Изнасилване: Разлика между версии

{{Quote|1=[http://www.islam-qa.com/en/ref/33597 Husband forcing his wife to have intercourse]<BR> Ислям: Въпроси и отговори, Фатва номер 33597|2='' Въпрос:'' Разрешено ли е на мъж да насилва жена си или робинята си за полов акт, ако те отказват?

 

'' Отговор:'' Слава на Аллах

Ако тя откаже без извинение, тя проявява непокорство и става дръзка и той повече не е задължен да я издържа и облича.

.  

[ал-Ниса 4:34]

Тя губи правото си на издръжка и облекло, ако не позволява той да бъде интимен с нея. Той има правото да я удря, ако тя упорства в непокорството си. Не ѝ е позволено да отказва интимност, ако той я поиска, но по този начин тя е непокорна към Аллаах и Неговия Пратеник (чрез отказа си). В ал-Сахиих се казва: „Ако мъж повика жена си в леглото си и тя му откаже, Този, Който е на небесата ще бъде гневен към нея до идването на сутринта.”  

И така, жената първо трябва да бъде увещана и предупредена за дързостта си и за гнева на Аллаах, и за проклятието на ангелите. Ако тя не се отзове, тогава съпругът ѝ трябва да я захвърли в леглото ѝ, и ако пак не се отзове, тогава той може да я удари по начин, по който да не ѝ причини контузия. Ако нито една от тези стъпки не донесе полза, тогава той може да спре да я издържа и облича, и има правото да се разведе с нея, или да ѝ позволи да се раздели с него чрез „хула“ (развод по инициатива на жената) в замяна на някаква финансова компенсация, като например отказ от махр (зестра).  

{{Quote|1=[{{Reference archive|1=http://www.islamqa.com/en/ref/10382|2=2011-06-13}} Ruling on having intercourse with a slave woman when one has a wife]<BR> Ислям – въпроси и отговори, Фатва No. 10382, 24 ноември 2005г.|2=''Въпрос:'' Можете ли да изясните нещо, което ме притеснява от известно време. Това се отнася до правото на мъжда да има полови отношения с робини. Това така ли е? Ако е така, тогава на мъжа му е позволено да има отношения с тях, както и със съпругата/ съпругите си. Също така – вярно ли е, че един мъж може да има полови отношения с всякакво число робини, както и със своята собствена съпруга/съпруги? Прочетох, че Хазрат Али е имал 17 робини, а Хазрат Умар също е имал голям брой. Със сигурност ако на един мъж му е позволена такава свобода, тогава това може да доведе до пренебрегване нуждите на съпругата му. Можете ли също така да изясните дали жената има някаква дума по този въпрос.  

'' Отговор:'' Слава на Аллаах.   

Ислямът позволява на мъжа да има сношения със своите робини, без значение дали има съпруга или не е женен.

Това се посочва от Корана и Суната, и това е било правено от пророците: Ибраахеем (мирът да бъде над него) е взел Хааджар като наложница и тя му родила Исмааеел (нека мирът да бъде над всички тях).

Нашият Пророк (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) също е правел това, както са го правели Сахаабите, праведниците и учителите. Учителите са единодушни, че не е позволено на всекиго да възприема това като хараам или да го забранява. Всеки, който възприема това като хараам е грешник, който върви срещу единодушието на учителите.  

[ал-Ниса 4:3]  

[ал-Ахзаб 33:50]  

Аллах казва „и тези, които пазят своето целомъдрие“, т.е. пазят своите интимни части от вършене на нещо, което Аллаах е забранил, но те не са за укор, ако не пазят своите интимни части от своите съпруги или от робините, които десниците им притежават.  

Няма спор (сред учителите), че е разрешено вземането на наложници, както и сношението със собствените робини, защото Аллаах казва (тълкувание на смисъла):   

[ал-Мааридж 70:29-30]  

[ал-Мааридж 70:29-30]  

Книгата на Аллаах посочва, че позволените полови отношения са само два вида – или в брак или с тези (пленнички), които десницата притежава.  

Съпругата няма право да оспорва правото на мъжа си да притежава робини или да има сношение с тях.  

{{Quote|[http://www.islam-qa.com/en/ref/20802/Azl Intercourse with a slave woman is not regarded as zina (adultery)]<BR> Ислям – въпроси и отговори, Фатва No. 20802|2='' Въпрос:'' Хадис 3.718: Видях Абу Саид и го попитах за прекъсването на половия акт. Абу Саид каза: „Ние потеглихме с Пратеника на Аллах за Газвата (битка, в която Мухаммад е участвал лично) на Бани Ал-Мусталик и взехме някои от арабите като пленници и дългото разделяне от нашите съпруги ни притискаше и ние искахме да практикуваме прекъсването на половия акт. Попитахме Пратеника на Аллах (дали това е разрешено). Той рече: „По-добре е за вас да не вършите това. Няма душа (която Аллах е) предопределил да съществува до Деня на Възкресението и да не се появи задължително на бял свят.“

Дали това означава, че Сподвижниците на Пророка не са извършили прелюбодейство, когато са практикували азл с пленените момичета?.

 

'' Отговор:'' Слава на Аллах.   

Може да бъде разбрано от този хадис, че тези, които искали да се занимават с азл, го желаели поради две причини: те не искали жените да забременеят; и те са искали да имат възможността да ги продадат – ако една робиня забременее, тя не можело да бъде продадена.

Аллах е позволил интимност с робиня, ако тя е притежание на мъжа. Това не се смята за прелюбодеяние, както се предполага във въпроса. Аллаах казва, описвайки вярващите (тълкувание на смисъла):  

[Ал-Муаминун, 23:5-6]  

Ако веднъж това е разбрано, трябва да отбележим, че онова, което се предполага във въпроса да е било зина, никога не се е случило на Сахаабата (Аллаах да ги благослови). Това, за което те са питали е било относно правото за практикуване на азл с робини, които те са придобили по време на джихад.

{{Quote|1= Д-р Аамир Лиакат Хусаин, министър на вероизповеданията на Пакистан|2=Неислямско е мъжете да бъдат възпирани да правят секс със своите съпруги, дори ако това става без тяхно съгласие.<ref>[http://www.dailytimes.com.pk/default.asp?page=2006\08\26\story_26-8-2006_pg1_7 No, it is unIslamic to stop husbands: Aamir] - Daily Times, Август 26-ти, 2006г.</ref>}}

{{Quote|1= Харусани Закариа, мюфтия на щата Перак в Малайзия|2= Съпругът има право да бъде интимен със своята съпруга и съпругата трябва да се подчинява. Ако съпругата откаже, тогава  се прилага правилото за „нусюз“ (непослушание) и съпругът няма задължение да ѝ осигурява финансова издръжка..<ref>[http://www.aegis.com/news/afp/2004/AF040874.html Row erupts in Malaysia over marital rape] - Agence France-Presse, Август  23-ти, 2004г.</ref>}}

{{Quote|[[Video: Shaykh al-Huwayni: "When I want a sex slave, I just go to the market and choose the woman I like and purchase her"|" Когато искам секс робиня, аз просто отидете на пазара и избирам жената, която харесвам и я купувам "]]<BR>Шейх Абу-Исхак ал-Хауани, ал-Хикма ТВ, Май 22-ри, 2011г.| Ясно е, че агресивният джихад, за който говорех в онова интервю, има за цел да призове хората към исляма и не е позволено на никого да крие божественото ръководство от хората, под никаква форма. Те са отхвърлили исляма и джизията, това е истината. Пророкът (мирът да бъде над него) е казал: „Ако те откажат, тогава потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях“. Ако възникне битка, тогава ще има победител и победен. Ако войската на мюсюлманите победи, тя ще вземе плячка. Вземането на плячка е установено правило в Корана. Аллах го е позволил в деня на Битката при Бадр, както е записано в Сурат ал-Анфал. Всемогъщият Аллах е казал: „(цитат от Корана 8:41)“.  

За какво се отнася думата „плячка“? Тя се отнася за хора и богатство. Хората са тези, които биват вземани като пленници. Искам да кажа, че не е позволено на всички да вземат пленници измежду мюсюлманите, дори ако са еретици, защото правилото за мюсюлманите казва, че те са свободни, а не пленници. Джихад, както споменах в началото, се води между мюсюлмани и не-мюсюлмани измежду неверниците. Но ако два мюсюлмански народа започнат война помежду си, както Иран и Ирак например, и ако Ирак нахлуе в Иран, за да го окупира, няма да бъде позволено на мъж-иракчанин да вземе жена-шиитка като пленничка, защото тя е мюсюлманка, макар че е еретичка. Съответно ако Иран нахлуе в Ирак, няма да бъде позволено за никого от иранските мъже да вземе мюсюлманка-пленничка, защото тя е свободна.

Ето защо джихад се води единствено между мюсюлмани и неверници. Войната между мюсюлмани се нарича потисничество или битка: „Ако две групи от вярващите се сбият.. (Коран 49:9). Те са наречени „вярващи“ и това наименование не им бива отнемано, въпреки че те се бият помежду си. „Ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила…“ Тук те са наречени „престъпници“, но наименованието „вярващи“ все още не им е отнето. В стиха, който веднага следва горния, Всемогъщият Аллах казва: „Вярващите се братя…“ Те са били братя, дори ако една част от тях е престъпила срещу другата и някои от тях са се сбили помежду си. Но наименованието „вярващи“ не им е било отнето.

Разбирате ли какво казвам? Плячка, роби и затворници могат да бъдат вземани единствено във война между мюсюлмани и неверници. Мюсюлманите в миналото са завладявали, нахлували и превземали държави. По това са съгласни всички учители – няма разногласие между тях по този въпрос, от най-малкия до най-големия, по въпроса за вземането на плячка и затворници. Затворниците и плячката се разпределят между бойците, като тук се включват мъже, жени, деца, скъпоценности и т.н.

Когато се издигне пазар на роби, там биват продавани роби и робини за секс, които в Корана са наречени „милк ал-ямин“, „които десниците ви притежават“ (Коран 4:24). Това е стих от Корана, който все още е в сила и не е бил отменян. Жените „милк ал-ямин“ са робини за секс. Отивате на пазара, оглеждате робинята за секс и я купувате. Тя става като ваша жена, (но) тя не се нуждае от (брачен) договор или от развод както свободната жена, нито пък има нужда от вали (издръжка). Всички учители са съгласни по тази точка – няма никакви разногласия между тях.  

Когато искам робиня за секс, аз просто отивам на пазара и си избирам жената, която ми харесва и я купувам. Избирам мъжа, който ми харесва – някой със здрави мускули, или ако искам момче да работи в дома ми и т.н. Избирам някого и му плащам заплата. Наемам го за извършването на различни задачи, след това го продавам. И така, страната, в която съм влязъл и съм взел за пленници нейните мъже и жени – тя не притежава ли също пари, злато и сребро? Това не са ли пари? Когато кажа джихад – агресивен джихад – с добре познатите условия, които вече споменах от хадиса на Пророка (мирът да бъде над него), от хадиса на Бурайда в Сахих Муслим, сандъците на мюсюлманите са били пълни. Дали някой благочестив и интелигентен човек би казал, че това е вид бедност? Или че това е вид богатство? Не – това ще напълни сандъците на мюсюлманите със съкровища и богатство, но както казахме, при приетите условия.}}

{{Quote|{{cite web quotebox|url= http://www.islam.tc/ask-imam/view.php?q=10896|title= Наскоро видях един въпрос относно статута на жените взети в плен по време на джихад |publisher= Ask-Imam.com|author= Мюфтия Ебрахим Десаи |date= |series= Фатва номер 10896|archiveurl= http://www.webcitation.org/query?url=http%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20071213134624%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.islam.tc%2Fask-imam%2Fview.php%3Fq%3D10896&date=2015-02-20|deadurl=yes}}| Във войните „джихад“ (ислямските войни), които са се провели, са се взимали също така и жени за пленници от мюсюлманските воини. Тези пленени жени са били разпределяни като част от плячката измежду войниците след завръщането им на ислямска територия. Тогава всеки войник е бил овластяван да има отношения САМО с робинята, върху която на него му е било дадено ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ, а НЕ с онези робини, които не са били негово притежание. Това ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ  му е било давано от Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава). Поради това право на собственост за притежателя на робинята е станало законно да има сношение с нея.  

Възможно е, ако се гледа върху това повърхностно, да изглежда отблъскващо да се сношаваш с жена, която не е законната съпруга на мъжа, но щом веднъж Шариата направи нещо законно, ние трябва да го приемем като законно, независимо дали е по вкуса ни или не; и без значение дали разбираме мъдростта, която стои зад него или не. Един мюсюлманин трябва да бъде запознат със законите на Шариата, но не му е необходимо да дълбае във всеки закон, за да търси мъдростта, която стои зад тези закони, защото знанието за мъдростта на някои от законите може да бъде отвъд неговото ограничено разбиране. Аллах Та‘ала е казал в Свещения Коран: „"Wa maa ooteetum min al-ilm illaa qaleelan", което означава, повече или по-малко: „Дадена ви е много малка част от знанието“. Ето защо ако някой не може да схване мъдростта, която стои зад всеки закон на Шариата, той няма право да разглежда това като грешка на Шариата (да пази Аллах), но е точно обратното, вината е в неговото собствено възприемане и липсата на разбиране, защото никой закон от Шариата не противоречи на мъдростта.

Въпреки това мъдростта, която стои зад позволението, дадено от Шариата за сношение с робиня е както следва: ЗАКОННОТО притежание, което един мюсюлманин получава върху робиня от Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава) му дава законно основание да има съвъкупление с робинята, която е негова собственост, също както брачната церемония му дава законно основание да се съвъкуплява със съпругата си. С други думи, това ЗАКОННО ПРИТЕЖАНИЕ  в крайна сметка е СУБСТИТУТ (заместител) на БРАЧНАТА ЦЕРЕМОНИЯ. Свободната жена не може да бъде „притежавана“, купувана или продавана както другите притежания; поради тази причина Шариата е установила „брачната церемония“, по време на която се случва утвърждаването и съгласието, които дават право на мъжа да се сношава с нея. От друга страна робинята може да бъде притежавана и дори купувана и продавана, като по този начин правото на собственост, явявайки се субститут на брачната церемония, дава правото на собственика да се сношава с нея. Подобен пример може да бъде видян при заколването на животни; след формалния акт на заколване, при който се казват думите „Бисмиллахи Аллаху Акбар“, козите, кравите и т.н. стават „Халаал” и законни за употреба, докато рибата става “Халаал” просто чрез „притежанието“, което замества заколването.  

{{Quote|1=[http://www.al-islam.org/quran/process.asp?tArabic=on&tAliCommentary=on&Sura=4&SavedSura=1&fAya=24&tAya=24&searchText=&arabicdisplay=windows Qur'an 4:24]<BR> Пооя/М.А. Али|2=

"„Освен тези, които десниците ви притежават“ означава „такива омъжени жени, които стават ваша собственост като пленнички при война“. Такива жени, когато не биват върнати при плащане на откуп или чрез преговори, са законни като съпруги, въпреки че техният предишен брак не е формално разтрогнат, при условие че невярваща жена стане мюсюлманка.}}

{{Quote|{{cite web quotebox|url= http://www.islam.tc/cgi-bin/askimam/ask.pl?q=14421&act=view|title= Какво е робини момичета в исляма?|publisher= Ask-Imam.com|author Мюфтия Ебрахим Десаи |date= |series= Фатва номер 14421|archiveurl= http://www.webcitation.org/query?url=https%3A%2F%2Fweb.archive.org%2Fweb%2F20101027002420%2Fhttp%3A%2F%2Fwww.islam.tc%2Fcgi-bin%2Faskimam%2Fask.pl%3Fq%3D14421%26act%3Dview&date=2015-02-20|deadurl=yes}}|Един въпрос, който все още остава е дали робството все още е разпространено някъде в ислямския свят и дали то може да бъде успешно приложено в настоящото време… Първо, пленниците трябва да бъдат взети при „джихаад“ в буквалния смисъл на думата…. Според ислямското право пленените жени са също част и дял от плячката. Една пета от плячката трябва да бъде разпределена между нуждаещите си, сираците и т.н. Оставащите четири пети трябва след това да бъдат разпределени между войниците, които са участвали във войната. Разпределението може да се случи единствено след като плячката е донесена на ислямска територия. Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава) остава опекун на пленените жени, докато не ги разпредели между войниците. Едва след като на войника е била разпределена робиня и той е станал неин собственик, тя бива негово законно притежание. След като тя прекара период от време, наречен „истибраа“, който представлява изминаването на един менструален период, тогава е позволено на нейния собственик да има отношения с нея.}}

Това означава, че тези жени, които са пленени по време на война, докато техните невярващи съпрузи са останали назад във военната зона, не са незаконни, защото техните брачни връзки са прекъснати поради факта, че те идват от военната зона в ислямската зона. Законно е да се ожениш за такива жени, а е също така законно и за тези, в чието притежание са те, да имат полови отношения с тях. Все пак съществува различие в мненията относно това дали такава жена е законна, ако нейният съпруг е взет също като пленник заедно с нея. Имам Абу Ханифа и неговите съмишленици смятат, че бракът на такава двойка трябва да остане непокътнат, но Имам Малик и Шафи‘и смятат, че той трябва да се прекъсне..}}

 

Аллаах знае най-добре.}}