5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 32: | Ред 32: | ||
Клаузата, гарантираща свободата за смяна на религията е добавена по искане на делегата от Ливана, Чарлз Малик, който е християнин.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, „Престъплението на вероотстъпничеството днес и неговите последици в арабското и мюсюлманското право“ (фр.), Islamochristiana 20 (1994 г.): 93-116; А. Е. Майер, Ислямът и правата на човека (Boulder, 1991 г.), стр. 164</ref> Ливан е приел много хора, които са побягнали след преследване заради вярата си, в частност заради смяна на религията си. Специално Ливан оспори ислямските закони по отношение на вероотстъпничеството. Все пак много мюсюлмански страни яростно оспориха клаузата за правото на промяна на религията. Например делегатът от Египет казва: „много често човек променя религията си или убежденията си под външно влияние заради цели, които не са препоръчителни, като развода например.“ Той добавя, че се страхува от това провъзгласяване на свободата за промяна на религията или убежденията във Всеобщата декларация ще насърчи без да иска „машинациите на някои добре познати мисии на Изток, които безмилостно преследват своите усилия с цел да привлекат към своята вяра народите на Изтока“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> Забележително е, че Ливан беше подкрепена от пакистанския делегат, който принадлежи на общността Ахмади, която по ирония на съдбата, беше изхвърлена от ислямската общност през 70-те години на ХХ-ти век като немюсюлманска. В крайна сметка всички мюсюлмански държави с изключение на Саудитска Арабия се присъединиха към Всеобщата декларация за правата на човека. | Клаузата, гарантираща свободата за смяна на религията е добавена по искане на делегата от Ливана, Чарлз Малик, който е християнин.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, „Престъплението на вероотстъпничеството днес и неговите последици в арабското и мюсюлманското право“ (фр.), Islamochristiana 20 (1994 г.): 93-116; А. Е. Майер, Ислямът и правата на човека (Boulder, 1991 г.), стр. 164</ref> Ливан е приел много хора, които са побягнали след преследване заради вярата си, в частност заради смяна на религията си. Специално Ливан оспори ислямските закони по отношение на вероотстъпничеството. Все пак много мюсюлмански страни яростно оспориха клаузата за правото на промяна на религията. Например делегатът от Египет казва: „много често човек променя религията си или убежденията си под външно влияние заради цели, които не са препоръчителни, като развода например.“ Той добавя, че се страхува от това провъзгласяване на свободата за промяна на религията или убежденията във Всеобщата декларация ще насърчи без да иска „машинациите на някои добре познати мисии на Изток, които безмилостно преследват своите усилия с цел да привлекат към своята вяра народите на Изтока“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> Забележително е, че Ливан беше подкрепена от пакистанския делегат, който принадлежи на общността Ахмади, която по ирония на съдбата, беше изхвърлена от ислямската общност през 70-те години на ХХ-ти век като немюсюлманска. В крайна сметка всички мюсюлмански държави с изключение на Саудитска Арабия се присъединиха към Всеобщата декларация за правата на човека. | ||
По време на дискусииите върху чл. 18 през 1966 г. Саудитска Арабия и Египет искаха да премахнат клаузата, която гарантира свободата за смяна на религията. В крайна сметка беше приета една компромисна поправка, предложена от Бразилия и Филипините, за да се успокоят ислямските страни. По този начин „свободата да променя своята религия или убежденията си“ беше заменена със „свободата да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор“.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> По подобен начин през 1981 г. по време на дискусията върху Декларацията за елиминиране на всякакви форми на нетолерантност на базата на религия или убеждения, Иран, където имаше нов режим, напомни на всички, че ислямът наказва вероотстъпничеството със смърт. Делегатът от Ирак, подкрепен от Сирия, говорейки от името на Организацията на ислямската конференция, изрази своите резерви към всякакви клаузи или условия, които биха влезли в противоречие с ислямския шариат, а делегатът от Египет изрази мнение, че те трябва да се противопоставят на клаузите, използвани с политически цели и търсещи намеса във вътрешните дела на държавите.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 94</ref> | |||
Разбираемо е, че различните ислямски програми или декларации за правата на човека – като Всеобщата ислямска декларация за правата на човека (1981 г.) – са неясни или уклончиви по въпроса за свободата на смяна на религията, защото самият ислям ясно забранява вероотстъпничеството и го наказва със смърт. Както казва Елизабет Майер: „Липсата на подкрепа за принципа на свобода на религията в ислямските програми за правата на човека е един от факторите, който остро ги отличава от Международния закон за човешките права, където свободата на религията се разглежда като неоспоримо право. Нежеланието на [мюсюлманските] автори да отхвърлят правилото, при което един човек трябва да бъде екзекутиран заради въпрос от религиозно естество, разкрива огромната пропаст, която съществува между тяхното мислене и съвременната философия на човешките права“. <ref>А.Е. Майер, Ислямът и правата на човека, стр. 187</ref> Ясно е, че ислямските програми по правата на човека не са всеобхватни, понеже те въвеждат един специфичен ислямски религиозен критерий в политическата сфера, докато ВДПЧ от 1948 г. поставя човешките права в една изцяло секуларна и универсална рамка. Ислямските програми за правата на човека силно ограничават и обезсилват правата на лицата, особено на жените, на немюсюлманите и на хора като вероотстъпниците, които не приемат ислямската религиозна традиция. | |||
Що се отнася до конституциите на различните мюсюлмански държави, докато много от тях гарантират свободата на убежденията (Египет, 1971 г.; Сирия, 1973 г.; Йордания, 1952 г.), някои от тях да говорят за свобода на съзнанието (Алжир, 1989 г.), а други за свобода на мисълта и мнението (Мавритания, 1991 г.). Ислямските страни (с две изключения) не разглеждат въпроса за вероотстъпничеството в наказателните си кодекси; двете изключения са Судан и Мавритания. В Суданския наказателен кодекс от 1991 г., чл. 126, т. 2, четем: „Който е виновен заради вероотстъпничество е призован да се разкае за период, определен от трибунала. Ако упорства във вероотстъпничеството и не е приел отново исляма, той ще бъде осъден на смърт.“ В Наказателния кодекс на Мавритания от 1984 г., чл. 306 гласи: „… Всеки мюсюлманин виновен във вероотстъпничество, извършено говоримо или чрез явни действия, ще бъде поканен да се разкае за период от три дни. Ако не се разкае през този период, той ще бъде осъден на смърт като вероотстъпник, а неговото имущество ще бъде конфискувано от държавния трезор.“ Същото се отнася и за жените. Изглежда, че мароканският наказателен кодекс само споменава виновните в опит да отклонят мюсюлманин от вярата му или тези, които се опитват да присъединят мюсюлманин към друга религия. Наказанието варира от парична глоба до лишаване от свобода за период от три години.<ref>Абу Салиех, Престъплението на вероотстъпничеството (фр.), стр. 98</ref> | |||
Липсата на каквото и да е споменаване на вероотстъпничеството в някои наказателни кодекси на ислямските страни, разбира се, в никакъв случай не означава, че мюсюлманинът в съответната държава е свободен да напусне своята религия. Всъщност празнините в наказателните кодекси биват запълнени от ислямските закони. Махмуд Мухаммад Таха беше обесен през 1985 г. заради отстъпничество, макар че по онова време в суданския наказателен кодекс (от 1983 г.) не беше упоменато подобно престъпление.<ref>Сами А. Алдееб Абу-Салиех, Мюсюлманите пред правата на човека (фр.) (Бахум, 2001 г.), стр. 110</ref> | |||
В някои държави терминът „вероотстъпник“ се прилага за хора, които са били родени като немюсюлмани, но чиито предци са имали здравия разум да напуснат исляма. През последните години бахаите в Иран са преследвани само поради тази причина. По подобен начин ахмадийската общност в Пакистан беше класифицирана като немюсюлманска и нейните членове са обект на всякакъв вид преследване | |||
Налице са някакви доказателства, че мюсюлманките в ислямските страни биха напуснали исляма, за да се освободят от унизителното си положение в мюсюлманските общества или за да избегнат прилагането на неблагоприятени за тях закони, особено законите в шариата относно разводите.<ref> А. Е. Майер, цит. произв., стр. 167</ref> Мюсюлманските теолози са добре запознати с изкушението пред мюсюлманките да отбягната шариата чрез отхвърляне на исляма и вземат съответните мерки. В Кувейт например, в един обяснителен меморандум към текст със законови реформи се казва: „Оплакванията показаха, че дяволът прави пътя на отстъпничеството привлекателен за мюсюлманската жена дотам, че тя може да скъса брачната връзка, която не ѝ харесва. Поради тази причина беше решено, че вероотстъпничеството няма да доведе до разтрогване на брака, за да се затвори тази опасна врата.“<ref>А. Е. Майер, цит. произв., стр. 167-68</ref> В моята книга „Да напуснеш исляма: отстъпниците говорят“ (Prometheus Books, 2003 г.) са разгледани няколко случая: | |||
Съдебни процеси заради вероотстъпничество, неверие, богохулство и ерес, независимо дали са оправдани или не, ясно противоречат на няколко члена във ВДПЧ от 1948 г. и юридически обвързаната с нея Международна конвенция за гражданските и политическите права (МКГПП) от 1966 г., която е подписана от 147 държави. | |||
Пояснителен коментар номер 22, приет от Комисията по правата на човека в ООН на нейната 48-ма сесия (1993 г.) (HRI/GEN/1/Rev.6 of 22 May 2003 , pp.155-56) гласи (цитат): „Член 18 защитава теистични, не-теистични и атеистични убеждения, както и правото да не се изповядва нито една религия или убеждение. Термините „убеждение“ и „религия“ трябва да бъдат широко тълкувани“. | |||
Както и при моето изявление по време на 60-тата сесия на Комисията по правата на човека в ООН, представено от Председателя на Международния хуманистичен и етичен съюз, Ние увещаваме Комисията да призове всички правителства да се съобразят с приложимите международни инструменти за правата на човека като МПГПП и да приведат националните си законодателства в съответствие с инструментите, по които те са страна, както и да забранят фетви и проповеди, които прокламират насилие в името на Бога срещу хора, които имат нетрадиционно мнение или са напуснали дадена религия}} | |||
{{Core Apostasy}} | {{Core Apostasy}} | ||