Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)

Версия от 09:49, 25 април 2024

3531 байта изтрити , 25 април

→‎Шиитски учени

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 269: / Ред 269: @@
 перспективи]|[[File:Etanol5.png|thumb|980px|left|]]<br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br>
 }}
 ==== Ферментация на гроздова муст ====
 Алкохола във ферментирала гроздова '''[https://adrianysus.com/bg/%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE/ мъст]''', може да достигне 10.2 градуса алкохол при 30 градуса температура.
@@ Ред 276: / Ред 277: @@
 Съдържанието на алкохол във вино/Набид направено от фурми от ден 1 до ден 3 от направата му, се очаква да бъде по-високо, заради три пъти повече съдържание на захари от на гроздето.
-== Самите ислямски учени са объркани, относно опияняващ или не е Набида ==
+== Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи/мазхаби относно Набида и забраната за консумиране на алкохолни напитки ==
+Ислямските мазхаби са били объркани относно употребата на Набид, който се консумира до третият ден от направата му, защото ясно са осъзнавали, че също съдържа на малко количество алкохол и може да опияни/интоксикира при употреба в големи количества.
+=== Спор между ислямските мазхаби ===
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
+Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>''Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване''</big><br>
+Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}
 {{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти.
-Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап'''. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). '''Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид'''. В ислямското право е допустима и консумативна. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, '''ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}
+Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид. В ислямското право е допустима и се консумира. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}
-== Ислямските учени са смятали за забранено само това, което опиянява ==
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''.}}
+{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}
+{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}
+{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}
+=== Ханефи мазхаб ===
+[[File:Sects-within-Sunni-Islam-400x266.jpg|thumb|980px|right|]]
+Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ханефи признава Корана и хадисите(разкази относно живота и изказванията на Мухаммад) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
+{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|..'''доктрината на Абу Ханифа е
+че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това.''' Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}
+{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big><big>Ханефитите</big></big><br>
+Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от  стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж,  (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
+<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br>
+<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big><br>
+Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.'''
+<big>''Абу Джафар ал-Тахави''</big><small>(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)</small><br>
+В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
+Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
+Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''.
+Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
+<big>Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br>
+<big>''Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма''</big><br>
+..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут.
+... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство.
+'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.'''
+'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога).
+Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо.
+И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
+<big>''Ал-Маргинани''</big><small>(философ, ислямски теолог , законовед-[[Фикх]], получил титлата Шейх-ул-ислам)</small><br>
+Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
+Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
+и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}
+== Още ислямски учени са смятали за забранено само опияняването ==
 Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.
 Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена.
-Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''.
+Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че първоначално е било законно Мухаммад да пие опияняващо ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''.
-Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние.
+Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в направата до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Явно Мухаммад не е предполагал, че и новата любима напитка, съдържа не малко количество алкохол и може да опияни, а от там и ще създаде объркване из последователите му, защото той все пак е консумирал и извършвал дори очистване с Набид.
 ==== Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс ====
 Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
@@ Ред 336: / Ред 388: @@
 В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}
-== Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи ===
+== Боза в Дегестан ==
+{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
-== Ханефи мазхаб ==
+богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
-[[File:Sects-within-Sunni-Islam-400x266.jpg|thumb|980px|right|]]
+...<br>
-Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ḥanafī признава Корана и хадисите (разкази относно живота и изказванията на пророка Мохамед) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
+Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. '''Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза'''<sup>11</sup><small>(<sub>11</sub>Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. '''Бозата съдържа 4-6% алкохол'''. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.</small>).<br>
+...<br>
+'''Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.'''<br>
+...<br>
+'''Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза'''. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което '''разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан'''. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. '''с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид'''.<br>
+...<br>
+Улемите<small>(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право)</small>, споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време '''някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми'''. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари '''посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост'''. <br>
-{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|..доктрината на Абу Ханифа е
+...<br>
-че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}
+Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че '''забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол
+въвежда се постепенно'''; възможно е да е действал според пример на пророка. '''Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна буза и тогава беше въведена пълна забрана'''. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следното случаят е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е позволи ни да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."<br>
+...<br>
+В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в които производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. '''Някои дагестански богослови пиеха набид(буза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали ханафитския мазхаб по този въпрос'''. '''В класическите произведения представители разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.'''
+}}
-== Сунитски учени ==
-== Шиитски учени ==
-== Боза в Дегестан ==
 == Боза в Османската империя ==
-==Мнението на ислямските и други учени относно набид==
-{{Quote|[https://www.al-islam.org/laws/al-khui/2.htm
-Нечисти неща(англ.)] Ислямските закони на Аятолла Хоеи|112. Виното и виното от фурми (набиз), които опияняват човека, са нечисти и въз основа на задължителната предпазна мярка, всичко, което първоначално е течно и опиянява човека, е нечисто. Следователно наркотиците като опиума и конопа, които първоначално не са течни, са чисти, въпреки че те могат да бъдат смесени с нещо, поради което да станат течни.}}
-== Учени 2==
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''. С течение на времето Ханефистите изоставиха първоначалната си позиция и одобриха пълна забрана, дължаща се може би на нарастващата морална стигма.}}
-{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}
-{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}
-{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
-Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Този ал-Багауи не свързва пряко Ханефи с тясна забраната и може да подскаже, че въпросът вече не е толкова разделящ, колкото беше преди половин век(за времето си). Спорът се появява предимно като историческо любопитство в „Абд ал-Карим бин Мухаммад (623/1226) Ал-Азиз, коментар към ал-Газали (505/1111). Ал-Рафии започва с цитиране на 5:90-1 като доказателствен текст за забраната на кхамр. Той твърди, че има общ консенсус по въпроса и твърди, че нарушаването на този консенсус е равносилно на акт на [[Кафир]](неверие).
-Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]].
-'''Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право'''.}}
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big><big>Ханефитите</big></big><br>
-Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от  стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж,  (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
-<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br>
-<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big><br>
-Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.'''
-<big>''Абу Джафар ал-Тахави''</big><small>(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)</small><br>
-В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
-Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
-Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''.
-Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
-<big>Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br>
-<big>''Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма''</big><br>
-..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут.
-... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство.
-'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.'''
-'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога).
-Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо.
-И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
-<big>''Ал-Маргинани''</big><small>(философ, ислямски теолог , законовед-[[Фикх]], получил титлата Шейх-ул-ислам)</small><br>
-Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
-Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
-и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}
-{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>''Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване''</big><br>
-Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}
 == Учени 4 ==
@@ Ред 415: / Ред 422: @@
 {{Quote|[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ
 В ШЕРИАТА И ВИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ]| Това се основава на авторитета на един хадис, според който, когато нещо е направено харам, дори и наймалкото количество от него е харам. По този начин на мюсюлманите е забранено да консумират свинско месо или алкохол, дори и малко количество. Единственото изключение, направено от '''школата на Ханефитите, което може да се спомене тук, е по отношение на консумацията на много малко количество алкохол, който не опиянява'''. В този случай извършителят се счита за виновен, но не подлежи на наказание с предвиденото наказание или хадд за пиене на вино}}
-== Боза в Дегхестан ==
-{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
-богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
-...<br>
-Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. '''Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза'''<sup>11</sup><small>(<sub>11</sub>Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. '''Бозата съдържа 4-6% алкохол'''. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.</small>).<br>
-...<br>
-'''Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.'''<br>
-...<br>
-'''Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза'''. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което '''разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан'''. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. '''с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид'''.<br>
-...<br>
-Улемите<small>(пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право)</small>, споменати по-горе, са сред признатите дагестанци богословски авторитети. В същото време '''някои от тях останаха в контекста на местната култура на пиене и са използвали боза, без да смятат това за противоречие с религиозното норми'''. Наличието на гореспоменатите есета от ал-Аймаки, ал-Салти и ал-Авари '''посочва уместността на въпроса за употребата на определени видове алкохолни напитки. Правни решения не бяха наложени без причина, точно както не са писали дълги юридически есета без необходимост'''. <br>
-...<br>
-Това става ясно от информацията, предоставена от горепосочените Хасанилав, че '''забраната на Гази-Мохамед за пиене на алкохол
-въвежда се постепенно'''; възможно е да е действал според пример на пророка. '''Отначало беше разрешено използването на слабоалкохолна буза и тогава беше въведена пълна забрана'''. За характеристика на първия етап от борбата на Гази-Мохамед срещу алкохола следното случаят е фрапантен. Когато търговци от Гимри отидоха в Дербент за текстил се обърнаха към имама с въпроса: „Възможно ли е позволи ни да пием малко? Гази-Мохамед ги посъветва да обжалват на местния молла.."<br>
-...<br>
-В обобщение можем да стигнем до следните изводи. Въпреки фактът, че жителите на Дагестан следват Шафиитския мазхаб, в които производството и консумацията на алкохолни напитки е забранено, има многобройни съобщения, че през седемнадесети през първата половина на деветнадесети век те са произведени и използвани. Такъв е и случаят с виното, което беше забранено от всички мюсюлмански правни училища. '''Някои дагестански богослови пиеха набид(буза), намирайки оправдание за това във факта, че са последвали ханафитския мазхаб по този въпрос'''. '''В класическите произведения представители разрешено пиенето на някои форми на алкохолни напитки в неупойващи дози.'''
-}}
 == Други учени ==