5901
редакции
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии
Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)
Версия от 15:16, 24 октомври 2018
, 24 октомври 2018→Война по кървавите улици
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| Ред 171: | Ред 171: | ||
Тя казва и следното: „Ако хората могат да бъдат научени да мразят, те могат да бъдат научени и да обичат.“ | Тя казва и следното: „Ако хората могат да бъдат научени да мразят, те могат да бъдат научени и да обичат.“ | ||
Когато бях малка много ме беше страх от смъртта. Но днес, 1 май 1979 г., когато видях смъртта на деветгодишна възраст, аз за първи път се замислих за живота. | Когато бях малка много ме беше страх от смъртта. Но днес, 1 май 1979 г., когато видях смъртта на деветгодишна възраст, аз за първи път се замислих за живота. | ||
==Учител бие момиче== | |||
Да бъдеш жена в Близкият изток, било то малко момиче или пораснало вече такова, означаваше, че си обречена на тежки изпитания и страдания. Да бъдеш жена, принадлежаща към тази култура, значеше да бъде подценявана и пренебрегвана. Учеха ме да не се смея силно, да не говоря на висок глас и никога да е поглеждам мъж право в очите - даже изобщо да не поглеждам, който и да е право в очите. Всичко това беше считано за много непристойно и неблагоприлично. Жена, която гледаше мъжете в очите веднага биваше наричана „жена, която спи с много мъже“.<br> | |||
Аз бях бита и малтретирана и от моите учители в началното училище. Много ясно си спомням една от тях, която ме удряше безмилостно пред целият клас - Г-ца Гонул. Бях на около 7 години и имах хранително разтройство. Това бяха най-нещнастните години на моето детство. Бях отхвърлена от близките си, пренебрегвана от приятелите си, не се чувствах обичана и желана. Единствената причина, поради която някой в къщи би ми обърнал внимание, беше когато не се хранех. Всички много се тревожеха. Това беше единственият начин, по който получавах малко обич и внимание от тях, защото те се страхуваха за здравето и живота ми. Майка ми сподели своите притеснения с началната ми учителка. Тя ѝ купи подаръци, за да може г-ца Голун да ми обръща специално внимание и най-вече да съблюдава, че се храня. Тя обаче, превиши правата си. Дните, през които отказвах да се храня, г-ца Гонул ме изправяше пред моите съученици в клас, удряше ме, дърпаше ми косата, риташе ми и крещеше: „Гледайте какво ще се случи на една малка идиотка, която не иска да се храни! Това е най-глупавото момиче в цялото училище!“ Само си представете побойниците в класната стая, които ставаха свидетели на сцената. Те нямаха търпение да дойде междучасието, за да ме ударят и да ми се подиграват на свой ред. Когато се прибрах в къщи и споделих с майка ми какво се беше случило, тя просто отговори: „Ето защо ще трябва да се храниш. Не обвинявай никой друг. Ти си си виновна!“ Това беше утехата, която получих от майка си.<br> | |||
Веднъж, когато вече бях в по-горните класове, училищното настоятелство събра моят клас с няколко други класа в библиотеката. Библиотеката се напълни с ученици, които говореха високо, смееха се, закачаха се и се шегуваха. И най-вече това бяха момчетата - те, разбира се, имаха повече свобода отколкото момичетата. Учителят по история, който беше съпруг на любимата ми учителка по литература, каза: „Тишина!“, но като че ли никой не му обърна внимание. Тогава изведнъж, той се приближи към едно момиче, което стоеше наблизо и му удари такъв силен шамар, че цялата тълпа ученици притихна мигновено. <br> | |||
Горкото момиче беше унижено. Тя не каза нищо, но погледна учителя право в очите, а в нейните се четеше болка и горчивина. Погледът ѝ питаше: „Защо?“<br> | |||
Той изкрещя: „Как смееш да ме гледаш в очите, курво такава!“, след което ѝ удари още по-силен шамар. Всички чухме звука от плесницата, сякаш я усетихме по нашите лица. Тя обаче, продължи да го гледа право в очите. В сърцето си я умолявах: „Моля те, престани да го гледаш в очите!“ Още един шамар. Учителят просъска: „Ти малка уличнице! Ти безсрамно, мръсно същество, не ме гледай в очите! Казвам ти - ще те убия!“ и последваха още шамари. В крайна сметка, тя се огъна.<br> | |||
Плачех безмълвно. Заклех се да мразя този учител до края на живота си. В този момент разбрах защо родителите ми постоянно ме предупреждаваха да не поглеждам мъж в очите и защо това според майка ми беше едно много хубаво качество. Особено внимавах да изпълнявам това нейно правило.<br> | |||
Години по-късно, когато имигрирах в Съединените Щати, аз все още носех със себе си традициите на Близкия Изток. Когато споделих с моя добра приятелка-американка, че не мога да си намеря хубава работа, тя ми предложи да ми направи едно показно интервю, за да подобря своите комуникативни умения. По средата на това примерно интервю, тя ме прекъсна: „Няма смисъл да продължаваме повече. Проблемът е очевиден. Ти не ме погледна нито веднъж в очите от самото начало на разговора ни. Защо?“ | |||
Смутена, аз отговорих: „Не искам да демонстрирам неуважение. Не искам да оставя лошо впечатление.“<br> | |||
„Защо си мислиш, че ще имам лошо мнение за теб, ако ме гледаш в очите?“, ме попита тя, очевидно толкова смутена колкото бях и аз.<br> | |||
„Така са ме възпитали родителите ми.“<br> | |||
Тя избухна в смях. После добави: „Съжалявам. Доста глупава ситуация се получи. Ако не гледаш, било то мъж или жена в очите, няма да си намериш хубава работа в тази страна. Ако не гледаш интервюиращият те в очите, ти просто му демонстрираш, че ни си сигурна, че си подходяща за тази работа и че ще може да я вършиш. По този начин му показваш, че не си човек, който заслужава да му се има доверие и дори може би лъжеш. Трябва да гледаш този, който провежда интервюто в очите! Може ли да го направиш?“ | |||
„Ще се опитам.“, отговорих аз.<br> | |||
Тя се смя още повече на отговора ми, но пък нейното обяснение имаше ефект. Сега, като се връщам назад в спомените си, аз оценявам урока на моята мила приятелка, с който тя ме порица и който доведе до голяма промяна в живота и кариерата ми! За съжаление, много жени са подтиснати и осъждани, че се противопоставят на робството на традициите в техните страни.<br> | |||
Колко важно е да бъдеш девствена, също беше набито и запечатано в съзнанието ми. Не си спомням да беше минал и един ден без майка ми или баща ми, да не споменат колко е важно да запазя девствеността си. Моята единствена мисия в живота беше да се запазя чиста докато сключа брак.<br> | |||
Когато бях малка си спомням как един ден татко и аз се връщахме от магазина. Видяхме един човек да рита и плюе на дъщеря си. Тя се валяше в калта на улицата, а той крещеше и викаше, колкото му глас държи: „Ще те убия! Ти си мъртва! Свършено е с теб!“ | |||
Баща ми се обърна към мен и ми каза: „Никога не допускай това да ти се случи! По-добре умри, отколкото да изгубиш девството си!“<br> | |||
Всеки ден по телевизията съобщаваха, че бащи са убили дъщерите си и че братя са умъртвили сестрите си, защото са изгубили девствеността си. Тези убийства бяха наричани „убийства на честта“. Те все още се практикуват в много страни по света: ако брат не убие сестра си, която е изгубила своята чистота, тогава бащата на семейството трябва да убие и двамата.<br> | |||
Там откъде аз идвам, беше в реда на нещата мъжът да живее в похот и сексуална неморалност. Но ако жена водеше разпуснат начин на живот, тя биваше презирана, отлъчвана от обществото или дори наказвана със смърт. Помня как майка ми всяка година ме водеше на гинеколог (когато бях на 15, 16 и 17 години), за да види дали все още съм девствена. Тя спотаяваше дъха си всеки път когато доктора ме преглеждаше. Посещенията при гинеколога бяха единствените моменти, в които тя ми се усмихваше и казваше: „Добро момиче!“ А аз се чувствах така, сякаш бях спечелила златен медал на Олимпийските игри и се стараех да опазя себе си чиста.<br> | |||
Днес, начина, по който гледам на всичко това се промени. Дори и проблемът с девството ми да беше преувеличен, аз съм благодарна на родителите си, че изгладиха ценностната ми система по отношение на сексуалната чистота - нещо, което света в наши дни не оценява! Но от друга страна, решението ми да опазя девството си, не беше точно решение и мой личен избор - аз трябваше да бъда чиста и свята пред Аллах. И ако не бях, щяха да ме убият! Тази моя сексуална чистота не извираше вътре от мен, понеже бях много праведна, не - тя се налагаше отвън ... беше морално задължение. Да, хубаво е да си свят, но истинската святост започва от сърцето. Святостта не може да се налага. Святостта не може да се придобие чрез външни правила и наредби. | |||
Но нищо от това, което правех като добра мюсулманка, не беше дастатъчно да угоди нито на човека, нито на моя бог - Аллах. | |||
Откакто станах християнка научих, че дори и да се обличаш, държиш или говориш консервативно, няма да стана свята вътрешно, а това е, което Господ иска. Вътрешното очистване, извършено от Истинският Бог, води до промяна в нашето отношение към това как се обличаме. Ние ще искаме да се обличаме по-скромно и непридизвикателно, без да съблазняваме и ще желаем да се държим истински благоприлично и скромно. Преди да променя външният си вид, трябва се промени вътрешният си човек чрез свръхестествената сила на Господа. А за да се случи това, аз трябва да имам лични взаимоотношения с Исуса Христа. Иначе, Неговата сила не може да действа и да извърши в мен Своите чудни и удивителни неща.<br> | |||
Без да призная и приема в сърцето си Истинският Бог, аз не мога да Му позволя да работи в него и в живота ми. Най-сетне разбрах, че без да имам лични взаимоотношения с Живият Бог, щях да изповядвам само една религия, да следвам традиции и ритуали. Това може да ме накара да се чувствам добре временно, но не може да спаси душата ми за през вечността. <br> | |||
Като добра мюсулманка се молех по пет пъти на ден; обличах се колкото се може по-свято и постех; мислех си, че сърцето ми беше чисто; вярвах, че бях безгрешна и праведна, понеже мислите ми не бяха осквернени с желания за мъже. (Единственото, за което се мечтаех и беше свързано с мъже беше да се влюбя лудо както Ромео и Жулиета, да се омъжа и да се целувам!) Но аз нямах лични взаимоотношения с Бога, така че моята праведност може да се опише като повърхностна.<br> | |||
Моят произход, обкръжението ми и културата, към която принадлежах, оказаха силно влияние върху взаимоотношенията ми с момчетата през детството и тийнейджърските ми години. Нито едно от момчетата, които харесвах в гимназията, не ме харесваше. Нямаше нищо особено във външният ми вид. Въпреки, че имах приятели момчета, аз бях приела мисълта, че те са ми само приятели. Бях свикнала и с това, че не съм хубава. Момчетата ми казваха, че съм грозна. Никой не ми дори и намекна, че съм красива. Затова отхвърлях всяка мисъл от съзнанието си, че момчетата се интересуват от мен. Така изградих добри приятелства с тях. | |||
След време обаче, няколко от тези момчета, отвориха сърцата си към мен - не можех да повярвам, че изпитваха чувства към мен. Мислех си, че ме занасят, за да могат да ми се подиграват зад гърба ми. Не посмях да покажа никакъв интерес към никое момче докато не навърших 16. Но интересът ни един към друг беше толкова невинен в сравнение с днешния неконтролируем секс. Аз търсех истинската любов и грижа от другия пол, а не сексуални връзки. От цялото си сърце вярвах в любовта, като тази на Ромео и Жулиета. Всичкото четене и мечтаене през тези години, си бяха свършили работата. Търсех тази романтична и утопична любов до края на живота си. | |||