Вероотстъпничество: Разлика между версии

Оценяването на ислямското отношение към вероотстъпничеството не би било пълно без да се изясни политическата същност на религията. Ислямът в същността си е племенна система, която някога е изграждала обществения строй в северната част на Арабия. Преди установяването на исляма обществото (в неговия чист смисъл) никога не е съществувало на север. Всичко, което там е съществувало са били определени общности, които никога не са разцъфнали или еволюирали в напълно развито общество поради няколко причини; една от тях е тази, че мнозинството от населението по онова време са били номади, бродещи из пустинята. Религията не е била лично, а общностно дело в предислямска Арабия. По този начин напускането на религията означавало предателство (към общността) и поради тази причина е било наказуемо със смърт. Смъртното наказание за вероотстъпничесто, включено в исляма може да бъде по-добре разбрано, когато се гледа през тази племенна призма. Някога Мухаммад е водел именно този начин на живот, но е преустроил обществения строй и е осъществил това чрез организирането на няколко племена под един покрив, без да жертва много от вече съществуващите норми. Мухаммад е успял, защото не е посмял да отхвърли всички предишни племенни правила. Вместо това той е усвоил много от тях в своята нова религия. Предписаното наказание за вероотстъпничество е била една от тези тези практики, които Мухаммад е добавил.