5914
редакции
→Модерни академични изследвания
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 97: | Ред 97: | ||
Относно неяснотите, включващи хомографични съгласни, които могат да бъдат пунктирани по различни начини, той пише: | Относно неяснотите, включващи хомографични съгласни, които могат да бъдат пунктирани по различни начини, той пише: | ||
{{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.)„Арабски коран: от произхода му на хиджази до неговите класически традиции в четенето“, стр. 53-4 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Понякога е възможно да си представим, че тези варианти на четене наистина произхождат от съществуваща устна традиция, където расм, случайно, включва и двете четения. Например, в Q33:68 ʕайсим е единственият, който прочете уа-ʔалʕан-хум лаʕнан кабиран „и ги прокълне с голямо проклятие“, вместо уа-ʔалʕан-хум лаʕнан катайран „и ги прокълне с много проклятия“. (Ибн ал-Газали, §3952). Разликата между тези две четения се свежда до разлика в поставянето на точки в думата كٮٮرا, която може да се чете или катайран, или кабайран, но тези две четения са семантично и фонетично толкова близки, че не изглежда малко вероятно такива варианти да са съществували в устното предаване на текста на Корана преди канонизирането и по чиста случайност се съгласи с Рам, когато беше установен. Има обаче и други варианти, при които фонетиката е доста различна и по стечение на обстоятелствата в двусмисленото писмо на арабски те се изписват еднакво. Малко вероятно е този вид варианти да нямат основата си в османския рас. Някои забележителни примери за тази точка са следните: ڡٮٮٮٮوا фа-татаббату „продължавай с повишено внимание!“ ( | {{Quote|1=Марийн ван Путен (2022 г.)„Арабски коран: от произхода му на хиджази до неговите класически традиции в четенето“, стр. 53-4 (може да се изтегли безплатно в pdf формат)<ref name="vanPutten2022" />|2=Понякога е възможно да си представим, че тези варианти на четене наистина произхождат от съществуваща устна традиция, където расм, случайно, включва и двете четения. Например, в Q33:68 ʕайсим е единственият, който прочете уа-ʔалʕан-хум лаʕнан кабиран „и ги прокълне с голямо проклятие“, вместо уа-ʔалʕан-хум лаʕнан катайран „и ги прокълне с много проклятия“. (Ибн ал-Газали, §3952). Разликата между тези две четения се свежда до разлика в поставянето на точки в думата كٮٮرا, която може да се чете или катайран, или кабайран, но тези две четения са семантично и фонетично толкова близки, че не изглежда малко вероятно такива варианти да са съществували в устното предаване на текста на Корана преди канонизирането и по чиста случайност се съгласи с Рам, когато беше установен. Има обаче и други варианти, при които фонетиката е доста различна и по стечение на обстоятелствата в двусмисленото писмо на арабски те се изписват еднакво. Малко вероятно е този вид варианти да нямат основата си в османския рас. Някои забележителни примери за тази точка са следните: ڡٮٮٮٮوا фа-татаббату „продължавай с повишено внимание!“ (ал-Кисаʔи; Хамзах; Халаф), фа-табаййану „бъди ясен!“ (другите) (4:94; 49:6) , Ибн ал-Газари, §2951); ىڡصالحٯ йагуссу ел-хакк 'той казва истината' (Нафиʕ, ʔабу Гаʕфар Ибн Катир, ʕасим), йагди ел-хакк 'той решава истината' (другите) (6:57; Ибн ал-Газари , §3029); 7 ٮٮلوا татлу 'рецитира, разказва' (ал- Касаʔи; Хамзах; Халаф) таблу 'тества' (другите) (10:30; ибн ал-Газари, §3354). В такива случаи най-вероятното обяснение защо читателите не са съгласни не е, че са предавали устно предаване, а по-скоро, че читателите са се сблъскали с двусмислен разсъм и са го тълкували по два начина, като и двата са имали семантичен смисъл.}} | ||
==Importance of Diacritical marks== | ==Importance of Diacritical marks== | ||