5836
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 22: | Ред 22: | ||
{{Quote||Коранът, който те твърдят, че следват, отрича вярата на онзи, който отказва да се подчини на Пратеника (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) и не приема неговата заповед: „(цитат от Коран 4:65)“[Ал-Ниса 4:65 – тълкувание по смисъл]}} | {{Quote||Коранът, който те твърдят, че следват, отрича вярата на онзи, който отказва да се подчини на Пратеника (мирът и благословията на Аллах да бъдат над него) и не приема неговата заповед: „(цитат от Коран 4:65)“[Ал-Ниса 4:65 – тълкувание по смисъл]}} | ||
== | ==Защо не е възможно== | ||
В ръцете си коранистите имат голяма дилема. Всъщност това е една от причините, поради които реформите в исляма са невъзможни. Коранът твърди, че е изцяло съставен от повеленията на Аллах, а не на Мухаммад и при все това самият Коран заповядва на мюсюлманите да се подчиняват на Пратеника. | |||
{{Quote|{{Quran|4|80}}|''' | {{Quote|{{Quran|4|80}}|'''Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах'''. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител.}} | ||
Ако не знаете какво Пратеникът е наредил, тогава това е невъзможно. Коранът също така повелява мюсюлманите да следват примера на Пратеника, а в същото време единственото място, където този пример е утвърден, е Сунната. Без хадисите, не можете да познавате Мухаммад. Без да познавате Мухаммад, не може да има [[Усва Хасана]]. Ако се съмнявате в хадисите, тогава се съмнявате в целия ислям. Ако отхвърляте хадисите, тогава на свой ред отхвърляте исляма, като се противопоставявате на заповедите в Корана и така ставате отстъпници/муртад/[[Кафир|кафир]] (според ситуацията). И накрая, за да останете верни на [[Аллах (определение)|Аллах]] и на Корана, не можете да отхвърляте хадисите. | |||
Ислям означава „покорство“ (противно на общоприетото схващане, че означава „мир“) и още по-конкретно означава „покорство към волят а на Аллах“. Някой може да попита каква е волята на Аллах? Коранистите биха искали да повярваме, че Коранът ясно определя каква точно е волята на Аллах. Но това не е така. | |||
От една страна Коранът е пълен с противоречащи си стихове и заповеди; понякога изисква от вярващите да търсят и да убиват езичниците (Коран 9:5), в други случаи заповядва на мюсюлманите да оставят на мира многобожниците да практикуват политеистичните си религии (Коран 109:1-6). Без хадисите не би съществувала [[Отмяна на аяти с други (Насик)|аброгацията]], а в такъв случай Коранът би могъл да бъде тълкуван по множество начини. Пацифистът може да си хареса от него едно мирно послание, като умишлено игнорира или изкривява стиховете за насилие, докато садистът лесно може да изтълкува послание за насилие, като се фокусира върху стихове от 9-та сура. И двата вида мюсюлмани могат избирателно да бъдат оправдани от Корана поради [[Двусмислеността на Корана|противоречащите си послания]] на Мухаммад [[Организация на Корана|от Мекка и тези от Медина]]. | |||
За да бъдеш коранист се изисква голяма доза (сляпа – бел.прев.) вяра и огромна липса на здрав разум по въпросите на теологията. Ако някой отхвърля хадисите (т.е. Бухари, Муслим, Абу Дауд), Тафсира (т.е. Ибн Катир, Ибн Аббас, Ал-Джалалайн, Маудиди) и Историята (т.е. Ал-Табари, Ибн Саaд, Ал-Уакиди, Ибн Исхак), тогава целият исторически контекст на Корана наред с всички доказателства за съществуването на Мухаммад, е изгубен. Коранът просто се превръща в един древен арабски документ с несвързани, повтарящи се и често пъти объркващи заявления и заповеди. Пред читателя възникват въпроси като „Кой е написал това и защо?“ и „Кой е Абу Лахаб и защо той и жена му трябва да бъдат измъчвани?“ и „Защо тези истории не съвпадат със своите аналози в Библията?“ и „Кой е Иса?“. В крайна сметка коранистите са монотеисти, създали своя собствена религия, която се позовава на един несмислен арабски документ от преди 1400 г. | |||
Често отправяното от съмнителните коранистични секти обвинение, че „сунитите и шиитите следват изкривена форма на исляма, като се въвели тези книги, дело на човешка ръка“, е смехотворно и показателно за лицемерието им, понеже разказвачите на хадисите са същите хора, които са предали и самия Коран. Първите мюсюлмани (Сахаба – сподвижниците на Мухаммад, в т.ч. и четиримата Праведни Халифи), които са участвали в хиджрата към Медина, не са били коранистични мюсюлмани. Поколението мюсюлмани след смъртта на Мухаммад (т.нар. табиун) не са били коранистични мюсюлмани. И поколението мюсюлмани след тях (таби ал-табиун) не са били коранисти-мюсюлмани. Записването и сортирането на тези разкази в писмена форма е било нещо повече от простото кодифициране и изясняване на вече съществуващи вярвания. Тезата, че спазването на Мухаммадовата сунна представлява отклонение от чистия ислям, е нелепа. | |||
Тези „мюсюлмани“-коранисти отхвърлят хадисите, които са фундаментална част от исляма, просто заради факта, че в тях се подчертават неморални истини за Мухаммад, ранния ислям и множеството му закони. Те могат и да отрекат, че именно това е причината за тяхното отхвърляне на хадисите, но този факт се доказва от много коранисти, които алтернативно приемат хадисите за исторически източник, но ги отхвърлят като религиозен. Освен това те отхвърлят всичко относно Мухаммад, което според тях „противоречи на коранистичното му описание“. Този подход е интелектуално нечестен и е логически неосъществим. Или хадисите са валиден източник на информация за мюсюлманите, или не струват нищо. Не можете да си избирате кои отрязъци искате да запазите и кои да изхвърлите, когато всички добри и лоши части произхождат от едни и същи източници. | |||
===Other verses=== | ===Other verses=== |