Ал-Фатиха: Разлика между версии
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 108: | Ред 108: | ||
В литературата с хадиси се отправят негативни коментари към юдеите и християните във връзка с тази сура.<ref>Сунан Абу Дауд, разказано от Ади ибн Хатим</ref><ref>Сунан Ал Тирмизи, разказано от Ади ибн Хатим</ref> | В литературата с хадиси се отправят негативни коментари към юдеите и християните във връзка с тази сура.<ref>Сунан Абу Дауд, разказано от Ади ибн Хатим</ref><ref>Сунан Ал Тирмизи, разказано от Ади ибн Хатим</ref> | ||
Д-р Мухаммад Мухсин Кан и д-р Мухаммад Таки-уд-Дин ал-Хилали имат предвид юдеите и християните в техния превод на аяти 6 и 7, където четем: | Д-р Мухаммад Мухсин Кан и д-р Мухаммад Таки-уд-Дин ал-Хилали имат предвид юдеите и християните в техния превод на аяти 6 и 7, където четем: <br> | ||
'' | ''Води ни по правия път. Пътят на тези, на които си дарил Своята милост, а не пътя на онези, които са заслужили Твоя гняв (като евреите), нито пък на онези, които са се заблудили (като християните).''. | ||
Д-р Зохурул Хок коментира аяти 5-7 по следния начин: | |||
{{Quote||5 | {{Quote||5 Води ни по (средата, тоест) правия път (90:10-18, Мат. 6:11, като ни пази от залитане в някоя от крайностите: отхвърлянето или преувеличаването на Водителството); | ||
6 | 6 пътят на онези, върху които Си излял Своите блага (4:69 и са получили Твоята милост); | ||
7 | 7 а не (пътя) на онези, върху които си излял гнева Си (като юдеите, 2:61,90; 3:111; 5:60, които не само отхвърлиха ‘Иса Масих, но и се опитаха да го убият на кръста, 2:72; 3:53), нито на онези, които са се заблудили (от правия път, като християните, които не само преувеличиха (ролята на)‘Иса Масих, 5:77, но също така направиха от един човек-пророк божество, 4:171; 5:73).<ref>{{cite web|url=http://www.qurantoday.com/fatihah.htm|title=Translation and Commentary of the Holy Qur'an|author=Hoque, Dr Zohural|work=Quran Today|accessdate=26 June 2014}}</ref>}} | ||
Dr. [[W:Mark Durie|Mark Durie]], the author of ''The Third Choice: Islam, Dhimmitude and Freedom'', comments: | Dr. [[W:Mark Durie|Mark Durie]], the author of ''The Third Choice: Islam, Dhimmitude and Freedom'', comments: | ||
Версия от 21:32, 18 декември 2022
Ал-Фатиха (الْفَاتِحَة) или Откриващата, или Откриване, е първата глава или сура от Корана. Тя съдържа седем стиха и се рецитира поне веднъж по време на всяка от петте ежедневни ислямски молитви.
Ислямските източници не са единодушни по въпроса кога тази глава е била разкрита на Мухаммад, като Ибн Аббас твърди, че тя е низпослана в град Мекка, а други застъпват мнение, че е разкрита в град Медина.
Текст
1:1 بِسْمِ اللّهِ الرَّحْمـَنِ الرَّحِيمِ
1:2 الْحَمْدُ للّهِ رَبِّ الْعَالَمِينَ
1:3 الرَّحْمـنِ الرَّحِيمِ
1:4 مَـالِكِ يَوْمِ الدِّينِ
1:5 إِيَّاك نَعْبُدُ وإِيَّاكَ نَسْتَعِينُ
1:6 اهدِنَــــا الصِّرَاطَ المُستَقِيمَ
1:7 صِرَاطَ الَّذِينَ أَنعَمتَ عَلَيهِمْ غَيرِ المَغضُوبِ عَلَيهِمْ وَلاَ الضَّالِّينَ
Транслитерация
1:1 бисмил-ляяхир-рах̣маанир-рах̣ииим
1:2 аль-х̣амдулил-ляяхираббиль-ʿаалямииин
1:3 ар-рах̣маанир-рах̣ииим
1:4 мяялики-йауумид-дииин
1:5 'иййяякя-наʿбуду-ваий-йяякя-настаʿииин
1:6 ихдинас̣-с̣ъираат̣аль-мустак̣ъиъим
1:7 с̣ъираатал-ляз̱иина-анʿамта-ʿалаййхим-г̣аййриль-магд̣ууби-ʿалаййхим-ва-ляд̣-д̣аааллииин
Превод
1:1 В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1:2 Хвала на Аллах - Господа на световете,
1:3 Всемилостивия, Милосърдния,
1:4 Владетеля на Съдния ден!
1:5 Само на Теб служим и Теб за подкрепа зовем.
1:6 Насочи ни по правия път,
1:7 пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!1:1 Бисмиллахи - ррахмани - ррахим.
1:2 Всякога Слава и Хвала, се отнася Лично за Аллах - Създавателят на световете. Аз хваля и благодаря на Аллах.
1:3 Милостивият и ще бъде Милостив.
1:4 Стопанин на Къяметския ден.
1:5 Ей мой Аллах, само на теб служим, само на Теб опираме за помощ.
1:6 Направлявай ни по пътя справедлив.
1:7 По пътя, който си го дарил на тях, които не са заслужили твоя Ад и гняв и които не са заблудини. Амин.Английски превод
1:1 In the name of Allah, the merciful and compassionate
1:2 Praise be to Allah, Lord of the worlds
1:3 The merciful and compassionate
1:4 Ruler of the day of judgment
1:5 [It is thee] we serve and [it is thee] we implore for help
1:6 Guide us to (or show us) the path of the straight (i.e., righteous)
1:7 Path of those whom you favor, not those who anger you and not those who have gone astray
Бележки по превода
1:1 بِسْمِ اللّهِ1:1 – В т.нар. бисмиллах, „в името на Аллах“, определителният член е добавен;
1:2 се подразбира "бъди".
1:3 Това е повторение на последните две думи от 1:1
1:4 مَـالِكِ („Владетеля“) може също така да бъде преведено като „робовладелец“. Използването на определителен член показва, че става дума за продължение на 1:3. Коректният превод на دِّين, дин е „съд“. Може да се сравни с ивритската дума (дин), „съд, правосъдие, закон“, от корена (дин), „отсъждам“. Значението на „дин“ като „вяра“ е присъщо единствено за арабския език. Вероятно най-добре се разбира като „закон“, като إﻣان, ('иман), от корена ('мн), който означава "вяра". Думата на иврит за „вяра“ идва от същия корен.
1:5 Налице е вече първата неяснота в Корана. Думите إِيَّاك (ияка) и وإِيَّاكَ (уа‘ияка) нямат ясен превод и имат поне три варианта. Един от вариантите на двойката е حِيَّاك (хияка) и وإِيَّاكَ (уияака).
Коментар
Във връзка с позиционирането в Корана
Няколко вида доказателства си съвпадат, за да покажат, че това е молитва, добавена към Корана, вероятно за да бъде произнесена преди четенето му. Тази молитва е била съставена устно преди написването на Корана и се е променяла през времето. Може би тази молитва не е била включена в редакцията, която е подредила текущия порядък на сурите от най-дългата към най-късата. Когато Коранът е бил написан, точното произношение вероятно е било забравено, което би обяснило двусмислието в стих 1:5.
Доказателствата в подкрепа на таза хипотеза са:
1. За разлика от всяка друга сура, „Аллах“ е във второ лице. Тоест, говори се на Аллах. Би било странно за предполагаемия божествен автор на откровения да говори със себе си, в частност да дава обет да служи и да търси помощ от себе си.
2. Тази сура нарушава правилото за подредба на Корана от най-дългата към най-късата сура
По отношение на юдеите и християните
В литературата с хадиси се отправят негативни коментари към юдеите и християните във връзка с тази сура.[1][2]
Д-р Мухаммад Мухсин Кан и д-р Мухаммад Таки-уд-Дин ал-Хилали имат предвид юдеите и християните в техния превод на аяти 6 и 7, където четем:
Води ни по правия път. Пътят на тези, на които си дарил Своята милост, а не пътя на онези, които са заслужили Твоя гняв (като евреите), нито пък на онези, които са се заблудили (като християните)..
Д-р Зохурул Хок коментира аяти 5-7 по следния начин:
6 пътят на онези, върху които Си излял Своите блага (4:69 и са получили Твоята милост);
7 а не (пътя) на онези, върху които си излял гнева Си (като юдеите, 2:61,90; 3:111; 5:60, които не само отхвърлиха ‘Иса Масих, но и се опитаха да го убият на кръста, 2:72; 3:53), нито на онези, които са се заблудили (от правия път, като християните, които не само преувеличиха (ролята на)‘Иса Масих, 5:77, но също така направиха от един човек-пророк божество, 4:171; 5:73).[3]Dr. Mark Durie, the author of The Third Choice: Islam, Dhimmitude and Freedom, comments:
This is a prayer asking Allah’s help to lead the believer along the ‘straight path’. As such it is true to the heart of Islam’s message of guidance.
But who are those who are said to have earned Allah’s wrath, or gone astray from the straight path? Who are these people who deserve to be stigmatized in every Muslim’s prayers, each day, hundreds of thousands of times in many Muslims’ lifetimes?
Ibn Kathir’s commentary explains the meaning of this verse as follows:
These two paths are the paths of the Christians and Jews, a fact that the believer should beware of so that he avoids them. … the Jews abandoned practicing the religion, while the Christians lost the true knowledge. This is why ‘anger’ descended upon the Jews, while being described as ‘led astray’ is more appropriate of the Christians. … We should also mention that both the Christians and the Jews have earned the anger and are led astray, but the anger is one of the attributes more particular of the Jews. Allah said about the Jews, ‘Those (Jews) who incurred the curse of Allah and His wrath’ (Sura 5:60). The attribute that the Christians deserve most is that of being led astray, just as Allah said about them, ‘Who went astray before and who misled many, and strayed (themselves) from the right path’ (Sura 5:77).
Ibn Kathir goes on to cite a hadith in which Muhammad clarified the meaning of this sura: Imam Ahmad recorded that ‘Adi bin Hatim said, … he [Muhammad] said: ‘Those who have earned the anger are the Jews and those who are led astray are the Christians.’
The verse from Sura 5 which Ibn Kathir refers to concerning Jews is:
Shall I tell you of a recompense with Allah, worse than that? Whomsoever Allah has cursed, and with whom He is wroth, and made some of them apes and swine, and worshippers of idols – they are worse situated, and have gone further astray from the right way. (Sura 5:60)
And the verse concerning Christians:
People of the Book, go not beyond the bounds in your religion, other than the truth, and follow not the caprices of a people who went astray before, and led astray many, and now again have gone astray from the right way. (Sura 5:77)
It is remarkable that the daily prayers of every Muslim, part of the core of Islam, include a rejection of Christians and Jews as misguided and objects of Allah’s wrath.”
To be genuine and effective, reconciliation between Muslims and those they refer to as 'People of the Book' (Jews and Christians), requires that Al-Fatihah and its meaning be discussed openly. That devout Muslims are daily declaring before Allah that Christians have gone astray and Jews are objects of divine wrath, must be considered a matter of central importance for interfaith relations. This is all the more so because the interpretation of verse 7 which relates it to Christians and Jews is soundly based upon the words of Muhammad himself. As Al-Fatihah is the daily worship of Muslims, and represents the very essence of Islam itself, the meaning of these words cannot be ignored or glossed over.[4]See Also
External Links
References
- ↑ Сунан Абу Дауд, разказано от Ади ибн Хатим
- ↑ Сунан Ал Тирмизи, разказано от Ади ибн Хатим
- ↑ Hoque, Dr Zohural, "Translation and Commentary of the Holy Qur'an", Quran Today, http://www.qurantoday.com/fatihah.htm.
- ↑ Durie, Mark, "Greatest recitation of surat al fatiha", 3 December 2009, http://blog.markdurie.com/2009/12/greatest-recitation-of-surat-al-fatiha.html.