"Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6)
Тази статия анализира твърдението на апологетите, че Сура ал-Кафирун (Неверниците, Атеистите) защитава религиозната толерантност, свобода и плурализъм.
Коран
Превод от проф. д-р Цветан Теофанов
- Кажи [о, Мухаммед]: “О, неверници,
- аз не служа на това, на което вие служите,
- и вие не служите на това, на което аз служа.
- И аз не ще служа на това, на което вие сте служели,
- и вие не ще служите на това, на което аз служа.
- Вие си имате своята религия и аз имам своята религия.”
Превод от шейх Мохаммед Шемсуддин
- Ей Мухаммад, кажи на неверниците: Ей неверници...
- Не се покланям - не обожавам, на това, дето вие се покланяте,
- Нито пък вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото, аз се покланям-обожавам.
- Нито аз съм поклонник-обожател, на това, което вие обожавате и се покланяте...
- И нито вие сте поклонници-обожатели, на Този, на когото аз се покланям-обожавам.
- На вас - вярата ви, и на мен - вярата ми.”
Д-р Надим Генджев, д-р Мохаммед Саляма, доц.Иван Добрев
- Кажи: Вие неверници!
- Аз не се моля на този, на който се молите Вие
- И вие не се молите на този, на когото аз се моля.
- И аз никога няма да се моля на този, комуто вие се молите.
- И вие никога няма да се молите на този, на когото се моля аз.
- Вашата вяра е за вас и моята вяра е за мене.”
Анализ
Контекст
Тази сура е била разкрита в Мекка, преди Пророкът Мухаммад да стане военен водач. Ислямският историк Ал-Зухри пише, по време на този период „неверниците измежду курейшите не се противопоставяха на това, което той [Мухаммад] казваше. Ако той минаваше през мястото, където те седяха заедно, те го посочваха и казваха: „Този младеж от племето на Абд ал-Мутталиб носи послание от небето!“ Но „те правеха това до момента, когато Аллах започна да напада техните богове…, и до момента, когато Той извести, че бащите им, които умряха в неверие са погубени [в адския пламък]. Тогава те започнаха да мразят Пророка и да показват своята враждебност към него.“[1]
Освен това ислямският хронист Ал-Байхаки записва (в Знаците на Пророчеството) свидетелството на ученика на Мухаммад Амру ибн ал-Аас за дискусията между водачите на курейшите спрямо вербалните атаки на Мухаммад срещу тях и религиозните им вярвания: „Никога не сме изтърпявали нещо подобно на това, което трябваше да изтърпим от този човек. Той клевети бащите ни, критикува религиите ни и разделя народа ни, и богохулства срещу боговете ни. Такива оскърбителни неща трябваше да изтърпим от този човек…“ Мухаммад, който бил наблизо и чул този разговор, отговорил със следното: „О, мъже-курейши! Аз със сигурност ще ви се отплатя заради това с лихва.“[2] Останалите детайли се разкриват от тафсирната литература:
Маудуди
Имаше време в Мекка, когато макар буря от съпротивление да беше се надигнала в езическото общество на курейшите срещу посланието на исляма, проповядвано от Светия Пророк (мир нему), водачите на курейшите все още не бяха изгубили надежда, че ще постигнат някакъв вид споразумение с него. Поради тази причина от време на време те го навестяваха с различни предложения за споразумение, тъй че ако той приемеше някое от тях, спорът между тях да бъде приключен. В тази връзка се разказват различни предания в този хадис.
Според Хадрат Абдулла бин Аббас курейшите са предложили следното на Светия Пророк: „Ще ти дадем толкова богатство, че ти ще станеш най-богатия човек в Мекка; ще ти дадем която и да е жена, за която искаш да се ожениш; готови сме да те последваме и да ти се подчиняваме като наш водач, единствено при условие, че няма да говориш лошо за нашите богове. Ако не се съгласиш с това, ние ще дадем друго предложение, което да е угодно и на теб, и на нас.“ Когато Светият Пророк ги попита какво е то, те му казаха, че ако той се поклони на техните богове, Лат и Узза, за една година, те ще се поклонят на неговия Аллах за същия период от време. Светият Пророк каза: „Изчакайте малко; нека да видя какво моят Господ ще ми нареди по този въпрос“. Тогава дойде това откровение: (Аз-Зумар: 64): „Кажи им: невежи хора, нима ми предлагате да се поклоня на някой друг освен Аллах?“ (Ибн Джабир, Ибн Аби Хатим, Табарани). Според друго предание от Ибн Аббас, курейшите са казали на Светия Пророк: „О, Мухаммад, ако целунеш нашите богове, идолите, ние ще се поклоним на твоя Аллах“. Тогава тази сура е била низпослана. (Абд бин Хумаид).
Саид бин Мина (освободеният роб на Абул Бахтари) разказва, че Уалид бин Мугира, Ас бин Уаил, Асуад бин ал-Мутталиб и Умая бин Халаф срещнали Светия Пророк (мирът да бъде над него) и му казали: „О, Мухаммад (върху когото да бъдат мирът и благословението на Аллах), нека да се съгласим, че ние ще се поклоним на твоя Бог и ти ще се поклониш на нашите богове, и ние ще те направим съдружник във всички наши дела. Ако това, което си донесъл е по-добро от това, което ние притежаваме, ние ще бъдем съдружници в него с Теб, и ще имаме своя дял в него, а ако това, което ние притежаваме е по-добро от това, което ти си донесъл, ти ще ни бъдеш съдружник в него и ще имаш своя дял.” По повод това Аллах низпосла: Гул йа-аййухал-кафирун (Ибн Джарир, Ибн Аби, Хатим, Ибн Хишам също разказва за този случай в Сирата).
Уахб бин Мунабби разказва, че народът на курейшите е казал на Пратеника на Аллах: „Ако те устройва, ние ще приемем твоята вяра за една година и ти ще приемеш нашата вяра за една година.” (Абд бин Хумаид, Ибн Аби Хатим).
Тези предания показват, че курейшите са предлагали подобни неща на Светия Пророк не само веднъж по време на едно събрание, но по различно време и при различни случаи; и е било наложително те да получат конкретен, решителен отговор, но тяхната надежда, че той ще се споразумее с тях на принципа „дай и получи” е била изгубена завинаги.
Тема и предмет
Ако тази сура се чете, ако се вземе предвид този контекст, ще открием, че не е било разкрито да се проповядва религиозна толерантност, както изглежда, че някои хора си мислят, но е била разкрита, за да освободи мюсюлманите от религията на неверниците, техните ритуали, и техните богове, и за да изрази тяхното крайно отвращение и безразличие, както и за да им съобщи, че ислямът и куфрът (неверието) нямат нищо общо и е нямало никаква възможност те да бъдат обединени и сляти в едно. Въпреки че е била отправена първоначално към неверниците-курейши в отговор на техните предложения за споразумение, тя не се ограничава единствено до тях, но ставайки част от Корана, Аллах е дал на мюсюлманите вечното учение, че те трябва да се освободят с думи и дела от вярата куфр под каквото и да е било форма, и трябва да заявят без никакви резерви, че те не могат да правят никакви компромиси с неверниците по въпросите на Вярата. Ето защо тази сура е продължила да бъде рецитирана, когато хората към които е била отправена като отговор са умрели и са били забравени; освен това мюсюлманите са продължили да я рецитират на тези, които са били неверници по времето, когато е била разкрита, а и мюсюлманите все още я рецитират векове след смъртта им (на тези неверници) като израз на отвращение и разграничение от куфра и нейните стихове са непрекъснато изискване (повеление) за Вяра.
Що се отнася до мнението, че Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е спазвал тази Сура, то може да се прецени от следващите няколко ахадиси: Хадрат Абдулла бин Умар (нека Аллах да го благослови) разказва за множество случаи, когато е чул Светият Пророк да рецитира Сурите „Гул Йа- аййухал- кафирун” и „Гул Хуву-Аллаху ахад” в двата рекята, преди задължителната молитва Фаджр и в двата рекята преди задължителната молитва Магриб. Някои предания по този въпрос, с малки разлики в словореда, са разказани от имам Ахмад, Тирмизи, Насаи, Ибн Маджа, Ибн Хиббан, Ибн Мардуя от Ибн Умар.
Хадра Хаббаб казва: „Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) ми каза: когато си лягаш да спиш в леглото, рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, и това е било обичай и на Светия Пророк; когато си е лягал да спи, той е рецитирал тази Сура.” (Баззар, Табарани, Ибн Мардуя).
Според Ибн Аббас, Светият Пророк (върху когото да бъде мирът) е казал на народа: „Да ви кажа ли словото, което ще ви предпази от многобожието? Трябва да рецитирате именно Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите.” (Абу Я’ла, Табарани).
Хадрат Анас казва, че Светият Пророк е казал на Хадрат Муад бин Джабал: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун, когато отивате да спите, понеже това е лек срещу многобожието.” (Байхаки ин Аш-Шу’аб). И Фарда бин Науфал и Абдур Рахмна бин Науфал твърдят, че техният баща Науфал бин Муавия ал-Ашджаи е казал на Светия Пророк (върху когото да бъде мирът): „Научи ме на нещо, което мога да рецитирам, когато отивам да спя”. Светият Пророк отговорил: „Рецитирай Гул Йа- аййухал- кафирун накрая и тогава заспи, защото това е лек срещу многобожието.” (Муснад Ахмад, Аба Даауд, Тирмизи, Насаи, Ибн Аби Шайба, Хаким, Ибн Мардуя, Байхаки ин Аш-Шуаб). Подобна молба е била отправена от Хадрат Джабата бин Харита, брат на Хадрат Саид бин Харита, към Светия Пророк и той му е дал същия отговор. (Муснад Ахмад, Табарани).
Сайид Абул-Ала Маудуди, Тафхим ал-Куран
Ибн Катир
Разказва се от Сахих Муслим, че Пратеникът на Аллах е рецитирал тази Сура наред със Сурата Ал-Ихлас в двата рекята, следващи тауафа на Кааба; също така е разказано от Муслим, че той ги е рецитирал в двата рекята на молитвата фаджр; и Имам Ахмад разказва, че Пратеникът на Аллах ги е рецитирал в двата рекята преди молитвата фаджр и в двата рекята на молитвата магриб.
Също така е разказано, че Сурата Ал-Кафирун се равнява на една четвърт от Корана. Пророкът е казал също: „Тази Сура е освобождение от ширк и е заповед да пречистим нашата вяра (единствено за Аллах) и Думите гласящи: „О, вие, които сте неверници” се отнасят за всички неверници от целия свят, въпреки че тези слова конкретно са отправени към езичниците-курейши. Казано е, че те са предложили на Пратеника на Аллах, да се поклони на техните богове за една година, и тогава и те щели да се поклонят на това, на което ние се покланяме (Аллах) за една година, и т.н. И така тази Сура е била разкрита, като е съдържала заповед към Пророка, да заяви своето отхвърляне на всичко, което те са почитали, и да каже: „Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте“, т.е. на техните идоли и съдружниците им, които курейшите са свързвали с Аллах.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” – т.е. Единият Аллах, без никакви съдружници.
„Нито аз ще се поклоня на това, на което вие се покланяте, нито вие ще се покланяте на това на което аз се покланям”, което означава: аз няма да следвам вашия начин на поклонение и аз ще се покланям единствено на Аллах по начина, по който Му е угодно.
„Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям” означава: нито вие ще следвате Заповедите на Аллах и Неговия предписан начин за поклонение; наистина вие сте си изобретили нещо за вас самите, както е според Думите Му: Те следват само собствените си мнения (суетните) си желания, и при тях беше дошло напътствието от техния Господ” [Ал-Коран 53:23]. И така той отхвърли всичкото тяхно многобожие (ширк), понеже Пратеникът на Аллах, саллаллаху алайхи уасаллам, и тези, които го следват почитат Аллах по начин, който е предписан от Него; поради тази причина свидетелството на Сахих Муслим е Ла илаха иллаллах, Мухаммад aр-Расулуллах – Никой не е достоен за поклонение, освен Аллах и Мухаммад е Пратеникът на Аллах. И няма друг начин да бъде почитан, освен този, който беше донесен от Пратеника на Аллах, саллаллаху алайхи уа саллам. Многобожниците почитат други божества, освен Аллах по начин, който не е позволен от Аллах и така Той каза на Пророка, саллаллаху уа саллам, да им каже: „Вие имате вашата религия и аз имам моята религия”, както е според Думите Му: „И ако те отхвърлят теб, тогава кажи: „Аз си имам моите дела, и вие си имате вашите дела, и вие сте невинни за моите сметки и аз съм невинен за вашите” [Ал-Коран 10:41] и „Ние си имаме нашите дела и вие си имате вашите дела.” [Ал-Коран 28:55]. Според Ал-Бухари „вашата религия” означава „куфр” (неверие), а „моята религия” означава Ислям.
Ал Уахиди
Асбаб Ал-Нузул от Ал-Уахиди, прев. от Мокране Геззу, 2011 г, Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт
Ал Джалалаин
Тафсир ал-Джалалаин, прев. от Фераз Хамза, 2012, Кралският институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт
Ибн Аббас
(Аз не се покланям на това, на което вие се покланяте) на идолите, освен Аллах;
(Нито вие се покланяте на това, на което аз се покланям) и на което аз ще се покланям в бъдеще.
(И аз няма да се поклоня на това, на което вие се покланяте) освен Аллах.
(Нито вие ще се покланяте на това, на което аз се покланям), на което аз съм се покланял в миналото; казано е, че това означава също: Аз не вярвам в божествата, в които вие вярвате, нито ще повярвам в друго божество, в което вие вярвате, освен Аллах, нито вие ще повярвате в божествената Единственост на Аллах, в която вярвам аз.
Тафсир Ибн ‘Аббас, прев. от Мокране Геззу, 2012, Кралски институт за ислямска мисъл Аал ал-Байт
Обобщение
Най-авторитетните и пълни ислямски източници ни казват, че дори и след „оскърбителните” [3] вербални нападки на Мухаммад срещу местните езически вярвания, народът на курейшите все още е таял надежди за помирение. В това, което изглежда като първия записан в историята опит за междуверови диалог с последователите на исляма, те посетили Мухаммад с различни предложения за компромис, за да приеме той едно от тях и спорът между тях да бъде доведен до мирно разрешение.[4][5] Те дори са имали желание да споделят с него богатството и жените си, да го следват и да му се подчиняват като техен водач, при условие че той не оскърбява техните божества.[6] В отговор на техните усилия да установят мир, Мухаммад изрецитирал сурата Ал-Кафирун, като заявил „отхвърляне на всичко, което те почитат” и показвайки, че всички неверници са „един народ... защото тяхното неверие във всички свои прояви има един общ корен – и това е лъжата.”.[5]„Това е бил моментът, в който те най-накрая са загубили надежда за него.[4] Съдържанието на сурата Ал-Кафирун по-късно е било отменено от стиховете, в които се заповядва на Мухаммад да нападне физически неверниците, и „Пророкът (мир нему) се е бил срещу тях”.[7][8]
Заключение
Когато бъде прочетена в своя контекст, както много други стихове, погрешно интерпретирани с апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което се твърди понякога. Тази сура не е призив за религиозна толерантност или свобода, нито признаване на религиозния плурализъм. Всъщност тази сура недвусмислено забранява междуверовия диалог, изразява „пълното отвращение” на мюсюлманите към не-ислямските вярвания[6] и защитава начин на мислене от типа „ние срещу тях”[5] между мюсюлманите и неверниците. Именно по този начин тази сура бива разбирана от популярния ислям и мнозинството негови класически и съвременни учители. Нещо повече, дори ако историческият контекст не бъде взет предвид, това си остава просто един стих, отменен от „стиховете на войната”.[7][8]
Източници
- ↑ Sharma SS (2004), Caliphs and Sultans: Religious Ideology and Political Praxis, Rupa & Co, New Delhi, p. 63; Muir, p.63 - Английски език
- ↑ Байхаки, Далааил ал-Нубуввах, Торнберг 232, 85a(Baihaqi, Dala'il al-Nubuwwah, coc. Tornberg 232, fol. 85a)
- ↑ Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169
- ↑ 4,0 4,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
- ↑ 5,0 5,1 5,2 Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers) - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)
- ↑ 6,0 6,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an
- ↑ 7,0 7,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought
- ↑ 8,0 8,1 Surah 109 Ayah 1-6 - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought