Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

=== Шиитски хадис ===

{{Quote|[https://jafrilibrary.com/books/63809 Уасаил ал Шиа, Глава. 25, стр. 339]|Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}

==Значението на „набид“ от арабски на английски==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти.

Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап'''. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). '''Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид'''. В ислямското право е допустима и консумативна. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, '''ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|След това, '''Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за традициия, която също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение'''.  

Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на традициите на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е традиция с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, традиция, която Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум - [https://www.kalamullah.com/bidayat-al-mujtahid.html Бидаят ал-муджтахид], като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „'''О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Един от тях се нарича мизр (направен от царевица), другият се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани'''}}

{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)

За разлика от ал-Самарканди, който подчертава проблема с достоверността на това изявление от ал-Шайбани, Ниам, освен да го представи като основа за фетвата, няма какво повече да каже.}}}}

{{Quote|| Кхамр е харам (2009: 3.81-90). Всички останали напитки обаче се третират в различна степен на толерантност: дори когато са забранени, изключителните производствени методи могат да ги направят халал. Бадхик е една такава напитка, която, според Кадикхан, става харам, когато е напълно ферментирала, със свързано с това наказание, когато се пие над законовия праг. '''Въпреки това, ако запази сладкия си вкус, напитката е халал/позволена''' (пак там). '''Манассаф(ферментирала напитка произведена от грозде) също е добре, освен ако достига пълна ферментация; Мутхаллат(варена алкохолна напитка до редуциране 1/3 от течността и ферментирала втори път) е безусловно халал, въпреки че има наказание за прекомерното му пиене.'''}}}}

Ето защо той [първоначално] се намръщи и върна напитката; но тогава той се страхуваше, че хората ще си помислят, че това е харам и той взе го обратно и го изпие. Това показва, че няма нищо лошо в пиенето на силен набид. Нека не се твърди, че [Пророкът] се е намръщил поради неговата киселинност; едва ли би било подходящо да се даде на жаден поклонник да пие оцет. Така знаем че той се намръщи поради неговата интензивност.  

Тук има по-дълбока символика: '''кхамр(силно алкохолна напитка) е обещан на вярващите в задгробния живот, както Бог казва, „и реки от кхамр, вкусни за него пиячи (47:15). Следователно е необходимо в този свят да съществува допустима форма от този вид, която да служи за пример, така че да може да се знае чрез пряк ефект точно колко вкусно ще е'''. '''Това ще доведе до вълнение за него''', тъй като това, което е допустимо в този свят служи като модел за това, което е било обещано в обителта на задгробния живот.  

Не виждате ли това,че когато Бог обещава на вярващите, че ще пият от злато и сребро от чаши в задгробния живот, че той им позволява да изпитат нещо подобно - пиенето от чаши, направени от стъкло и кристал? За да подсилите тази точка чрез друг пример: '''свещеният закон (шарк) е забранил кхамр без съмнение като тест; тази цел може да бъде реализирана само след като [човек има] знание колко приятно е [кхамр] и така че въздържането от него има своето [желано] въздействие […] върху реалността на това удоволствие и не може да стават известни чрез описание; може да се познае само чрез вкус и директен ефект. Следователно трябва да има допустима напитка от същия вид, която позволява удоволствието да бъдеш познат чрез опит''' (таджриба). Това е целта зад забраната на кхамр и как може да бъде реализирана. Това важи и за всички забрани, като изневярата и други. Трябва да се отбележи, че кхамр е забранен както в малки, така и в големи количества, защото малки количества от него никога не са достатъчни. Що се отнася до тези [други] напитки, те имат грубост и интензивност, което означава че [пиене] в малки количествата не водят до пиене на големи количества. Ето защо малки количества от тях са допустими, въпреки че са описани като интензивни/силни и [само] това количество, което опиянява, е харам/забранено.}}}}

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]| Следователно това дойде като значителен шок за огромен брой зрители, които гледат в Близкия изток много популярната египетска религиозна програма, Лак Аллахум Йафкайуун, да чуе '''шейх Халид ел-Гинди, учен, обучен в ал-Азхар и много уважаван телевизионен ислямски учен, прокламиращ, че само вино от грозде и фурми е забранени в исляма, а пиенето на алкохолни напитки от други източници е допустимо до точката на опиянение''':

Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]

че '''фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения'''.<br>

В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}

== Учени 2==

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>

Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Този ал-Багауи не свързва пряко Ханефи с тясна забраната и може да подскаже, че въпросът вече не е толкова разделящ, колкото беше преди половин век(за времето си). Спорът се появява предимно като историческо любопитство в „Абд ал-Карим бин Мухаммад (623/1226) Ал-Азиз, коментар към ал-Газали (505/1111). Ал-Рафии започва с цитиране на 5:90-1 като доказателствен текст за забраната на кхамр. Той твърди, че има общ консенсус по въпроса и твърди, че нарушаването на този консенсус е равносилно на акт на [[Кафир]](неверие).

Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]].  

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>''Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване''</big><br>

Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}

== Учени 4 ==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|За ферментация, плодовете се мацерират<ref>[http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Тълковен речник за думата мацерира]</ref>, при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, '''безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5%''' (ABV алкохол по обем).}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''