Вероотстъпничество: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 10: Ред 10:


Оценяването на ислямското отношение към вероотстъпничеството не би било пълно без да се изясни политическата същност на религията. Ислямът в същността си е племенна система, която някога е изграждала обществения строй в северната част на Арабия. Преди установяването на исляма, обществото (в неговия чист смисъл) никога не е съществувало на север. Всичко, което там е съществувало са били определени общности, които никога не са разцъфнали или еволюирали в напълно развито общество поради няколко причини; една от тях е тази, че мнозинството от населението по онова време са били номади, бродещи из пустинята. Религията не е била лично, а общностно дело в предислямска Арабия. По този начин напускането на религията означавало предателство (към общността) и поради тази причина е било наказуемо със смърт. Смъртното наказание за вероотстъпничество, включено в исляма може да бъде по-добре разбрано, когато се гледа през тази племенна призма. Някога Мухаммад е водел именно този начин на живот, но е преустроил обществения строй и е осъществил това чрез организирането на няколко племена под един покрив, без да жертва много от вече съществуващите норми. Мухаммад е успял, защото не е посмял да отхвърли всички предишни племенни правила. Вместо това той е усвоил много от тях в своята нова религия. Предписаното наказание за вероотстъпничество е била една от тези практики, които Мухаммад е добавил.
Оценяването на ислямското отношение към вероотстъпничеството не би било пълно без да се изясни политическата същност на религията. Ислямът в същността си е племенна система, която някога е изграждала обществения строй в северната част на Арабия. Преди установяването на исляма, обществото (в неговия чист смисъл) никога не е съществувало на север. Всичко, което там е съществувало са били определени общности, които никога не са разцъфнали или еволюирали в напълно развито общество поради няколко причини; една от тях е тази, че мнозинството от населението по онова време са били номади, бродещи из пустинята. Религията не е била лично, а общностно дело в предислямска Арабия. По този начин напускането на религията означавало предателство (към общността) и поради тази причина е било наказуемо със смърт. Смъртното наказание за вероотстъпничество, включено в исляма може да бъде по-добре разбрано, когато се гледа през тази племенна призма. Някога Мухаммад е водел именно този начин на живот, но е преустроил обществения строй и е осъществил това чрез организирането на няколко племена под един покрив, без да жертва много от вече съществуващите норми. Мухаммад е успял, защото не е посмял да отхвърли всички предишни племенни правила. Вместо това той е усвоил много от тях в своята нова религия. Предписаното наказание за вероотстъпничество е била една от тези практики, които Мухаммад е добавил.
=== Ранен ислям ===
Не са ни известни случаи за убити отстъпници през живота на Мухаммад заради специфичното престъпление на вероотстъпничество. Това в голяма степен се дължи на липсата на лица, които да са се отрекли от исляма, докато Мухаммад е бил жив. Все пак в един хадис от [[Сахих Бухари|Сахих Бухари]] виждаме Мухаммад да отстранява един бедуин, който пожелал да отхвърли своята религия. От този единичен случай не може да се направи извод, че Мухаммад разглежда вероотстъпничеството като нещо по-малко от предателство или престъпление, заслужаващо смърт. Този предполагаем инцидент се случва в зараждането на исляма в Медина, когато ислямът на Мухаммад и неговите откровения са непълни и далечен отзвук от целия всеобхватен начин на живот, който е щял да стане по времето на неговата смърт. След смъртта на Мухаммад и под управлението на халифата на Абу Бакр, мнозина отстъпници са били убити по време на продължителните „Ридда (вероотстъпнически) войни“. Това свидетелства за факта, че вероотстъпничеството вече е станало тежко престъпление в исляма и не е някакво късно нововъведение. Всъщност именно един стих от Корана <ref>"''А изтекат ли месеците на възбрана, убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада! И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път! Аллах е опрощаващ, милосърден.''" - {{Quran|9|5}}</ref> подтиква Абу Бакр да се бие срещу хората, които отказват да плащат десятък. Тези хора не са отхвърляли исляма като цяло, но са отказвали единствено да се придържат към един от петте негови стълба (Зекят). Според сведенията на историците Абу Бакр надигнал оръжие срещу тях в кървава война, която продължила повече от година (632-633 г. сл. Хр.). Халифът не свалил оръжието си, докато всички несъгласни не били избити или не се върнали обратно в лоното на исляма. Съществуват множество разкази, които са запаметили заповедта на Мухаммад, която е била спазвана от неговите последователи спрямо атеистите,<ref name="apostasy"></ref> християните,<ref name="Maududi">Abul Ala Maududi - [http://www.answering-islam.org/Hahn/Mawdudi/index.htm The Punishment of the Apostate According to Islamic Law] - Islamic Publications Ltd., Lahore, 1963</ref> и юдеите <ref>M. Muhsin Khan (Translator) - [{{Reference archive|1=http://www.cmje.org/religious-texts/hadith/bukhari/084-sbt.php#009.084.058|2=2011-10-30}} Sahih Bukhari Volume 9, Book 84 - Dealing with Apostates, Number 58] - USC-MSA, [[Compendium of Muslim Texts]]</ref> , които са били наказвани със смърт заради напускането на исляма.


=== Шариат===
=== Шариат===