Двусмислеността на Корана: Разлика между версии

В исляма е прието сурите в Корана да се разделят според  времето и мястото  на написването им на ранни(мекански) и късни(медински). Тези две групи сури се различават и по своя характер.  

{{Quote|{{Коран|109|1-6}}|Кажи [о, Мухаммад]: “О, неверници! Аз не служа на това, на което вие служите,и вие не служите на това, на което аз служа.И аз не служа на това, на което вие служите,и вие не служите на това, на което аз служа.'''Вие си имате вашата религия и аз имам своята религия'''.”}}

Стиха от Корана 2:256 - "Няма принуда в религията", не е Меканска сура, но и е мястото сред останалите и е по темата, защото Сура 2 е съвсем от началото на Мединският период. Тя е била разкрита в момент, когато мюсюлманите са току-що пристигнали в Медина, след като Мухаммад е излязал от Мекка. Нужно е било да остане в благоволението на по-силни племена около тях, много от които са били еврейски. Не случайно и в началото от преселението в Медина, молитвата по заръка на Мухаммад е била все още в посока към Йерусалим, но в последствие Мухаммад сменя посоката за молитва към Мекка. Причината за това е, че Мухаммад издава команда/стих за Корана/, която по-късно отменя (анулира), защото вече мюсюлманите не са зависими от юдеите(<small>юдеите се молят към Йерусалим, а християните приемат града като важен символ</small>).<br />

В действителност, отмяната на аяти е много важен принцип, който трябва да се има предвид при тълкуването на Корана - и стих 2: 256 по-специално - защото в късните стихове (в хронологичено изражение) се казва, че отменят всички предишни такива, които могат да бъдат в противоречие. Много хора са склонни да прилагат традиционни методи на логика и изследване на писанията за тяхното изследване върху Корана. Те са изкушени да вземат различни аяти по номинална стойност, погрешно мислейки, че всички коранични аяти имат еднаква тежест и са еднакво приложими и днес. От Корана на едно място се казва, "няма принуждение в религията", а това трябва да означава, че мюсюлманите не са за принуда на хората към исляма. Този подход, обаче, е много погрешен. <br />

{{Quote| От тафсира на най-признатия тълкувател на Корана - Ибн Касир| Аллах казва: "Няма принуждение в религията", което означава: не насилвайте никого да прегъре исляма, защото е ясно, и неговите доказателства и свидетелства са явни. Който Аллах напътва и отваря сърцето си към исляма наистина го прегръща с ясни доказателства. Който Аллах заслепява, в сърцето му и е поставил печат на слуха си и покривало на очите му не могат да прегърнат исляма със сила ... оттам Аллах разкрива този стих.  

'''Но, този стих, се отменя от стих на "борбата"'''<small>[''<small>9:5 или 9:29</small>'']</small>. '''Следователно, всички хора по света трябва да прегърнат исляма. Ако някой от тях откаже да направи това, или отказва да плати джизя те трябва да се борят, докато не бъдат убити'''. Това е смисълът на принуда в Сахих, Пророкът каза: "Аллах се чуди на тези хора, които ще влязат в Рая във вериги", което означава, затворници, заведени във вериги в ислямската държава, а след това те прегръщат исляма искрено и ще станат праведни, и са вписани сред хората от Рая.}}

{{Quote| Тафсир на Ал Куртуби за Коран 2:256| '''Казва се, че тя е отменена, защото Пророка принудил арабите да приемат грохота на исляма''' и ги води и е доволен само с исляма за тях. Сюлейман ибн Муса изрази становището, казвайки: "'''Това е отменено с" О, Пророче! Направете джихад срещу неверниците и лицемерите. "(9:73)" Това е свързано от Ибн Масуд и много коментатори.'''<br />