Изнасилване

А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате -; две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи -; с една или с [пленнички]* владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.

[Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките]* които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с имотите си целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е всезнаещ, премъдър.

и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани -;

О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея -; единствено за теб, а не за другите вярващи -; знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят -; за да няма притеснение за теб. Аллах е опрощаващ, милосърден.

"освен отслужващите молитвата, които в своята молитва са постоянни и в чиито имоти е заделен дял за просяка и бедняка, и които смятат за истина Съдния ден, и които се страхуват от мъчението на своя Господ - мъчението на техния Господ не е безопасно,- и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани.

Разказва Ибн Мухаириз: Аз влязох в джамията и видях Абу Саид Ал-Худри и седнах до него, и го попитах относно ал-азл (т.е. прекъсването на половия акт). Абу Саид каза: „Ние потеглихме с Пратеника на Аллах за газвата (битката) при Бану Ал-Мусталик и получихме пленници измежду арабските пленници и ние пожелахме жените и въздържанието стана трудно за нас и ни харесваше да практикуваме прекъсването на половия акт. Така че когато възнамерявахме да вършим прекъсването на половия акт, ние казахме: „Как може да прекъсваме половия акт преди да попитаме Пратеника на Аллах, който е между нас?“ Ние (го) попитахме за това и той рече: „По-добре е за вас да не вършите това, понеже ако всяка душа (до деня на Възкресението) е предопределена да съществува, тя ще съществува.“

Абу Саид ал-Худри (Аллах да го благослови) съобщава, че по време на Битката при Ханаин Пратеникът на Аллах (нека мирът да бъде над него) е изпратил войска към Автас и тя е срещнала врага и се е била с него. Като са надделяли над тях и са ги взели като пленници. Сподвижниците на Пратеника на Аллах (нека мирът да бъде над него) явно са се въздържали от сношение с пленените жени, защото техните съпрузи са били многобожници. Тогава Аллах, Всевишния, низпосла относно това: „И вече омъжените жени, с изключение на тези, които десниците ви притежават” (т.е. те са били законни за тях, щом техният „идда“ период приключи).

Абу Саид ал-Худри (Аллах да го благослови) съобщава, че Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) е изпратил малка войска. Останалата част от хадиса е същата с изключение на това, което той е казал: „С изключение на това, което десниците ви притежават от тях, те са законни за вас; но той не е споменал: „когато техният „идда“ период приключи“. Този хадис е съобщен въз основа на реченото от Абу Саид (ал-Худри) (Аллах да го благослови) чрез верига от разказвачи и думите са: Те взеха пленници (жени) в деня на Автас, които бяха омъжени. Те се страхуваха (да имат полово сношение с тях), докато този стих беше низпослан.“ И жените, които са вече омъжени, с изключение на тези, които десниците ви притежават

„Абу Сирма каза на Абу Саид ал Хадри (Аллах да го благослови): О, Абу Саид, ти чу ли Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) да споменава нещо за ал-азл? Той каза: „Да“ и добави: „Ние потеглихме с Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) на поход към Бил-Мусталик и взехме като пленници някои прекрасни арабски жени; и ние ги пожелахме, понеже страдахме от отсъствието на нашите съпруги, (но в същото време) ние също искахме и откуп за тях. И така ние решихме да имаме полово сношение с тях чрез използването на азл (прекъсване на половия акт – изваждане на мъжкия полов орган преди изливането на семето, за да се избегне зачеване). Но си казахме: „Вършим нещо, докато Пратеникът на Аллах е измежду нас; защо да не го попитаме?“ И така ние попитахме Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и той каза: „Няма значение дали го правите, защото всяка душа, на която ѝ е отредено да се роди до Деня на Възкресението, ще се роди.“

„Абу Саид ал-Худри каза: Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) изпрати войска на поход към Автас по повод битката при Хунаин. Те се срещнаха с врага и се биха с него. Те победиха и ги взеха като пленници. Някои от Сподвижниците на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) не бяха склонни да имат полови сношения с пленените жени в присъствието на съпрузите им, които бяха неверници. И така Аллах, Всевишният, низпосла кораничния стих: „И всички омъжени жени (са забранени) за вас, освен тези (пленените), които десниците ви притежават.“ Това означава, че те са законни за тях, когато техният очистителен период завърши.“

Разкзва Рувайфи ибн Табит ал-Ансари: Нека да ти кажа какво чух от Пратеника на Аллах (мир на него) да казва в деня на Хунаин: Не е законно за мъж, който вярва в Аллах и последния ден да полива това, което някой друг е полял със своята вода (което означава сношение с жени, които са бременни); не е законно за мъж, който вярва в Аллах и Последния Ден да има сношение с пленена жена, докле тя не се освободи от менструалния си цикъл; и не е законно за мъж, който вярва в Аллах и Последния Ден да продава плячка, докато тя не е разделена..

Разказва Абу Саид Ал-Худри: Че докато е седял до Пророка, един мъж от ансарите е дошъл и е казал: „О, Пратенико на Аллах! Взехме момичета-робини от военнопленниците и на нас ни харесва придобитото; какво мислиш за прекъсването на половия акт?“ Пратеникът на Аллах рече: „Така ли правите? По-добре за вас е да не го правите, защото няма душа, която Аллах да не е наредил да се появи на бял свят и тя да не бъде създадена.“

Разкава Абу Саид Ал-Худри: че докато е седял до Пратеника на Аллах, е казал: „О, Пратенико на Аллах! Ние получихме пленени жени като дял от плячката и се интересуваме то цената им, какво е мнението ти за прекъсването на половия акт?“ Пророкът каза: „Наистина ли правите това? По-добре е за вас е да не го правите. Няма душа, която Аллах да не е предопределил към съществуване и да не е дошла непременно на бял свят.“

Джабир (Аллах да го благослови) съобщава, че един мъж дошъл при Пратеника на Аллах (нека мирът да бъде над него) и е казал: „Имам момиче-робиня, която е наша прислужничка и ни носи вода, и аз имам сношение с нея, но не искам тя да зачева. Той рече: Практикувай азл, ако искаш, но това, което е отсъдено за нея ще ѝ се случи. Човекът се отстрани (за известно време) и после дойде, и каза: Момичето забременя, при което той каза: Казах ти, че това, което е отсъдено за нея, ще ѝ се случи.

Разказва Муавия ибн Хайда: Аз казах: Пратенико на Аллах, от кого трябва да прикриваме срамните си части и на кого можем да ги показваме? Той отговори: прикривайте срамните си части, освен пред жените си и пред тези, които десниците ви притежават (момичета – робини)...

Също така (забранени са) жените, които са вече омъжени, с изключение на тези, които десниците ви притежават. Този аят означава, че ви е забранено да се жените за жени, които са вече омъжени, с изключение на тези, които десниците ви ръце притежават, с изключение на тези, които придобивате по време на война, понеже такива жени са ви позволени, след като сте се уверили, че те не са бременни. Имам Ахмад е записал, че Абу Саид Ал-Худри е казал: „Ние пленихме някои жени от областта Автас, които вече бяха омъжени и не искахме да имаме полови отношения с тях, защото те вече имаха съпрузи. И така, ние попитахме Пророка по този въпрос и този Аят беше низпослан: „Също така (забранени са) жените, които са вече омъжени, с изключение на тези, които десниците ви притежават. Затова ние имахме полови отношения с тези жени.“ Това е словото, събрано от Тирмизи Ан-Насаи, Ибн Джабир и Муслим в неговия Сахих.

И забранени за вас са омъжените жени, тези със съпрузи, за които трябва да се ожените преди те да са напуснали съпрузите си, без значение дали са свободни мюсюлманки или не; запазете каквото десниците ви притежават, от пленените (робини) момичета, с които можете да имате полови сношения, дори ако те имат съпрузи от вражеския лагер, но само след като те са се освободили от възможността за бременност [след приключването на менструалния им цикъл]…

И всички омъжени жени (са забранени за вас), освен тези (пленени) жени, които десниците ви притежават от пленниците, дори ако те имат съпрузи в Територията на войната, след като сте се уверили, че те не са бременни, като изчакате изтичането на един менструален период....

И всички омъжени жени (са забранени за вас), освен тези (пленените), които десниците ви притежават… [4:24]. Мухаммад ибн Абд ал-Рахмна ал-Бунани ни съобщава чрез Абу Саид ал-Худри, който е казал: „Ние взехме жени-военнопленнички в деня на Автас и понеже те вече бяха омъжени, ние не искахме да имаме никакви телесни отношения с тях. После ние попитахме Пророка, Аллах да го благослови и да му даде мир, относно тях. И стихът „Всички омъжени жени (са забранени за вас), освен тези (пленените), които десниците ви притежават“, тогава беше низпослан, в следствие на което ние счетохме, че е законно да имаме телесни отношения с тях.“ Ахмад ибн Мухаммад ибн Ахмад ибн ал-Харит ни съобщава чрез Абд Аллах ибн Мухаммад ибн Джафар чрез Абу Яия чрез Сал бин Утман чрез Абд ал-Рахим чрез Ашат ибн Саввар чрез Утман ал-Бати чрез Абул-Халил чрез Абу Саид, който е казал: „Когато Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, плени народа на Автас като военопленници, ние казахме: „О, Пратенико на Аллах! Как е възможно за нас да имаме телесни отношения с жени, чието потекло и съпрузи познаваме много добре?“ И така този стих беше низпослан: „И всички омъжени жени (са забранени за вас), освен тези (пленените), които десниците ви притежават.“ Абу Бакр Мухаммад ибн Ибрахим ал-Фариси ни съобщава чрез Мухаммад ибн Иса ибн Амравая чрез Ибрахим ибн Мухаммад ибн Суфиян чрез Муслим ибн ал-Хаджадж чрез Убаид Аллах ибн Умар ал-Каварири чрез Язид ибн Зурай чрез Саид ибн Аби Аруба чрез Катада чрез Абу Салих Абу Халил чрез Абу Алкама ал-Хашими чрез Абу Саид ал-Худри, който разказва, че в деня на Хунаин Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и да му даде мир, изпратил войска към Автас. Тази войска срещнала врага в битка, победила го и пленила множество жени от тях. Но някои от Сподвижниците на Пратеника, Аллах да го благослови и да му даде мир, се чувствали неудобно да имат телесни отношения с тези пленнички, защото те си имали съпрузи, които били идолопоклонници, и така Аллах, Той е всемъдър, низпослал следното: И всички омъжени жени (са забранени за вас), освен тези (пленените), които десниците ви притежават.

Но не ако тя упорства – ако една съпруга е непокорна или упорства и напусне дома без съгласието на съпруга си, тя няма право на никаква подкрепа от него, докато тя не се завърне и не прояви покорност, защото отхвърлянето на съпружеското въздържание в този случай произлиза от нея; но когато тя се завърне у дома, тогава тя отново му е подчинена, поради което тя отново придобива правото си на подкрепа както преди. Друг случай е, когато жена, живееща в дома на съпруга си, откаже да го приеме в брачното ложе, но тя има право на издръжка, независимо от своето съпротивление, защото в този случай бидейки във властта си, той може, ако иска, да ѝ се наслаждава насила.

Въпрос: Разрешено ли е на мъж да насилва жена си или робинята си за полов акт, ако те отказват?

Отговор: Слава на Аллах

Жената няма право да отказва на съпруга си, но тя трябва да отговаря на неговото искане всеки път, когато той я повика, толкова дълго колкото е възможно, стига тя да не се нарани или стига това да не ѝ попречи да извърши някое задължение.

Ал-Бухари (3237) и Муслим (1436) разказват, че Абу Хурайра (Аллах да го благослови) е казал: Пратеникът на Аллах (мирът и благословението на Аллах да бъдат над него) рече: „Ако мъж повика жена си в леглото и тя му откаже, и ядосан на нея той прекара нощта, ангелите я проклинат до сутринта..”

Ако тя откаже без извинение, тя проявява непокорство и става дръзка и той повече не е задължен да я издържа и облича.

Съпругът трябва да я посъветва и да ѝ напомни за наказанието от Аллах и да я захвърли в нейното легло. Той също така има правото да я удари по начин, по който това да не предизвика нараняване. Аллаах казва (тълкувание на смисъла):

“Що се отнася до тези жени, от чиято страна виждате болно поведение, (първо) ги посъветвайте, (после) откажете да споделяте леглото с тях, (и накрая) ги бийте (леко, ако носи полза); но ако те се върнат към покорството, не търсете срещу тях поводи (за раздразнение). Със сигурност Аллах е Всевишният, Най-Великият”

[Коран,ал-Ниса 4:34]

Шейх ал-Ислам Ибн Таймия (Аллах да го помилва) е бил попитан какво трябва да направи един съпруг, ако жена му го отхвърли, в случай, че той потърси интимност.

Той отговаря:

Не ѝ е разрешено да се опълчва срещу него или да се отстранява от него, но ако тя го отхвърля и упорства в това, той може да я удари по начин, че да не ѝ причини контузия, и тя няма право на издръжка, нито да отнема от времето му [в случай на полигамен брак].” Маджмоо ал-Фатаава, 32/279.

Той бива попитан относно един мъж, който има съпруга, която е непокорна и отказва интимност с него – дали тя губи правото си на издръжка и облекло и какво е редно тя да направи?

Той отговаря:

Тя губи правото си на издръжка и облекло, ако не позволява той да бъде интимен с нея. Той има правото да я удря, ако тя упорства в непокорството си. Не ѝ е позволено да отказва интимност, ако той я поиска, но по този начин тя е непокорна към Аллаах и Неговия Пратеник (чрез отказа си). В ал-Сахиих се казва: „Ако мъж повика жена си в леглото си и тя му откаже, Този, Който е на небесата ще бъде гневен към нея до идването на сутринта.”

От Маджмоо ал-Фатаава, 32/378. Този хадис е разказан от Сахих Муслим, 1736.

И така, жената първо трябва да бъде увещана и предупредена за дързостта си и за гнева на Аллах, и за проклятието на ангелите. Ако тя не се отзове, тогава съпругът ѝ трябва да я захвърли в леглото ѝ, и ако пак не се отзове, тогава той може да я удари по начин, по който да не ѝ причини контузия. Ако нито една от тези стъпки не донесе полза, тогава той може да спре да я издържа и облича, и има правото да се разведе с нея, или да ѝ позволи да се раздели с него чрез „хула“ (развод по инициатива на жената) в замяна на някаква финансова компенсация, като например отказ от махр (зестра).

По подобие на това, робинята няма право да отказва исканията на господаря си, докато не представи достоверно извинение. Ако не го направи, тя става непокорна и той има правото да я накаже всякакъв начин, който той намери за подходящ и е позволен в шариата.

И Аллаах знае най-добре.

Въпрос: Можете ли да изясните нещо, което ме притеснява от известно време. Това се отнася до правото на мъжа да има полови отношения с робини. Това така ли е? Ако е така, тогава на мъжа му е позволено да има отношения с тях, както и със съпругата/ съпругите си. Също така – вярно ли е, че един мъж може да има полови отношения с всякакво число робини, както и със своята собствена съпруга/съпруги? Прочетох, че Хазрат Али е имал 17 робини, а Хазрат Умар също е имал голям брой. Със сигурност ако на един мъж му е позволена такава свобода, тогава това може да доведе до пренебрегване нуждите на съпругата му. Можете ли също така да изясните дали жената има някаква дума по този въпрос.

Отговор: Слава на Аллаах.

Ислямът позволява на мъжа да има сношения със своите робини, без значение дали има съпруга или не е женен. Робиня, с която един мъж има сношение, също така бива наричана „сария“ (наложница), което идва от думата „сирр“, означаваща брак. Това се посочва от Корана и Суната, и това е било правено от пророците: Ибрахим (мирът да бъде над него) е взел Хааджар като наложница и тя му родила Исмаеел (нека мирът да бъде над всички тях). Нашият Пророк (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него) също е правел това, както са го правели Сахаабите, праведниците и учителите. Учителите са единодушни, че не е позволено на всекиго да възприема това като хараам или да го забранява. Всеки, който възприема това като хараам е грешник, който върви срещу единодушието на учителите. Аллах казва (тълкувание на смисъла):

“А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях,] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате -; две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи -; с една или с [пленнички] владени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.” [Коран,ал-Ниса 4:3] „ Или [пленнички], владени от десницата ви“ означава робини, която притежавате..

И Аллаах казва (тълкувание на смисъла):

“О, Пророче, разрешихме ти за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея -; единствено за теб, а не за другите вярващи -; знаем Ние какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят -; за да няма притеснение за теб. Аллах е опрощаващ, милосърден.l” [Коран,ал-Ахзаб 33:50]

“и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани. А които се стремят към друго освен това -; тези са престъпващите” [ал-Мааридж 70:29-31]

Ал Табари казва:

Аллах казва „и тези, които пазят своето целомъдрие“, т.е. пазят своите интимни части от вършене на нещо, което Аллаах е забранил, но те не са за укор, ако не пазят своите интимни части от своите съпруги или от робините, които десниците им притежават.

Тафсеер Ал Табари, 29/84

Ибн Катеер казва:

Вземането на наложница, както и съпруга е разрешено според закона на Ибрахеем (мирът да бъде над него). Ибрахеем е направил това с Хааджар, когато я е взел като наложница, когато е бил женен за Саара.

Тафсеер Ибн Катеер, 1/383

А Ибн Катеер казва също:

Изречението „и тези (пленнички), които десниците ви притежават – които Аллаах ви е дал“ [ал-Ахзааб 33:50] означава, че за вас е разрешено да вземате наложници измежду тези, които сте пленили като военна плячка. Той е придобил Сафияяа и Джувайрия, освободил ги е и се е оженил за тях; той е придобил Раяаана бин Шамоон ал-Надария и Маария ал-Кибтия, майката на неговия син Ибрахеем (мирът да бъде над него), и те са били сред наложниците му, Аллаах да ги благослови и двете.

Тафсеер ибн Катеер, 3/500

Учителите са единодушни, че това е разрешено.

Ибн Кудаама казва:

Няма спор (сред учителите), че е разрешено вземането на наложници, както и сношението със собствените робини, защото Аллаах казва (тълкувание на смисъла):

“И тези, които пазят своето целомъдрие (т.е. интимните си части от незаконни полови действия).

Освен за техните съпруги или за владените (робини) от техните десници, (тогава) те не ще бъдат упреквани.”

[Коран,ал-Мааридж 70:29-30]

Маария ал-Кибтия е била ум валад (робиня, която е родила дете на господаря си) на Пророка (мирът и благословението на Аллаах да бъдат над него) и тя е била майката на Ибрахеем, сина на Пророка (мирът и благословението на Аллаах да бъдат над него), за когото той е казал: „Нейният син я освободи.“ Хааджар, майката на Исмаеел (мирът да бъде над него), е била наложница на Ибрахеем, близкия приятел (халеел) на Всемилостивия (мирът да бъде над него). Умар ибн ал-Хаттааб (Аллах да го благослови) е имал няколко робини, които са му родили деца, на всяко от което той е оставил четири стотици в завещанието си. Али (Аллаах да го благослови) е имал робини, които са му родили деца, както и мнозина от Сахабата (сподвижниците на Мухаммад). Али ибн ал-Хусаин, ал-Каасим ибн Мухаммад и Саалим ибн Абд-Аллаах са родени от майки-робини.

Ал-Мугни, 10/441 Ал-Шаафаи (Аллах да го помилва) казва:

Аллах казва (тълкувание на смисъла):

“и които целомъдрието си пазят, освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат упреквани”

[Коран,ал-Мааридж 70:29-30]

Книгата на Аллаах посочва, че позволените полови отношения са само два вида – или в брак или с тези (пленнички), които десницата притежава.

Ал-Умм, 5/43.

Съпругата няма право да оспорва правото на мъжа си да притежава робини или да има сношение с тях.

И Аллаах знае най-добре.

Въпрос: Хадис 3.718: Видях Абу Саид и го попитах за прекъсването на половия акт. Абу Саид каза: „Ние потеглихме с Пратеника на Аллах за Газвата (битка, в която Мухаммад е участвал лично) на Бани Ал-Мусталик и взехме някои от арабите като пленници и дългото разделяне от нашите съпруги ни притискаше и ние искахме да практикуваме прекъсването на половия акт. Попитахме Пратеника на Аллах (дали това е разрешено). Той рече: „По-добре е за вас да не вършите това. Няма душа (която Аллах е) предопределил да съществува до Деня на Възкресението и да не се появи задължително на бял свят.“

Дали това означава, че Сподвижниците на Пророка не са извършили прелюбодейство, когато са практикували азл с пленените момичета?.

Отговор: Слава на Аллах.

Първо: Този хадис е разказан от ал-Бухаари (2542) чрез Ибн Мухайреез, който е казал: Видях Абу Саеед (Аллах да го благослови) и го попитах. Той каза: Ние потеглихме с Пратеника на Аллах (мирът и благословенията на Аллах да бъдат над него), за да нападнем Бану ал-Мусталик и взехме някои пленници измежду арабите. Желаехме жени и периодът на въздържание беше труден за нас и искахме да извършваме азл (прекъсване на половия акт). Попитахме Пратеника на Аллаах (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) и той рече: „Няма смисъл да вършите това, защото няма душа, за която Аллаах е наредил, че трябва да съществува до Деня на Възкресението и тя да не се появи на бял свят.“ Според друг разказ, те са пленили някои жени и са искали да имат сношение с тях без онези да забременеят. Те са попитали (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) относно азл и той е казал: „Няма смисъл да вършите това, защото Аллаах е наредил кой трябва да бъде роден до Деня на Възкресението.“ Този хадис се разказва също така от Сахих Муслим (1438), чиято версия казва: Пленихме някои жени измежду арабите, бяхме се въздържали дълго време; и искахме да имаме възможността да ги продадем, но искахме и да имаме сношение с тях чрез прекъсването на половия акт. Казахме си: „Трябва ли да правим това, когато Пратеникът на Аллаах (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) е сред нас, без да го попитаме?“ И така, ние попитахме Пратеника на Аллаах (мирът и благословенията на Аллаах да бъдат над него) и той рече: „Няма смисъл да вършите това, защото Аллаах е определил всяка душа, която трябва да бъде създадена до Деня на Възкресението и тя ще дойде на бял свят.“ Може да бъде разбрано от този хадис, че тези, които искали да се занимават с азл(изкарване на члена пред еякула̀цията), го желаели поради две причини: те не искали жените да забременеят; и те са искали да имат възможността да ги продадат – ако една робиня забременее, тя не можело да бъде продадена. Също така може да бъде разбрано, че азл-ът (прекъсването на половия акт) не променя нищо. Ако Аллаах е повелил, че едно дете трябва да бъде родено, водата (семето) ще се излее, преди мъжът да го разбере.

Второ: Аллах е позволил интимност с робиня, ако тя е притежание на мъжа. Това не се смята за прелюбодеяние, както се предполага във въпроса. Аллаах казва, описвайки вярващите (тълкувание на смисъла):

“и които целомъдрието си пазят,

освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани -;”

[Коран,Ал-Муаминун, 23:5-6]

„Владените от техните десници“ означава робини или наложници. Виж също въпрос номер 10382, 12562. Ако веднъж това е разбрано, трябва да отбележим, че онова, което се предполага във въпроса да е било зина, никога не се е случило на Сахаабата (Аллаах да ги благослови). Това, за което те са питали е било относно правото за практикуване на азл с робини, които те са придобили по време на джихад. Освен това азл може да бъде извършван с наложница или съпруга, ако те се съгласни. Виж въпрос номер 11885.

И Аллаах знае най-добре..

Неислямско е мъжете да бъдат възпирани да правят секс със своите съпруги, дори ако това става без тяхно съгласие.^[1]

Съпругът има право да бъде интимен със своята съпруга и съпругата трябва да се подчинява. Ако съпругата откаже, тогава се прилага правилото за „нусюз“ (непослушание) и съпругът няма задължение да ѝ осигурява финансова издръжка..^[2]

Ясно е, че агресивният джихад, за който говорех в онова интервю, има за цел да призове хората към исляма и не е позволено на никого да крие божественото ръководство от хората, под никаква форма. Те са отхвърлили исляма и джизията, това е истината. Пророкът (мирът да бъде над него) е казал: „Ако те откажат, тогава потърсете помощта на Аллах и се бийте с тях“. Ако възникне битка, тогава ще има победител и победен. Ако войската на мюсюлманите победи, тя ще вземе плячка. Вземането на плячка е установено правило в Корана. Аллах го е позволил в деня на Битката при Бадр, както е записано в Сурат ал-Анфал. Всемогъщият Аллах е казал: „(цитат от Корана 8:41)“.

Това (виждане) върху плячката е ясно. Съществува също така текст в двата Сахих-а (Сахих ал-Бухари и Сахих Муслим) от Абу-Хурайра, първият от които гласи: „Един измежду пророците (мирът да бъда над него) нахлу…“ В другия хадис от Юша бин Нун, Пророкът (мирът да бъде над него) е казал: „Когато Аллах видя нашата немощ, той го направи разрешено за нас“, имайки предвид плячката. Пророкът (мирът да бъде над него) е казал: „Плячката не е разрешена за никой господар освен вас“. Всемогъщият Аллах е забранил (вземането) на плячка за всички народи преди нас. Той го е разрешил в деня на Битката при Бадр, за което са единодушни всички учители. Никой мюсюлмански учител няма проблем с това. За какво се отнася думата „плячка“? Тя се отнася за хора и богатство.Хората са тези, които биват вземани като пленници. Искам да кажа, че не е позволено на всички да вземат пленници измежду мюсюлманите, дори ако са еретици, защото правилото за мюсюлманите казва, че те са свободни, а не пленници. Джихад, както споменах в началото, се води между мюсюлмани и не-мюсюлмани измежду неверниците. Но ако два мюсюлмански народа започнат война помежду си, както Иран и Ирак например, и ако Ирак нахлуе в Иран, за да го окупира, няма да бъде позволено на мъж-иракчанин да вземе жена-шиитка като пленничка, защото тя е мюсюлманка, макар че е еретичка. Съответно ако Иран нахлуе в Ирак, няма да бъде позволено за никого от иранските мъже да вземе мюсюлманка-пленничка, защото тя е свободна. Ето защо джихад се води единствено между мюсюлмани и неверници. Войната между мюсюлмани се нарича потисничество или битка: „Ако две групи от вярващите се сбият.. (Коран 49:9). Те са наречени „вярващи“ и това наименование не им бива отнемано, въпреки че те се бият помежду си. „Ако едната от тях престъпи спрямо другата, сражавайте се против онази, която е престъпила…“ Тук те са наречени „престъпници“, но наименованието „вярващи“ все още не им е отнето. В стиха, който веднага следва горния, Всемогъщият Аллах казва: „Вярващите се братя…“ Те са били братя, дори ако една част от тях е престъпила срещу другата и някои от тях са се сбили помежду си. Но наименованието „вярващи“ не им е било отнето. Разбирате ли какво казвам? Плячка, роби и затворници могат да бъдат вземани единствено във война между мюсюлмани и неверници. Мюсюлманите в миналото са завладявали, нахлували и превземали държави. По това са съгласни всички учители – няма разногласие между тях по този въпрос, от най-малкия до най-големия, по въпроса за вземането на плячка и затворници. Затворниците и плячката се разпределят между бойците, като тук се включват мъже, жени, деца, скъпоценности и т.н. Когато се издигне пазар на роби, там биват продавани роби и робини за секс, които в Корана са наречени „милк ал-ямин“, „които десниците ви притежават“ (Коран 4:24). Това е стих от Корана, който все още е в сила и не е бил отменян. Жените „милк ал-ямин“ са робини за секс. Отивате на пазара, оглеждате робинята за секс и я купувате. Тя става като ваша жена, (но) тя не се нуждае от (брачен) договор или от развод както свободната жена, нито пък има нужда от вали (издръжка). Всички учители са съгласни по тази точка – няма никакви разногласия между тях. Тези хора се наричат роби. Пророкът (мирът да бъде над него) е говорил за тях в хадиса, разказан от Ал-Бухари в неговата книга за Джихад-а: „Аллах се радва на хора, които влизат в Градината във вериги“. Същото е разказано и от Абу Дауд: „Те биват водени към Градината във вериги“. Естествено много хора не биха разбрали това някой да бъде теглен във вериги, за да влезе в Градината. Това е така, защото всички хора, дори и най-лошите сред неверниците, казват, че градината е за тях и за никой друг. Те бягат към Градината без никой да ги дърпа във вериги. Смисълът на хадиса е следния: тези роби са имали религия, различна от исляма. Обаче когато те са били пленени и победени, и взети за затворници, те са дошли да живеят в земята на исляма. И когато те са видяли справедливостта, съчувствието и милостта на исляма, те са станали мюсюлмани. Те не са приели исляма, освен в оковите на войната. Ако те не са били оковани, вързани и с отнета свобода, те не биха приели исляма. Ето защи този хадис се отнася за тези роби. Аз съм твърде шокиран и изненадан от тези, които казват, че ние разрешаваме робството. Ние не призоваваме хората да стават роби. Всъщност налице са призиви да се освободят вратовете (т.е. робите). Същият ислям, който ни позволява да вземаме роби, също така ни подтиква да освобождаваме техните вратове. .
. . .

Когато искам робиня за секс, аз просто отивам на пазара и си избирам жената, която ми харесва и я купувам. Избирам мъжа, който ми харесва – някой със здрави мускули, или ако искам момче да работи в дома ми и т.н. Избирам някого и му плащам заплата. Наемам го за извършването на различни задачи, след това го продавам. И така, страната, в която съм влязъл и съм взел за пленници нейните мъже и жени – тя не притежава ли също пари, злато и сребро? Това не са ли пари? Когато кажа джихад – агресивен джихад – с добре познатите условия, които вече споменах от хадиса на Пророка (мирът да бъде над него), от хадиса на Бурайда в Сахих Муслим, сандъците на мюсюлманите са били пълни. Дали някой благочестив и интелигентен човек би казал, че това е вид бедност? Или че това е вид богатство? Не – това ще напълни сандъците на мюсюлманите със съкровища и богатство, но както казахме, при приетите условия.

Във войните „джихад“ (ислямските войни), които са се провели, са се взимали също така и жени за пленници от мюсюлманските воини. Тези пленени жени са били разпределяни като част от плячката измежду войниците след завръщането им на ислямска територия. Тогава всеки войник е бил овластяван да има отношения САМО с робинята, върху която на него му е било дадено ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ, а НЕ с онези робини, които не са били негово притежание. Това ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ му е било давано от Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава). Поради това право на собственост за притежателя на робинята е станало законно да има сношение с нея.

Възможно е, ако се гледа върху това повърхностно, да изглежда отблъскващо да се сношаваш с жена, която не е законната съпруга на мъжа, но щом веднъж Шариата направи нещо законно, ние трябва да го приемем като законно, независимо дали е по вкуса ни или не; и без значение дали разбираме мъдростта, която стои зад него или не. Един мюсюлманин трябва да бъде запознат със законите на Шариата, но не му е необходимо да дълбае във всеки закон, за да търси мъдростта, която стои зад тези закони, защото знанието за мъдростта на някои от законите може да бъде отвъд неговото ограничено разбиране. Аллах Теаля е казал в Свещения Коран: „Дадена ви е много малка част от знанието“. Ето защо ако някой не може да схване мъдростта, която стои зад всеки закон на Шариата, той няма право да разглежда това като грешка на Шариата (да пази Аллах), но е точно обратното, вината е в неговото собствено възприемане и липсата на разбиране, защото никой закон от Шариата не противоречи на мъдростта. Въпреки това мъдростта, която стои зад позволението, дадено от Шариата за сношение с робиня е както следва: ЗАКОННОТО притежание, което един мюсюлманин получава върху робиня от Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава) му дава законно основание да има съвъкупление с робинята, която е негова собственост, също както брачната церемония му дава законно основание да се съвъкуплява със съпругата си. С други думи, това ЗАКОННО ПРИТЕЖАНИЕ в крайна сметка е СУБСТИТУТ (заместител) на БРАЧНАТА ЦЕРЕМОНИЯ. Свободната жена не може да бъде „притежавана“, купувана или продавана както другите притежания; поради тази причина Шариата е установила „брачната церемония“, по време на която се случва утвърждаването и съгласието, които дават право на мъжа да се сношава с нея. От друга страна робинята може да бъде притежавана и дори купувана и продавана, като по този начин правото на собственост, явявайки се субститут на брачната церемония, дава правото на собственика да се сношава с нея. Подобен пример може да бъде видян при заколването на животни; след формалния акт на заколване, при който се казват думите „Бисмиллахи Аллаху Акбар“, козите, кравите и т.н. стават „Халаал” и законни за употреба, докато рибата става “Халаал” просто чрез „притежанието“, което замества заколването.

С други думи, също както законното притежаване на риба, която е била уловена във водата, я прави „Халаал“ за човешка употреба без ритуала на формалния процес на заколване, така и законното притежаване на робиня я прави „Халаал” за целта на съвъкупляване с нейния собственик без ритуала на формалната брачна церемония.

Един въпрос, който все още остава е дали робството все още е разпространено някъде в ислямския свят и дали то може да бъде успешно приложено в настоящото време… Първо, пленниците трябва да бъдат взети при „джихаад“ в буквалния смисъл на думата…. Според ислямското право пленените жени са също част и дял от плячката. Една пета от плячката трябва да бъде разпределена между нуждаещите си, сираците и т.н. Оставащите четири пети трябва след това да бъдат разпределени между войниците, които са участвали във войната. Разпределението може да се случи единствено след като плячката е донесена на ислямска територия. Амеерул-Му‘минеен (Главата на Ислямската държава) остава опекун на пленените жени, докато не ги разпредели между войниците. Едва след като на войника е била разпределена робиня и той е станал неин собственик, тя бива негово законно притежание. След като тя прекара период от време, наречен „истибраа“, който представлява изминаването на един менструален период, тогава е позволено на нейния собственик да има отношения с нея.

Това означава, че тези жени, които са пленени по време на война, докато техните невярващи съпрузи са останали назад във военната зона, не са незаконни, защото техните брачни връзки са прекъснати поради факта, че те идват от военната зона в ислямската зона. Законно е да се ожениш за такива жени, а е също така законно и за тези, в чието притежание са те, да имат полови отношения с тях. Все пак съществува различие в мненията относно това дали такава жена е законна, ако нейният съпруг е взет също като пленник заедно с нея. Имам Абу Ханифа и неговите съмишленици смятат, че бракът на такава двойка трябва да остане непокътнат, но Имам Малик и Шафи‘и смятат, че той трябва да се прекъсне..