Из книгата:Мечтаех да бъда свободна - Пътуването на едно малтретирано мюсюлманско момиче към свободата: Разлика между версии

След дълъг полет аз най-сетне пристигнах в моят нов дом: Америка. Когато самолетът се приземи ми идеше да се разкрещя от радост. Бях само на 24, но вътрешно се чувствах на 80. Минах през митницата доста бързо, наслаждавайки се на свободата и надеждата, които Америка предлагаше. По-късно  разбрах, че граничните служби не позволяват на никого да влезе в страната, ако билета му е еднопосочен и е с туристическа виза, но когато проверяваха документите ми, никой не поиска да види самолетният ми билет.  

Очакваше ме един напълно нов ден - но живота далеч не беше перфектен. Осъзнах, че няма значение в коя част на света се намираш, ти си си ти. Вътрешно не си се променил - нищо, че живееш на другия край на света. Няма значение колко страни ще обиколиш, колко стила прически ще смениш - вътрешно, сърцето ти, си остава същото. Може да промениш името, националността си и други неща външно, но освен, ако не промениш отношението си, вътрешното си същество, вътрешния мъж или жена, ти винаги ще носиш със себе си обстоятелствата си и твоето старо аз.

В моя случай, аз носех белезите, провалите и рабската психика - манталитета на жертвата от страната, от която идвах. През следващите няколко седмици бях напълно сама, докато вече не можех да понеса самотата. Не знаех как да оцелея без да имам мъж до мен. Каква ирония само - след всичкия бой, който бях получавала от бившия си съпруг! Но въпреки, че аз бях тази, която финансово обезпечаваше брака ни, аз все още се нуждаех да имам мъж до себе си, който да ми казва какво да правя с живота си. Осъзнавах, че съм кодепендент (бел.пр. - кодепендент - Съвместната зависимост възниква когато двама души започнат връзка, защото нито единият от тях не чувства, че може да живее и да се справя сам. Нито един от двамата партньори не се чувства самостоятелен и способен да се живее сам. И двамата се стремят да се усъвършенстват психологически, буквално връзвайки другият  партньор към себе си.)

Веднага след като се нанесох в жилището си, аз започнах да прекарвам цялото си време учейки езика. Започнах да чета лесни детски книжки и да гледам много телевизия. Повтарях думите, които чувах, опитвайки се усилено да ги запомня и да подобря произношението си. По принцип, аз обичам да научавам нови неща, и исках да мога да говоря и да пиша на английски. Не ми беше много лесно, но бях твърдо решена да се справя. По-късно се записах и на курс, за да мога да подобря езика си. Но през това време езиковата бариера оказваше влиянието си. Хората не ме разбираха добре, поради силния ми акцент. Чувствах се още по-несигурна, заради лошото ми произношение. Превърнах се в интроверт, стеснителен човек, защото не можех да поддържам разговор с останалите.  

Нямах никакви приятели и това ме караше да се чувствам още по-самотна. Страхът от самотата и мисълта, че можеше да умра съвсем сама, ме разяждаха. За първи път в живота си разбрах какво наистина е самота. Винаги съм се чувствала самотна, но сега започнах да усещам самотата по-дълбоко. Нямаше значение колко души имаше около мен - аз бях съвсем сама. Може да си заобиколен от тълпи, но да си най-самотният човек на земята. А при други обстоятелства може да се намираш на безлюден остров, и съвсем да не се чувстваш самотен.

Молех се на моя бог, но не получавах отговор. Нямах лични взаимоотношения с него. Молитвите ми се връщаха при мен празни. Бях в чужда страна, с болката и несгодите от миналото си, а нямаше с кого да разменя две думи. Нямаше кой да ме насърчи и обнадежди. Раните ми се нуждаеха от изцеление, а аз нямах лекарството. Бях отчаяна. Започнах да се моля на Аллах по своя си начин да ми даде нов съпруг. (Връщайки се назад в спомените си, мога да кажа, че се научих да внимавам за какво се моля! Ако истинският Бог, Господ Исус Христос не чува молитвите ти, то дявола определено ги чува.)

Скоро след това, аз се обадих на моята приятелка Мария от Париж. Тя не можеше да повярва, че съм постигнала мечтата си. Оказа се, че аз живея само на един час от мястото където тя живееше. Доста често разговаряхме по телефона. Споделих ѝ, че се чувствам много самотна и тя измисли страхотен план. Мария живееше с приятеля си, който имал приятел, и той ...  не бил обвързан с никого. Подскочих от радост, че ще се запозная с нови хора. О, никога не бях имала гадже! Щеше да бъде точно като по филмите! И той нямаше да е от Близкия Изток!, си мислех аз. Но от друга страна ме беше страх, защото си казвах: Аз съм грозна и глупава. Дори не мога да говоря езика. На него ще му е скучно с мен.  

Но моята приятелка настояваше да се запозная с него. Тя му даде телефонният ми номер и той ми се обади. О, каква бъркотия стана само! Моят английски беше ужасен и разговорите ни по телефона бяха кратки. Въпреки смущението и  чувството на неудовлетвореност, които изпитвах, аз все пак се опитвах да комуникирам с моя никакъв английски. Мислех си, че това е по-добрият вариант за мен, отколкото да не мога да упражнявам английския си с никого и да си седя сама.

Един ден той ми каза: „Толкова сладко звучиш! Бих искал да се срещнем.“

„Окей.“, отговорих аз, без наистина да разбирам какво точно ми беше казал. После го помолих да повтори и потрети казаното и чак тогава успях да го разбера. Той дойде в моя град и се срещнахме в един бар в стил „среща на сляпо“. По телефона си бяхме казали кой с какво ще бъде облечен, за да можем да се разпознаем. Когато най-после се запознахме, той каза: „Сега вече мога да повярвам колко си красива!“

„Красива? Аз?!“, мислех, че не съм разбрала нещо. Но той повтори няколко пъти колко съм хубава и специална. Най-накрая схванах - той наистина мислеше, че съм красива. Той беше влюбен в мен и аз в него. Бях се влюбила в първия човек на земята, който ме намираше красива и привлекателна, а на всичкото отгоре никой и нищо не ме ограничаваше. Родителите ми не бяха наблизо, а и ограниченията на културата и традициите ми също бяха останали далеч зад мен. Хей, ние сме в Америка и тук всичко е позволено, си мислех аз. Дори не исках той да ме ухажва. Отдадох му се твърде лесно, когато и двамата бяхме пияни. Той ме обожаваше. Не разбирах много добре английският му, но го харесвах за това, че ме обичаше толкова много. Това беше всичко, от което се нуждаех  - някой, който да се грижи за мен, да ме обича безусловно и да мисли, че съм красива и прекрасна. Всичко, което исках от живота беше да съм обичана.