Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 389: Ред 389:


== Законна и незаконна масова употреба на алкохол през вековете==
== Законна и незаконна масова употреба на алкохол през вековете==
=== Халифите са консумирали дори кхамр(силна алкохолна напитка) ===
=== Халифите са били пристрастени към напиването и пиели масово кхамр по запои ===
{{Quote| [https://ia904709.us.archive.org/12/items/HistoryOfTheArabs-PhilipK.Hitti/History%20of%20The%20Arabs%20-%20Philip%20K.%20Hitti.pdf История на арабите, стр.337]|(зарф), който се въздържа от шегуването, поддържа приятелство с правилните другари, има високи стандарти за достоверността(истината), безскрупулен е в изпълнението на своите обещания,  пази тайна, носи неопетнени и незакърпени дрехи, и на масата яде с малки залъци, разговаря и се смее, но малко, дъвче своят залък бавно, не си облизва пръстите, избягва чесън и лук и се въздържа от ползването на клечка за зъби в тоалетната, банята, обществени срещи и по улиците. '''Алкохолните напитки бяха често употребявани, както в компания, така и насаме'''. Съдейки по безбройните разкази за съперничество в произведения като (1001 Нощи), както и от безбройните песни и поеми, възхваляващи виното(кхамр) на развратният '''Абу-Нууас(810г.), халифът за един ден, ибн-ал-Муттаз (908г.), и други подобни, забраната, една от отличителните черти на мюсюлманската религия, не е успяла да забрани алкохола повече, отколкото е успяла 18-та поправка на конституцията на САЩ.''' Дори халифи, везири, принцове, певци и музиканти са били изключително желани като благодатна компания. Тази практика, която е с Персийски произход, се е превърнала в установена институция по времето на ранните Абисинци, и довела до появата на професионалисти в тази сфера по времето на ал-Рашид.
{{Quote| [https://ia904709.us.archive.org/12/items/HistoryOfTheArabs-PhilipK.Hitti/History%20of%20The%20Arabs%20-%20Philip%20K.%20Hitti.pdf История на арабите, стр.337]| '''Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. Ибн-Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират леко. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песни не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.''' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница.  
'''Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. Ибн-Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират леко. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песни не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.''' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница.  
Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..}}
Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..}}
=== Боза в Дегестан ===
=== Боза в Дегестан ===
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни