Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)

Версия от 15:14, 24 октомври 2018

5284 байта добавени , 24 октомври 2018

→‎Старият мъж на покрива

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5875

редакции

@@ Ред 160: / Ред 160: @@
 Сърцето ми биеше толкова учестено, че чак можех да го чуя. Изтичах обратно в офиса на татко и се държах така сякаш тази среща не се беше състояла. Вечерта когато си легнах, се помолих на Аллах да ми прости, че говорех твърде много, като се надявах никога повече да не срещна този мъж. <br>
 Тази случка беше само един от  примерите от детството ми, пропито от чувство за вина и осъждение; едно дете, което се опитваше да обича Бога, но знаеше, че Той никога нямаше да бъде бъде доволен от него.
+==Война по кървавите улици==
+-те години на миналият век бяха мрачни и жестоки врмена за моята страна; години на гражданска война между комунистическата партия и радикалната ислямистка партия. Разединените политици и бедната икономика доведоха до ескалиращо насилие по улиците на града между ултранационалистите, които бяха мюсулмани-фанатици и социалистите. <br>
+През 1980 г. турската армия постави край на тази война, но не и преди тя да нанесе огромни щети. Братя убиваха братя. Семейства биваха разделяни. Нямаше мир. Страната ни също беше разделена. Страхът витаеше навсякъде. Постоянно бях нащрек от изстрелите, които се чуваха и избухващите бомби. А родителите, които бяха изгубили децата си скърбяха и ги оплакваха смазани от мъка. Виждала съм майки, седнали в праха по улиците, да държат мъртвите си деца в скута си, плачейки и питайки своя бог: „Защо?Защо?“<br>
+Аз задавах едни и същи въпроси постоянно. Защо убиват хората? Защо жените ги бият? Защо имаше толкова много насилие? Сърцето ми беше силно обезпокоено. На моите  молитви не беше отговорено. Чувствах се още по-нещастна и изпълнена с горчивина. С течение на годините аз преживях още повече обиди и удари, и те станаха причината да изгубя уважението към себе си. <br>
+май 1979 г. беше прекрасен пролетен ден. Майка ми настоя да отида с нея на пазар. Вървяхме по улицата, носейки торбички пълни с продукти, когато изведнъж се озовахме насред полесражение. Стотици мъже тичаха към нас от дясно, а от ляво - още толкова - размахвайки пушки, ножове, ятагани и какво ли още не. И двете замръзнахме на място. Изведнъж,  някой сграбчи майка ми и мен, дръпна ни бързо настрана и ни вкара в един магазин. Скрихме се там докато боят, в който братя и приятели се избиваха един друг,  приключи. Все още в ушите ми отекват крясъците, изстрелите и бомбите от онзи ден. Спомням си, че не се разплаках, но ме беше ужасно страх от виковете изпълнени с омраза и ненавист. Когато всичко свърши и тишина заля улицата, ние трябваше да излезем от скривалището си.<br>
+Майка ми нареди: „Затвори си очите и не поглеждай! Разбра ли? Не поглеждай! Прави каквото ти казах!“ Затворих очи, следвайки нейните инструкции. По едно време усетих, че стъпих на нещо. Отворих за миг очи и видях един млад мъж, който лежеше на земята, целият прогизнал в кръв, понеже му бяха прерязали гърлото. Той гледаше право в очите ми. Все още помня неговите очи - онзи втренчен поглед на умиращ човек, за когото няма надежда. Спомням си и как майка ми се разкрещя: „Казах ти да не си отваряш очите! Ах, ти дебелоглаво дете!“<br>
+В своята книга „The hiding place“, Кори Тен Буум пише: „Единственият начин да покажеш любов на този грешен свят бе да умреш на кръста.“ <br>
+Тя казва и следното: „Ако хората могат да бъдат научени да мразят, те могат да бъдат научени и да обичат.“
+Когато бях малка много ме беше страх от смъртта. Но днес, 1 май 1979 г., когато видях смъртта на деветгодишна възраст, аз за първи път се замислих за живота.