|
|
| Ред 10: |
Ред 10: |
|
| |
|
| ==Добавянето на диакритичните знаци== | | ==Добавянето на диакритичните знаци== |
| Както казахме по-рано, Коранът е написан без диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци.<br> | | Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци.<br> |
| За да могат хората, които не говорят арабски, да разберат какво се обсъжда тук, ще разгледаме няколко арабски думи и как използването на диакритични знаци влияе върху техните значения:
| | |
| Думата за „момиче” е „бент”. Думата е съставена от три букви, които са „бa“, „н“ или „ноон“ и „тa “. Когато тези три букви са свързани помежду си без диакритични знаци, те ще изглеждат идентични. Те ще изглеждат като три съседни полумесеца, обърнати нагоре. Разликата между тях е никаква. Само диакритичните знаци (и точките) могат да направят разликата между тях. Ето как работи:
| | Смъртта му изпреварва събирането в цялостен ръкопис |
|
| |
|
| * Ако поставите една точка под някоя от тях, става „бa“
| |
| * Ако поставите две точки под някоя от тях, става „я“
| |
| * Ако поставите една точка над някоя от тях, става „нон“
| |
| * Ако поставите две точки над някоя от тях, става „та“
| |
| * Ако поставите три точки над някоя от тях, става „тха“
| |
|
| |
|
| Следователно, има множество възможни алтернативи, които биха могли да възникнат от подреждането на диакритични знаци над всяка от буквите.
| | на низпосланите коранични текстове и постепенно възниква опасност от изопачаване и забравяне на автентичните откровения. В устните варианти на Свещената книга, запаметени от достопочтените сподвижници, Аллах да е доволен от тях, се наблюдавали отделни несходства, а и записите на някои текстове допускали разночетения поради несъвършенството на арабското писмо през онази епоха, особено поради липсата на диакритични знаци. Около 633 г. Омар ибн ал-Хаттаб, близък съратник на Пророка ﷺ и бъдещ втори халиф, убеждава тогавашния повелител на вярващите Абу Бакр да се погрижи за съхраняването на кораничните знамения. Въпреки че се колебаел да вземе решение по въпрос, който не е обсъждан с Пратеника на Аллах ﷺ Абу Бакр възлага на младия Зайд ибн Сабит, бивш секретар на Пророка ﷺ да събере различните източници на Корана. Той изпълнява повелята с изключителна добросъвестност и съставя безспорен автентичен вариант, преписи от който се разпращат до ал-Басра, ал-Куфа и Дамаск, а всички други копия се унищожават. През X в. текстът окончателно се потвърждава от авторитета на седем всепризнати богослови, всеки от които работел с по двама компетентни четци. |
| | |
| Освен това, ако поставите един знак под първата буква, две точки под втората и две над третата, думата „момиче“ ще стане „баит“, което се превежда като „дом“.
| |
| | |
| * Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
| |
| * Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
| |
| * Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
| |
| * Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
| |
| * Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
| |
| * Ако поставите две точки под първата, една под втората и две над третата, ставаа „ябет“, което се превежда като „той взема решение“
| |
| * Ако поставите една точка над първата, една под втората и две над третата, става „набат“, което се превежда като „порасна“ (за нещо засадено)
| |
| * Ако поставите една точка под първата, две под втората и една над третата, става „баин“, което се превежда като „между“
| |
| * Ако поставите една точка под първата, три точки над втората и две точки над третата, става „батхат“, което се превежда като „тя излъчва“
| |
| * Ако поставите две точки под първата, една под втората и три над третата, става „ябот“, което се превежда като „той излъчва“
| |
| | |
| Следователно, дори след добавяне на диакритични точки над и под арабските букви, значението на думата няма да бъде категорично ясно, освен след добавяне на знаците за вокализация. Както диакритичните точки, така и знаците за вокализация не са били използвани в древните арабски писания по времето на Мухаммад. Следователно е съществувал широк спектър от проблеми и е представлявало огромна задача за тълкувателите да добавят диакритични точки и знаци за вокализация на всяка буква в Корана. Следователно е съществувала огромна възможност да се допуснат грешки, което би направило невъзможно да се гарантира, че първоначалните значения на думите на Корана са непроменени.
| |
| | |
| За да разберем по-добре значението на това, ще цитираме Ибн Каммуна, чиито роден език е арабският:
| |
| {{quote |[https://www.faithfreedom.org/articles/quran-koran/collection-of-the-qur%E2%80%99an-2/ Ибн Каммуна - Сборник на Корана, част 2 - Международна свобода на вярата, 12 февруари 2009 г.]|Не мисля, че читателят може да прецени колко голям проблем е това без прилагането на солидни примери. Нека да дам няколко примера. Вземете две арабски думи като „сами“ и „шами“. Двете думи са написани на арабски по същия начин, с изключение на едно второстепенно нещо: думата „сами“ няма точки върху буквата „с“. Думата „шами“ има три точки върху същата първа буква. Така че разликата между двете думи е само трите точки върху първата буква. Сега разликата в значението е огромна.
| |
| | |
| Думата „сами“ на арабски език може да е име на мъж, но също така означава и „на висока позиция“. Човек със „сами” морал означава човек с високи морални ценности. Думата „шами“, от друга страна, означава „сириец“ или някой от „Шам“ (може да означава от град Дамаск или от страната Сирия). Ето още един пример: вземете думата „хал“ на арабски (с тежко „х“). Това означава „ситуация“.
| |
| | |
| За разлика от нея, думата „кхал“ може да означава „празен“ или „чичо на майката“. Сега разликата в писането на арабски език между двете думи е само една точка върху първата буква в думата „кхал“. Думата „хал“ няма никакви точки. Виждате, че една точка разлика може да направи огромна промяна в значението на думата в арабския език. Този огромен проблем с Корана не може да бъде оценен от английския читател без живи примери. Опитах се да изясня този въпрос в двата примера, които току-що споменах.
| |
| | |
| Не стига това, но и гласните поставят друг проблем пред мюсюлманите. Арабската писменост е консонантна. Гласните влияят върху значението в арабския език. Те са представени с правописни знаци над или под буквите. Така че след уреждането на проблемите, свързани със съгласните, мюсюлманите е трябвало да решат кои гласни следва да се използват във всеки един случай, когато има проблем със смисъла на думите. Използването на различни гласни придава различно значение на текста!
| |
| Горните проблеми в крайна сметка са довели до развитието на различни центрове със свои собствени традиции относно начина, по който трябва да се поставят точки и да се вокализират коранистичните текстове. Следователно е ясно, че Утман не е успял да се избави от по-старите коранистични кодекси. Чарлз Адамс коментира Корана:<br>
| |
| ... далеч е от това да представлява един-единствен текст, предаван по ненарушен начин от времето на Утманската поръчка, но през първите три (мюсюлмански) века са били известни буквално хиляди варианти за четене на определени стихове. Тези вариантит са засегнали дори „Утманския“ кодекс, което затруднява познаването на истинската му форма.}}
| |
| | |
| В книгата „История на ислямското право“ авторът, д-р Ахмад Шалаби, професор по ислямска история и цивилизация, заявява:
| |
| {{quote |Д-р Ахмад Шалаби, „Историята на ислямското право“, стр. 43| Коранът е написан на куфийски шрифт без диакритични точки, вокализация или литературна продукция. Не се прави разлика между думи като „роби“, „роб“ и „в“ или „имам“, или между „подмамвам“ и „заблуждаваме се взаимно“ или между „разследва“ или „уверявам се“.
| |
| Поради познаването на арабския език, четенето му от самите араби е било прецизно. По-късно, когато неарабите са приели исляма, започват да се появяват грешките при четенето на Корана, когато тези неараби и другите араби, чийто език е бил повреден, са започнали да го четат. Неправилното четене понякога променя значението.}}
| |
|
| |
|
| ==Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки== | | ==Мюсюлманите са започнали да използват диакритични знаци, защото са започнали да се появяват грешки== |