три условия“ : (Първо), животът за живота...” Това означава, че убиецът е убит. Но не ти си този, който го убива, нито аз съм този, който го убива. Но компетентният правен орган е този, който носи отговорност за това. В противен случай мюсюлманското общество ще потъне в хаос, като всеки ще убива когото си поиска, когато си поиска. Не — кръвта е свещена; кръвта е свещена. „Не е позволено (да се пролее) кръвта на мюсюлманин, който е свидетел, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах, освен при три условия: (Първо), животът за живота...” Всемогъщият каза: „В закона на равенството има (спасяване на) живот за вас, о, вие, разумни хора” (Коран 2:179). „В закона на равенството има (спасяване на) живот за вас, о, вие, разумни мъже.“ „Живот за живота“ – убиецът е убит. Наказанието на Всевишния Аллах се изпълнява върху него.

“(Второ), жененият, който прелюбодейства” – ще се върна към него (по-късно), благоволи Аллах, в друго от знаменията.

„(Трето), този, който изостави своята религия и се отдели от общността.“ Хадисът е и в двата Сахиха (т.е. Бухари и Муслим). „Този, който изостави религията си и се отдели от общността.“ Ислямът не принуждава никого да влезе в него. Това (концепция) трябва да бъде твърдо установено. Ислямът не принуждава никого да влезе в него. Не. В религията няма принуда. Но по-скоро ние проповядваме (исляма) в истина, милост, благоприличие и смирение. Който каже след проповядването - който каже след (получаването) на проповядването и призива (към исляма), „Не, няма да вляза в тази религия.“ Казваме му: „Няма принуда в религията.“ Истината се отличава ясно от заблудата. Ние рецитираме думите на Всевишния Аллах: „Нека вярва и който не вярва“ (Коран 18:29). Ние рецитираме думите на Всемогъщия Аллах: „Вие имате своята религия и аз имам моята религия“ (Коран 109:6). Красив. Това е след проповядването и призива (към исляма).

Но ако влезе в исляма по собствено желание и избор, той няма право да напуска религията на Аллах, когато си поиска, за да разклати основите на мюсюлманското общество. Не, той няма право. Абсолютно не. Но той има право, след като (ислямът) му е проповядван, да каже: „Ще вляза“ или „Няма да вляза в тази религия“. Но да влезе в него, само за да го напусне, когато си поиска? Не. Това е нещо, което е неприемливо в религията на Всемогъщия Аллах. Покажете ми конституция където и да е на земята, която дава това на своите граждани. Но по-скоро всеки, който излезе срещу конституцията на която и да е нация, е обвинен в предателство. Всеки запознат с предателството знае, че наказанието е смърт. И така, какво мислите за този, който предаде религията на Всевишния Аллах, този, който предаде Аллах и Неговия Пратеник? „О, вие, които вярвате! Не предавайте Аллах и Неговия Пратеник, нито съзнателно предавайте доверието си” (Коран 8:27).

Този въпрос бе представен от г-н Ахмед Дарвиш и е зададен от (името не се чете), който е германец по националност.

Мъж, чиято религия е ислям, египтянин по националност се оженил за една германка християнка и двойката се е съгласила, че съпругът ще последва християнската вяра и учение.

1) Какво казва ислямското право за този мъж? Какви са наказанията, предписани за това действие?

2) За какви ще бъдат считани децата му – мюсюлмани или християни?

Отговорът:

Слава на Аллах, Господаря на Вселената и приветствия на водача на праведните, нашия господар Мухаммад, на неговото семейство и на всички негови сподвижници.

По въпроса:

Този мъж е извършил вероотстъпничество; на него трябва да му бъде дадена възможност да се разкае и ако той не го направи, следователно трябва да бъде убит според Шариата.

Що се отнася до децата, докато те са още деца, те биват считани за мюсюлмани, но след като достигнат зряла възраст и след това останат верни на исляма – те са мюсюлмани, но ако отхвърлят исляма и не се разкаят, те трябва да бъдат убити , Аллах знае най-добре.

Наказанието за вероотстъпничество от исляма е екзекутиране. Аллах казва (тълкувание на смисъла):

“И който от вас обърне гръб на своята вяра и умре като неверник, тогава делата му ще бъдат погубени в този живот и в бъдещия, и те ще бъдат обитатели на Огъня. Те ще пребъдат там завинаги”

[ Ал-Бакара 2:217]

И е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Всеки, който промени своята вяра, да бъде убит.“ Разказано е от Ал-Бухари в неговия Сахих. Този хадис означава, че всеки, който отхвърли исляма и се обърне към друга религия и упорства в нея, и не се разкайва, трябва да бъде екзекутиран. Също така е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Не е разрешено да се пролива кръвта на човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах с изключение на три случая: живот за живот, вече оженен човек, който извършва прелюбодеяние и този, който напусне исляма и се отрече от джамаа-та.“ Разказано от Ал-Бухари и Сахих Муслим.

Суровото наказание е поради следните причини:

1 – Това наказание възпира всеки, който иска да приеме исляма, просто за да следва тълпата или поради лицемерни причини. Това ще го мотивира да изследва дълбоко причината и да не пристъпва към исляма, докато не разбере последствията от това в този свят и в отвъдния.. Този, който обяви, че е приел исляма, се е съгласил да се придържа към всички правила на исляма със свободната си воля и съзнание, като едно от тези правила гласи, че той трябва да бъде екзекутиран, ако отстъпи от вярата си.

2 – Този, който изповяда своя ислям и се е присъединил към джамаата (общността) на мюсюлманите и този, който се присъедини към общността на мюсюлманите трябва да бъде напълно лоялен към нея, да я подкрепя и да я защитава срещу всяко нещо, което може да доведе до „фитна” или да я разруши, или да причини разделение. Отстъпничеството от исляма означава отричане от джамаата и нейния божествен ред и нанася вредни последици върху нея. Екзекуцията е най-голямата спирачка, която ще предпази хората от извършване на подобно престъпление.

3 – Тези мюсюлмани, които са слаби във вярата и другите, които се противопоставят на исляма може да си помислят, че отстъпникът е напуснал исляма, единствено заради това, което той самият е разбрал относно неговата истинска природа, защото ако това беше истина, тогава той никога не би се отрекъл от него. Така те научават от него за всички съмнения, лъжи и фалшификации, които целят да затъмнят светлината на исляма и да отклонят хората от него. В този случай, убиването на отстъпника е задължително, за да се предпази истинската вяра от клеветите на лъжците и за да се предпази вярата на неговите последователи, както и да се отстранят препятствията по пътя на тези, които навлизат във вярата.

4 – Ние казваме също, че смъртното наказание съществува в съвременните закони, за да се предпази системата от безредици в някои ситуации и за да се предпази обществото от някои престъпления, които могат да причинят неговото разпадане, например употребата на наркотици и т.н. Ако екзекуцията може да послужи като спирачка, за да се защитят системите, които са човешко дело, следователно е още по-подходящо истинската религия на Аллах, която лъжата не може да достигне нито отпред, нито отзад (вж. Фусилат 41:42), и която съдържа всичкото благо, щастие и спокойствие в този и в отвъдния свят, трябва да наказва тези, които извършват агресивни дела срещу нея и се стремят да затъмнят нейната светлина и да опозорят нейния образ, както и онези, които си измислят лъжи срещу нея, за да оправдаят своето отстъпничество и отклонение.

Фатаава ал-Ладжна ал-Дааима, 21/234-231.

Коментирайки авторитета на наказанието и това, че то е истинско и се основава върху автентични ислямски източници, Шейх Атия Сакр, бивш директор на Фетва комисията Ал-Азар, твърди:

"Не е правилно да се отрича наказанието за вероотстъпничество, като се твърди, че това не се споменава в Корана, защото то е записано в мутаватир хадиси (хадис, който е записан поне от четирима Сподвижници по различно време и място по начин, който удостоверява, че хадисът не е лъжа) и в не-мутаватир Сунна на Пророка (мирът и благословението да бъдат над него). Худудът (ислямско наказание, предназначено за някои престъпления) може, разбира се, да се основава върху не-мутаватирната Сунна."

Анализирайки въпроса и представяйки някои доказателства относно наказанието за вероотстъпничество, известният мюсюлмански учен Шейх Юсуф Ал-Карадави твърди:

Всички мюсюлмански юристи са единодушни, че отстъпникът трябва да бъде наказан. Все пак техните мнения се различават спрямо самото наказание. Мнозинството от тях подкрепят убиването; което означава, че вероотстъпникът трябва да бъде осъден на смърт.

Много автентични хадиси биват цитирани по този повод. Ибн Аббас съобщава, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „Този, който промени своята религия – убийте го.” (Съобщено от всички в тази група, с изключение на Сахих Муслим, а Ат-Табарани също го съобщава посредством стабилна верига от разказвачи. Също така е записано в Маджма Аз-Заваид от Ал-Хаютамий.)

Налице е също така хадис от Ибн Масуд, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „Кръвта на мюсюлмански човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах, не трябва да бъде проливана с изключение на три случая: отмъщение (в случай на убийство), женени прелюбодейци (и прелюбодейки) и този, който напусне своята религия и отхвърли мюсюлманската общност.” (Съобщено от Групата)

Настоящият пример на един от най-великите Сподвижници, Али ибн Аби Талиб (нека Аллах да е доволен от него) също придава тежест на това. Самият той е изпълнявал наказанието върху някои хора, които са го обожествявали. Той им е давал три дни да се разкаят и да се вразумят. Когато те си оставали непреклонни, той ги изгарял живи.”

Това е заповед от Аллах и Неговия Пратеник, както Пророкът (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Този, който смени религията си – убийте го”. (съобщено от ал-Бухари, ал-Фат, номер 3017).

(2) Този, който е познал религията, която Аллах е открил, навлязъл е в нея, практикувал я е и след това я е отхвърлил, намразил и я е напуснал, това е човек, който не заслужава да живее на земята на Аллах и да яде от благата на Аллах.

(3) С напускането на исляма, отстъпникът отваря пътя за всеки, който иска да напусне вярата, като по този начин се разпространява и насърчава вероотстъпничеството. (4) Отстъпникът не бива да бъде убиван без предупреждение. Въпреки че престъплението му е тъй голямо, на него трябва да му бъде дадена последна възможност – отсрочка от три дни, в които да се разкае. Ако се разкае, да бъде оставен на спокойствие; а ако той не се разкае, тогава трябва да бъде убит .

(5) Ако наказанието за убийство и шпионаж (познато също като държавна измяна) е смърт, тогава какво трябва да бъде наказанието за този, който не вярва в Господаря на човечеството, презира и отхвърля Неговата религия? Нима шпионажът или проливането на кръв са по-лоши от напускането на религията на Господаря на човечеството и нейното отхвърляне?

(6) Никой от тези, които говорят глупости за личната свобода и свободата на вярата няма да се примири с детето на съседа, което е ударило тяхното дете, нито ще оправдае това като „лична свобода”, тогава как те могат да оправдаят напускането на истинската религия и отхвърлянето на шариата, който Аллах е низпослал, за да научи човечеството за Неговата единственост и да даде правда и честност на всички?

Сахихът Сунна посочва, че е важно да се осъди отстъпника на смърт.

[Цитират се Ал-Бухари (6922), Ал-Бухари (6484) и Сахих Муслим (1676)]

Общият смисъл на тези хадиси посочва, че е важно отстъпника да бъде осъден на смърт, без значение дали той води война срещу исляма (мухаариб) или не.

Мнението, че отстъпникът, който трябва да бъде осъден на смърт е такъв, който води война срещу исляма (мухаариб) е единствено противоположно на тези хадиси. Пророкът (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) е казал, че причината, поради която такъв човек трябва да бъде осъден на смърт е неговото отстъпничество, а не повеждането на война срещу исляма.

Без съмнение някои видове отстъпничество са по-отвратителни от други, а отстъпничеството на този, който повежда война срещу исляма е по-отвратително от всяко друго отстъпничество. Следователно мненията на някои от учените се различават помежду си и казват, че не е важно да се изисква от мухаариба да се разкае или да се приеме неговото разкаяние; по-скоро той трябва да бъде осъден на смърт, дори ако се разкае, докато разкаянието на такъв, който не е мухаариб, трябва да бъде прието и той не трябва да бъде осъждан на смърт. Това е мнението, подкрепено от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллах да бъде милостив към него).

Той казва:

Има два вида отстъпничество: обикновено отстъпничество и крайно отстъпничество, за които е предвидено екзекутиране. И двата случая е очевидно, че е важно да се екзекутира отстъпника, но доказателствата, които показват, че смъртното наказание може да бъде отменено, ако човекът се разкае, не се отнасят и до двата вида отстъпничество. По-скоро фактите показват, че това е позволено единствено в първия случай – т.е. обикновеното отстъпничество – което става ясно на всекиго, който изучава доказателствата, които говорят за приемане разкаянието на отстъпника. При втория вид – т.е. крайното отстъпничество – задължението да се осъди отстъпника на смърт също е валидно, но няма никакъв текст или консенсус между учените, които да показват, че смъртното наказание може да бъде отменено. Двата случая са различни и няма място за никакво сравнение между тях. Не е казано в Корана или Суната, нито пък има консенсус между учените, че всеки, който отстъпи на думи или дела може да си спести смъртното наказание, ако се разкае, след като е бил пленен и разпитан. По-скоро Коранът и Сунната, а и мненията на учените, се различават спрямо различните видове отстъпници.

Ал-Саарим ал-Маслоол, 3/696
. . .

Въз основа на това става ясно, че това, което питащият казва - отстъпникът да не бъде убиван, стига да не обяви война на исляма, е погрешно и разграничаването, което цитирахме от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия може да разсее всяко объркване и да направи въпроса ясен.

Човекът, който знае истината и вярва в нея, после се обръща с гръб към нeя, не заслужава да живее. Наказанието за вероотстъпничеството е предписано за защита на религията и като спирачка за всеки, който си мисли за напускане Исляма. Няма никакво съмнение, че такова тежко престъпление, трябва да се посрещне с едно също толкова тежко наказание.

Въпрос: Един човек от Полша, който е приел исляма, е бил попитан от някакъв порочен атеист относно наказанието за този, който отстъпи от религията на Всемогъщия Аллах. Какво трябва той да отговори? Той тълкува убиването като ограничаване свободата на мисълта

Отговор: Проблемът с убиването на вероотстъпниците е държавна функция. Неговата присъда принадлежи на ислямското правителство. Това няма отношение към ислямските фондации, организации или центрове. Група салафи и имами са на мнение, че не всеки отстъпник трябва да бъде убит, но само този, който открито извършва вероотстъпничество, или открито призове към фитна, или разгласи оскърбителни неща срещу Аллах и Неговия Пророк (мирът да бъде над него) и верните. [Отстъпникът] трябва да бъде убит, за да се защити религията и общността от неговото разрушително действие, а не за да се ограничават свободите, понеже със своите действия такъв човек нарушава правата на другите. Интересите на държавата и обществото са над личните интереси. Наистина този проблем е подобен на онова, което в съвременното право се определя като „държавна измяна“ поради вредата, която нанася върху обществото.

Човек, който се откаже от своето вероотстъпничество не е задължен да повтаря изпълнението на всичко, което той е направил преди своето отстъпничество (т.е. докато все още е бил практикуващ мюсюлманин) – например хаджа (поклонничеството) и молитвите. Неговите трудове няма повече да бъдат считани като провалени, щом се е върнал в исляма… В случай, че отстъпникът (мъж или жена) настоява в своето отстъпничество, той трябва да получи възможността да се разкае, преди да бъде предаден на смърт, поради неговото неуважение към исляма. От негова страна може да се е получило недоразумение и по този начин ще бъде предоставена възможност това да се поправи. Често отстъпничеството се случва за сметка на изкушение. Ето защо ислямът трябва да бъде предложен на отстъпника, нещата трябва да се изяснят и неговият грях да стане очевиден. Той трябва да бъде вкаран в затвора за три дни, за да може да има възможност да размисли за положението си. Този тридневен период се счита за достатъчен. Но ако мъжът или жената не са се разкаяли за своя раддах, но са продължили да упорстват в него, тогава той или тя трябва да бъдат убити. (Това е в съгласие с) реченото от Мухаммад (нека благословенията на Аллах и мирът да бъдат над него): „Убивайте този, който смени религията си“, което се подкрепя от авторитета на Хадисите – на Ал-Бухари (в неговия сборник от хадиси).