Мухаммад ибн Абдуллах

От УикиИслям
Направо към: навигация, търсене
Илюстрация от 15-ти век. Копие на ръкопис от Ал-Бируни, изобразяващо Мухаммад, проповядващ Корана в Мекка.[1]

Мухаммад ибн Абдуллах (محمّد произнася се също като Мохамед,Мухамад, Мохаммед или Могамед) (570/571г. – 8 юни 632 г. н. е.) е основател на религията ислям и завоевател на Арабия.

Началото

Мухаммад е роден в сем. на Абдулла ибн Абдул-Mуталиб, в така наречената "годината на слона". Семейството му е принадлежало към Хашимитите/Бану(племето) Хашим/, клон на племето Курейш. Като нежелано дете на майка си [2] и пълен сирак на шест години, той е даден за отглеждане при чичо си Абу Талиб. В началото, Мухаммад е бил овчар, а след това става търговец, после грабител, владетел, а накрая военачалник.
Мнозина твърдят, че когато Мухаммад бил млад, го наричали Ал Амин (الامين), а това ознаава в превод "верен и надежден" и гледали на него като на безпристрастен съдия.[3] Въпреки това, историкът Алфорд Т. Уелч е на мнение, че Ал-Амин е общо арабско име, и предполага, че Ал-Амин е било дадено на Мухаммад защото е мъжката форма [4] от името на майка му Амина (أمينة). По отношение на външния вид, Мухаммад е описан като "бял човек",[5] а в последните му години - като "тлъсто джудже"[6]
През 595г. , на 25-годишна възраст, Мухаммад се жени за работодателката си Хадиджа бинт Хувайлид. Тя е била много богата жена на четиридесет години, която имала три деца от два предишни брака. Тя му родила двама сина (които умират в детството си) и четири дъщери. Бащата на Хадиджа бил против това дъщеря му да се омъжи за такъв "незначителен младеж", при което тази двойка използвала хитрост: те напоили бащата на Хадиджа с алкохол до безсъзнание, а след това се отправили към собствената си сватба, както било планирано.[7]

Откровенията

По време на месец Рамадан, Мухаммад често оставял сами съпругата и децата си и отивал в пещерата, близо до върха на планината Хира, зад Мека, в Арабския Хиджаз, където той постел и се молел. Според ислямските поверия, когато бил на около четиридесет години (610 г. пр.н.е.. Д.), той е посетен от ангел Джабраил (جبريل) , който му наредил да рецитира стихове, низпослани от Аллах. Тези стихове по-късно ще станат началото на 96-та сура. Срещата с Джабраил уплашила Мухаммад и той най-напред смятал, че е бил обладан от дявола. Искал даже да се самоубие. Ето какво се казва в достоверните хадиси на Сахих Бухари:

...Няколко дни по-късно обаче Варака почина и откровенията временно се прекратиха. И Пророка стана толкова тъжен, че чухме, че той се опитал да се хвърли от върховете на високите планини, и всеки път, когато се изкачвал на върха на планината, за да се хвърли, Джебраил се явявал и казвал: "О, Мухаммaд! Наистина, ти си пратеник на Аллах ", след което сърцето му се успокои и се върна вкъщи. И всеки път, когато идването на откровението се бавеше дълго време, той правеше както и преди, и когато стигаше до върха на планината, Джебраил се появяваше пред него, като казваше това, което бе казал и преди.

След като Мухаммад получава първото си "откровение", следващи откровения към него за известно време нямало, но след дълго време те отново започнали да идват и продължили до смъртта му. Сборникът от тези откровения е известен като Коран

Ако Коранът бъде прочетен в хронологичен ред, ще забележите с течение на времето, че откровенията са променили стила от поетичен до по-непосредствен и агресивен вид в по-късните години. Посланията от по-късните откровения също се променят и отменят по-ранните. Обикновено известния "не принудителен стих" към "стиха на меча". Тези промени проследиха мястото на Мухаммад в обществото. Това, което е известно като "ранно откровение", е записано в Мекка, докато Мухаммад е слаб и има много малко последователи, готови да умрат за него. По-късните (Мединански стихове) се разкриват, след като Мухаммад е спечелил повече последователи и е станал ръководител на първата ислямска държава в Медина.

Тези откровения продължават до смъртта му двадесет и три години по-късно, а понякога идват при него, облечен в дрехите на Аиша.[8] Как идват при него е описано в достоверните хадиси:

Разказано от Аиша: (майка на вярващите) Ал-Харит бин Хишам поиска от апостола на Аллах! Как ви се разкрива Божественото вдъхновение? Апостолът на Аллах отговорил: "Понякога това е (разкрива) като звънене на камбана, което за мен е най-тежко, а когато усвоя казаното, то ме оставя. Понякога Ангелът идва под формата на мъж и говори с мен и аз схващам всичко, което той казва." Айша добави: "Наистина видях, че Пророка се вдъхнови Божествено в един много студен ден и забеляза, че потта пада от челото му (тъй като вдъхновението свърши).

Проповед в Мекка

Своята кариера като проповедник Мухаммад започва в Мекка, предупреждавайки всички за Деня на Страшния съд, в който всички хора, които отхвърлят предсказанието му, завинаги ще горят в Ада (جهنم Джаханнам).[9] Още в първите дни на тези проповеди меканците обвиняват самопровъзгласилия се пророк в плагиатството на "древните предания/писания"[10] И действително фактът, че Мохамед е бил неграмотен необразован човек, който влязал по-рано в контакт с представители на авраамическите религии (като Зайд бин Амра бин Нуфайл),[11] може да се обясни несъвършенството и погрешността на заимстванията му от историите, които е чувал.
Меканският елит не бил впечатлен от неговите проповедите си и това го разгневило. В крайна сметка това довело до аятите осъждащи и критикуващи ония, които се кланяли на идоли и критикуват вярванията на предците на меканците, практикуващи политеизъм.[12] По този начин в Мекка се появила опозиция на Мухаммад. Съвременните мюсюлмани твърдят, че меканците устройвали гонения на мюсюлманите, но за това има много малко доказателства. Проблемът е, че повечето от преследванията са просто реакция в отговор на антагонизма на Мухаммад към "идолопоклонниците".

Последователите на Мухаммад били твърде малко, а Мухаммад направил опит да замъкне езичниците в Исляма, като цитирал прочутите със срамна слава и днес, известни като т.нар. "Сатанински строфи". Най-вероятно, осъзнавайки как това би могло да повлияе на неговия статут (т.е. вече не може да бъде единственият застъпник между последователите си и Аллах), той бързо заменил предишното откровение с по-нататъшни атаки срещу меканските божества:

А нима не виждате какво са ал-Лат и ал-Узза, и също - третото [божество] Манат? Нима за вас е мъжкото, а пък за Него - женското? Това тогава е несправедлив дележ. Те са само имена, които назовахте вие и предците ви. Аллах не им низпосла довод. [Неверниците] следват само догадката и онова, което душите обичат, въпреки че при тях дойде напътствието от техния Господ.
Коран 53:19-23

Мухаммад също бил критикуван за твърденията си, че е яздил на Бурак (митичен летящ кон или катър) в доста странна история за "нощно пътуване" до "най-близкото небе", пътуването до несъществуващата тогава джамия Ал-Акса в Йерусалим и последващо завръщане в Мекка, за една нощ.[13] Това събитие все още се празнува от мюсюлманите всяка година.[14]

Мухаммад в Медина

Емиграция

Умира Абу Талиб, чичо на Муххамад, не става мюсюлманин, но постоянно го защитавал. През 622 г. Мухаммад напуска Мекка, а това преселение от Мекка до Медина е известно сред мюсюлманите като "Хиджра" (هِجْرَة Преселение).[9] Заедно със своите последователи, той се заселва в Медина (тогава известен като Ясриб), голям селскостопански оазис, където в последствие става лидер на първата ислямска теократична държава в света. Наредил на последователите си да не влизат в контакт с близките си, останали в Мекка. Прекъсването на връзките между последователите на Мухаммад и немюсюлманските роднини е било използвано от самия Мухаммад, за да засили влиянието си върху тях. Хиджра ознаменува началото на времето за мюсюлманския лунен календар.

Медина е била местожителство на много еврейски племена, разделени в три основни клана - Бану Кайнук, Бану Курайза и Бану Надир, както и други по-малки групи.[15] В същата 622-та година Мухаммад сключва договор с меканците, наречен Мединската Конституция, който "установява добър съюз или федерация" сред осемте медински племена и мюсюлманските емигранти от Мекка. Мединската Конституция ясно определя правата, задълженията и взаимоотношенията между всички граждани и всички общности в Медина. [15]

Война с меканците

Илюстрация на Мухаммад в Кааба, от Накач Осман (1595г.)

През март 624г. Мухаммад води около триста джихадисти в нападение над мекански търговски керван. Меканците успели да защитят кервана си, но след това решили да отмъстят и се придвижили към Медина. На 15-ти март, 624г. на място, наречено Бадр, влязли в битка меканците и мюсюлманите. Въпреки факта, че меканците имали трикратно числено превъзходство (хиляда против триста - някои ислямски историци говорят за определен брой: 313), мюсюлманите печелят. 70 меканци били убити, а други били заловени в плен[16] за откуп, и само четиринадесет души от мюсюлманите били убити.[17] Това събитие бележи началото на битките на мюсюлманите. Сред пленените е Ал Надир, разказвачът и поетът, който подигравал Мухаммад. На неговия клан не било разрешено да го откупи и по заповед на Мухаммад, той бил екзекутиран.[18] Мухаммад също така заповядал двадесет и четири меканци да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр и да се подиграват с труповете им.[19][20]

Следващите четири години на непрекъсната война между мюсюлмани и меканци довели до победата на мюсюлманите и изземването на Мекка. Мюсюлманите системно унищожавали всичко, което смятал за идоли, а Мухаммад в това време четял на своите последователи следващите аяти на Корана. Гражданите или приемали Исляма, или били прогонвани. През март 632 г.,[21] Мухаммад води поклонение, известно като Хадж (حج).

Неговите сексуални партньори

След смъртта на първата до тогава единствената си съпруга Хадиджа , Мухаммaд се чувствал сексуално еманципиран. Той започва да практикува полигамията и става женкар.[22] След кратък протест от страна на бащата на Аиша,[23] той се оженва за нея, когато е само на шест години. Тя е дъщеря на неговия приятел Абу Бакр, който по-късно ще стане първият мюсюлмански лидер след смъртта на Мухаммад. В Медина той се жени за Хафса, дъщеря на Умар, който от своя страна ще замести Абу Бакр. В резултат на това Мухаммад имал брак с петнадесет жени,[24] имал много наложници, включително и коптската робиня, Мария. Според известния сунитски учен Ибн ал Кайим:

Мохамед имаше много мъжки и женски роби. Той ги купувал и продавал, но купувал повече роби, отколкото продавал, особено след като Бог го упълномощи със Своето послание, както и след имиграцията му от Мекка. Веднъж продал един черен роб за двама. Името му беше Джейкъб ал Мудвир. Неговите покупки на роби бяха повече от продажбите.[25]

Той променя отношението към евреите

Няколко години след емиграцията си, отношението на Мухаммад към евреите и християните се променило значително. Сблъсквайки се с факта, че неговото учение не е било прието от мединските еврейски теолози, той се превръща във върл антисемит. Евреите били скептични относно съвместимостта на Корана с техните Писания. Докато много от мединците приемали Исляма, много малко от евреите направили същото. Това сложило началото на дългата история на гонение и преследване на евреите от Исляма.

След всяка голяма битка с мединците, Мухаммад обвинявал по едно от еврейските племена в предателство (виж Коран 2:100) и ги нападал. След битките при Бадр и Ухуд, в Медина, последователно били заличени общностите Бану Кайнука и Бану Надир, като оцелелите били прогонени, а всяка тяхна принадлежност била конфискувана от Мухаммад.[26] След битката в падината до Медина, в 627г., между мекканци и мюсюлмани, била обвинена в предателство общността Бану Курайза, за заговор с мекканците, и след това мюсюлманите ги избили.[27] Жените и малките деца, били взети в плен, за да ги продадат мюсюлманите на пазарите на роби, [28][29] , а мъжете и момчетата, които имали окосмен пубис, били обезглавени.[30] Мюсюлманският историк Ибн Исхак описва инцидента, така:

После се предадоха и Пророка ги заключи в дома на Бинт ал Харис, жена от Бану ал Наджар, в Медина. Тогава Пророка отиде на пазара в Медина и нареди да се изкопаят ровове, на някои там.

Тогава той им нареди да ги довеждат и да им отрязват главите там до тези ровове. Хората бяха доведени до рововете по групи. Сред тях бяха враговете Аллах Хавай ибн Ахтаб и Кааб ибн Асад, глава на племето - всичко шестотин или седемстотин души. А някои казваха, че били осемстотин до деветстотин души. Когато ги водеха към Пророка, те казаха на Кааб ибн ал-Асад: "О Kaаб! Какво ще прави той с нас "Той ми отговори:" Не разбирате ли още? Не виждате ли, че този, който е изведен, не се чува повече, и този, когото изведат, не се връща повече? Това, за Бога, е убийство. "

Това продължи, докато Пророкът привърши с тях.[31]

Едно от обясненията, дадени от арабските историци и биографи на Мухаммад, за това ужасяващо събитие, е: "Наказанието на евреите от Медина, на които бе предложено да приемат исляма и отказваха да направят това, илюстрира перфектно историята на Корана за това, какво се случва с онези, които отхвърлят пророците".[32]

Смъртта на Пророка

През 632 г. здравето на Мухаммад сериозно се влошава, става немощен, страдал от тежки главоболия и обща слабост. Смъртта му настъпва на 8миюни 632 година. Мухаммад е бил отровен от еврейка, по време на пленяване на Хайбар, където е заловил Сафия и я взема като жена си за себе си. Той разпоредил измъчването и обезглавяването на съпруга й Кенан, който бил началник на хайбарските евреи. Той прекарва последния си ден с Айша, която се смята за любимата му съпруга. По време на смъртта си Али (който по-късно щеше да стане четвърти халиф на исляма) съобщи, че пенисът на Мухаммад е в ерекция.[33] Бил погребан в къщата си, близо до Масджид ал-Нагав (Джамията на пророка) в Медина.

След това

Халифите поели властта на Мухаммад, след неговата смърт. Под тяхна власт и с помощта на Джихад. Ислямската империя се разширила, обхващайки Палестина, Сирия, Месопотамия, Персия, Египет, Северна Африка, Южна Испания и Мала Азия. След това дошли бруталните завоевания (ответ на които били кръстоносните походи), търговските връзки между мюсюлманите и немюсюлманите, както и мисионерската дейност за разпространение на Исляма в източното полукълбо, включително Китай и Югоизточна Азия.


За изтегляне на английски език

Външни линкове на английски език

Източници

  1. Bibliothèque nationale de France Le Prophète Mahomet L'art du livre arabe
  2. Katib al Waquidi p. 20
  3. Esposito(1998), p.6
  4. Alford Welch - cf. "Muhammad","Encyclopedia of Islam"
  5. "....Баща ми каза: "Чух Ибн Умар да цитира поетичните стихове на Абу Талиб: И белият човек (т.е. Пророкът), от когото се иска да се моли за дъжд и който се грижи за сираците и пазител на вдовиците."...." - Сахих Бухари 2:17:122(Англ.)
  6. "....Когато Убайдула го видя, той каза: Този твой Мухаммад е джудже и мазнина. Старият човек (т.е. Абу Барза) го разбра....." - Абу Дауд 40:4731(Англ.)
  7. LIFE OF MAHOMET. Volume II. Chapter 2,WIlliam Muir, [Smith, Elder, & Co., London, 1861], pg. 24
  8. "...Той се приближи до нея и тя му говореше. Той й каза: - "Не ме наранявай по отношение на Айша. Откровението не ми дойде, когато съм в дрехата на някоя друга жена, освен на Айша". Тя каза: "Аз се кая на Аллах да не те наранява, пратеник на Аллах.”..." - Сахих Бухари 2442
  9. 9,0 9,1 Encyclopedia of World History (1998), стр. 452
  10. "Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на предците." - Коран 23:83
  11. "....Апостолът на Аллах казал, че е срещнал Заид бин Амр Нуфайл на място близо до Балда и това се е случило, преди апостолът на Аллах да получи Божественото вдъхновение...." - Сахих Бухари 7:67:407(Англ.)
  12. F. E. Peters (1994), стр.169
  13. "....Пророкът казал: "Стъпалото на животното толкова широко, че го достигна до най-далечната точка, до която животните са виждали. Бях г носен и Габриел тръгна с мен, докато стигнахме до най-близкото небе....." - Сахих Бухари 5:58:227(Англ.)
  14. A Night Journey through Jerusalem - Khadija Bradlow - Times Online, 18-ти Август, 2007г.
  15. 15,0 15,1 The Cambridge History of Islam (1977г.), стр.39
  16. "....В деня (на битката) на Бадр, Пророкът и неговите другари са причинили на езичниците да изгубят 140 души, от които седемдесет са заловени и са убити седемдесет....." - Сахих Бухари 4:52:276(Англ.)
  17. Glubb (2002), стр.179-186
  18. Jake Neuman - God of Moral Perfection; A Stark Message from God for All Mankind - (2008) Blackwell, p. 211
  19. "....той [Мухаммад] командва повече от двадесет души, а в друг хадис те се считат за двадесет и четири души, от невярващите на Кураида да бъдат хвърлени в кладенеца на Бадр....." - Сахих Муслим 40:6870(Англ.)
  20. "Разказва Ибн Умар: Пророкът погледнал хората на кладенеца (кладенецът, в който бяха изхвърлени труповете на езичниците, убити в битката при Бадр), и каза: "Наистина ли открихте това, което ви обеща вашият Господ?" Някой му каза: "Вие се обръщате към мъртви хора." "Той отговори:" Не чувате по-добре, отколкото те, но те не могат да отговорят." - Сахих Бухари 2:23:452(Англ.)
  21. Alford Welch, Muhammad, Encyclopedia of Islam
  22. "....Хората на Лейла казали: "Какво лошо нещо сте направили, вие сте самоуважаваща се жена, но Пророка е женкар и искайте анулирането му." Тя се върна при Пророка и го помоли да отмени брака и той спази [молбата и]...." - Ал Табари, Глава 9 стр.139
  23. "....Пророкът попита Абу Бакр за ръката на Аиша за брак. Абу Бакр каза: "Но аз съм вашият брат."...." - Сахих Бухари 7:62:18(Англ.)
  24. Ал Табари Глава.9 стр.126-127
  25. "Zad al-Ma'ad" - част 1, стр.160
  26. "....Бану [племето] Кайнука нямаше никаква земя, тъй като те били златари [и броняри]. Пратеникът на Бога взе много оръжия, които им принадлежат, и инструментите на тяхната търговия..." (Ал Табари, Глава 7, стр. 87)
  27. Esposito (1998), pp.10-11
  28. Haykal, Muhammad Husayn (Author). Al-Faruqi, Ismail Raji (Translator). (2002). The Life of Muhammad. (p. 338). Selangor, Malaysia: Islamic Book Trust.
  29. "...Тогава апостолът изпратил на Сад бин Зайд ал-Ансари брат на бин Абдул-Ашхал с някои от пленените жени на Бану Курайза до Найд и ги продавал за коне и оръжие...." - Ибн Исхак: 693
  30. "...Разказах Атийах ал-Курази: Бях сред пленниците на Бану Курайза. Те (спътниците на Мухаммад) ни изследваха и онези, които започнаха да ом растат косми, бяха убити, а тези, които не бяха, не бяха убити. Бях сред тези, които не им бяха пораснали..." - Абу Дауд 38:4390(Англ.)
  31. Guillaume, Alfred, The Life of Muhammad: A Translation of Ibn Ishaq's Sirat Rasul Allah. Oxford University Press, 1955г.. ISBN 0-1963-6033-1; стр. 461-464.
  32. F.E.Peters(2003), p.77
  33. "....Абулфеда споменава за възклицанието на Али, който измил тялото след смъртта му: "О, пророкче, пенисът ти е изправен до небето!" (in Vit. Mohammed. p. 140)....." - Edward Gibbon, "The Decline and Fall of the Roman Empire", Vol. 9 Footnote 175