5914
редакции
редакция без резюме
| [проверена версия] | [проверена версия] |
Редакция без резюме |
|||
| (Не са показани 13 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
[[File:Sura_24_without_vowels_dots.jpg|right|thumb|415px|Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки.]] | [[File:Sura_24_without_vowels_dots.jpg|right|thumb|415px|Арабски шрифт от Коран от 150 г. по Хиджра, показващ сура 24:34-36 без огласовки и точки(диакритични знаци).]] | ||
{{quote |Значение на Диакритичните знаци| | |||
* Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики<ref>[http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD Речник на думите в българския език - диакритичен]</ref>.<br><br> | |||
* ДИАКРИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1.Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че основната буква бележи друг звук. За означаване на звук "ш" в чешки език се използва буквата "s" със специален диакритичен знак — "?" 2.Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги. —От гр. διακριτικός 'различаващ, различителен'<ref>[https://rbe.chitanka.info/?q=%D0%94%D0%98%D0%90%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%9D ДИАКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия]</ref>.<br><br> | |||
* Диакритичен знак - (Diacritical mark) Ексент или друг спомагателен знак, добавен към буква, за да бъде отличена или за да се промени произношението й<ref>[https://printguide.info/dictionary/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA/ Диакритичен знак]</ref>.<br><br> | |||
* В българския език такива знаци към буквите не се използват, както и в английския, където те влизат в действие само при чуждиците. От друга страна тези малки знаци около буквите, предназначени да модифицират произнасянето им, се използват в много други езици. Терминът Diacritic произлиза от латинизираната версия на гръцката дума diakritikos, със значение „служещ за различаване“ и представлява съчетание на представката dia (между) и krinein (отличавам, отделям, преценявам). По същество понятието означава точно това. Например при изписването на испанската дума año (година) се използва диакритичен знак над n, във френската дума là (там) знакът за ударение я отличава от определителния член за женски род la, а под буквата s в румънската дума peşte (риба) се поставя апостроф. В английския език макар да не се използват диакритични знаци, се обръща внимание на съседните букви, за да се промени произношението: например в думата shoe (обувка) буквата h в съчетание с s се произнася като „ш“, докато в думата hot (горещ), h се произнася като „х“. Макар че не се срещат в английския език, диакритичните знаци не са изключение в много езици, които използват латинската азбука. Те се срещат и в кирилицата, арабската писменост, иврита, турската писменост, при санскрита, при индоевропейските езици и дори в корейския<ref>[https://evs-translations.com/blog/bg/diakritichni-znaci/ Диакритични знаци / Diacritic]</ref>. | |||
}} | |||
В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на [[Арабски език|арабски език]]. | В тази статия разглеждаме използването на диакритичните знаци и проблемите, които те поставят, когато биват добавени към Корана на [[Арабски език|арабски език]]. | ||
| Ред 10: | Ред 19: | ||
==Добавянето на диакритичните знаци== | ==Добавянето на диакритичните знаци== | ||
Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br> | [[File:Download.png|right|thumb|615px|Развитие на арабски шрифт до използване на диакритични знаци днес]] | ||
Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги e и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br> | |||
{{quote |[https://koranbg.com/intro.php Предговор от Корана на български език, преведен от Цветан Теофанов]| | {{quote |[https://koranbg.com/intro.php Предговор от Корана на български език, преведен от Цветан Теофанов]| | ||
| Ред 20: | Ред 30: | ||
==Важност на диакритичните знаци== | ==Важност на диакритичните знаци== | ||
По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме | По времето на Мухаммад арабският правопис тепърва ще се развива до това, което познаваме. Имало е много ограничена употреба на знаци за разграничаване на съгласни от арабската азбука с подобна форма (хомографски) и е нямало къси гласни знаци или вътрешни алифи в думата. Докато съгласието за това как да се чете по-голямата част от текста се дължи на това, че той е очевиден и е от общ спомен или разбиране в по-голямата си част, историята на записаните вариантни рецитации и ръкописи показват, че често читателите е трябвало да тълкуват и избират сами от многото възможни значения, налични на арабски без диакритични знаци. | ||
Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни пунктирания на съгласни. Първият пример променя една коренна дума в друга, докато вторият пример засяга граматическия субект на глагола. | Ето няколко примера от каноничните (приети) четения на Корана, включващи вариантни пунктирания на съгласни. Първият пример променя една коренна дума в друга, докато вторият пример засяга граматическия субект на глагола. | ||
| Ред 68: | Ред 78: | ||
* Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено) | * Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено) | ||
* Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“ | * Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“ | ||
Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени. | Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени. | ||
| Ред 82: | Ред 90: | ||
Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста! | Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста! | ||
Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:<br> | Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:<br> | ||
... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези | ... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези варианти са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.}} | ||
В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява: | В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява: | ||