5914
редакции
→Добавянето на диакритичните знаци
| [проверена версия] | [проверена версия] |
Етикет: Отменени |
Етикет: Отменени |
||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
==Добавянето на диакритичните знаци== | ==Добавянето на диакритичните знаци== | ||
[[File:Download.png|right|thumb|615px|Развитие на арабски шрифт до използване на диакритични знаци днес]] | [[File:Download.png|right|thumb|615px|Развитие на арабски шрифт до използване на диакритични знаци днес]] | ||
{{quote | | {{quote |Значение на Диакритичните знаци]| | ||
* Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики<ref>[http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD Речник на думите в българския език - диакритичен]</ref>.<br> | * Диакритичен знак. Допълнителен знак към буква в някои графични системи за означаване на звук, различен от основния, или за посочване на допълнителни негови характеристики<ref>[http://rechnik.info/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD Речник на думите в българския език - диакритичен]</ref>.<br> | ||
<br> | <br> | ||
2. Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги. | * ДИАКРИТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Езикозн. Само в съчет. Диакритичен знак. 1. Допълнителен знак към буква в някои писмени системи, който показва, че основната буква бележи друг звук. За означаване на звук "ш" в чешки език се използва буквата "s" със специален диакритичен знак — "?" 2. Буква без самостоятелна звукова стойност, която се използва в някои правописни системи за означаване на допълнителна звукова характеристика към други звукове. Буквата h след някои гласни звукове в немски език е само диакритичен знак, който показва, че гласните са дълги. — От гр. διακριτικός 'различаващ, различителен'. | ||
<ref>[https://rbe.chitanka.info/?q=%D0%94%D0%98%D0%90%D0%9A%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%98%D0%A7%D0%95%D0%9D ДИАКРИТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия]</ref>.<br> | |||
<br> | |||
* Диакритичен знак - (Diacritical mark) Ексент или друг спомагателен знак, добавен към буква, за да бъде отличена или за да се промени произношението й<ref>[https://printguide.info/dictionary/%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA/ Диакритичен знак]</ref>.<br> | |||
<br> | |||
* В българския език такива знаци към буквите не се използват, както и в английския, където те влизат в действие само при чуждиците. От друга страна тези малки знаци около буквите, предназначени да модифицират произнасянето им, се използват в много други езици. Терминът Diacritic произлиза от латинизираната версия на гръцката дума diakritikos, със значение „служещ за различаване“ и представлява съчетание на представката dia (между) и krinein (отличавам, отделям, преценявам). По същество понятието означава точно това. Например при изписването на испанската дума año (година) се използва диакритичен знак над n, във френската дума là (там) знакът за ударение я отличава от определителния член за женски род la, а под буквата s в румънската дума peşte (риба) се поставя апостроф. В английския език макар да не се използват диакритични знаци, се обръща внимание на съседните букви, за да се промени произношението: например в думата shoe (обувка) буквата h в съчетание с s се произнася като „ш“, докато в думата hot (горещ), h се произнася като „х“. Макар че не се срещат в английския език, диакритичните знаци не са изключение в много езици, които използват латинската азбука. Те се срещат и в кирилицата, арабската писменост, иврита, турската писменост, при санскрита, при индоевропейските езици и дори в корейския<ref>[https://evs-translations.com/blog/bg/diakritichni-znaci/ Диакритични знаци / Diacritic]</ref>. | |||
}} | }} | ||
Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги e и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br> | Както казахме по-рано, Коранът е написан без нужните диакритични знаци. По времето на Мухаммад арабската ортография тепърва е започвала да се превръща в това, което познаваме от векове. Не е съществувала разлика между буквите на арабските азбуки със сходна форма, а също така не са съществували и гласни букви. Нямало ги e и точките над или под буквите. От гледна точна на тълкувателите, които са добавили диакритични знаци, да се прочете Корана, както е бил първоначално написан, би означавало читателят да тълкува и сам да избира някое от многото възможни значения, налични в арабския език без използването на диакритични знаци. Ето пример от предговора на Корана:<br> | ||