Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване

Въпрос: Дали може да обобщите някои от важните харами (забрани) в исляма?

Отговор: Предоставяме лист, извадки от книгите по Фикх. Харамите (забранените неща) в исляма са:
1. Използването на повече вода от нужното при ритуалното измиване абдест и гусюл.
2. Да не се отвърне с “ЙерхамюкеАллах” на човек, койтo е кихнал и е изрекъл “Елхамдулиллях”.

3. Консумирането на алкохолни напитки.

Харам храни

Мюсюлманите са задължени от ислямския закон да се въздържат от консумация на редица определени храни. Според други, това е в името на здравето и хигиената, както и спазването на законите на Аллах. Следните храни и напитки са категорично забранени (харам) в Корана (2:173, 5:3, 5:90–91, 6:145 и 16:115):

• Месото от свине (свинско).
• Кръв.
• Алкохолни напитки. За вярващите мюсюлмани това се отнася и за подправки или течности за приготвяне на храна като соев сос, които може да съдържат алкохол.
  
  Храната в ислямските диетични закони

е „всяко опияняващо вещество е като хамр [вино] и всеки хамр е харам.“ Тъй като това е харам заради самия него (харам ли затих), той е забранен независимо от използваното количество, независимо дали е сам по себе си или е смесен с други вещества и разреден

Според турското главно мюфтийство (Диянет) няма безалкохолна бира.
Според Диянета не е позволено да се пие безалкохолната бира, която се продава на пазара, защото дори и 000,1% алкохол да съдържа в себе си, това я прави харам (забранена) за мюсюлманите. А според някои изследвания, които са напревени върху безалкохолната бира продавана на турския пазар, процента е повече от 000,26%.

7. НАПИТКИ;

a) Всички видове вода и безалкохолни напитки са Халал, с изключение на тези, които са отровни, опияняващи или опасни за здравето или съдържащи Не-Халал вещества.

b) Всички продукти или напитки, съдържащи алкохол, са забранени съгласно Ислямските правила, дори и тези които се използват с цел за готвене или за пълнеж на бонбони.

Тези различия могат да изглеждат незначителни за някои хора. Поради това могат да извършат действия, които могат да са харам, а това е много тежко престъпление според исляма. Консумацията на алкохол или свинско месо е явно нарушение на заповедите на Аллах и не бива да бъде пренебрегвано. Произнасянето на името на Аллах по време на клане е акт на поклонение и послушание пред Господаря на световете. Освен това произнасянето на Аллаховото име има ключово значение за много благословии и възнаграждения.

РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20

Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.

Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.

Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.

И Аллах знае най-добре.

Това, което е забранено за консумация и се счита за мръсотия, са течните интоксиканти (мускират). Това решение се отнася за тези, които са базирани на етилов и метилов алкохол. Изопропиловите алкохоли, типът, който се използва, когато медицинската сестра избърсва зоната, където ще бъде поставена инжекция или извличане на кръв, е изключен от това решение. Бира, вино и други консумирани алкохоли попадат под това правило и се считат за мръсотия и в школата Шафи. Това важи дори за една капка течен интоксикант.

Всички напитки, които съдържат алкохол на основата на етанол, са незаконни за консумация. Ако дадена сода съдържа алкохол, тогава би било незаконно да се консумира, независимо какво количество. Въпреки това силно бих посъветвал хората да проведат подходящо и задълбочено проучване за това какви съставки влизат в определен хранителен продукт, преди да стигнат до каквото и да е заключение относно неговата допустимост. Много хора имат неточна информация относно наличието на алкохол в някои широко консумирани газирани напитки и са били причина за объркване за много от нашите братя и сестри.

Всевишният Аллах знае.

О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

„О, вие, които вярвате! не се доближавайте до молитвата, когато сте опиянени, докато не разберете (добре) какво казвате, нито когато сте задължени да се изкъпете -- освен ако (вие) пътувате по пътя -- докато измили сте се и ако сте болни, или сте на път, или някой от вас идва от тоалетната, или сте докоснали жените, и не можете да намерите вода, отидете на чиста земя, след това избършете лицата и ръцете си; ; наистина Аллах е опрощаващ, опрощаващ."

Това очевидно е било много трудно за Умар бин Хатаб и той не му е обърнал внимание и е пил обилно, след което е пребил Абд-ур-Рехман бин Ауф с камилска кост толкова много, че е бил сериозно ранен. След това Умар каза стихотворение за убитите в битката при Бадр със следните думи:

„О, дяволите! Кладенците на Бадр са пълни с толкова много тела на арабски младежи. Този син на Кабшах (Астагфируллах!) ни плаши с Възкресение и Съд! Как е възможно изгорени тела и мозъци, разпръснати в прахта, да бъдат съживени отново?! Как може Бог да възкреси нашите древни кости от нашите гробове?! Тогава как може да ни възкреси от деня на Страшния съд?! докато ям и задържам храната от мен!!"

Забележка: Абу Кабшах е известна предислямска фигура, която не е съгласна с начина на поклонение на идолите на Куреш. Тъй като Пророкът Мохамед (с.а.с.) се противопоставяше на Куреш и езичеството, затова без да се замисля и в нетрезво състояние, Умар бин Хатаб извърши сериозно богохулство, като го нарече "син на Кабшах" (астагфируллах).

Богохулството и проявите на неверие на Умар достигнаха до Пророка на исляма (с.а.с.) и предизвикаха ярост в него и нашият скъп Пророк Мохамед (с.а.с.) излезе навън толкова бързайки, че носеното му наметало се влачеше по земята зад него. Той (с.а.с.) намери Умар и го преби толкова зле, че опиянението напусна Умар и той дойде на себе си и започна да крещи: "Търся спасение от гнева на Аллах и Неговия пратеник!"

Тогава беше разкрит следният стих:

О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!

Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти:
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Кхамр беше забранен в малки или големи количества, както и всякакъв вид напитки, които опияняват.“

Глава: Който пие вино в този свят, той няма да го пие в отвъдното
Абу Хурайра предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: "Който пие вино/Кхамр на този свят, той няма да го пие в отвъдното."

Глава: Какво е докладвано относно интоксикантите
Ибн Умар съобщава, че Посланикът на Аллах (ﷺ) казва: Всяко упойващо вещество е забранено. Този, който пие вино(кхамр) на този свят и умре, когато е пристрастен към него, няма да го пие в следващия.

Глава: Не поздравявайте открито грешен човек
Абдуллах ибн Амр ибн ал-Ас каза: "Не поздравявайте никой, който пие кхамр."

Глава: Всяко опияняващо вещество е харам
От Ибн Умар се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Всяко опияняващо вещество е Кхамр(вино) и всеки Кхамр е незаконен.“

И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.

Когато Аллах споменава млякото и как го е направил вкусна напитка за човечеството, Той следва това с препратка към напитките, които хората правят от плодовете на финиковата палма(фурма) и лозата(грозде), и какво са правили с опияняващия Набид (напитка, приготвена от фурми), преди да е било забранено.

(И от плодовете на финиковата палма(фурми) и гроздето, откъдето извличате силна напитка) упойващи вещества. Но това е отменено;

И от плодовете на финикови палми(фурма) и лози(грозде), [излиза] плод, от който черпите опияняващ кхамран, което опиянява - то се нарича с глаголното съществително [сакаран, 'опиянително'], и този [стих] дойде преди да бъде забранен..

Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми.“

Анас разказва: „Аллах низпосла айятите, заявяващи забраната на кхамр, когато нямаше друга напитка за пиене в Медина, освен тази, приготвена от фурми. Свързано с хадис на Муслим.

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на опияняващи:
Ибн Аббас каза: „Който иска да счита за забранено онова, което Аллах и Неговия Пратеник (с.а.с.) смятат за забранено, нека смята Набид за забранено.“

Анас бин Малик съобщи:
Аллах разкрива стиха, в който Аллах забранява употребата на кхамр. В онези времена не се е пиел друг алкохол освен приготвен от фурми.

Глава: От какво се прави виното/кхамр:
От Нуман бин Башир се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „От пшеницата става вино(кхамр), от ечемик – вино(кхамр), от стафиди – вино(кхамр), от фурми – вино(хкамр), а от мед – вино(кхамр).“

Глава: От какво се прави Кхамр:
Предаден от Ан-Нуман ибн Башир: Пророкът (ﷺ) каза: от грозде се прави вино(кхамр), от сушени фурми се прави вино(кхамр), от мед се прави вино(кхамр), от пшеница се прави вино(кхамр), от ечемик се прави вино(кхамр).

Глава: Забраната на Кхамр:

Правилен превод от арабски език: Сюлейман бин Харб ни каза, Хамад бин Заид ни каза, от авторитета на Табит, от авторитета на Анас, който каза: Аз бях виночерпецът на хората, когато (алКхамр)/الْخَمْرُ беше забранен в къщата на Абу Талха, и нашето питие в този ден не беше нищо друго освен от фурми. Тогава един човек влезе при нас и каза, че виното/кхамр е забранено, и един глашатай извика към Пратеника на Аллах, Бог да го благослови и с мир да го дари, и ние казахме това. Боже, Бог да го благослови и мир да му даде. Степен: Сахих (Ал-Албани) Сахих (Ал-Албани)(ﷺ).

Английският превод:Разказа Анас ибн Малик: Сервирах вино на хората в къщата на Абу Талха, когато беше забранено и този ден виното ни беше направено от неузрели фурми. Един човек влезе при нас и каза: Виното е забранено и Пратеника на Аллах (ﷺ) направи съобщение. Тогава казахме: Това е вестителят на Пратеника на Аллах (ﷺ)

Яхя ми предаде от Малик от Исхак ибн Абдуллах ибн Аби Талха, че Анас ибн Малик каза: „Сервирах кхамр на Абу Убайда ибн ал-Джара и Абу Талха ал-Ансари и Умай ибн Каб. кхамр беше приготвено от смачкани зрели фурми и сушени фурми. Някой дойде при тях и каза: „Виното/кхамр е станало Харам/Забранено.“ Абу Талха ми нареди да отида да взема каните и да ги счупя. Аз се изправих и отидох до един наш хаван и ги удрях с дъното му, докато се счупиха."

Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Джабир бин Абдула каза: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр." Ал-Амаш го разказа във формата на Марфу(Хадис, който, когато се предава, съдържа препратки към Мухаммад, се нарича Марфа. Това е моментът, когато веригата на предаване се връща към Мухаммад, т.е. всяко предаване от Пророка е марфу).

Глава: Кхамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Беше разказано, че Джабир - което означава бин Абдуллах - казал: "Неузрелите фурми и сушените фурми са кхамр."

Глава: Хамр е напитка (направена) от неузрели фурми и сушени фурми:
Беше разказано от Джабир, че: Пророкът (САС) каза: "Стафидите и сушените фурми са кхамр."

Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен:
Анас бин Малик каза: „Докато се грижех за група хора, включително чичовците ми по бащина линия, а аз бях най-младият от тях, един мъж дойде и каза: „Кхамр е забранен.“ Аз се грижех за тях и им наливах фадих (ферментирала напитка от фурми). Те казаха: "Излейте го" Така че го излях. "Аз (разказвачът) казах на Анас: "Какво е това?" Той каза: "Неузрели фурми и сушени фурми." Абу Бакр бин Анас каза: "Това беше тяхното вино/хамр в онези дни." И Анас не отрече това.

Глава: Напитките, които бяха унищожени, когато Кхамр беше забранен: Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми.“

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид, останалата част от хадиса е същата.

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това е отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Ибн Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава, че Пратеникът на Аллах (мир на праха му) казва: Бях ви забранил да пиете (и приготвяте) Набид в съдове, направени от кожа, но (сега) можете да го пиете във всички съдове, но не и да пиете до опияняване.

Абдуллах бин Бурайда разказа от баща си: Че той е бил на събрание, на което е присъствал Пратеникът на Аллах и той е казал: „Преди ти забранявах да ядеш жертвеното месо за повече от три дни, но сега го изяж, раздай го на другите и го съхранявай толкова дълго, колкото искаш. И аз ти казах да не правиш Набид в тези контейнери: Ад-Дубба, Ал-Музаккат, Ан-Накир и Ал-Хантам. Но сега прави Набит в каквото искаш, но избягвай всяко опиянение(грешно преведено - "избягвайте всичко, което опиянява"). И аз ви забраних да посещавате гробове, но сега, който иска да ги посети, нека го направи, но не изричайте нищо, което не е подходящо."

Глава: Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо:
Абдуллах бин Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте когато е опияняващо.

Муслим 23:4952

Глава: Описание на Набид и как се пие Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „Набид ще бъде направен за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще го изпие на същия ден, или на следващия ден, или на третия ден, и ако остане нещо, той ще го изхвърли или ще даде заповед, да бъде изхвърлено."

Ибн Аббас разказва, че за Пратеника на Аллах (мир нему) е бил приготвян набид във воден мях, Шуба каза: „Беше през нощта срещу понеделник. Той го пиеше в понеделник и до вторник следобяд, и ако нещо останеше, даваше го на слугата си или го изливаше“.

Ибн Аббас съобщава, че стафидите се накисват във вода за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще я пие на този ден, на следващия и на следващия ден до вечерта на третия ден. След това той би наредил да бъде изпито от (други хора) или да бъде изхвърлено.

.. в една от традициите на мюсюлманите, Ибн Аббас казва, че Пророкът е използвал набид дори на третия ден от ферментацията, но това, което остана след това, беше излято: Ибн Аббас съобщава, че набид е бил приготвен за Пратеника на Аллах в началото на нощта и той ще го пие сутринта и следващата вечер и следващата нощ и ден, и нощта след това до следобед [т.е. до напреднали признаци на ферментация?]. Ако нещо беше пропуснато от това, той го даде на своите слуги, или е заповядал да се излее.

Бакр бин Абд Аллах каза: „Един човек каза на Ибн Аббас „Ами хората от тази къща? Те доставят Набид на обществеността, докато техните братовчеди осигуряват мляко, мед и каша (сауиг). Дали това се дължи на тяхното скъперничество или нужда? Ибн Аббас отговори: „Това не се дължи нито на нашето скъперничество, нито на нашите нужди, но Пратеникът на Аллах (ﷺ) (веднъж) влезе при нас, а Усама бин Заид седеше зад него. Апостолът на Аллах (ﷺ) призова за пиене. Набид беше донесен при него и той пи от него и даде остатъка от него на Осамах бин Заид, който пи от него. Пратеникът на Аллах (ﷺ) тогава каза: „Ти направи добро и красиво дело и го направи по подобен начин. Поради това го правим, не искаме да променяме казаното от Пратеника на Аллах (ﷺ)

Бяхме с Пророка (ﷺ) и той поиска нещо за пиене. Човек от компанията попита: Да ти дадем ли набид (напитка от фурми) да пиеш? Той отговори: Да. Мъжът отиде бързо и купи чаша набид. Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не го прикри дори като поставиш парче дърво върху него?

Бяхме с Пратеника на Аллах (ﷺ) и той поиска вода. Един човек каза: Пратенико на Аллах, може ли да ти дадем Набид да пиеш? Той (Светият Пророк) каза: Да (можете). Той (разказвачът) каза: Тогава този човек излезе бързо и донесе чаша, съдържаща Набид, при което Пратеникът на Аллах (ﷺ) каза: Защо не я покри? - дори да е с дърво. Той каза, че тогава го е изпил.

Глава: Различни доклади от Ибрахим относно Набид:
Беше разказано, че Ибрахим казал: „Няма нищо лошо в Набида Ал-Бухтуж(варен до редуциране една-трета, разреден с вода и след това е оставен да ферментира втори път)“

От авторитета на Абдул Рахман бин Ал-Хаджадж той каза: Поисках разрешение от някои от нашите спътници да посетя Абу Абдуллах, мир на праха му, и беше попитан за набида и той каза: Халал е/позволено е.
عن عبد الرحمن بن الحجاج قال: استأذنت لبعض أصحابنا على أبي عبد الله عليه السلام فسأله عن النبيذ فقال: حلال

Разказва Абдулла бин Масуд (Аллах да го благослови): Той беше с Пратеника на Аллах, мир нему, в нощта на джина, когато той го попита дали има вода. Той му отговори, че има набид в едно гърне. Мухаммад каза: „Излей ми малко, за да извърша очистването“ и той го направи. Пророкът, мир нему, каза: „О, Абдулла бин Масуд, това е и напитка, и пречиствател.“

Съобщава се, че Ата не одобрявал/не налагал измиването с мляко и набид и казал: таяммум[пясък и пръст] ми харесва повече (отколкото вземането на абдест с мляко и набид).

Арабският текст буквален превод: Мухаммад бин Башар ни каза, Абдул Рахман ни каза, Бишр бин Мансур ни каза от Ибн Джурай, от Ата(ислямски юрист 700-748), че той не обича да се измива с мляко и вино и каза, че таяммумът(пясък и пръст) е по-приятен.

(حَدَّثَنَا مُحَمَّدُ بْنُ بَشَّارٍ، حَدَّثَنَا عَبْدُ الرَّحْمَنِ، حَدَّثَنَا بِشْرُ بْنُ مَنْصُورٍ، عَنِ ابْنِ جُرَيْجٍ، عَنْ عَطَاءٍ، أَنَّهُ كَرِهَ الْوُضُوءَ بِاللَّبَنِ وَالنَّبِيذِ وَقَالَ إِنَّ التَّيَمُّمَ أَعْجَبُ إِلَىَّ مِنْهُ ‏.‏)

ولا بأس بالتوضوء بالنبيذ لان النبي صلى الله عليه وآله قد توضأ به

Няма проблем при вземането на абдест с набид, тъй като Пророкът се е измил с него.

Разказано от Абу Джамра:
Казах на Ибн Аббас: „Имам глинен съд, съдържащ Набид (т.е. вода и фурми или грозде) за мен и пия от него, докато е сладко. Ако пия много от него и остана с хората дълго време, страхувам се, че могат да го открият, защото ще изглеждам като пиян, каза: „Делегация на Абдул Каис дойде при Пратеника на Аллах (ﷺ) и той каза:"Добре дошли, о, хора! Нито ще имаш позор, нито ще съжаляваш."..

Глава: Видове Набид, които са разрешени за пиене и видове, които не са:‏‏

Беше разказано, че Саид бин Ал-Мусайяб е казал относно Набид:

"Утайката е това, което опиянява."

Глава: Споменаване на разрешените напитки:
Разказано е, че Ибн Шубрума е казал:„Талха каза на хората от Ал-Куфа относно Набид: „Това е изпитание, при което млад човек може да се възползва, но стар човек може да бъде наранен.“ Ако имаше сватба между тях, Талха и Зубайд предлагаха мляко и мед за пиене. Беше казано на Талха: „Защо не предложиш Набид?“ Той каза: „Не бих искал мюсюлманин да се опияни заради мен.“

Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти От Абу Рафи се предава, че: Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, каза: "Ако се страхувате, че Набид може да е твърде силен, тогава го отслабете с вода." Абдуллах (един от разказвачите) каза: „Преди да стане силно.

Беше разказано от Ас-Сааиб, че:
Умар бин Ал-Хатаб излезе при тях и каза: „Забелязах миризмата на напитка върху едни и други и той каза, че е пил Ат-Тила(сгъстен сок от грозде). Питам за какво той е пил, ако е за да се напие, ще го бия с камшик. Така че Умар бин Ал-Хатаб, Аллах да е доволен от него, го бичува, изпълнявайки изцяло наказанието Хад.

Любимата храна на Умар беше яхния (супа), а любимата му напитка беше набиз/набид

Аз само пих от твоето питие!“ Тогава Умар каза: „Бих те, защото си пиян, а не защото пи!

Някои хора казаха, че алкохолът е забранен и че упойващите напитки не стават забранени, освен ако човек не се опияни от тях, и че не се наказва този, който пие упойващо вино, освен ако не се опияни от него. Беше казано на някои хора, които казаха това: Как можете да се противопоставите на това, което е разказано от Пророка (нека Аллах да го благослови да бъде), и потвърдено от Умар, и разказано от Али, докато никой от сподвижниците на Пратеника на Аллах (нека) Благословенията на Аллах да бъдат върху него) каза нещо, което да му се противопостави? Той каза: Ние разказахме, че Умар е извършил наказанието върху човек, който е изпил малко от неговото питие. Ние казахме: Вие сте разказали това за човек, който според вас е непознат и чието разказване не е аргумент. Той каза: Как може да се знае какво води до напиване? Казахме: Не изпълняваме наказанието на никого, който не е в нетрезво състояние..

Присъствах, когато намушкаха Умар. Донесоха му силен набид и той го изпи.

Разказано е за нашия Учител Умар (Аллах да е доволен от него), че той пиел силен набид и казвал: „Ние ще заколим камилите и вратовете им принадлежат на семейството на Умар и нищо не може да ги пререже, освен силен набид!'

Умар, син на ал-Хатаб (Аллах да е доволен от него), каза: „Ако се страхувате от интензивността на определен набид, смесете го с вода.“

Пийте това вино в тези съдове, защото наистина укрепва гръбначния стълб и смила всичко, което е в стомаха, и няма да ви подчини, докато намерите вода!

Умар (Аллах да е доволен от него) каза: „Пия вино, което прорязва месото на камилата в стомаха ми, за да не ни нарани!

Той беше голям любител на виното. Веднъж му дадоха вино от стафиди, той взе вода, изля я върху виното и я изпи. Тогава той каза: "Виното от Ал-Таиф(регион) е фантастично!

Ханафитите бяха първите, които твърдяха, че текстовете, които забраняват кхамр, трябва да се тълкуват в по-широк контекст. За тях беше важно, че набид е било често срещано питие в Медина в дните на Пророка. Според тяхното тълкуване видни сподвижници като например Умар и Абу Зар продължиха да пият набид след смъртта на пророкът. Нещо повече, докато беше в Куфа, известен спътник (асхаб), юристът Ибн Масуд изрази мнението, че тази напитка е била законна, въпреки че самият той не го е ползвал. Много юристи в Ирак последват този пример и започват да твърдят, че забраната за кхамр не се отнася до набид (Rabb 2015, 145–47).

Яхя ми съобщи от Малик от Яхя ибн Саид от Абд ар-Рахман ибн ал-Касим, че Аслам, мавлата на Умар ибн ал-Хаттаб го информира, че е посетил Абдуллах ибн Айяш ал-Махзуми. Той видял, че има някакъв набид със себе си и в този момент бил на път за Мека. Аслам му каза: „Умар ибн ал-Хатаб обича тази напитка." Следователно Абдуллах ибн Айяш донесе голяма купа за пиене, донесе я на Умар ибн ал-Хатаб и я постави пред него. Умар я доближи до него и след това вдигна главата му. Умар каза: „Тази напитка е добра", така че той изпи малко от нея и след това я подаде на мъж от дясната си страна

Силният набид не се счита за опияняващ, затова Умар би го вкусил. Ако обаче това доведе до интоксикация/напиване чрез консумация на прекомерни количества силен набид, това ще наложи наказанието.

Понякога Саййидуна Умар първо ще опита набида и ще го разреди, ако е необходимо.

Саид ибн Зи Лаауа разказва: „Един бедуин веднъж пи набид [напитка, направена чрез накисване на фурми или стафиди във вода и консумирането й преди да стане опияняващо] от меха с вода на Умар (радийаллаху анху) и се опияни . Сайидуна Умар (радийаллаху анху) наложи наказанието за това, че пиеше”

Абу Исхак съобщава от Амир, който казва: "Един бедуин веднъж пи набид от водния мех на Умар (радийаллаху анху) и се опияни. Сайидуна Умар (радийаллаху ‘анху) наложи наказанието за това, че пиеше”

Яхя ми съобщи от Малик от Ибн Шихаб, че ас-Саиб ибн Язид го е информирал, че Умар ибн ал-Хатаб е излязъл при тях. Той каза: Намерих миризма на питие на еди-кой си, а той твърдеше, че това е напитка от варен плодов сок[явно любимата напитка на Мухаммад - Набид], и аз се питам какво е пил. Ако е пиян, ще го бия. След това Умар го бичува с пълен хадд(наказание с камшик или обувка).

Един човек веднъж изпил питие [набид] от Саййидуна Умар (радийаллаху анху) на път за Медина и се опиянил. Умар (радийаллаху анху) му позволи да изтрезнее и след това му наложи наказание за пиене. Саййдуна Умар (радийаллаху ‘анху) след това разреди тази напитка, като добави вода и след това пи от нея.

Докато беше на смъртното си легло, Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар

След това събитие, любовта на Умар към виното и опиянението намери алтернативна напитка, наречена "набиз/набид". Аллама Шибли признава, че хората започнали да пият набиз/набид, чиято употреба обикновено имала подкрепата и одобрението на религиозните водачи на Ирак.

Цитира се Хаммат бин ал-Харит, който казва, че (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб веднъж бил на пътешествие, когато му донесли някакъв набид. След като изпи малко от него, той беше забелязан да прави гримаси поради силата му. Той поиска вода, която използва, за да разреди напитката, преди да се върне да пият (пак там: 4.12).

В друга традиция/хадис се казва, че Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12). В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: „Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди.“ Разказвачът, Амр След това Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е опитвал (пак там: 4.12).

В особено показателна традиция/хадис, пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжа

„Намираме (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб сред онези, които съобщават с авторитета на Пратеника на Аллах, че той е казал: „Всяко опияняващо вещество е забранено“. И все пак също така е съобщено от него мнението, че малки количества силен набид са допустими“

Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс

След това имаше някои доста смели доклади, които твърдяха, че Пророкът и Умар са пили набид. Религиозните (ислямски) идеолози положиха всички усилия да обяснят, че пиенето му е вид ферментирал сок, вид сайдер, който е претърпял изключително кратка ферментация. Това усилие обаче не изглежда да съответства на логиката на съвременните вино производствени изследвания.

Докато беше на смъртното си легло, Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар

نبذ) لسان العرب)

وإِنما سمي نبيذاً لأَن الذي يتخذه يأْخذ تمراً أَو زبيباً فينبذه في وعاء أَو سقاء عليه الماء ويتركه حتى يفور فيصير مسكراً.

Превод: „Нарича се набеезен/набид, защото този, който го прави, взема фурми или стафиди, налива ги в купа или мех с вода и ги оставя, докато ферментира (يفور) и стане опияняващо (مسكراً).“

وانتبذته: اتخذته نبيذاً وسواء كان مسكراً أَو غير مسكر فإِنه يقال له نبيذ، ويقال للخمر المعتصَرة من العنب: نبيذ، كما يقال للنبيذ خمر.

(Lesan Al-Arab) لسان العرب

Превод: „Ентабазтуху (мин. време от ентабаза)…. приема се като набеезен/набид, без значение дали е опияняващо или не, пак се нарича набеезен/набид и алкхамр (силно питие), изцеденото от лоза също се нарича набеез. Набеезът/набида се нарича кхамр (силна напитка)“

خمر) لسان العرب)

والخَمْرُ ما أَسْكَرَ من عصير العنب لأَنها خامرت العقل.

وقال أَبو حنيفة: قد تكون الخَمْرُ من الحبوب فجعل الخمر من الحبوب؛ قال ابن سيده: وأَظنه تَسَمُّحاً منه لأَن حقيقة الخمر إِنما هي العنب دون سائر الأَشياء،

Превод: Алкхамр (силната напитка) - каквото е станало опияняващо от сока на лозата, защото е повлияло на ума.

خمر) لسان العرب)

والعرب تسمي العنب خمراً؛ قال: وأَظن ذلك لكونها منه؛ حكاها أَبو حنيفة قال: وهي لغة يمانية.

وقال في قوله تعالى: إِني أَراني أَعْصِرُ خَمْراً؛ إِن الخمر هنا العنب

Превод: Арабите наричат лозата кхамрен; той каза: Мисля, че е така, защото е направена от него. Абу Ханеефа го казва и това е дума от йеменски език. В Коран 12:36 се казва: И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях рече: “Виждам себе си (на сън) как изстисквам за вино. Алкхамр тук означава вино. (гроздови зърна)

الخَمْرُ) القاموس المحيط)

الخَمْرُ: ما أسْكَرَ من عَصيرِ العِنَبِ، أو عامٌّ،

Превод: Ал-кхмру: каквото е станало опияняващо от пресоването на грозде или по принцип.

(6a) Глава: Обяснение на виното и заплахата за този, който го пие - Раздел 1

Айша каза, че когато Божият Пратеник бил попитан за Бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всичко ликьор, което е опияняващо, е забранено„
(Бухари и Муслим.)

• (добавка от преводача, която липсва в оригинала на арабски език)Набид е напитка, приготвена традиционно от фурми,но и стафиди, мед, пшеница, ечемик и т.н. Съставките се накисват във вода в съд и при условие, че напитката е използвана преди ферментацията, това е законно.
  
  Сунан Ан-Насаи 3637

Ферментация

Ферментацията наистина е магията, която се случва в производството на вино. Ако се остави на самотек, мъстта или сокът ще започнат да ферментират естествено в рамките на 6-12 часа с помощта на диви дрожди във въздуха.

По време на процеса на ферментация тези полезни микроби разграждат захарите и нишестетата до алкохоли и киселини, което прави храната по-питателна и я запазва, така че хората да могат да я съхраняват за по-дълго време, без да се развали.

...
2. Етанолова ферментация/алкохолна ферментация. Дрождите разграждат пируватните молекули - продукцията от метаболизма на глюкозата (C6H12O6), известна като гликолиза - в нишестета или захари до молекули алкохол и въглероден диоксид. Алкохолната ферментация произвежда вино и бира.
...
Какви са различните етапи на процеса на ферментация?
В зависимост от това какво ферментирате, процесът може да има няколко етапа.

Първична ферментация. В тази кратка фаза микробите започват бързо да работят върху сурови съставки като плодове, зеленчуци или млечни продукти. Наличните микроби или в заобикалящата течност (като саламура за ферментирали зеленчуци) пречат на гниещите бактерии да колонизират храната вместо това. Дрождите или други микроби превръщат въглехидратите (захарите) в други вещества като алкохоли и киселини.
Вторична ферментация. В този по-дълъг етап на ферментация, който продължава няколко дни или дори седмици, нивата на алкохол се повишават и дрождите и микробите умират и наличният им хранителен източник (въглехидратите) става все по-оскъден.

Алкохолната ферментация е процес, при който захарите се превръщат в алкохол..

...
Алкохолната ферментация протича на два етапа: бурна и тиха ферментация. Бурната ферментация трае 6-7 дни и се характеризира с бързо разграждане на захарите..

ФЕРМЕНТИРАЩОТО ВИНО ПРАВИ ЛИ ГО АЛКОХОЛНО?
Да, процесът на ферментация превръща гроздовия сок във вино и го прави алкохолен. Процесът зависи от маята и захарта. Дрождите метаболизират (изяждат) захарта в гроздовия сок и я превръщат в етанол (алкохол).

ПО-ДЪЛГАТА ФЕРМЕНТАЦИЯ ОЗНАЧАВА ЛИ ПОВЕЧЕ АЛКОХОЛ ВЪВ ВИНОТО?
Не. Нивото на алкохол във виното зависи от началното ниво на захар в гроздето. Колкото по-зряло е гроздето (повече захар), толкова повече храна трябва да изядат дрождите и да се превърнат в алкохол.

От много узряло грозде от горещи райони се правят високоалкохолни вина. Едва узряло грозде от хладни райони прави нискоалкохолни вина.

Като правило, колкото по-ниска е температурата на процеса, толкова по-дълго време отнема ферментацията.

Още в Джеда, в централната част на западното крайбрежие, средната температура през януари е 23,5 °C (74,5 °F). Лятото е много горещо и влажно, с високи температури около 38/39 °C (100/102 °F) между юни и август; жегата е ужасна поради влагата, идваща от морето. За разлика от това, в дните, когато вятърът духа от вътрешността, температурата може да достигне до 47/49 °C (117/120 °F) от май до септември.

...
Мекка не е точно на брега, но се намира почти в равнината, на 300 метра (985 фута) над морското равнище и на запад от планините, така че е горещо и през цялата година, всъщност дори е по-горещо от Джеда, особено през лятото, когато високите температури обикновено са около 43/44 °C (109/111 °F). Влажността е по-ниска, отколкото на брега, но комбинацията от влажност и температура прави жегата потискаща. Мека е много горещ град, всъщност през деня температурата обикновено надвишава 40 °C (104 °F) за няколко месеца, от май до септември; има около 300 дни с повече от 32 °C (90 °F) на година, а средната дневна температура за цялата година е 31,8 °C (89,2 °F). Най-високият рекорд е 51,4 °C (124,5 °F), поставен през юни 2012 г. Следователно Мека е един от най-горещите големи градове в света.

За ферментация, плодовете се мацерират^[1], при което плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер, се определя като нефилтрирано, неподсладено, безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5% (ABV алкохол по обем).

Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение на наименованията на определени напитки и да се коментират методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първата от тях беше кхамр, която юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващи напитки, се превърна във фокус на спорове между Малики, Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка, която привлече вниманието на юристите, е произведена чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третата и най-проблемна от напитките от грозде/фурми е набид, описана в повечето хадиси като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата. Други хадиси, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.

Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване
Както трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основана на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции/хадиси, които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали хадисите или че Шафиите са игнорирали аналогията; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение. Имайки предвид това различие, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвеността, като уникално проблематичен. ... Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не e типично юридическо разногласие; по-скоро има морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.

Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо (Манзур, 1997). В този момент е важно, ясно да се дефинират арабските термини, които са свързани с процесите на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти. Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са взети предвид следните определения. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап. От друга страна, ферментирал сок, е този който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, това е преходен етап през ранната част на процеса на ферментация на фурми или стафиди преди те да станат алкохолни (кхамр). Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид. В ислямското право е допустимо и се консумира. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол, със сайдер^[2] етап между тях.

Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде. Основно застъпващите се за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Основните критики на Малики са въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции/хадиси от Пророкът/Спътниците. Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване.

Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи смятат, че термина кхамр означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като например набид, не трябва да се включват в категорията на кхамр.

Пророкът забрани тази напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). Въпреки това, от този доклад много ханафити стигат до заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на обща забрана на упойващи напитки.

В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос. . . . Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обоснован. . . . Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос (ал-Ауари).

..доктрината на Абу Ханифа е че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали напитката, нарушават тази забрана. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците, както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.

Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс

Това се основава на авторитета на един хадис, според който, когато нещо е направено харам, дори и най-малкото количество от него е харам. По този начин на мюсюлманите е забранено да консумират свинско месо или алкохол, дори и малко количество. Единственото изключение, направено от школата на Ханефитите, което може да се спомене тук, е по отношение на консумацията на малко количество алкохол, който не води до опиянение. В този случай извършителят се счита за виновен, но не подлежи на наказание с предвиденото наказание или хадд за пиене на вино

Ханефитите

Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти. Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.

A) Първоначалната позиция на Ханефитите

Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на хадисите, свързани с Абу Ханифа (150/767), е типична за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр. Дискусията започва с хадиси, които позволяват опияняващи напитки като силен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората.„Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпива и сервира на близките му спътници". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора хадис, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. хадиса „големи/малки”).Ибрахим обяснява, че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.

Абу Джафар ал-Тахави(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)
В кратко обсъждане на интоксикантите, се подчертават основните различия на мненията в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок, събират най-висока степен на консенсус в школата, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), които смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правния казус, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани. Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете са извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правният казус е по-проблематичен. Абу Ханифа се обвързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконни, заявявайки: „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до този, който го е пиел до степен на опиянение. Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и мъж от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкциониране за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.

Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана

Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма

..Сокът на ферментирало неварено грозде е кхамр, който е незаконен във всякакви количества и ритуално нечист. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са силни/ферментирали. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията в самата школа на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такива вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава доминиращото мнение на Ханафи, че ако соковете на гроздето и фурмата се готвят, докато се редуцират до една трета от оригиналния обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка. Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за кратък (неопределен) период, преди да придобият същато безусловна законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр. Хадиси, които изглежда свързват кхамр с източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта от напитката, вместо да поставят идентичен правен статут. ... По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр. Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може да се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото, което е на петна черно и бяло, никога няма да се нарече шарен. По същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство. Той отбелязва, че нито един филолог, нито Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се докаже и би уредило въпроса веднъж завинаги. Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти, като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени в 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога). Млякото и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната сила и плътност, действат като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогнат на хората да ядат особено труден за храносмилане вид камилско месо. И накрая, той прави аналогия между не кхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества дотолкова, доколкото не се консумират до опиянение.

Ал-Маргинани(философ, ислямски теолог , законовед-Фикх, получил титлата Шейх-ул-ислам)
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият прекомерно количество и единственият изрично забранен в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на хадиса за „две растения“ и хадиса за „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр. Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди

и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхният проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици. С други думи, напитките са незаконни, но наказанието се прилага само ако се консумират до степен на опиянение. Модификацията на Ал-Маргинани, на гледната точка на Ханафи, също е забележима в дискусията му за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, направени не от грозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация, той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки за незаконни и разрешил наказанието за интоксикация.

Глава: Този, който е пристрастен към кхамр
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (мир на праха му) е казал: "Никой, който е пристрастен към кхамр, няма да влезе в рая."

Глава: Този, който е пристрастен към виното/Кхамр
От Абу Дарда се предава, че Пророкът (ﷺ) е казал: "Никой, който е пристрастен към виното/кхамр, няма да влезе в рая."

Глава: Обяснение на кхамр и заплахата за този, който го пие

Ибн Умар съобщава, че Божият Пратеник казва: „(كُلُّ مُسْكِرٍ خَمْرٌ وَكُلُّ مُسْكِرٍ حَرَامٌ) - Всичко опияняващо е кхамр и всичко опияняващо е забранено (добавката: "вещество" е от преводача на английски език и липсва в оригинала). Който пие кхамр на този свят и умре, когато е пристрастен към него, без да се е разкаял, няма да го пие в онзи.”

Муслим го предава.

От Абу Хурайра се предава, че Пратеникът на Аллах (ﷺ) е казал: „Ако се напие, бий го с камшик. Ако го направи отново, бийте го с камшик. Ако го направи отново, тогава го бийте с камшик. И той каза относно четвъртия път: „Ако го направи отново, тогава ударете врата му (т.е. екзекутирайте го).“ ”

Пратеникът на Аллах (САС) каза: „Ако се напие, бийте го с камшик; след това, ако се напие, бийте го с камшик; след това, ако се напие, бийте го с камшик.“ Тогава той каза относно за четвъртия път: „Ударете врата му (т.е. убийте го).“

След това, Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за хадис, който също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение. Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на хадисите за (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин се прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е хадис с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, хадис, който Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум - Бидаят ал-муджтахид, като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция/хадис може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Едната от тях се нарича мизр (направен от царевица), другата се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции/хадиси могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани

Правното решение за набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е възглед на Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единото е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смятат, че пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, за белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност.

Той също така казва, че немюсюлманите поданиците на ислямските земи - Ахл ал-димма - имат право да пият всички видове алкохол, включително кхамр, без страх от наказание, дори ако са в нетрезво състояние в процеса. Цитира се Абу Ханифа, който казва, че набидът никога не трябва да се забранява: „Абу Ханифа смята, че допустимостта на ал-муталлат(варена алкохолна напитка до 1/3 намаляне на течността и ферментирала втори път) да бъде част на доктрината на сунната и Общността. Той каза като пояснение: „Това (тази доктрина) е да се предпочитат двамата шейхове (Абу Бакр и Умар), да се счита за задължение обрязването, да се счита за валидно избърсването върху кожените чорапи и да не се забранява виното набид, защото да направиш това би означавало да бичуваш най-важните сподвижници (нека бог е доволен от тях); въздържането от обявяването им за грешници и въздържането от критикуването им са важни за Суната и Общността“

Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не се ангажира с техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба:

1. (а) Като се има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. Тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;
2. (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
3. (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;

Алкохол без вино

Други видове алкохол също са строго забранени, освен ако не отговарят на следните пет критерия:

• Не е пиян с намерение за опиянение;
• Не е пиян до степен, която би се опиянил;
• Не е пиян по начина, по който се пие алкохол;
• Неговото присъствие, не трябва да е напразно(لغو/без неосъзнато говорене);
• Това не е директната точка на удоволствието.
  
  Допустимо ли е използването на ром/бира в сладкиши, ако не опиянява?
  Отговаря Шейх Юсуф Уелтч

Имам Ибн Таймия (Аллах да се смили над него) каза:
„Ако алкохолът падне във вода и се промени, тогава някой го изпие, той няма да пие кхамр и хадд (наказанието) няма да бъде оправдано за него, тъй като не е останало нищо от неговия вкус, цвят или мирис.“

Следователно това дойде като значителен шок за огромен брой зрители, които гледат в Близкия изток много популярната египетска религиозна програма Лак Аллахум Йафкайуун, да чуят шейх Халид ел-Гинди, учен, обучен в ал-Азхар и много уважаван телевизионен ислямски учен, прокламиращ, че само вино от грозде и фурми е забранени в исляма, а пиенето на алкохолни напитки от други източници е допустимо до точката на опиянение:

Лак Аллахум Йафкайуун, излъчен по египетския канал DMC - [15 ноември 2017 г.]

Ел-Гинди не е първият учен на Ал-Азхар, който провежда дискусия относно алкохола в исляма с медиите. Всъщност Ел-Гинди, съюзник на ал-Хилали, се намесваше в дебата, иницииран от негов колега като акт на солидарност. Защо учени като тези, които водят дебатите по силно стигматизирани теми, обикновено пазени от гласност и скрити от ислямските семинарии (медресета) за обществеността, не са напълно ясни и когато все пак биват питани за собствените си възгледи, Ел-Гинди и ал-Хилали твърдят, че личните им убеждения остават в строго съответствие с мюсюлманската ортодоксия – т.е. алкохолът във всичките му форми и варианти е абсолютно забранен. Най-вероятно тези актове на предавания имат за цел да разрушат хегемонистичните дискурси по темата, които постулират исляма да има само една единствена, единна позиция по отношение на алкохола. По подобен начин този документ служи като намеса, целяща да разруши хегемонистичните дискурси около това какво означава да си мюсюлманин. Твърдението „Мюсюлманите забраняват алкохола“ е валута и често се приема за основен белег на мюсюлманството.
Приведените доказателства в този документ от известни учени от Ал-Азхар(един от най-титулуваните ислямски университети), дава възможност за по-пълна деконструкция на подобни обобщения за това какво трябва да мислят и да бъдат мюсюлманите, като демонстрира че фикхската традиция – най-висшата проява на ислямската наука – просто не предоставя недвусмислена подкрепа за тези предположения.

В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.

Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. Ибн Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират не напълно. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песнопения, не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница. Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..

Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни

богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.
...
Описание на „Крепостта Койсу“ разположена на шест часа от Ендирей, койяо той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакво вино или спиртни напитки. Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза¹¹(₁₁Боза е дефинирана в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно, като бира, но без хмел. Бозата съдържа 4-6% алкохол. Бозата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.).
...
Бозата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.
...
Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание за това в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също има склонност към пиене на боза. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което разглежда въпроса за набид, разбиран като боза в Дагестан. Абу Бакр пише в труда си през 1777 г. с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид.
...
Улемите(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право), споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост.
...
Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол въвежда се постепенно; възможно е да е действал според пример на пророка. Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна боза и тогава беше въведена пълна забрана. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следният случай е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е да ни позволиш да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."
...
В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в който производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети век и през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. Някои дагестански богослови пиеха набид(боза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали на ханафитския мазхаб по този въпрос. В класическите произведения е разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.

Без съмнение фактът, че тази първа вълна от по-строги и целенасочени мерки срещу консумацията и разпространението на алкохола се навдигнала именно около средата на ХVІ в., не е бил никак случаен. Това била епохата, когато младата османска държава на практика заявила своите амбиции да играе ролята на “универсална” мюсюлманска империя. Основания за това тя вече била набрала предостатъчно. След забележителните си военни триумфи от първата половина на века империята не само се разпростряла на три континента, но си извоювала и един изключително висок религиозен престиж в рамките на ислямския свят. От победените египетски мамлуци например, османските султани наследили престижното право да покровителстват свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.

...
Антиалкохолните кампании продължили - на приливи и отливи - и при наследниците на Сюлейман І. Вторият им голям пик се отнася към ХVІІ в., когато с голямо влияние в живота на империята се сдобило движението на т.нар. кадъзадели– “фундаменталистки” настроените джамийски проповедници, които ратували за реставрация на “автентичния” ислям, неопетнен от каквито и да било иновации и “невернически” влияния (а виното, разбира се, минавало за пар екселанс “неверническа” напитка). Патосът на тази проповед допадал на мюсюлмани от най-различни социални прослойки - от най-окаяни представители на низините до хора от самите върхове на османската държавна пирамида.
...
Разбира се, както подчертават изследователите, нито заповедта от 1670 г., нито всички други предшестващи или последвали я антиалкохолни разпоредби, успели да пожънат някакви впечатляващи резултати. Макар и с известни затруднения или временни прекъсвания, търговията с вино продължила, тъй както продължило и функционирането на механите. Всъщност самият факт, че от столицата непрекъснато се разпращали фермани, с които се заповядвало ликвидирането на механите в този или онзи град или регион, ясно говори за невъзможността да бъде въведен един повсеместен “сух режим”, особено в европейските провинции на империята. Както справедливо отбелязал през 60-те г. на ХVІІ в. пътешественикът Джон Ковъл, таверните не само оцелявали, но дори се множали благодарение подкупничеството на местните власти и с тяхното мълчаливо одобрение – одобрение впрочем напълно разбираемо, като се има предвид, че сред балканските мюсюлмани винопиенето се ползвало с все така висока популярност. Във всеки случай, за пиещи или пияни турци се споменава често и в пътешественическата книжнина от интересуващата ни епоха, и в докладите, които изпращали до Римската курия резидиращите в българските земи висши католически духовници.[31] Нещо повече, изворите подсказват за наличието тук-таме дори на мюсюлмански механи.
...
Обаче оценяването на антиалкохолните декрети като пълен управленчески провал би било прибързано. В действителност държавата едва ли се надявала, пък и едва ли искала веднъж и завинаги да се справи с алкохолния проблем. Показателно за двойния стандарт, към който се придържали във винената си политика османските власти - и то не само на местно, но и на централно ниво - е например обстоятелството, че султан Мурад ІV (1623-1640), който се изявил като един от най-яростните проводници на антиалкохолните мерки, сам се славел като голям почитател на виното.

Веднага разпознаваемото заключение, базирано на описанията на Евлия Челеби е, че през седемнадесети век в Истанбул сладката и кисела боза са били различими до степен, че почти биха могли да се разглеждат като две различни потребителски стоки. Техните спецификации, техните производители, техните клиенти и местата, на които са били продавани, изглежда ги различават. Тази разлика е подчертана и от Мариана Йерасимос. По-конкретно, безалкохолната сладка боза по-често се продава извън обществени места в големи количества. Сладката боза била препоръчвана и популярна сред благочестиви хора и суфиски кръгове, особено по време на Рамазана; също било известно, че е полезна за бременни и кърмачки. Евлия Челеби не споменава търговци, които обикалят кварталите и продават боза, а брои търговските райони на града сред местата, които човек може да намери добра качествена боза.

От друга страна, силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза-къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците.
...
..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците е повтаряща се тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарните с винарните като шумни места за хапване и пиене и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.
...
Сладка боза
Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите, ползи и проблем с алкохолното съдържание, Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана в други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътна, че майсторите често я поставят в бродирана кърпа, за да я тестват, и дори капка не изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. Дори ако човек изпие 10 халби (çömçe) от него, те пак не се напиват.
...
Кисела боза
За втората категория, тоест алкохолната кисела боза, Евлия подчертава, че:„Пиенето на боза като цяло не е забранено, но напиването е забранено и правните становища формулират този въпрос като такъв.” Но този въпрос не беше съвсем прост, тъй като bozacı също смесваха с вино в своите порции, дори ако бозата им беше сладка.
...
Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии за армията, от ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите. В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически настроени, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите..
...
Евлия Челеби започва този разказ от описание на султан Мурад IV, като жесток и безмилостен владетел, забранил кафенета, винарните, бозата и дори консумацията на тютюн; избивайки няколко стотици мъже с такива извинения всеки ден. ... Предоставянето му на армията беше спонсорирано от държавата и през седемнадесети век, това е разрешено, но внимателно контролирано от султан Мурад IV. Местата за продаване на боза в Истанбул от седемнадесети век имаха поразителни прилики с винарни къщи, което се потвърждава от подобни доказателства от направените в Бурса и Едремит скорошни проучвания.
...
Подобни свидетелства от други местности Евлия Челеби, който посещава Бурса през 1640 г., описва местата за боза на Бурса като огромни предприятия, които държаха хиляди клиенти наведнъж. Твърди, че имаше 97 места за боза в Бурса по това време и те сервираха боза навсякъде в четирите сезона, охладена в лед през лятото. Той също така споменава, че тези места за боза бяха, където влюбените съблазняваха любимите си, но все пак тази среда привличала и високопоставените знатни личности на града. Преди това съм цитирал в моето изследване върху Bursa bozahanes от петнадесети век, проучвания върху съдебни регистри на Бурса и Едремит от шестнадесети и седемнадесети век от Хасан Басри Йоджалан и Фикрет Йълмаз, които показват значителни връзки между яденето, пиенето и консумацията на кисела боза. Според съдебно дело в Бурса от 1583 г., жена дойде в съда, твърдейки, че съпругът и се заклел да не пие вино или кисела боза, иначе трябвало да се разведе с нея.

РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20

Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опиянява, то и малкото му количество е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че процентовото съдържание е малко, там няма и човешка намеса. Що се касае до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни, прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.

Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремие има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.

Мюсюлманите не бива да употребяват храни и напитки, ако на етикета им е написано, че в тях се съдържа алкохол.

И Аллах знае най-добре.

Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет) съответно. Докато консумацията на кхамр е забранена, поради упойващия му ефект, напротив консумацията на оцет е разрешена, като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установен е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранено дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали напитка, съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1% (v/v). Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двате ферментационни етапа, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишело 1% (v/v) са допустими, докато продукти като например алкохол, сайдер и такива алкохолни напитки като бирите и вината са забранени. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), употребата му, от ислямската перспектива, би се считала за съмнителна и следователно е забранена.

Разлики между Халал управляващите органи по отношение на допустимите нива на етанол предизвикаха академичен дебат сред учени и се счита за една от основните области на халал изследвания. В изследване на етанол(алкохол) и неговият статус халал в хранително-вкусовата промишленост, се предполага, че всеки етанол(алкохол) от естествена ферментация с по-малко от 1% се счита за консервант и следователно е халал, разчитайки на думите на пророка Мохамед, „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранено дори в малки количества“(Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис №. 3392). Проучване на Alzeer и Abou Hadeed предполага, че ако жена с тегло 55 kg консумира 1% етанол в рамките на един час, се достига интоксикация 0,09% след изпиване на 4000 ml обем. Консумацията на 4 литра за един час ще доведе до бърза и тежка хипонатремия, състояние което се случва, когато нивото на натрий в кръвта е необичайно ниско и води до навлизане на вода в мозъчните клетки, причинявайки мозъчен оток, след което впоследствие кома и смърт. Те твърдяха, че етанолът под 1% трябва да се разглежда като халал, тъй като достигането на интоксикация от по-малко от 1% етанол е практически невъзможно. Тези заключения обаче трябва да се тълкуват предпазливо, тъй като сензационни промени могат да бъдат достигнати при нива на BAC, започващи от 0,01%. Това води до въпрос, който трябва да бъде попитан - какво е нивото на интоксикация, което се има предвид в думите на пророка Мохамед, „Всичко, което упоява в големи количества, е забранено дори в малки количества“.

Оценка на образуването на етанол в плодови сокове по време на съхранение в хладилник и неговия халал статус

Етанолът(алкохолът) не е допустим в ислямът (не халал), следователно някои от тези плодови сокове биха се разглеждали като не халал(надвишава максималните остатъци от етанол) в някои държави и са халал в други. Халал е синоним на производството на храни и продукти, които са сертифицирани като законни според ислямския закон. Ислямският шериат забранява консумацията на алкохолни продукти, базирани на двата основни източника на законите на ислямския шериат, Корана, свещената книга и Сунна, практиката на пророка Мохамед, както е записано в хадисите. Има обаче значителни спорове около халал статуса на етанола(алкохола). Принципите на ислямските закони от Корана и Хадисите остават категорични и непроменени, но мюсюлманските учени с течение на времето са ги тълкували по различен начин. Когато двата първични източника не покриват ситуацията, се използва съдебната практика за определяне на допустимост на храната. Тълкуванията и приложенията на ислямските закони от мюсюлмански учени може да се променят в зависимост от заобикалящите обстоятелства. Халал статусът на етанола(алкохола) и мюсюлманските интерпретации на учените зависят главно от неговия източник и концентрация. По отношение на халал храната, когато примесът на храната не се открива чрез вкус, мирис или зрение, това не анулира нейното халал състояние. Въпреки че етанолът(алкохола) се среща естествено и е неизбежен, това не анулира халалното качество на нахранителните продукти.

Органите, свързани с халал, и потребителите на халал наскоро започнаха да признават стойността и важността на изискванията за халал храна. Поради това са въведени халал стандарти и разпоредби, за да се гарантира съответствието на вносните халал продукти.

Проучване на Aditya et al. са установили, че гроздовият сок има най-високо съдържание на етанол между 0,01% и 0,95% поради високото редуциращо съдържание на захар. За разлика от тях, ябълковият сок има ниско съдържание на етанол, съдържание между 0% до 0,45%. Gorgus и др. са изследвали прясно разрязана ябълка, портокал и чист гроздов сок и съобщават, че съдържанието на етанол е между 0,06–0,66 g/L, 0,16–0,73 g/L, и 0,29–0,86 g/L за 7 дни при съхранение при стайна температура; съответно. Освен това Наджиха et al. съобщават за 0,041% до 0,720% увеличение на съдържанието на етанол в рамките на 5 дни след съхранение на гроздов сок. Roswiem и др. са измерили съдържанието на етанол в гроздовия сок след 3 дни и са открили 0,043 - 0,524% (v/v). Освен това чистият гроздов сок е бил изследван преди това от няколко проучвания. Смесеният сок от грозде и горски плодове обаче не е бил изследван преди. Проучване на Gunduz et al. са анализирали сок от ананас и са открили 0,048 % до 0,99 % етанол съдържание по време на съхранение за 10 дни при 4 ℃. Съхранението на сок от ананас при 4 ℃ е причинило увеличение в съдържанието на етанол до 1%. Нашите резултати съвпадат с отчетените проучвания; въпреки че сок от ананас в това изследване се съхранява при стайна температура и ефектът от температурата на съхранение върху съдържанието на етанола не е наблюдавано. Въз основа на предишни изследвания се препоръчва плодовете с високо съдържание на захар да се приемат пресни.

Техническият комитет на GSO установи максималните граници на етанола в храните, като прегледа съответните национални и международни стандарти, с одобрение от официалните ислямски власти в държавите в Персийския залив и подкрепено от научно становище чрез лабораторен анализ (GSO, 2017 г.). В сравнение с други ислямски халал органи, религиозните власти в региона на Югоизточна Азия, включително Бруней, Малайзия, Индонезия и Сингапур са сред първите, които издават сертификати и акредитации за халал продукти. В съответствие с Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН), тези страни си сътрудничат чрез управителен орган, известен като MABIMS (Неофициалната среща на религиозните Министерства на Бруней, Индонезия, Малайзия и Сингапур). Основната роля на MABIM е да гарантира, че няма спорове между неговите членове относно правилата и разпоредбите на халал сертифицирането. Въпреки че членовете на АСЕАН са от един регион и следват една и съща мисловна школа в ислямския закон, може да се види в таблица 3, че има различия между тях по отношение на халал стандартите.

Разликите между халал стандартите в ислямските страни, особено в максималното количество етанол в храната, се дължат на различните тълкувания на ислямските закони според различните ислямски училища. Това се дължи и на различни подходи при определяне на максималните граници между халал от властите. За илюстрация, стандартите на GSO определят различни максимални граници на остатъци от етанол въз основа на хранителната матрица чрез оценка на нормалните нива на присъствие на етанол в рамките на специфична матрица. В същото време страните от АСЕАН са стандартизирали максималната граница на етанола за всички хранителни стоки, въпреки че има различни средства за определяне на максималния лимит сред АСЕАН държавите. Разликите в халал стандартите и изискванията между ислямските страни са значителен проблем, причиняващ търговски бариери. За да се справи с тези проблеми, Институтът по стандартизация и метрология на ислямските държави (SMIIC) е създадена в Турция под егидата на Организацията на ислямската Кооперация (OIC) с 36 членове. SMIIC разработва надеждна система за сертифициране, базирана на общи международни халал стандарти. Въпреки че е постигнат известен напредък в създаването на обща система за халал акредитация в рамките на института, тя все още не функционира.

PWK напитките, ферментирали при 22–32 C, могат да бъдат категоризирани като безалкохолни според Малайзийското Законодателство HALAL, тъй като съдържанието на етанол е \1,00% (v/v). Тази констатация е в съответствие с Atalar и Dervisoglu, които съобщават, че стойностите на етанол в кефира, направени с помощта на кефирните зърна е в диапазона между 0,02 и 0,13% (v/v). Напитката, ферментирала с вода кефирни зърна съдържа предимно млечнокисели бактерии и дрожди, които насърчават алкохолната ферментация на напитката и получаване на етанол, който евентуално допълнително се окислява от бактерии с оцетна киселина [31]. Нелактозно ферментиращите кефирни дрожди (напр. Saccharomyces cerevisiae) са толерантни към етанол и са основно отговорни за високото съдържание на етанол в напитката.

...

Това изследване имаше за цел да определи оптималните съставки, концентрация и температура на ферментация за PWK напитка с максимум LCV, YCV, ACV, OA, минимум FTpH4.5 и EC бяха в диапазона (0\EC\1% v/v). По-малко от 1% остатъчен EC е приемлив в крайните продукти от естествени съставки, но допустимата граница за храна и продуктите за напитки се различават в различните страни и организации. Повечето HALAL сертифициращи органи приемат малко количество присъща EC, обикновено по-малко от 1%, като например, Маджлис Улама Индонезия позволява ниво от 1% докато Тайланд, не повече от 1,5%

Въпреки това, само един вид алкохол (етанол) се счита за харам за мюсюлманите (Jahangir et al., 2016). Следи от етанол, които присъстват естествено или се използват по време на обработката на храната, могат да бъдат халал, ако количеството е недостатъчно, за да предизвика интоксикация (Najiha et al., 2010). LPPOM MUI (Lembaga Pengkajian Pangan Obat-Obatan Dan Kosmetika Majelis Ulama Indonesia) е определил следните разпоредби относно допустимите следи от алкохолни нива: алкохолът не трябва да бъде страничен продукт от производството на кхамр(алкохолни напитки), употребата на алкохол в производството на хранителни продукти и напитки е разрешено, стига нивата на алкохол в крайния продукт да не се откриват, а нивата на алкохол в междинните продукти, не трябва да бъдат по-високи от 1% (LPPOM MUI, 2012).

За разлика от това, има обща липса на информация относно състава на оцета от фурми в научната литература, въпреки че традиционният оцет, произведен от ферментирали фурми, е много популярен в Ирак и много други средиземноморски страни.

С други думи, най-високото алкохолно съдържание на плодов сок, което все още може да се консумира от мюсюлманите, е 0,524% v /v. Този резултат е различен от Rizqiyah (2007), който съобщава за халал най-високо алкохолно съдържание на плодов сок от 0,51% w/v; Aditya et al (2005) в количество 0,95% (за грозде), 0,45% за ябълки и 0,56% за финикова палма(Набид); и др. (2010) в количество от 5,81% w/w за грозде, 4,70% w/w за ябълки и 0,636% w/w за фурми.

(Najiha и W.A. Wan Nadiah 2014). Индонезия, от друга страна, както беше посочено по-горе, употребата (Ahmad, Yang, Norziah, & Wan, 2010) се аргументира от Ghani, тъй като стандартът за стойност от 1% лимит на етанол(алкохол) е твърде неясен, тъй като друга храна като тапай има значително по-висока концентрация на етанол, която е около 2,0-5,2% на втория ден (Ghani & Ismail, 2010). Всъщност на пазара има някои диетични продукти, които имат по-високо съдържание на етанол от 1%, консумирани от мюсюлманите всеки ден.

Въпрос:

В Съединените американски щати имаме твърде много магазини, продаващи алкохолни бири, които съдържат 5% - 8% алкохол на кутия или бутилка. Продават и безалкохолна бира като Walmart и Meijer, но я проверих и съдържа 0,5% или по-малко алкохол, но я наричат безалкохолна бира. Попитах някого за това (той прави своята докторска степен по химия). Той каза: „Никога няма да намерите бира без този малък процент алкохол поради химически причини, дори онези видове бира, които идват от ислямски страни като KSA, като напитката Barbican, трябва да съдържат този малък процент.“ Въпросът ми е халал ли е да се пие тази бира с 0,5% алкохол или дори да я наричат безалкохолна? Благодаря

Отговор: Цялата съвършена хвала да бъде на Аллах, Господаря на световете. Свидетелствам, че няма никой достоен за поклонение освен Аллах и че Мохамед, салляллаху алейхи ве селлем, е Негов роб и Пратеник.
Фактът, че дадена напитка съдържа количество алкохол от 0,5% или подобно, не означава, че нейната консумация се счита за незаконна, стига да няма ефект от алкохола върху консумацията на напитката и тя не упоява в големи количества.
Ибн Утахмиин, Аллах да се смили над него веднъж беше попитан за така наречената (безалкохолна) бира, като се има предвид, че някои марки безалкохолна бира имат процент алкохол. Следното беше част от неговия отговор:
„Що се отнася до процентното съдържание, не мислете, че някакъв процент алкохол в дадено нещо го прави незаконно; по-скоро ако процентното съдържание на алкохол има ефект, при който, когато човек пие тази смес, той става опиянен, тогава това е незаконно. Но ако процентът е много малък без ефект, значи е законно. Например, процент като 1%, 2% или 3% не прави напитката незаконна. Някои хора разбраха погрешно хадиса, който гласи: „Всичко, което упоява в големи количества, тогава малко количество от него е забранено“, което означава, че ако малък процент от упойващо вещество се смеси с голямо количество вещество, което не е упойващо, тогава това е незаконно. Това е погрешно разбиране на хадисите. „Каквото и да опиянява в големи количества, малко от него е незаконно“ означава, че ако много от нещо ще предизвика опиянение и малко от него няма да причини опиянение, тогава много или малко и двете са незаконни, защото можете да пиете малко, което не предизвиква опиянение, тогава може да се изкушите да пиете повече и да се опияните. Но ако нещо е смесено с алкохол, докато алкохолното съдържание е минимално количество и няма никакъв ефект, тогава това е законно и не попада под постановлението на този хадис.”

Фатва на постоянния комитет гласи,
„Ако напитката, която съдържа процент алкохол, опиянява в големи количества, тогава е незаконно да се консумира каквото и да е количество от нея, голямо или малко. Също така се счита за забранено да се продава или купува такава напитка и е задължително да се изхвърли, тъй като се счита за кхамр (упойващо). Но ако консумацията на голямо количество такава напитка не води до опиянение, тогава е позволено да се продава, купува и консумира...”

Аллах знае най-добре.

Ферментиралите напитки включват камбуча, джинджифилова бира, квас и кефир. Тези напитки могат да съдържат различни нива на алкохол като страничен продукт на процеса на ферментация. Производителите са длъжни да предоставят информация на етикета за съдържанието на алкохол. Потребителите, особено хора, уязвими към въздействието на алкохола, като бременни жени, шофьорите и хората, работещи с машини, трябва да четат тези етикети преди консумация.

Какво представляват ферментиралите напитки?
Камбуча, джинджифилова бира, квас и кефир са ферментирали напитки. Камбуча се произвежда от смес от накиснат чай и захар, комбинирани с култура на щамове дрожди и бактерии. Някои Камбуча продукти също имат плодов сок или други аромати, добавени по време на производството. Кефирът може да бъде произведен от мляко (или млечна алтернатива, като например соево мляко), вода или кокосова вода. Ферментиралите напитки могат да съдържат малки нива на алкохол като страничен продукт на ферментация. Камбуча, джинджифилова бира, квас и напитки с кефир могат да съдържат остатъчен алкохол от ферментационния процес, използван при производството им. Пиейки това, се консумира повече от 0,5% алкохол (ABV). Изисква се от Кодекса на стандартите по храните на Австралия и Нова Зеландия, да има декларация за алкохолно съдържание на етикета. В NSW продукти с алкохолно съдържание над 1,15% ABV се считат за алкохолна напитка. Национално координирано проучване от хранителните регулатори установи, че много ферментирали продукти като камбуча, джинджифилова бира, квас и кефирът съдържат алкохол. Някои продукти са тествани и имат алкохолно съдържание над 1,15% ABV или алкохолно съдържание, по-високо от показаното на техния етикет. За тестваните проби от камбуча, около 65% имат над 0,5% алкохол, а за тествани проби на водна основа от кефир, 74% имат повече от 0,5% алкохол. Пробите от кефир на млечна основа са тествани и всички имат по-малко от 0,5% алкохол. За проби от тествани джинджифилова бира и квас, около 31% са имали повече от 0,5% алкохол. В NSW, след проучването на NSW Food Органът работи с индустрията за намаляване на количеството алкохол в идентифицираните напитки.
Какви са последиците за здравето от пиене на ферментирали напитки, които съдържат алкохол?
Въздействието върху здравето от пиенето на каквото и да е количество алкохол зависи от консумираното количество и други фактори. Те включват лични фактори, като възрастта, пола, теглото, здравословното състояние на лицето и толерантност към пиене. Има и фактори свързани с напитката и как се консумира тя, като алкохолно съдържание (ABV), количество напитка, продължителност, през която напитката е консумирана и дали е консумирана с храна.

Много шофьори се изкушават с някое и друго питие преди да седнат зад волана. Те се опитват да пресметнат, ако ги спре КАТ, колко промила ще отчете дрегерът, например, за една голяма водка или две бири. Водачите често разсъждават на маса, че едно малко нищо не е, а за бирата да не говорим. Това обаче съвсем не е така. Броенето на единици и опитите да се прецени нивото на алкохол в кръвта, не са надеждни. Редица проучвания, правени през годините, показват, че времето, за което се резорбира алкохолът в кръвта, е строго индивидуално. Влияние оказват множество фактори, включително полът, теглото, има ли остатъчна храна в стомаха на човека, физическото и психологическото му състояние, лични навици на консумация на алкохол и др. Алкохолът се неутрализира от организма със скорост от близо една единица на час. Ако човекът е пил много предната вечер, нивото на алкохол в кръвта му на следващата сутрин може все още да е над законовата граница. Процесът не може да се ускори с пиене на чай или кафе. Колко ще бъдат промилите при мъж и жена, изпили равно количество алкохол? Вече казахме, че едно и също количество алкохол при различните хора води до различно ниво на алкохол в кръвта.От Държавната комисия по безопасност на движението дават следния пример за това като съпоставят резултатите между мъж и жена, изпили равно количество алкохол – по 1 литър бира с алкохолно съдържание от 5%. Мъжът е с тегло 80 кг. Теглото на телесните течности (в които се съдържа абсорбираният алкохол) е 70% от общото тегло. В нашия случай - 56 кг. Количеството на приетия чист алкохол е приблизително 40 грама (1 л бира-800 гр., от които 5% се равняват на 40 гр.). За да се получи нивото на алкохол в кръвта, количеството чист алкохол се разделя на количеството телесни течности - 40:56 е равно на 0,71. Така излиза, че нивото на алкохол в кръвта е 0,71 на хиляда. А това означава директно отнемане на шофьорската книжка и налагане на административна санкция. Ако дадената жена тежи 55 кг, телесните ѝ течности ще са 33 кг (това е така, защото при дамите телесните течности са само 60% от общото тегло).

Калкулацията е направена за напитка съдържаща 2% алкохол, жена изпила 650мл., тегло 50кг.
Резултат - 0.499 промила алкохол в кръвта, лека интоксикация, която ще позволи шофиране/ще има изтрезняване след 1 час.

Калкулацията е направена за напитка съдържаща 2% алкохол, показва промили алкохол в кръвта, мъж изпил 750мл., тегло 50кг.
Резултат - 0.466 промила алкохол в кръвта, лека интоксикация, която ще позволи шофиране/ще има изтрезняване след 1 час.

Калкулацията е направена за напитка съдържаща 1% алкохол, жена изпила 950мл., тегло 50кг.
Резултат - 0.365 промила алкохол в кръвта, лека интоксикация, която ще позволи шофиране/ще има изтрезняване след 1 час.

Калкулацията е направена за напитка съдържаща 1% алкохол, мъж изпила 1150мл., тегло 50кг.
Резултат - 0.357 промила алкохол в кръвта, лека интоксикация, която ще позволи шофиране/ще има изтрезняване след 1 час.

Въпреки че алкохолът може да ви даде усещане за въодушевление и възбудени сетива, поради намаляване на задръжките по време на ранните етапи на алкохолна интоксикация, алкохолът е депресант. Той потиска централната нервна система, което води до забавени реакции, неясен говор и в крайна сметка до безсъзнание. Алкохолът прогресивно засяга различни области на мозъка. Алкохолът първо засяга частта от мозъка, която контролира задръжките. Когато хората загубят задръжките си, те могат да говорят повече, да стават скандални и да правят глупави неща. След няколко питиета те може да се почувстват „надъхани“, но всъщност нервната им система се забавя.

Алкохолът действа бързо, защото не се усвоява като храната. Вместо това, той се движи директно в кръвта от стомаха и тънките черва. Отнема много време, за да изчезне ефектът на алкохола - тъй като отнема около един час на черния дроб, за да преработи алкохола от едно питие.

Алкохолният калкулатор ви позволява да се изчисли нивото на алкохолната концентрация в кръвта, в зависимост от размера и вида на употребилия алкохол - пол, тегло, и колко време е минало след пиене.
Калкулацията е направена за жена изпила 1950 мл., тежаща 40кг, напитка с 0.5% алкохол.
Резултат - 0.03 BAC/0.3 промила алкохол в кръвта. Лека еуфория, релаксирано състояние, радост, приказливост, намалена инхибиция. Ще отнеме около 2 часа, докато алкохола в кръвта достигне 0%.
Концентрацията на алкохол в кръвта (BAC) е често използвана мярка за алкохолна интоксикация, известна също като пиянство. Обикновено се изразява като процент алкохол на обем кръв. Например, в Съединените щати (САЩ) BAC от 0,08 (0,08%) би означавало 0,08 грама алкохол на 100 ml кръв.

В САЩ законовата граница за BAC при шофиране е 0,08%/0,8 промила. Шофьори, които са на възраст над 21 години (законната възраст за пиене в САЩ), които имат BAC равен или по-голям от 0,08%/0.8 промила, могат да бъдат наказани. Санкциите за тези под 21-годишна възраст са по-строги, но варират според държавата. За лица под 21-годишна възраст, законовата граница варира от 0,01%/0,1 промила до 0,05%/0,5 промила.

Това са максималните ограничения за шофиране в нетрезво състояние в цяла Европа за водачи, както и специални ограничения за професионални и начинаещи шофьори, където е приложимо. Показва се в грамове на литър(промили).

Няма твърдо правило за това колко единици можете да изпиете, но като основно ръководство Министерството на транспорта препоръчва да пиете не повече от две до три единици алкохол, ако сте мъж, и не повече от една до две единици на алкохол, ако сте жена.

Една единица се равнява на 10 милилитра или 8 грама чист алкохол, но ефектът, който една единица има върху нивото на алкохол в кръвта ви, варира от човек на човек и зависи от редица различни фактори, като например:

• Пол
• Възраст
• Тегло
• Всяка храна, която може да сте консумирали
• Типът алкохол
• умора
• Нива на стрес

Най-малкото количество алкохол може да повлияе на зрението ви, времето за реакция и способността ви да шофирате, дори ако останете доста под законовата граница за шофиране в нетрезво състояние от 80 милиграма на 100 милилитра.

Данните на Световната здравна организация сочат, че шофьорите с между 20-50 милиграма алкохол на 100 милилитра кръв са три пъти по-склонни да загинат при катастрофа, отколкото тези, които не са употребявали алкохол.