Вероотстъпничество: Разлика между версии

24 байта добавени , 24 април

→‎Фетви

[проверена версия]

Sara

Editor, Редактори, Администратори

155

редакции

@@ Ред 75: / Ред 75: @@
 {{ quote | {{Muslim|16|4152}} |Абдулла (б. Масуд) съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на него) е казал: Н'''е е позволено да се отнеме живота на мюсюлманин''', който носи свидетелство (за факта, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Пратеникът на Аллах), '''освен в някой от следните три случая:''' женен развратник, живот за живот или '''изменник на своя Дин (исляма), напуснал общността'''.}}
-{{ quote | {{Muslim|16|4154}} | Абдулла (б. Масуд) съобщава: Пратеникът на Аллах (мир на него) стана и каза: В името на Този, освен Когото няма други богове, кръвта на мюсюлманин, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Неговият Пратеник, '''може да бъде законно погубен само в случай на трима човека:''' '''такъв, който напуска исляма и общността''' (Ахмад, един от разказвачите, се съмнявали дали Светият Пророк (мир на него) е използвал думата „лил-жамаах или ал-жамаах “), женен развратник и живот за живот.}}
+{{ quote | {{Muslim|16|4154}} | Абдулла (б. Масуд) съобщава: Пратеникът на Аллах (мир на него) стана и каза: В името на Този, освен Когото няма други богове, кръвта на мюсюлманин, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и аз съм Неговият Пратеник, '''може да бъде законно пролята само в случай на трима човека:''' '''такъв, който напуска исляма и общността''' (Ахмад, един от разказвачите, се съмнявал дали Светият Пророк (мир на него) е използвал думата „лил-жамаах или ал-жамаах “), женен развратник и живот за живот.}}
 {{quote | {{Muslim|20|4490}} | Съобщава се от името на Абу Муса, който е казал: Аз отидох при Светия Пророк (мир на него) и с мен бяха двама мъже от племето Ашари. Единият от тях беше от дясната ми страна, а другият от лявата. И двамата направиха искане за пост (на властта), докато Светият Пророк (мир на него) търкаше зъбите си с четка за зъби. Той каза (на мен): Абу Муса (или Абдулла б. Каиш), какво казваш (за молбата, която те отправиха)? Аз казах: В името на Аллах, Който те е изпратил на твоята мисия с истина, те не ми бяха споделили какво са имали в ума си, и аз не знаех, че те ще поискат постове. Разказвачът казва (припомняйки хадиса): Представям си, че гледах мисвака на Светия Пророк (мир на него) между устните му. Той (Светият Пророк) рече: Ние няма и никога не ще наемаме за обществените служби (в нашата държава) такива, които си пожелават да имат постове, но ти може да отидеш, Абу Муса (или Абдулла б. Каиш) (да се заемеш със задачата си). Той го изпрати в Йемен като управник. След това той изпрати Муад б. Джабал като негов гръб (за да му помогне в изпълнението на задълженията му). Когато Муад достигна лагера на Абу Муса, последният (го прие и) каза: Моля те, седни; и той му разпъна един дюшек, докато там беше и един мъж, вързан за ръцете и краката като затворник. Муад рече: Кой е това? Абу Муса каза: '''Той беше юдеин. Той прие исляма. После се обърна отново към лъжливата си религия и стана юдеин. Муад рече: Няма да седна, докато този не бъде убит според заповедта на Аллах и Неговия Пратеник''' (мир на него) (в този случай). Абу Муса рече: Седни. Щ'''е бъде направено. Той каза: Няма да седна, докато този не бъде убит според заповедта на Аллах и Неговия Пратеник (мир на него). Той каза тези думи три пъти.''' Тогава '''Абу Муса нареди онзи (да бъде убит) и той беше убит'''. След това двамата говориха за стоенето на молитва през нощта. Единият от тях, т.е. Муад, каза: Аз спя (през една част от нощта) и стоя на молитва (в другата част) и се надявам, че ще получа същата награда за съня си, както и тази за стоенето (на молитва).}}
@@ Ред 94: / Ред 94: @@
 {{Quote|{{Abudawud|39|4487}}| Разказва Утман ибн Аффан: Абу Умама ибн Шал каза: Ние бяхме с Утман, когато той беше обсаден в дома си. Имаше вход към къщата. Този, който влезе през него чу речта на тези, които бяха в Билата. Тогава Утман влезе вътре. Той излезе при нас, изглеждаше пребледнял.
 Той каза: Те ме заплашват сега да ме убият. Ние казахме: Достатъчна ще ти е подкрепата на Аллах срещу тях, Водачо на верните! Той попита: Защо да ме убиват? Аз чух Пратеника на Аллах (мир на него) да казва: '''Не е законно да се убива човек, който е мюсюлманин с изключение на една от тези три причини:''' '''[[Кафир|Куфр]] (неверник) след приемане на исляма''', развратничене след брака или неправомерно убиване на някого, за което той може да бъде убит.
-Кълна се в Аллах, че не съм вършил разврат нито преди, нито след като приех исляма, нито пък някога съм искал друга религия за мен вместо моята религия, откакто Аллах е мой водач, нито пък съм убивал някого. И така, по каква причина искате да ме убият?}}
+Кълна се в Аллах, че не съм вършил разврат нито преди, нито след като приех исляма, нито пък някога съм искал друга религия за мен вместо моята религия, откакто Аллах е мой водач, нито пък съм убивал някого. И така, по каква причина искат да ме убият?}}
 ==[[Сира]](живот/път/житие)==
@@ Ред 100: / Ред 100: @@
 ===[[Ибн Исхак]]===
-{{Quote|[[Ибн Исхак]] стр. 550 - [[Сира]]|"Пратеникът беше указал на своите водачи, когато влязат в Мекка само да се бият с тези, които им се противопоставят, с изключение на малък брой хора, които, трябваше да бъдат убити, дори ако те се намираха отвъд стените на Каaба. Измежду тях беше Абдулла Са’д, брат на Б. Амир Луаий. '''Причината, поради която беше заповядано да бъде убит е, че той е бил мюсюлманин и е бил написал откровение; след това той е отхвърлил вярата''' и се е върнал при кураишите (в Мекка) и е избягал при Утман Аффан, неговия доведен брат. Последният го е криел, докле не го е завел при Пратеника, след като обстановката в Мекка се успокои и поиска да му бъде осигурено положение на неприкосновеност. Те твърдят, че Пратеникът е останал безмълвен за дълго време, а накрая той (Мухаммад) е казал „да” (с което е дал на Абдулла неприкосновеност от заповедта за смъртно наказание). Когато Утман излезе той (Мухаммад) каза на своите другари, които седяха около него. „Не казвах нищо, за да може някой от вас да стане и да му отреже главата!”. Един от ансарите рече: „Тогава защо не ми даде знак, о, Пратенико на Аллах?” Той отговори, че пророкът не убива с показване на знаци."}}
+{{Quote|[[Ибн Исхак]] стр. 550 - [[Сира]]|"Пратеникът беше указал на своите водачи, когато влязат в Мекка само да се бият с тези, които им се противопоставят, с изключение на малък брой хора, които трябваше да бъдат убити, дори ако те се намираха отвъд стените на Каaба. Измежду тях беше Абдулла Са’д, брат на Б. Амир Луаий. '''Причината, поради която беше заповядано да бъде убит е, че той е бил мюсюлманин и е бил написал откровение; след това той е отхвърлил вярата''' и се е върнал при курейшите (в Мекка) и е избягал при Утман Аффан, неговия доведен брат. Последният го е криел, докле не го е завел при Пратеника, след като обстановката в Мекка се успокои и поиска да му бъде осигурено положение на неприкосновеност. Те твърдят, че Пратеникът е останал безмълвен за дълго време, а накрая той (Мухаммад) е казал „да” (с което е дал на Абдулла неприкосновеност от заповедта за смъртно наказание). Когато Утман излезе той (Мухаммад) каза на своите другари, които седяха около него. „Не казвах нищо, за да може някой от вас да стане и да му отреже главата!”. Един от ансарите рече: „Тогава защо не ми даде знак, о, Пратенико на Аллах?” Той отговори, че пророкът не убива с показване на знаци."}}
 == Учени==
@@ Ред 107: / Ред 107: @@
 {{Quote|[http://bewley.virtualave.net/RisGeneral.html The Risala of 'Abdullah ibn Abi Zayd al-Qayrawani]<BR> Трактат върху Малики '''[[Фикх]]''' (вкл. Коментар от Ат-Тамр ад-Дани според Ал-Азари)(310/922 - 386/996)|'''40.18б. Изключения от това правило'''
 '''Животът на мюсюлманина е незаконен: ако той се е отрекъл от вярата''', след като е повярвал; извърши незаконно полово сношение, след като е станал мухсан; убие някого, когато случаят не е свързан с отмъщение; или се обвърже с развала в пръстта или отхвърли вярата.
-[Изключение на тази неприкосновеност важи за законовото право, което се отнася до трите причини, които той е споменал. При собствеността всеки, който унищожи нещо трябва да си заплати за това.
+[Изключение на тази неприкосновеност важи за законовото право, което се отнася до трите причини, които той е споменал. При собствеността, всеки който унищожи нещо трябва да си заплати за това.
-'''Случаите, при които отнемането на живот е позволено са посочени тук. В случай на вероотстъпничество, от човека се иска да се покае в срок от три дни.''' „Развалата в пръстта” е бандитизъм или грабителство по пътищата. Отхвърлянето на религията е възприемането учението на сектите, за които Пророкът, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казал: „Те ще минат през вярата както стрела минава през дивеч.” В Мисбах тя влиза от едната страна и излиза от другата]}}
+'''Случаите, при които отнемането на живот е позволено, са посочени тук. В случай на вероотстъпничество, от човека се иска да се покае в срок от три дни.''' „Развалата в пръстта” е бандитизъм или грабителство по пътищата. Отхвърлянето на религията е възприемането на учението на сектите, за които Пророкът, Аллах да го благослови и да му даде мир, е казал: „Те ще минат през вярата както стрела минава през дивеч.” В Мисбах тя влиза от едната страна и излиза от другата]}}
 {{Quote|[http://www.shafiifiqh.com/maktabah/relianceoftraveller.pdf Reliance of the Traveller: A Classic Manual of Islamic Sacred Law]<BR> Ахмад ибн Накиб ал-Мисри, редактирано и преведено от Нух Ха Мим Келлер (стр. 595)|2='''o8.1''' '''Когато човек, който е достигнал зрялост и е разумен доброволно отстъпи от исляма, той заслужава да бъде убит''' …
 '''o8.4''' '''Не се дължи обезщетение за убиване на отстъпник (О: или някаква отплата, понеже това е убиване на някого, който заслужава да умре)''').}}
 {{Quote|1=[http://www.shafiifiqh.com/maktabah/relianceoftraveller.pdf Reliance of the Traveller: A Classic Manual of Islamic Sacred Law]<BR> Ахмад ибн Накиб ал-Мисри, редактирано и преведено от Нух Ха Мим Келлер (стр. 508, o1.1-2)|2= Който е субект на отмъщение поради престъпления, нанасящи вреда
 '''o1.1''' - Отмъщение
-Отмъщението е задължително (А: ако имащият право човек пожелае да го извършия (наредба: о3.8)) срещу всеки, който убие човешко същество напълно преднамерено и без никакво право (О: Преднамереността е първото ограничени и изключва убиването на някого заради откровена грешка, докато „напълно“ изключва грешка, допусната при съзнателна вреда (определение: о2.3) и без право изключва случаи на оправдани убийства като например законно отмъщение.) [back to top]
+Отмъщението е задължително (А: ако имащият право човек пожелае да го извърши (наредба: о3.8)) срещу всеки, който убие човешко същество напълно преднамерено и без никакво право (О: Преднамереността е първото ограничение и изключва убиването на някого заради откровена грешка, докато „напълно“ изключва грешка, допусната при съзнателна вреда (определение: о2.3) и без право изключва случаи на оправдани убийства като например законно отмъщение.) [back to top]
 '''o1.2''' ''''''Следните не са предмет на отмъщение''' ''':
 -1- дете или ненормален човек при всякакви обстоятелства
@@ Ред 120: / Ред 120: @@
 -4- баща или майка (или техните бащи или майки) заради убиване на свое дете, или дете на детето им;
 -5- нито пък отмъщението е разрешено за потомък заради (А: на свой прародител) убиването на някого, чиято смърт в противен случай би упълномощила потомъка да отмъсти, например когато неговият баща убие майка му.}}
-{{Quote|[http://www.light-of-life.com/eng/ilaw/l5721et1.htm#p19 The Case of the Female Apostate]<BR>Абдуррахманил Джазири, наказанията за отстъпление в исляма според четирите училища на ислямското право (стр. 19)| '''Шафиитите, ханбалитите и маликитците казват: Наказанието за жена-отстъпничка е същото като за мъжа. Тя трябва да бъде призована да се върне към исляма за три дни преди смъртта ѝ, понеже лукавият може да е объркал нейното разбиране; по този начин съществува възможността тя да бъде освободена от своето объркване. Даването на отстъпника срок за покаяние е одобрено'''.
+{{Quote|[http://www.light-of-life.com/eng/ilaw/l5721et1.htm#p19 The Case of the Female Apostate]<BR>Абдуррахманил Джазири, наказанията за отстъпление в исляма според четирите училища на ислямското право (стр. 19)| '''Шафиитите, ханбалитите и маликитците казват: Наказанието за жена-отстъпничка е същото като за мъжа. Тя трябва да бъде призована да се върне към исляма за три дни преди смъртта ѝ, понеже лукавият може да е объркал нейното разбиране; по този начин съществува възможността тя да бъде освободена от своето объркване. Даването на отстъпника на срок за покаяние е одобрено'''.
 <br />
-Според традиция, която се отнася до Дарукутни, цитирана от Джабир б. Абдилла, '''Пророкът предложил исляма на една жена на име Умму Румман, която преди това била отстъпила от вярата. Освен това Пророкът казал: „Добре ще е, ако тя се разкае. Ако не – тя трябва да бъде убита''', понеже заради отстъпничеството тя трябва да бъде възприемана като жена, борила се срещу мюсюлманите и взета в плена в свещена война (джихад); '''и така – законно е тя да бъде убита с меч'''. Още повече, че нейната вина е много по-отвратителна от вината на жени, взети като пленнички в свещена война, защото тя вече е станала мюсюлманка."
+Според традиция, която се отнася до Дарукутни, цитирана от Джабир б. Абдилла, '''Пророкът предложил исляма на една жена на име Умму Румман, която преди това била отстъпила от вярата. Освен това Пророкът казал: „Добре ще е, ако тя се разкае. Ако не – тя трябва да бъде убита''', понеже заради отстъпничеството тя трябва да бъде възприемана като жена, борила се срещу мюсюлманите и взета в плен в свещена война (джихад); '''и така – законно е тя да бъде убита с меч'''. Още повече, че нейната вина е много по-отвратителна от вината на жени, взети като пленнички в свещена война, защото тя вече е била мюсюлманка."
 <br />
 '''Пророкът – благословението и мирът на Аллах да бъдат над него – рече: „Този, който смени религията си трябва да бъде убит“; това се отнася както за мъжете, така и за жените. Отстъпничеството на мъж го подлага на смърт. Съществува единодушно съгласие, че вероотстъпничеството е ужасно престъпление, което заслужава ужасно наказание. Отстъпничеството на жена е не по-малко ужасно. Затова то също заслужава съответното наказание: смърт.''' }}
@@ Ред 129: / Ред 129: @@
 “(Второ), жененият, който прелюбодейства” – ще се върна към него (по-късно), благоволи Аллах, в друго от знаменията.
-„(Трето), този, който изостави своята религия и се отдели от общността.“ Хадисът е и в двата Сахиха (т.е. Бухари и Муслим). „Този, който изостави религията си и се отдели от общността.“ '''[[Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?|Ислямът не принуждава никого да влезе в него]]'''. Това (концепция) трябва да бъде твърдо установено. [[Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?|Ислямът не принуждава никого да влезе в него. Не. В религията няма принуда.]]'''  Но по-скоро ние проповядваме (исляма) в истина, милост, благоприличие и смирение. Който каже след проповядването-който каже след (получаването) на проповядването и призива (към исляма), „Не, няма да вляза в тази религия.“ Казваме му: „Няма принуда в религията.“ Истината се отличава ясно от заблудата. Ние рецитираме думите на Всевишния Аллах: „Нека вярва и който не вярва“ (Коран 18:29). Ние рецитираме думите на Всемогъщия Аллах: „Вие имате своята религия и аз имам моята религия“ (Коран 109:6). Красив. Това е след проповядването и призива (към исляма).
+„(Трето), този, който изостави своята религия и се отдели от общността.“ Хадисът е и в двата Сахиха (т.е. Бухари и Муслим). „Този, който изостави религията си и се отдели от общността.“ '''[[Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?|Ислямът не принуждава никого да влезе в него]]'''. Това (концепция) трябва да бъде твърдо установено. [[Насилствено налагане на исляма или няма принуда в религията (2:256)?|Ислямът не принуждава никого да влезе в него. Не. В религията няма принуда.]]'''  Но по-скоро ние проповядваме (исляма) в истина, милост, благоприличие и смирение. Който каже след проповядването - който каже след (получаването) на проповядването и призива (към исляма), „Не, няма да вляза в тази религия.“ Казваме му: „Няма принуда в религията.“ Истината се отличава ясно от заблудата. Ние рецитираме думите на Всевишния Аллах: „Нека вярва и който не вярва“ (Коран 18:29). Ние рецитираме думите на Всемогъщия Аллах: „Вие имате своята религия и аз имам моята религия“ (Коран 109:6). Красив. Това е след проповядването и призива (към исляма).
 '''Но ако влезе в исляма по собствено желание и избор, той няма право да напуска религията на Аллах, когато си поиска, за да разклати основите на мюсюлманското общество. Не, той няма право. Абсолютно не. Но той има право, след като (ислямът) му е проповядван, да каже: „Ще вляза“ или „Няма да вляза в тази религия“. Но да влезе в него, само за да го напусне, когато си поиска? Не. Това е нещо, което е неприемливо в религията на Всемогъщия Аллах. Покажете ми конституция където и да е на земята, която дава това на своите граждани. Но по-скоро всеки, който излезе срещу конституцията на която и да е нация, е обвинен в предателство. Всеки запознат с предателството знае, че наказанието е смърт.''' И така, какво мислите за този, който предаде религията на Всевишния Аллах, този, който предаде Аллах и Неговия Пратеник? „О, вие, които вярвате! Не предавайте Аллах и Неговия Пратеник, нито съзнателно предавайте доверието си” (Коран 8:27).}}
-=== Фатви ===
+=== Фетви ===
-[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D1%84%D0%B5%D1%82%D0%B2%D0%B0 '''Фетва'''] означава становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право. Лицето издаващо това становище се казва муфтия.  Муфтията трябва да притежава определени знания и качества и никакъв случай издадената от него фетва не може да противоречи на Корана и Сунната.
+[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/%D1%84%D0%B5%D1%82%D0%B2%D0%B0 '''Фетва'''] (или фатва) означава становище по теологичен или правен въпрос, базирайки се на източници на ислямското право. Лицето издаващо това становище се казва муфтия. Муфтията трябва да притежава определени знания и качества и в никакъв случай издадената от него фетва не може да противоречи на Корана и Сунната.
 {{Quote|[[:File:Al-Azhar Apostasy Fatwa.jpg|(Снимка на оригиналната арабска фатва)]]<BR> Абдулла ал-Мисхадд, ръководител на Фатва Съвета на Ал-Азар, Университета на Ал-Азар , 23 септември 1978 г .| Този въпрос бе представен от г-н Ахмед Дарвиш и е зададен от (името не се чете), който е германец по националност.
@@ Ред 160: / Ред 160: @@
 [ Ал-Бакара 2:217]
-И е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Всеки, който промени своята вяра, да бъде убит.“ Разказано е от Ал-Бухари в неговия Сахих. '''Този хадис означава, че всеки, който отхвърли исляма и се обърне към друга религия и упорства в нея, и не се разкайва, трябва да бъде екзекутиран. Също така е доказано,че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Не е разрешено да се пролива кръвта на човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах с изключение на три случая: живот за живот, вече оженен човек, който извършва прелюбодеяние и този, който напусне исляма''' и се отрече от джамаа-та.“ Раказано от Ал-Бухари и [[Муслим|Сахих Муслим]].
+И е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Всеки, който промени своята вяра, да бъде убит.“ Разказано е от Ал-Бухари в неговия Сахих. '''Този хадис означава, че всеки, който отхвърли исляма и се обърне към друга религия и упорства в нея, и не се разкайва, трябва да бъде екзекутиран. Също така е доказано, че Пророкът (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) е казал: „Не е разрешено да се пролива кръвта на човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеникът на Аллах с изключение на три случая: живот за живот, вече оженен човек, който извършва прелюбодеяние и този, който напусне исляма''' и се отрече от джамаа-та.“ Разказано от Ал-Бухари и [[Муслим|Сахих Муслим]].
 Суровото наказание е поради следните причини:
-– Това наказание възпира всеки, който иска да приеме исляма просто, за да следва тълпата или поради лицемерни причини. Това ще го мотивира да изследва дълбоко причината и да не пристъпва към исляма, докато не разбере последствията от това в този свят и в отвъдния.. '''Този, който обяви, че е приел исляма, се е съгласил да се придържа към всички правила на исляма със свободната си воля и съзнание, като едно от тези правила гласи, че той трябва да бъде екзекутиран, ако отстъпи от вярата си'''.
+– Това наказание възпира всеки, който иска да приеме исляма, просто за да следва тълпата или поради лицемерни причини. Това ще го мотивира да изследва дълбоко причината и да не пристъпва към исляма, докато не разбере последствията от това в този свят и в отвъдния.. '''Този, който обяви, че е приел исляма, се е съгласил да се придържа към всички правила на исляма със свободната си воля и съзнание, като едно от тези правила гласи, че той трябва да бъде екзекутиран, ако отстъпи от вярата си'''.
 – Този, който изповяда своя ислям и се е присъединил към джамаата (общността) на мюсюлманите и този, който се присъедини към общността на мюсюлманите трябва да бъде напълно лоялен към нея, да я подкрепя и да я защитава срещу всяко нещо, което може да доведе до „фитна” или да я разруши, или да причини разделение. '''Отстъпничеството от исляма означава отричане от джамаата и нейния божествен ред и нанася вредни последици върху нея. Екзекуцията е най-голямата спирачка, която ще предпази хората от извършване на подобно престъпление'''.
-– Тези мюсюлмани, които са слаби във вярата и другите, които се противопоставят на исляма може да си помислят, че отстъпникът е напуснал исляма, единствено заради това, което той самият е разбрал относно неговата истинска природа, защото ако това беше истина, тогава той никога не би се отрекъл от него. Така те научават от него за всички съмнения, лъжи и фалшификации, които целят да затъмнят светлината на исляма и да отклонят хората от него. '''В този случай убиването на отстъпника е задължително, за да се предпази истинската вяра от клеветите на лъжците и за да се предпази вярата на неговите последователи, както и да се отстранят препятствията по пътя на тези, които навлизат във вярата'''.
+– Тези мюсюлмани, които са слаби във вярата и другите, които се противопоставят на исляма може да си помислят, че отстъпникът е напуснал исляма, единствено заради това, което той самият е разбрал относно неговата истинска природа, защото ако това беше истина, тогава той никога не би се отрекъл от него. Така те научават от него за всички съмнения, лъжи и фалшификации, които целят да затъмнят светлината на исляма и да отклонят хората от него. '''В този случай, убиването на отстъпника е задължително, за да се предпази истинската вяра от клеветите на лъжците и за да се предпази вярата на неговите последователи, както и да се отстранят препятствията по пътя на тези, които навлизат във вярата'''.
 – Ние казваме също, че смъртното наказание съществува в съвременните закони, за да се предпази системата от безредици в някои ситуации и за да се предпази обществото от някои престъпления, които могат да причинят неговото разпадане, например употребата на наркотици и т.н. '''Ако екзекуцията може да послужи като спирачка, за да се защитят системите, които са човешко дело, следователно е още по-подходящо истинската религия на Аллах, която лъжата не може да достигне нито отпред, нито отзад''' (вж. Фусилат 41:42), и която съдържа всичкото благо, щастие и спокойствие в този и в отвъдния свят, '''трябва да наказва тези, които извършват агресивни дела срещу нея и се стремят да затъмнят нейната светлина и да опозорят нейния образ, както и онези, които си измислят лъжи срещу нея, за да оправдаят своето отстъпничество''' и отклонение.
@@ Ред 174: / Ред 174: @@
 Фатаава ал-Ладжна ал-Дааима, 21/234-231.}}
-{{Quote|1=[http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?cid=1119503547222&pagename=IslamOnline-English-Ask_Scholar/FatwaE/FatwaEAskTheScholar Source of the Punishment for Apostasy]<BR> Групата на мюфтиите, Islam Online, 26 юли 2003 г.|2= <small>Коментирайки авторитета на наказанието и това, че то е истинско и се основава върху автентични ислямски източници, Шейх Атия Сакр, бивш директор на Фатва комисията Ал-Азар, твърди</small>:
+{{Quote|1=[http://www.islamonline.net/servlet/Satellite?cid=1119503547222&pagename=IslamOnline-English-Ask_Scholar/FatwaE/FatwaEAskTheScholar Source of the Punishment for Apostasy]<BR> Групата на мюфтиите, Islam Online, 26 юли 2003 г.|2= <small>Коментирайки авторитета на наказанието и това, че то е истинско и се основава върху автентични ислямски източници, Шейх Атия Сакр, бивш директор на Фетва комисията Ал-Азар, твърди</small>:
-"'''Не е правилно да се отрича наказанието за вероотстъпничество, като се твърди, че това не се споменава в Корана, защото то е записано в мутаватир хадиси (хадис, който е записан поне от четирима Сподвижници по различно време и място по начин, който удостоверява, че хадисът не е лъжа''') и в не-мутаватир Сунна на Пророка (мирът и благословението да бъдат над него). Худудът (ислямско наказание, предназначено за някои престъпления) може ,разбира се, да се основава върху не-мутаватирната Сунна."
+"'''Не е правилно да се отрича наказанието за вероотстъпничество, като се твърди, че това не се споменава в Корана, защото то е записано в мутаватир хадиси (хадис, който е записан поне от четирима Сподвижници по различно време и място по начин, който удостоверява, че хадисът не е лъжа''') и в не-мутаватир Сунна на Пророка (мирът и благословението да бъдат над него). Худудът (ислямско наказание, предназначено за някои престъпления) може, разбира се, да се основава върху не-мутаватирната Сунна."
 <small>Анализирайки въпроса и представяйки някои доказателства относно наказанието за вероотстъпничество, известният мюсюлмански учен Шейх Юсуф Ал-Карадави твърди</small>:
@@ Ред 184: / Ред 184: @@
 Много автентични хадиси биват цитирани по този повод. Ибн Аббас съобщава, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „'''Този, който промени своята религия – убийте го.'''” (Съобщено от всички в тази група, с изключение на [[Муслим|Сахих Муслим]], а Ат-Табарани също го съобщава посредством стабилна верига от разказвачи. Също така е записано в Маджма Аз-Заваид от Ал-Хаютамий.)
-Налице е също така хадис от Ибн Масуд, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „'''Кръвта на мюсюлмански човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах, не трябва да бъде проливана с изключение на три случая:''' отмъщение (в случай на убийство), женени прелюбодейци (и прелюбодейки) '''и този, които напусне своята религия и отхвърли мюсюлманската общност.'''” (Съобщено от Групата)
+Налице е също така хадис от Ибн Масуд, че Пророкът (мирът и благословенията да бъдат над него) е казал: „'''Кръвта на мюсюлмански човек, който носи свидетелството, че няма друг бог освен Аллах и че аз съм Пратеника на Аллах, не трябва да бъде проливана с изключение на три случая:''' отмъщение (в случай на убийство), женени прелюбодейци (и прелюбодейки) '''и този, който напусне своята религия и отхвърли мюсюлманската общност.'''” (Съобщено от Групата)
 '''Настоящият пример на един от най-великите Сподвижници, Али ибн Аби Талиб (нека Аллах да е доволен от него) също придава тежест на това. Самият той е изпълнявал наказанието върху някои хора, които са го обожествявали. Той им е давал три дни да се разкаят и да се вразумят. Когато те си оставали непреклонни, той ги изгарял живи'''.”}}
-{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islamqa.com/en/ref/811/apostasy|2=2011-10-21}} Why death is the punishment for Apostasy]<BR> Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунаджид, Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 811|2= Това е заповед от Аллаах и Неговия Пратеник, както Пророкът (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) е казал: „Този, който смени религията си – убийте го”. (съобщено от ал-Бухаари, ал-Фат, номер 3017).
+{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islamqa.com/en/ref/811/apostasy|2=2011-10-21}} Why death is the punishment for Apostasy]<BR> Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунаджид, Ислям: въпроси и отговори, Фетва номер 811|2= Това е заповед от Аллах и Неговия Пратеник, както Пророкът (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) е казал: „Този, който смени религията си – убийте го”. (съобщено от ал-Бухари, ал-Фат, номер 3017).
-(2) '''Този, който е познал религията, която Аллаах е открил, навлязъл е в нея, практикувал я е и след това я е отхвърлил, намразил и я е напуснал, това е човек, който не заслужава да живее на земята на Аллаах и да яде от благата на Аллах.'''
+(2) '''Този, който е познал религията, която Аллах е открил, навлязъл е в нея, практикувал я е и след това я е отхвърлил, намразил и я е напуснал, това е човек, който не заслужава да живее на земята на Аллах и да яде от благата на Аллах.'''
 (3) '''С напускането на исляма, отстъпникът отваря пътя за всеки, който иска да напусне вярата, като по този начин се разпространява и насърчава вероотстъпничеството.
@@ Ред 200: / Ред 200: @@
 (6) '''Никой от тези, които говорят глупости за личната свобода и свободата на вярата няма да се примири с детето на съседа, което е ударило тяхното дете, нито ще оправдае това като „лична свобода”, тогава как те могат да оправдаят напускането на истинската религия и отхвърлянето на шариата, който Аллах е низпослал, за да научи човечеството за Неговата единственост и да даде правда и честност на всички?'''}}
-{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/14231/Crucify|2=2011-10-21}} Some of the rulings on apostasy and apostates]<BR> Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 14231|2= Сахихът Сунна посочва, че е важно да се осъди отстъпника на смърт.
+{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/14231/Crucify|2=2011-10-21}} Some of the rulings on apostasy and apostates]<BR> Ислям: въпроси и отговори, Фетва номер 14231|2= Сахихът Сунна посочва, че е важно да се осъди отстъпника на смърт.
 ''[Цитират се Ал-Бухари (6922), Ал-Бухари (6484) и [[Муслим|Сахих Муслим]] (1676)]''
@@ Ред 208: / Ред 208: @@
 Мнението, че отстъпникът, който трябва да бъде осъден на смърт е такъв, който води война срещу исляма (мухаариб) е единствено противоположно на тези хадиси. '''Пророкът (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) е казал, че причината, поради която такъв човек трябва да бъде осъден на смърт е неговото отстъпничество, а не повеждането на война срещу исляма.'''
-Без съмнение някои видове отстъпничество са по-отвратителни от други, а отстъпничеството на този, който повежда война срещу исляма е по-отвратително от всяко друго отстъпничество. Следователно мненията на някои от учените се различават помежду си и казват, че не е важно да се изисква от мухаариба да се разкае или да се приеме неговото разкаяние; по-скоро той трябва да бъде осъден на смърт, дори ако се разкае, докато разкаянието на такъв,  който не мухаариб трябва да бъде прието и той не трябва да бъде осъждан на смърт. Това е мнението, подкрепено от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллаах да бъде милостив към него).
+Без съмнение някои видове отстъпничество са по-отвратителни от други, а отстъпничеството на този, който повежда война срещу исляма е по-отвратително от всяко друго отстъпничество. Следователно мненията на някои от учените се различават помежду си и казват, че не е важно да се изисква от мухаариба да се разкае или да се приеме неговото разкаяние; по-скоро той трябва да бъде осъден на смърт, дори ако се разкае, докато разкаянието на такъв, който не е мухаариб, трябва да бъде прието и той не трябва да бъде осъждан на смърт. Това е мнението, подкрепено от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллах да бъде милостив към него).
 Той казва:
-Има два вида отстъпничество: обикновено отстъпничество и крайно отстъпничество, за които е предвидено екзекутиране. И двата случая е очевидно, че е важно да се екзекутира отстъпника, но доказателствата, които показват, че смъртното наказание може да бъде отменено, ако човекът се разкае, не се отнасят и до двата вида отстъпничество. По-скоро фактите показват, че това е позволено единствено в първия случай – т.е. обикновеното отстъпничество – което става ясно на всекиго, който изучава доказателствата, които говорят за приемане разкаянието на отстъпника. При втория вид – т.е. крайното отстъпничество – задължението да се осъди отстъпника на смърт също е валидно, но няма никакъв текст или консенсус между учените, които да показват, че смъртното наказание може да бъде отменено. Двата случая са различни и няма място за никакво сравнение между тях. Не е казано в Корана или Суната, нито пък има консенсус между учените, че всеки, който отстъпи на думи или дела може да си спести смъртното наказание, ако се разкае, след като е бил пленен и разпитан. По-скоро Коранът и Суната, а и мненията на учените, се различават спрямо различните видове отстъпници.
+Има два вида отстъпничество: обикновено отстъпничество и крайно отстъпничество, за които е предвидено екзекутиране. И двата случая е очевидно, че е важно да се екзекутира отстъпника, но доказателствата, които показват, че смъртното наказание може да бъде отменено, ако човекът се разкае, не се отнасят и до двата вида отстъпничество. По-скоро фактите показват, че това е позволено единствено в първия случай – т.е. обикновеното отстъпничество – което става ясно на всекиго, който изучава доказателствата, които говорят за приемане разкаянието на отстъпника. При втория вид – т.е. крайното отстъпничество – задължението да се осъди отстъпника на смърт също е валидно, но няма никакъв текст или консенсус между учените, които да показват, че смъртното наказание може да бъде отменено. Двата случая са различни и няма място за никакво сравнение между тях. Не е казано в Корана или Суната, нито пък има консенсус между учените, че всеки, който отстъпи на думи или дела може да си спести смъртното наказание, ако се разкае, след като е бил пленен и разпитан. По-скоро Коранът и Сунната, а и мненията на учените, се различават спрямо различните видове отстъпници.
 Ал-Саарим ал-Маслоол, 3/696<BR>. . .<BR>
@@ Ред 218: / Ред 218: @@
 '''Въз основа на това става ясно, че това, което питащият казва - отстъпникът да не бъде убиван, стига да не обяви война на исляма, е погрешно и разграничаването, което цитирахме от Шейх ал-Ислам Ибн Таймия може да разсее всяко объркване и да направи въпроса ясен.''' }}
-{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/696|2=2011-10-21}} Punishment of the one who leaves Islaam]<BR>Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунaжид, Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 696|2='''Човекът, който знае истината и вярва в нея, после се обръща с гръб към нeя, не заслужава да живее. Наказанието за вероотстъпничеството е предписано за защита на религията и като спирачка за всеки, който се мисли за напускане Исляма. Няма никакво съмнение, че такова тежко престъпление, трябва да се посрещне с един също толкова тежко наказание.''' }}
+{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islam-qa.com/en/ref/696|2=2011-10-21}} Punishment of the one who leaves Islaam]<BR>Шейх Мухаммед Салих Ал-Мунaжид, Ислям: въпроси и отговори, Фатва номер 696|2='''Човекът, който знае истината и вярва в нея, после се обръща с гръб към нeя, не заслужава да живее. Наказанието за вероотстъпничеството е предписано за защита на религията и като спирачка за всеки, който си мисли за напускане Исляма. Няма никакво съмнение, че такова тежко престъпление, трябва да се посрещне с едно също толкова тежко наказание.''' }}
 {{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.e-cfr.org/ar/index.php?ArticleID=322|2=2011-03-21}} Is killing interpreted as restricting freedom of conscience?]<BR> Европейски съвет за фатва и изследвания, 16 август 2008 г .|2=Въпрос: Един човек от Полша, който е приел исляма, е бил попитан от някакъв порочен атеист относно наказанието за този, който отстъпи от религията на Всемогъщия Аллах. Какво трябва той да отговори? Той тълкува убиването като ограничаване свободата на мисълта<BR><BR>Отговор: '''Проблемът с убиването на вероотстъпниците е държавна функция. Неговата присъда принадлежи на ислямското правителство. Това няма отношение към ислямските фондации, организации или центрове. Група салафи и имами са на мнение, че не всеки отстъпник трябва да бъде убит, но само този, който открито извършва вероотстъпничество, или открито призове към фитна, или разгласи оскърбителни неща срещу Аллах и Неговия Пророк (мирът да бъде над него) и верните. [Отстъпникът] трябва да бъде убит, за да се защити религията и общността от неговото разрушително действие, а не за да се ограничават свободите, понеже със своите действия такъв човек нарушава правата на другите.''' Интересите на държавата и обществото са над личните интереси. Наистина този проблем е подобен на онова, което в съвременното право се определя като „държавна измяна“ поради вредата, която нанася върху обществото.}}
-{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://answering-islam.org/Hahn/statement.gif|2=2013-06-04}} What is the stand of the Islamic Law regarding the Muslim who has renounced Islam and embraced another religion?]<BR> Мюфтията на Република Ливан, Бейрут, Фатва, публикувана на 13 ноември 1989 г .|2= Човек, който се откаже от своето вероотстъпничество не е задължен да повтаря изпълнението на всичко, което той е направил преди своето отстъпничество (т.е. докато все още е бил практикуващ мюсюлманин) – например хаджа (поклонничеството) и молитвите. Неговите трудове няма повече да бъдат считани като провалени, щом се е върнал в исляма… '''В случай че отстъпникът (мъж или жена) настоява в своето отстъпничество, той трябва да получи възможността да се разкае, преди да бъде предаден на смърт, поради неговото уважение към исляма. От негова страна може да се е получило недоразумение и по този начин ще бъде предоставена възможност това да се поправи.''' Често отстъпничеството се случва за сметка на изкушение. Ето защо ислямът трябва да бъде предложен на отстъпника, нещата трябва да се изяснят и неговият грях да стане очевиден. '''Той трябва да бъде вкаран в затвора за три дни, за да може да има възможност да размисли за положението си. Този тридневен период се счита за достатъчен. Но ако мъжът или жената не са се разкаяли за своя раддах, но са продължили да упорстват в него, тогава той или тя трябва да бъдат убити'''. (Това е в съгласие с) реченото от Мухаммад (нека благословенията на Аллах и мирът да бъдат над него): „Убивайте този, който смени религията си“, което се подкрепя от авторитета на Хадисите – на Ал-Бухари (в неговия сборник от хадиси).}}
+{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://answering-islam.org/Hahn/statement.gif|2=2013-06-04}} What is the stand of the Islamic Law regarding the Muslim who has renounced Islam and embraced another religion?]<BR> Мюфтията на Република Ливан, Бейрут, Фатва, публикувана на 13 ноември 1989 г .|2= Човек, който се откаже от своето вероотстъпничество не е задължен да повтаря изпълнението на всичко, което той е направил преди своето отстъпничество (т.е. докато все още е бил практикуващ мюсюлманин) – например хаджа (поклонничеството) и молитвите. Неговите трудове няма повече да бъдат считани като провалени, щом се е върнал в исляма… '''В случай, че отстъпникът (мъж или жена) настоява в своето отстъпничество, той трябва да получи възможността да се разкае, преди да бъде предаден на смърт, поради неговото неуважение към исляма. От негова страна може да се е получило недоразумение и по този начин ще бъде предоставена възможност това да се поправи.''' Често отстъпничеството се случва за сметка на изкушение. Ето защо ислямът трябва да бъде предложен на отстъпника, нещата трябва да се изяснят и неговият грях да стане очевиден. '''Той трябва да бъде вкаран в затвора за три дни, за да може да има възможност да размисли за положението си. Този тридневен период се счита за достатъчен. Но ако мъжът или жената не са се разкаяли за своя раддах, но са продължили да упорстват в него, тогава той или тя трябва да бъдат убити'''. (Това е в съгласие с) реченото от Мухаммад (нека благословенията на Аллах и мирът да бъдат над него): „Убивайте този, който смени религията си“, което се подкрепя от авторитета на Хадисите – на Ал-Бухари (в неговия сборник от хадиси).}}
 ==Вижте още==

Вероотстъпничество: Разлика между версии

Вероотстъпничество (преглед на кода)

Версия от 16:30, 24 април 2024