Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 514: Ред 514:
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''
}}
}}
==== Без конкретен процент, но разрешение от консумиране на алкохолни напитки с нисък процент алкохол ====
==== Разрешени напитки, в които се образува алкохол от само себе си, защото процентовото съдържание е малко и няма човешка намеса ====
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20
Забелязва се, че Главно Мюфтийство България, не отрича напълно консумацияна на напитки естествено ферментирали и с не толкова голям алкохолен градус, явно защото Мухаммад и сподвижниците му масово са пиели такава напитка(Набид), както се видя в статията.
{{Quote|[https://grandmufti.bg/bg/up-to-date/novini/10359-2020-12-03-12-48-29.html Позволено ли е употребата на храна или напитка, в която се съдържа алкохол?]|РЕШЕНИЕ ФЕТВА №20


Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в  хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество  е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет и прочие, защото освен, че  процентовото съдържание е малко, там  няма и човешка намеса. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.
Алкохолът е забранен за употреба с айет от Коран и Керим, както и с хадис на Расулюллах (с.а.с.). В Коран-и Керим Аллах казва: „О, вярващи, виното, играта на късмет, кумурите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!“ и в  хадис на Мухаммед (с.а.с.) казва: „Това, което чрез голямо количество опианява, и малкото му количество  е харам.“ По този въпрос учените нямат спор. Следователно храна или напитка, в която се съдържа алкохол, употребата й е харам. '''Изключение правят храни или напитки, в които се образува алкохол от само себе си, като например плодове, оцет <big>''и прочие''</big>, защото освен, че  процентовото съдържание е малко, там  няма и човешка намеса'''. Що се касае въпросът до храни и напитки, в които е добавен алкохол, това е харам колкото и малко да е количеството алкохол, защото хадисът не уточнява колко малко. Освен това Аллах(с.т.) нарича алкохола мръсен (неджис). Следователно употребата му чрез добавяне в храни прави самата храна мръсна. Не може да се твърди и, че алкохолът в храни и напитки, добавен отвън, се преобразува и става чист, защото алкохолът остава същият и не променя състава си.


Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.
Няма как да се твърди, че хората имат необходимост от употребяване на храни, съдържащи алкохол, защото в нашето съвремение има изобилие на храни, които са чисти и не съдържат алкохол.