Вероотстъпничество: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 47: Ред 47:
{{ quote |{{Bukhari|9|83|17}} |  Разказва Абдулла:
{{ quote |{{Bukhari|9|83|17}} |  Разказва Абдулла:


Пратеникът на Аллах каза: „'''Кръвта на мюсюлманин''', който изповяда, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че аз съм Неговият Пратеник, '''не може да бъде пролята с изключение на три случая''': при кисас за убийство; женен човек, който е извършил незаконно полово сношение '''и този който отхвърли исляма (отстъпник)''' и напусне мюсюлманите.“}}
Пратеникът на Аллах каза: „'''Кръвта на мюсюлманин''', който изповяда, че никой няма право да бъде почитан освен Аллах и че аз съм Неговият Пратеник, '''не може да бъде пролята с изключение на три случая''': при кисас(възмездие, санкция, наказание) за убийство; женен човек, който е извършил незаконно полово сношение '''и този който отхвърли исляма (отстъпник)''' и напусне мюсюлманите.“}}


{{ quote |{{Bukhari|9|83|37}}| Разказва Абу Килаба:
{{ quote |{{Bukhari|9|83|37}}| Разказва Абу Килаба:


Веднъж Умар бин Абдул Азиз седеше на трона си на двора на къщата си, така че хората да можеха да се събират пред него. След това той ги прие и (когато те влязоха), той рече: „Какво мислиш за Ал-Касама?“ Те рекоха: „Ние казваме, че е законно да се придържаме към Ал-Касама при кисас, както предишните мюсюлмански халифи прилагаха кисас спрямо него.“ Тогава той ми рече: „О, Абу Килаба! Какво ще кажеш за това?“ Той ме остави да застана пред хората и аз рекох: „О, Господарю на верните! Пред теб са водачите на войската и благородниците сред арабите. Ако 50 от тях свидетелстват, че женен мъж е извършил незаконно полово сношение в Дамаск, но не са го видели (да го прави), ще го убиеш ли с камъни?“ Той каза: „Не“. Аз рекох: „Ако 50 от тях свидетелстват, че мъж е направил кражба в Хумс, ще отрежеш ли ръката му, въпреки че не са го видели?“ Той отговори: „Не“. Аз рекох: „В името на Аллах, '''Пратеникът на Аллах никога не е убивал някого освен при едно от следните три положения:''' (1) Човек, който е убил несправедливо някого, беше убит (като кисас), (2) женен човек, който е извършил незаконно полово сношение и (3) човек, който се е борил срещу Аллах и Неговия Пратеник, '''напуснал е исляма и е станал отстъпник'''.“ Тогава хората казаха: „Нима Анас бин Малик не разказваше, че Пратеникът на Аллах е отрязал ръцете на крадците, ослепил ги е и след това ги е подхвърлил на слънцето?“ Аз рекох: „Ще ти разкажа какво ми каза Анас. Анас каза: “Осем човека от племето Укл дойдоха при Пратеника на Аллах и дадоха Обет за вярност към исляма (станаха мюсюлмани). Климатът на мястото (Медина) не беше подходящ за тях, така че те се разболяха и се оплакаха от това на Пратеника на Аллах. Той (им) каза: „Няма ли да излезете навън с пастиря на нашите камили и да пиете от млякото и урината на камилите (като лекарство)?“ Те казаха: „Да.“ И тъй, те излязоха и пиха от млякото и урината на камилите и след като оздравяха, убиха пастиря на Пратеника на Аллах и отведоха всички камили. Тази вест достигна до Пратеника на Аллах и той изпрати (мъже) по следите им и онези бяха заловени и доведени (при Пророка). Тогава той нареди да се отрежат техните ръце и крака, очите им да бъдат изгорени с нажежени парчета желязо и след това той ги захвърли на слънцето, за да умрат.“ Аз казах: „Какво може да бъде по-лошо от това, което тези хора направиха? Те отхвърлиха исляма, извършиха убийство и откраднаха.“
Веднъж Умар бин Абдул Азиз седеше на трона си на двора на къщата си, така че хората да можеха да се събират пред него. След това той ги прие и (когато те влязоха), той рече: „Какво мислиш за Ал-Касама?“ Те рекоха: „Ние казваме, че е законно да се придържаме към Ал-Касама при кисас, както предишните мюсюлмански халифи прилагаха кисас спрямо него.“ Тогава той ми рече: „О, Абу Килаба! Какво ще кажеш за това?“ Той ме остави да застана пред хората и аз рекох: „О, Господарю на верните! Пред теб са водачите на войската и благородниците сред арабите. Ако 50 от тях свидетелстват, че женен мъж е извършил незаконно полово сношение в Дамаск, но не са го видели (да го прави), ще го убиеш ли с камъни?“ Той каза: „Не“. Аз рекох: „Ако 50 от тях свидетелстват, че мъж е направил кражба в Хумс, ще отрежеш ли ръката му, въпреки че не са го видели?“ Той отговори: „Не“. Аз рекох: „В името на Аллах, '''Пратеникът на Аллах никога не е убивал някого освен при едно от следните три положения:''' (1) Човек, който е убил несправедливо някого, беше убит (като кисас), (2) женен човек, който е извършил незаконно полово сношение и (3) човек, който се е борил срещу Аллах и Неговия Пратеник, '''напуснал е исляма и е станал отстъпник'''.“ Тогава хората казаха: „Нима Анас бин Малик не разказваше, че Пратеникът на Аллах е отрязал ръцете на крадците, ослепил ги е и след това ги е подхвърлил на слънцето?“ Аз рекох: „Ще ти разкажа какво ми каза Анас. Анас каза: “Осем човека от племето Укл дойдоха при Пратеника на Аллах и дадоха обет за вярност към исляма (станаха мюсюлмани). Климатът на мястото (Медина) не беше подходящ за тях, така че те се разболяха и се оплакаха от това на Пратеника на Аллах. Той (им) каза: „Няма ли да излезете навън с пастиря на нашите камили и да пиете от млякото и урината на камилите (като лекарство)?“ Те казаха: „Да.“ И тъй, те излязоха и пиха от млякото и урината на камилите и след като оздравяха, убиха пастиря на Пратеника на Аллах и отведоха всички камили. Тази вест достигна до Пратеника на Аллах и той изпрати (мъже) по следите им и онези бяха заловени и доведени (при Пророка). Тогава той нареди да се отрежат техните ръце и крака, очите им да бъдат изгорени с нажежени парчета желязо и след това той ги захвърли на слънцето, за да умрат.“ Аз казах: „Какво може да бъде по-лошо от това, което тези хора направиха? Те отхвърлиха исляма, извършиха убийство и откраднаха.“
Тогава Анбаса бин Саид каза: „В името на Аллах, никога съм чувал такава история като днешната.“ Аз рекох: „О, Анбаса! Ти отричаш моя разказ?“ Анбаса рече: „Не, ти разказа историята по начина, по който трябва да бъде разказана. В името на Аллах, тези хора се намират в благосъстояние, докато този шейх (Абу Килаба) е между тях.“ Аз добавих: „Наистина в това събитие се съдържа обичай, установен от Пратеника на Аллах.“ Разказвачът добави: „Някои хора от племето Ансари дойдоха при Пророка и обсъдиха някои въпроси с него, един мъж от тях излезе и беше убит. Тези хора излязоха навън след него и ето – техният другар плуваше в кръв. Те се върнаха при Пратеника на Аллах и му рекоха: „О, Пратенико на Аллах, ние намерихме нашия другар, който беше говорил с нас и излезнал навън преди нас да плува в кръв (убит).“ Пратеникът на Аллах излезе навън и ги попита: „Кого подозирате или кой мислите, че го е убил?“ Те казаха: „Ние мислим, че юдеите са го убили“. Пророкът повика юдеите и ги попита: „Вие ли убихте този (човек)?“ Те отговориха: „Не“. Той попита ансарите: „Съгласни ли сте да оставя петдесет юдеи да положат клетва, че не са го убили?“ Те казаха: „За юдеите не е от голямо значение дали ще ни убият всичките и после ще положат лъжливи клетви.“ Той каза: „Тогава искате ли да получите Дийя след като петдесет човека от вас са положили клетва (че юдеите са убили вашия човек)?“ Те казаха: „Ние няма да положим клетва“. Тогава Пророкът сам им плати Дийя-та (вид кръвен данък)“. Разказвачът добави: „Племето Худаил отстрани един от техните мъже (заради зло поведение) в пред-ислямския период на невежество.“
Тогава Анбаса бин Саид каза: „В името на Аллах, никога съм чувал такава история като днешната.“ Аз рекох: „О, Анбаса! Ти отричаш моя разказ?“ Анбаса рече: „Не, ти разказа историята по начина, по който трябва да бъде разказана. В името на Аллах, тези хора се намират в благосъстояние, докато този шейх (Абу Килаба) е между тях.“ Аз добавих: „Наистина в това събитие се съдържа обичай, установен от Пратеника на Аллах.“ Разказвачът добави: „Някои хора от племето Ансари дойдоха при Пророка и обсъдиха някои въпроси с него, един мъж от тях излезе и беше убит. Тези хора излязоха навън след него и ето – техният другар плуваше в кръв. Те се върнаха при Пратеника на Аллах и му рекоха: „О, Пратенико на Аллах, ние намерихме нашия другар, който беше говорил с нас и излезнал навън преди нас да плува в кръв (убит).“ Пратеникът на Аллах излезе навън и ги попита: „Кого подозирате или кой мислите, че го е убил?“ Те казаха: „Ние мислим, че юдеите са го убили“. Пророкът повика юдеите и ги попита: „Вие ли убихте този (човек)?“ Те отговориха: „Не“. Той попита ансарите: „Съгласни ли сте да оставя петдесет юдеи да положат клетва, че не са го убили?“ Те казаха: „За юдеите не е от голямо значение дали ще ни убият всичките и после ще положат лъжливи клетви.“ Той каза: „Тогава искате ли да получите Дийя след като петдесет човека от вас са положили клетва (че юдеите са убили вашия човек)?“ Те казаха: „Ние няма да положим клетва“. Тогава Пророкът сам им плати Дийя-та (вид кръвен данък)“. Разказвачът добави: „Племето Худаил отстрани един от техните мъже (заради зло поведение) в пред-ислямския период на невежество.“
След това на едно място Ал-Батха (близо до Мека), този мъж нападнал едно йеменско семейство посред нощ, за да ги ограби, но един човек от семейството го забелязал и го намушкал с меча си и го убил. Племето Худаил дошли и заловили йеменеца и го довели при Умар по време на Хадж периода и казали: „Той е убил наш другар“. Йеменецът казал: „Но тези хора го бяха отстранили (другаря си).“ Умар каза: „Нека 50 човек от Худаил да се закълнат, че не са го отстранявали.“ И така 49 от тях положили клетва и после един човек от техните, дошъл от Шам и те поискали от него да се закълне като тях, но той платил 1000 дирхама вместо да положи клетва. Те повикали един друг човек вместо него и новият човек си стиснал ръцете с брата на починалия. Някои хора казали: „Ние и тези 50 мъже, които положиха фалшиви клетви (Ал-Касама) отпътувахме и когато те стигнали едно място, наречено Нахла, започнало да вали дъжд и те влезнали в една пещера в планината и пещерата се срутила върху тези 50 мъже, които били положили лъжлива клетва и всички от тях измрели освен двамата човека, които си били стиснали ръцете. Те избегнали смъртта, но един камък паднал върху крака на брата на починалия и го счупил, след което той живял една година и после умрял“. Аз добавих: „Абдул Малик бин Марван осъдил един мъж на смърт като кисас (равенство в наказанието) заради убийство, основавайки присъдата си върху Ал-Касама, но по-късно той съжалил за тази присъда и наредил имената на 50-те мъже, които положили клетвата (Ал-Касама) да бъдат изтрити от регистъра и той ги заточил в Шам“.
След това на едно място Ал-Батха (близо до Мека), този мъж нападнал едно йеменско семейство посред нощ, за да ги ограби, но един човек от семейството го забелязал и го намушкал с меча си и го убил. Племето Худаил дошли и заловили йеменеца и го довели при Умар по време на Хадж периода и казали: „Той е убил наш другар“. Йеменецът казал: „Но тези хора го бяха отстранили (другаря си).“ Умар каза: „Нека 50 човека от Худаил да се закълнат, че не са го отстранявали.“ И така 49 от тях положили клетва и после един човек от техните, дошъл от Шам и те поискали от него да се закълне като тях, но той платил 1000 дирхама вместо да положи клетва. Те повикали един друг човек вместо него и новият човек си стиснал ръцете с брата на починалия. Някои хора казали: „Ние и тези 50 мъже, които положиха фалшиви клетви (Ал-Касама) отпътувахме и когато те стигнали едно място, наречено Нахла, започнало да вали дъжд и те влезнали в една пещера в планината и пещерата се срутила върху тези 50 мъже, които били положили лъжлива клетва и всички от тях измрели освен двамата човека, които си били стиснали ръцете. Те избегнали смъртта, но един камък паднал върху крака на брата на починалия и го счупил, след което той живял една година и после умрял“. Аз добавих: „Абдул Малик бин Марван осъдил един мъж на смърт като кисас (равенство в наказанието) заради убийство, основавайки присъдата си върху Ал-Касама, но по-късно той съжалил за тази присъда и наредил имената на 50-те мъже, които положили клетвата (Ал-Касама) да бъдат изтрити от регистъра и той ги заточил в Шам“.
}}
}}


Ред 62: Ред 62:
{{ quote |{{Bukhari|9|84|58}}| Разказва Абу Бурда:
{{ quote |{{Bukhari|9|84|58}}| Разказва Абу Бурда:


Абу Муса каза: „Дойдох при Пророка заедно с двама мъже (от племето) Ашариин, един от вдясно на мене и другия от ляво, докато Пратеникът на Аллах миеше зъбите си (със сивак) и двамата мъже го попитаха за някаква работа. Пророкът каза: „О, Абу Муса (О, Абдулла бин Каиш!)“ Аз казах: „В името на Онзи, Който те е изпратил с истината, тези двама мъже не ми бяха казали какво имат в сърцата си и аз не почувствах (не разбрах), че те търсят работа.“ Както се бях се загледал в онзи момент в неговия сивак, който се показваше от ъгъла на устните му, и той каза: „Ние никога (или ние) не наемаме за нашите работи някой, който търси работа. Но, о, Абу Муса! (или Абдулла бин Каиш!) Отиди в Йемен.“ След това Пророкът изпрати Муад бин Джабал след него и когато Муад го настигна, извади постелка за него и поиска от него да слезе (и да седне на постелката). И ето: там имаше един мъж във вериги до Абу Муса. Муад попита: „Кой е този (мъж)?“ Абу Муса рече: '''„Той беше юдеин и стана мюсюлманин и след това отново се върна в юдаизма.“ Тогава Абу Муса поиска от Муад да седне, но Муад рече: „Аз няма да седна, докато този не бъде убит. Това е присъдата на Аллах и Неговия Пратеник (за такива случаи)“ и го каза три пъти.''' '''Тогава Абу Муса нареди този човек да бъде убит и той беше убит.''' Абу Муса добави: „След това ние обсъдихме нощните молитви и един от нас каза: „Аз се моля и спя и се надявам, че Аллах ще ме възнагради заради съня ми, както и заради молитвите ми“. }}
Абу Муса каза: „Дойдох при Пророка заедно с двама мъже (от племето) Ашариин, един от вдясно на мене и другия от ляво, докато Пратеникът на Аллах миеше зъбите си (със сивак) и двамата мъже го попитаха за някаква работа. Пророкът каза: „О, Абу Муса (О, Абдулла бин Каиш!)“ Аз казах: „В името на Онзи, Който те е изпратил с истината, тези двама мъже не ми бяха казали какво имат в сърцата си и аз не почувствах (не разбрах), че те търсят работа.“ Както се бях загледал в онзи момент в неговия сивак, който се показваше от ъгъла на устните му, и той каза: „Ние никога (или ние) не наемаме за нашите работи някой, който търси работа. Но, о, Абу Муса! (или Абдулла бин Каиш!) Отиди в Йемен.“ След това Пророкът изпрати Муад бин Джабал след него и когато Муад го настигна, извади постелка за него и поиска от него да слезе (и да седне на постелката). И ето: там имаше един мъж във вериги до Абу Муса. Муад попита: „Кой е този (мъж)?“ Абу Муса рече: '''„Той беше юдеин и стана мюсюлманин и след това отново се върна в юдаизма.“ Тогава Абу Муса поиска от Муад да седне, но Муад рече: „Аз няма да седна, докато този не бъде убит. Това е присъдата на Аллах и Неговия Пратеник (за такива случаи)“ и го каза три пъти.''' '''Тогава Абу Муса нареди този човек да бъде убит и той беше убит.''' Абу Муса добави: „След това ние обсъдихме нощните молитви и един от нас каза: „Аз се моля и спя и се надявам, че Аллах ще ме възнагради заради съня ми, както и заради молитвите ми“. }}


{{ quote |{{Bukhari|9|84|64}} | Разказва Али:
{{ quote |{{Bukhari|9|84|64}} | Разказва Али: