Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата (преглед на кода)

Версия от 15:57, 24 октомври 2018

60 байта добавени , 24 октомври 2018

→‎Еднопосочен билет за свободата

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5877

редакции

@@ Ред 368: / Ред 368: @@
 ==Еднопосочен билет за свободата==
-Най-накрая, беше 1994 г., аз взех твърдото решение да избягам. По някаква случайност през онзи ден и двамата си бяхме вкъщи. Ей така изведнъж, той започна да ме обвинява за неща, които не бях направила. Наблюдавах го със свито от страх сърце, как настроението му направи обратен завой и той полудя и се развилня. Не смеех да гъкна докато той ме заплашваше с ужасните неща, които щял да ми причини, ако съм го напуснела и започна да ме бие. Явно е усещал, че ще го напусна завинаги. Трябва да е забелязал как огънчето на любовта ми към него, горящо в очите ми е угаснало. Той насила ме изкара на балкона и опря нож в гърлото ми. Острият връх  на ножа почти докосваше врата ми и аз затаих дъх сякаш, за да се предпазя от евентуално нараняване. В този момент, най-различни  мисли заливаха съзнанието ми; смесени чувства, изпълнени с гняв, страх и отчаяние.
+Най-накрая, беше 1994 г., аз взех твърдото решение да избягам. По някаква случайност през онзи ден и двамата си бяхме вкъщи. Ей така изведнъж, той започна да ме обвинява за неща, които не бях направила. Наблюдавах го със свито от страх сърце, как настроението му направи обратен завой и той полудя и се развилня. Не смеех да гъкна докато той ме заплашваше с ужасните неща, които щял да ми причини, ако съм го напуснела и започна да ме бие. Явно е усещал, че ще го напусна завинаги. Трябва да е забелязал как огънчето на любовта ми към него, горящо в очите ми е угаснало. Той насила ме изкара на балкона и опря нож в гърлото ми. Острият връх  на ножа почти докосваше врата ми и аз затаих дъх сякаш, за да се предпазя от евентуално нараняване. В този момент, най-различни  мисли заливаха съзнанието ми; смесени чувства, изпълнени с гняв, страх и отчаяние.<br>
 Много пъти ми се е искало да бъда достатъчно силна, за да изтръгна ножа от ръцете му и да мога да го използвам в своя защита, за да го накарам да ме моли да пощадя живота му, така както аз го умолявах. Знаех, че не бях достатъчно силна, за да го отблъсна. Тогава изведнъж, той ме пусна, обърна се и излезе от апартамента. Навярно отиде да пие уиски и да играе комар.
-Разбирах, че бягството ми от него никак нямаше да е лесно. Той зависеше от мен финансово, но имаше и свободата да ме малтретира. Мечтаех да замина надалеч - толкова далеч, че никога да не може да ме намери. Исках да отида в друга земя, Америка, страната на свободните. Нямах си на идея как щях да постигна своя план, но дори само мечтата за това ми даваше сили и щастие.
+Разбирах, че бягството ми от него никак нямаше да е лесно. Той зависеше от мен финансово, но имаше и свободата да ме малтретира. Мечтаех да замина надалеч - толкова далеч, че никога да не може да ме намери. Исках да отида в друга земя, Америка, страната на свободните. Нямах си на идея как щях да постигна своя план, но дори само мечтата за това ми даваше сили и щастие.<br>
-След като взех твърдото решение да го направя, нещата от самосебе си започнаха да се подреждат. На едно моите бизнес пътувания до Париж, аз се запознах с едно момиче от Испания - Мария. Между нас се зароди добро приятелство. По време на едно от нейните бизнес пътувания из Европа, тя дойде в Турция, за да посети компанията, в която работех аз. Разхождах я из града и така скрепихме приятелството си още повече. Споделих с нея мечтата си да напусна съпруга си. Мария ме насърчи и ми даде личният си телефонен номер и адреса си.
+След като взех твърдото решение да го направя, нещата от самосебе си започнаха да се подреждат. На едно моите бизнес пътувания до Париж, аз се запознах с едно момиче от Испания - Мария. Между нас се зароди добро приятелство. По време на едно от нейните бизнес пътувания из Европа, тя дойде в Турция, за да посети компанията, в която работех аз. Разхождах я из града и така скрепихме приятелството си още повече. Споделих с нея мечтата си да напусна съпруга си. Мария ме насърчи и ми даде личният си телефонен номер и адреса си. <br>
-Знаех, че един от проблемите ми щеше да бъде да получа виза. Свързах се с колега  от нашата компания, който отговаряше за уреждането на визи, когато се налагаше да пътуваме. (А моята компания тъкмо беше открила клон в САЩ). Казах му, с изключително уверен и твърд тон, че ми предстои бизнес пътуване до там. Не исках да получа виза в последния момент. И тъй като заемах много висока позиция в нашата компания, той не ме попита нищо, просто взе паспорта ми и след три дни ми го донесе с десет годишна бизнес виза за САЩ! Не можех да повярвам! Вече усещах вкуса на свободата! После си купих еднопосочен билет до Америка, шест месеца напред от запланувата дата на моето бягство.
+Знаех, че един от проблемите ми щеше да бъде да получа виза. Свързах се с колега  от нашата компания, който отговаряше за уреждането на визи, когато се налагаше да пътуваме. (А моята компания тъкмо беше открила клон в САЩ). Казах му, с изключително уверен и твърд тон, че ми предстои бизнес пътуване до там. Не исках да получа виза в последния момент. И тъй като заемах много висока позиция в нашата компания, той не ме попита нищо, просто взе паспорта ми и след три дни ми го донесе с десет годишна бизнес виза за САЩ! Не можех да повярвам! Вече усещах вкуса на свободата! После си купих еднопосочен билет до Америка, шест месеца напред от запланувата дата на моето бягство. <br>
 Боят, който получавах у дома ставаше все по-жесток, но вече имах надежда. Имах мечта - да избягам там, където щях да бъда свободна. Имаше само още една трудност, която трябваше да преодолея - трябваше да получа развод от мъжа си. Не исках да тръгна без да съм скъсала всички връзки с него. Но в Турция, и това беше всеизвестен факт, че за да получиш развод, ще трябва да минат няколко години с многобройни дела в съда. Не можех да си позволя да изгубя толкова много време.
-Един ден, тайно се срещнах с приятелка, която току-що се беше дипломирала от юридическия факултет, но пък никога не беше представяла дело в съда. Тя беше шокирана когато ѝ разказах за трудното положение, в което се намирах. Тя дори не можеше да си представи нещата, които бях и все още преживявах.
+Един ден, тайно се срещнах с приятелка, която току-що се беше дипломирала от юридическия факултет, но пък никога не беше представяла дело в съда. Тя беше шокирана когато ѝ разказах за трудното положение, в което се намирах. Тя дори не можеше да си представи нещата, които бях и все още преживявах.<br>
 Докато двете умувахме как да се измъкна от този брак, аз споменах, че бракът ни все още не беше консумиран. За моя огромна изненада, приятелката ми започна да се смее истерично. В първия момент не разбрах какво точно беше за смях в цялата история. Аз виждах само едно непреодолимо предизвикателство. Бях затворена в клетка, от която не можех да се измъкна! Но тя продължаваше да се смее, което взе да ме ядосва. Накрая, когато видя сериозният израз на лицето ми, тя се поуспокои и каза: „Разбира се, че има начин да се разведеш. Законът казва, че ако първите три месеца след сключването на брака, той все още не е консумиран, съдът автоматично ще разведе младоженците. Само ни трябва официален документ от доктор, който да удостовери, че ти все още си девствена.“ Аз очаквах този развод да се проточи с години, а то - до няколко седмици и щях да съм разведена!
-Обаче имаше един огромен проблем с този план: тъй като този факт беше унизителен удар по мъжкото достойнство на съпруга ми, той определено щеше да ме убие, ако го разкриех. Ако един мъж от Близкият Изток получи развод поради тази причина, това за него ще бъде най-голямо оскърбление и пълен позор. Разбрахме, че трябва да планираме нещата много внимателно. Разделихме се, обещавайки си и двете да мислим как да преведем плана в действие.
+Обаче имаше един огромен проблем с този план: тъй като този факт беше унизителен удар по мъжкото достойнство на съпруга ми, той определено щеше да ме убие, ако го разкриех. Ако един мъж от Близкият Изток получи развод поради тази причина, това за него ще бъде най-голямо оскърбление и пълен позор. Разбрахме, че трябва да планираме нещата много внимателно. Разделихме се, обещавайки си и двете да мислим как да преведем плана в действие.<br>
-След няколко дена, като се прибрах от вечеринят си клас, аз заварих съпруга си да ме чака във всекидневната. Изглеждаше много ядосан. Светкавично реших да не си свалям обувките, а да му кажа, че съм забравила нещо в колата, след което избягах от апартамента, колкото можех по-бързо. Скочих в колата и настъпих газта. Той се опита да ме догони, но не успя. Той нито можеше да шофира, нито притежаваше кола. Разчиташе на приятелите си да го водят тук и там.
+След няколко дена, като се прибрах от вечеринят си клас, аз заварих съпруга си да ме чака във всекидневната. Изглеждаше много ядосан. Светкавично реших да не си свалям обувките, а да му кажа, че съм забравила нещо в колата, след което избягах от апартамента, колкото можех по-бързо. Скочих в колата и настъпих газта. Той се опита да ме догони, но не успя. Той нито можеше да шофира, нито притежаваше кола. Разчиташе на приятелите си да го водят тук и там.<br>
-В крайна сметка се озовах в къщата на родителите си. Баща ми отвори вратата. Когато ме видя посреднощ на прага, той веднага разбра, че нещо не е наред. Татко ме прегърна силно и продължително ... неочаквано ... показвайки ми, че го е грижа за мен. Сломена, избухнах в сълзи и подсмърчайки му разказах всичко за моя неуспешен брак. Той не знаеше, че бях толкова жестоко малтретирана. Докато говорех видях как лицето му потъмня като буреносен облак от гняв. Беше бесен, понеже съпругът ми се отнасяше толкова лошо с мен. Увери ме, че той никога повече няма да ме докосне.
+В крайна сметка се озовах в къщата на родителите си. Баща ми отвори вратата. Когато ме видя посреднощ на прага, той веднага разбра, че нещо не е наред. Татко ме прегърна силно и продължително ... неочаквано ... показвайки ми, че го е грижа за мен. Сломена, избухнах в сълзи и подсмърчайки му разказах всичко за моя неуспешен брак. Той не знаеше, че бях толкова жестоко малтретирана. Докато говорех видях как лицето му потъмня като буреносен облак от гняв. Беше бесен, понеже съпругът ми се отнасяше толкова лошо с мен. Увери ме, че той никога повече няма да ме докосне.<br>
 Тази нощ беше началото на промяната в живота ми. От този момент нататък, където и да отидех, имах ескорт - някой от моето семейство винаги ме придружаваше. Успях да завърша обучението си и цялото ми семейство присъства на дипломирането ми.
-Няколко дни по-късно, с баща ми до мен за подкрепа, аз се обадих на съпруга си и му казах, че искам развод. Разбира се, той обезумя. Казах му, че ако не ми даде развод, аз ще представя в съда официален документ от доктор, че все още съм девствена, след което ще разпратя копия от него на цялото му семейство и на приятелите му. Той започна да ме псува и да ме заплашва, след което трясна телефонната слушалка.
+Няколко дни по-късно, с баща ми до мен за подкрепа, аз се обадих на съпруга си и му казах, че искам развод. Разбира се, той обезумя. Казах му, че ако не ми даде развод, аз ще представя в съда официален документ от доктор, че все още съм девствена, след което ще разпратя копия от него на цялото му семейство и на приятелите му. Той започна да ме псува и да ме заплашва, след което трясна телефонната слушалка.<br>
-В продължение на няколко седмици, той продължаваше да ми се обажда по телефона и да ме заплашва. Но при всяко следващо обаждане, гласът му поомекваше. Той беше разбрал, че баща ми знаеше как ме е малтретирал. Много от бизнес партньорите на татко му помагаха да ме пази. Той имаше и доста връзки в обществото. Аз се изненадах когато гневът на мъжа ми започна да поутихва и когато ме замоли да се прибера при него у дома - нямаше пукнат лев, беше разорен.
+В продължение на няколко седмици, той продължаваше да ми се обажда по телефона и да ме заплашва. Но при всяко следващо обаждане, гласът му поомекваше. Той беше разбрал, че баща ми знаеше как ме е малтретирал. Много от бизнес партньорите на татко му помагаха да ме пази. Той имаше и доста връзки в обществото. Аз се изненадах когато гневът на мъжа ми започна да поутихва и когато ме замоли да се прибера при него у дома - нямаше пукнат лев, беше разорен.<br>
-Най-накрая, той се съгласи да подпише документите, но при условие, че му оставя някой имот, който беше на името на двама ни, а също и парите в спестовната ни сметка. Приех предложението, но с уговорката, че ще му оставя само половината пари. Обещах му, че ще работим върху взаимоотношенията си и ще започнем всичко отначало. Това последното обещание беше чиста лъжа, но той прие условията.
+Най-накрая, той се съгласи да подпише документите, но при условие, че му оставя някой имот, който беше на името на двама ни, а също и парите в спестовната ни сметка. Приех предложението, но с уговорката, че ще му оставя само половината пари. Обещах му, че ще работим върху взаимоотношенията си и ще започнем всичко отначало. Това последното обещание беше чиста лъжа, но той прие условията.<br>
-Бях в шок, че се бях отървала от него толкова лесно. Години по-късно, аз осъзнах, че моят жесток съпруг, всъщност е бил голям страхливец. Също така научих, че когато една жертва започне да надига глас и да търси помощ, отстоявайки правата си, тя вече е тръгнала по пътя към свободата си. В моя случай, съпругът-насилник се превърна в овца, която се страхуваше от гнева на баща ми.
+Бях в шок, че се бях отървала от него толкова лесно. Години по-късно, аз осъзнах, че моят жесток съпруг, всъщност е бил голям страхливец. Също така научих, че когато една жертва започне да надига глас и да търси помощ, отстоявайки правата си, тя вече е тръгнала по пътя към свободата си. В моя случай, съпругът-насилник се превърна в овца, която се страхуваше от гнева на баща ми.<br>
-Отидохме в съда с нашите адвокати и свидетели. Дори и един  журналист присъстваше. Съпругът ми плачеше. Аз се опитвах да изглеждам силна и да не се поддам на неговите игрички. Разбирах, че се намирам на безопастна територия. Получихме развод по взаимно съгласие.
+Отидохме в съда с нашите адвокати и свидетели. Дори и един  журналист присъстваше. Съпругът ми плачеше. Аз се опитвах да изглеждам силна и да не се поддам на неговите игрички. Разбирах, че се намирам на безопастна територия. Получихме развод по взаимно съгласие.<br>
-Получаването на развода ми беше по-лесно отколкото си представях. След като всичко беше уредено, бившият ми вече съпруг започна да се държи много мило с мен.  Той ме помоли да започнем нашият брак, както аз - престорено - бях обещала. И понеже аз бях неговата финансова стъбилност, той говори за мен много добри неща, опитвайки се да ме спечели отново. Той ме попита: „Как може след толкова много години да ме напуснеш  сякаш  съм нищо?“ Аз отговорих спокойно: „През всички тези години, през които ти ме малтретираше и ме биеше жестоко ... всеки път когато понасях ударите ти, аз се заклевах пред себе си, че ще те напусна, както и правя сега!“ Ролята на жертва, която се опитваше да играе, нямаше да мине.
+Получаването на развода ми беше по-лесно отколкото си представях. След като всичко беше уредено, бившият ми вече съпруг започна да се държи много мило с мен.  Той ме помоли да започнем нашият брак, както аз - престорено - бях обещала. И понеже аз бях неговата финансова стъбилност, той говори за мен много добри неща, опитвайки се да ме спечели отново. Той ме попита: „Как може след толкова много години да ме напуснеш  сякаш  съм нищо?“ Аз отговорих спокойно: „През всички тези години, през които ти ме малтретираше и ме биеше жестоко ... всеки път когато понасях ударите ти, аз се заклевах пред себе си, че ще те напусна, както и правя сега!“ Ролята на жертва, която се опитваше да играе, нямаше да мине.<br>
-Няколко вестници писаха за развода ни. А няколко дни след последната ми среща с бившият ми съпруг, аз седях в самолета, носейки се към страната на моите мечти. Летях към свободата. Или ... поне така си мислех аз.
+Няколко вестници писаха за развода ни. А няколко дни след последната ми среща с бившият ми съпруг, аз седях в самолета, носейки се към страната на моите мечти. Летях към свободата. Или ... поне така си мислех аз.<br>
 Никога повече не го видях.