"Вие си имате своята религия и аз имам моята религия" (Коран 109:1-6): Разлика между версии

Най-авторитетените и пълни ислямски източници ни казват, че дори и след „оскърбителните” <ref>Francis Edwards Peters, Muhammad and the Origins of Islam, SUNY Press, p.169</ref> вербални нападки на Мухаммад срещу местните езически вярвания, народът на кураишите все още е таял надежди за помирение. В това, което изглежда като първия записан в историята опит за междуверови диалог с последователите на исляма, те посетили Мухаммад с различни предложения за компромис, за да приеме той едно от тях и спорът между тях да бъде доведен до мирно разрешение.<ref name="Wahidi">[http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fwww.altafsir.com%2Fasbabalnuzol.asp%3Fsoraname%3D109%26ayah%3D0%26search%3Dyes%26img%3Da%26languageid%3D2&date=2015-03-14 Surah 109 Ayah 1-6] - Asbab Al-Nuzul by Al-Wahidi, trans. Mokrane Guezzou, 2011 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="kathir"></ref> Те дори са имали желание да споделят с него богатството и жените си, да го следват и да му се подчиняват като техен водач, при условие че той не оскърбява техните божества.<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> В отговор на техните усилия да установят мир, Мухаммад изрецитирал сурата Ал-Кафирун, като заявил „отхвърляне на всичко, което те почитат” и показвайки, че всички неверници са „един народ... защото тяхното неверие във всички свои прояви има един общ корен – и това е лъжата.”.<ref name="kathir">[{{Reference archive|1=http://sunnahonline.com/library/the-majestic-quran/434-tasfir-of-chapter-109-surah-al-kafirun-the-disbelievers|2=2013-05-06}} Tafsir of Chapter 109: Surah Al-Kafirun (The Disbelievers)] - Tafsir Ibn Kathir (SunnahOnline)</ref>„Това е бил моментът, в който те най-накрая са загубили надежда за него.<ref name="Wahidi"></ref> Съдържанието на сурата Ал-Кафирун по-късно е било отменено от стиховете, в които се заповядва на Мухаммад да нападне физически неверниците, и „Пророкът (мир нему) се е бил срещу тях”.<ref name="Abbas">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=73&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir Ibn 'Abbas, trans. Mokrane Guezzou, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref><ref name="Jalalayn">[http://www.altafsir.com/Tafasir.asp?tMadhNo=0&tTafsirNo=74&tSoraNo=109&tAyahNo=6&tDisplay=yes&UserProfile=0&LanguageId=2 Surah 109 Ayah 1-6] - Tafsir al-Jalalayn, trans. Feras Hamza, 2012 Royal Aal al-Bayt Institute for Islamic Thought</ref>

Когато бъде прочетена в своя контекст, както много други стихове, погрешно интерпретирани с апологетични цели, сурата Ал-Кафирун защитава обратното на това, което се твърди понякога. Тази сура не е призив за религиозна толерантност или свобода, нито признаване на религиозния плурализъм. Всъщност тази сура недвусмислено забранява междуверовия диалог, изразява „пълното отвращение” на мюсюлманите към не-ислямските вярвания<ref name="maududi">[{{Reference archive|1=http://www.islamicity.com/mosque/quran/maududi/mau109.html|2=2013-05-06}} Surah 109 Ayah 1-6] - Sayyid Abul Ala Maududi, Tafhim al-Qur'an</ref> и защитава начин на мислене от типа „ние срещу тях”<ref name="kathir"></ref> между мюсюлманите и неверниците. Именно по този начин тази сура бива разбирана от популярния ислям и мнозинството негови класически и съвременни учители. Нещо повече, дори ако историческият контекст не бъде взет предвид, това си остава просто един стих, отменен от „стиховете на войната”.<ref name="Abbas"></ref><ref name="Jalalayn"></ref>