Двусмислеността на Корана

От УикиИслям
Направо към навигацията Направо към търсенето

Въведение

В исляма е възприето сурите в Корана да се разделят според времето и мястото на написването им на ранни(мекански) и късни(медински). Тези две групи сури се различават и по своя характер. Ако меканскитe сури носят либерален и пoмиренчески характер, мединскитe сури звучат враждебнo и отмъстителнo. Тази разлика в естеството на суритe ce обяснява c изменениятa в религиозната кариера на Мухаммад.

Мекански аяти/стихове

В началото и най-вече в Мекка, Мухаммад е бил слаб и презрян, а неговите съплеменници едва не го убили като религиозен еретик, затова в меканските сури Мухаммад търсел компромис и пoмирение със съплеменниците си.

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва с най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
Коран 2:256 - (не е Меканска сура, но виж пояснението за 2:256 по-долу)
И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.”
Коран 29:46
Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници! Аз не служа на това, на което вие служите,и вие не служите на това, на което аз служа. И аз не служа на това, на което вие служите, и вие не служите на това, на което аз служа. Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия.”
Коран 109:1-6

Аят 2:256

Стиха от Корана 2:256 - "Няма принуда в религията", не е в Меканска сура, но и е мястото сред останалите и е по темата, защото Сура 2 е буквално съвсем от началото на Мединският период. Тя е била разкрита в момент, когато мюсюлманите са току-що пристигнали в Медина, след като Мухаммад е излязал от Мекка. Нужно е било да остане в благоволението на по-силни племена около тях, много от които са били еврейски. Не случайно и в началото от преселението в Медина, молитвата по заръка на Мухаммад е била все още в посока към Йерусалим, но в последствие Мухаммад сменя посоката за молитва към Мекка. Причината за това е, че Мухаммад издава команда/стих за Корана/, която по-късно отменя (анулира), защото вече мюсюлманите не са зависими от юдеите(юдеите се молят към Йерусалим, а християните приемат града като важен символ).
В действителност, отмяната на аяти е много важен принцип, който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. В Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен.
Един от най-странните аспекти на Корана е, че някои стихове "анулират" други стихове, или с други думи, те ги отменят, което ги прави нищожни и вече не се прилагат:

Аллах казва: „Няма принуда в религията“, което означава: не принуждавайте никого да приема исляма, защото той е ясен и неговите доказателства и факти са очевидни. Който бива ръководен от Аллах и отвори сърцето си за исляма, наистина го е приел с ясно съзнание. Който бива заблуден от Аллах, той има заслепено сърце, запушил е ушите си и е закрил очите си и не може да приеме исляма насила… ето защо Аллах е разкрил този стих. Но този стих е заместен от стиха за „борбата.. Ето защо всички хора по света трябва да бъдат призовани към ислям. Ако някои от тях откажат, или откажат да плащат джизия, с тях трябва да се води битка, докато не бъдат убити. Това е смисълът на принудата. В сахих (хадисите достоверните), Пророкът е казал: „Аллах се учудва на хората, които ще влезнат в рая, оковани във вериги“, което означава – когато затворниците бъдат доведени във вериги в ислямската държава, тогава те приемат исляма искрено и стават праведни и отиват при хората от рая“[1][2]
(рядко срещан нецензурин превод) на Ибн Катир относно Тафсир - Сура Ал Бакара, аят 253 до 286;(Ал-Фиърдс ООД, Лондон: 1999: Първо издание, част 3, с. 37-38), тук или тук
Казва се, че тя е отменена, защото Пророка принудил арабите да приемат грохота на исляма и ги води и е доволен само с исляма за тях. Сюлейман ибн Муса изрази становището, казвайки: "Това е отменено с" О, Пророче! Направете джихад срещу неверниците и лицемерите. "(9:73)" Това е свързано от Ибн Масуд и много коментатори.

...
"те не са принудени да приемат исляма,докато те плащат данъка джизя. Тези, които са принудени са идолопоклонниците."
...
Aс-Судди каза, че знамение е разкрито за един човек на Ансар, наричан Абу Хусейн, който имаше двама сина. Някакви търговци са дошли от Сирия до Мадина с масло и когато те искаха да напуснат, синовете му се оттеглиха към тях. Търговците приканват двамата синове да станат християни и те направиха това и се върнаха с тях в Сирия. Баща им отиде при Пратеника на Аллах да се оплаква от това и поиска от Пратеника да изпрати някой, който да ги върне обратно. След това, "Няма принуждение, когато се отнася за призива" бе разкрито. Той не е бил заповядал да се борят с хората на Писанието. Той каза: "Аллах е да ги постави далеч. Те са първите, които не вярват." Абу-Хусейн почувства раздразнен, че Пророкът не изпрати някой след тях. Тогава Аллах разкри: "те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват." (4:65). Тогава "няма принуда" бе отменено и той заповяда да се бори с хората на Писанието в 9. Сура Покаянието (Ат-Тауба).
...

Тя казва, че той е свързан към пленниците, които са били хора на Писанието. Те не са принудени, когато те са възрастни. Ако те са млади или идолопоклонниците, те са принудени да приемат исляма .. Това е, което Ибн ал-Касим съобщи от Малик. Асххаб каза, че децата се смята, че имат призива на тези, от които са заловени, ако откажат на принудата да станат мюсюлмани. Когато други видове невярващи не плащат джизя, те са принудени да станат мюсюлмани, независимо дали те са араби или не-араби, Курайши или други. 9. Сура Покаянието (Ат-Тауба)
Тафсир на Ал Куртуби за Коран 2:256

Знаменията на Мухаммад са далеч по-близо до мир и толерантност в Мекка и по време на ранните години в Медина, когато той не е имал армия и се опитва да даде вид на новата религия. Това се променя драстично, след като той постига силата да завладява, като в крайна сметка само 8 години след преселението в Медина, той анулира аят 2:256 като дава нови аяти/знамения.

Медински аяти/стихове

След няколко години в Медина, Мухаммад събрал силна армия и това му позволило да изхвърли ненужнaтa помирителна политика и да мине в настъпление.

Твоят Господ разкри на ангелите: “Аз съм с вас. Подкрепяйте вярващите! Ще вселя Аз ужас/терор в сърцата на неверниците. Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници!
Коран 8:12
И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах! А престанат ли -; Аллах е зрящ за техните дела
Коран 8:39


Сура номер 9 - Покаянието (Ат-Тауба), е последната сура(глава) за Корана, разкрита от Мухаммад преди смъртта му.

А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.
Коран 9:5
О, вярващи, сражавайте се с неверниците, които са ви наблизо, и нека намерят твърдост у вас! И знайте, че Аллах е с богобоязливите!
Коран 9:123
Аллах изкупи от вярващите душите и имотите им. Сражават се по пътя на Аллах, убиват и биват убивани, за да е техен Раят -; Негово истинно обещание, дадено в Тората, Евангелието и Корана. А кой е по-верен в своето обещание от Аллах? Радвайте се на размяната, която направихте с Него! Това е великото спасение.
Коран 9:111
Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра -; докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.
Коран 9:29

Достоверен хадис

Днес повечето умерени мюсюлмани отхвърлят практиката на принуждаване в религията заради Коран 2:256, това в последствие е било част от историята на исляма, тъй като Мухаммад е записан да казва:

Разказ от Ибн Умар: Апостола на Аллах каза: "Беше ми наредено (от Аллах), да се боря срещу хората, докато те свидетелстват, че никой няма право да се покланя освен на Аллах, и че Мухаммад е апостол на Аллах, и прави молитвите перфектно и дава задължително благотворителност, така че ако те изпълняват това, тогава те ще спасят живота си и имота си от мен с изключение на ислямските закони, като след това сметките ще се извършват от Аллах
Сахих Бухари - 1:2:25(англ.)

Заключение

Оттук произтича двусмислеността на Корана, от която много хора умело се възползват. В зависимост от обстоятелствата се цитират или либералните, или агресивните сури. Но хората не бива да се заблуждават, понеже в исляма съществува правилото на замяна на старите сури с нови.
Очевидно, дори в дните на Мухаммад и последователите му забелязали и са загрижени за промените и противоречиви издадени посоки от следващи аяти, което несъмнено е довело до следните стихове от Корана:

Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави, донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещо има сила?
Коран 2:106
И когато подменяхме едно знамение с друго -; а Аллах най-добре знае какво низпослава, -; рекоха: “Ти само си измисляш.” Но повечето от тях не знаят."
Коран 16:101

Вижте също

  1. ↑ David Bukay - Аброгация и Корана - School of Political Science, Университета на Хаифа
  2. ↑ Sam Shamoun and Jochen Katz - Сунитите мюсюлмани и Такия - Answering Islam
Взето от „http://bg.wikiislam.net/index.php?title=Двусмислеността_на_Корана&oldid=6219“.