Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Най-разпространено е ислямското мнение днес, че Набида на Мухаммад не е съдържала алкохол, защото е бил изконсумиран до 3-ят ден от направата, по пример на Мухаммад и за 3 дни няма как да има алкохол, поради липса на ферментация.  

Тук ще разгледама, дали и науката е съгласна с тези аргументи.

Айша каза, че когато Божият Пратеник бил попитан за Бит, което е набид от меда, той отговорил: „Всеки '''[http://rechnik.info/%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D1%80 ликьор]''', което е опияняващо, е забранено„<br>

Ферментацията наистина е магията, която се играе в производството на вино. '''Ако се остави на самотек, мъстта или сокът ще започнат да ферментират естествено в рамките на 6-12 часа с помощта на диви дрожди във въздуха.'''

Ясно се вижда, че любимата напитка на Мухаммад и сподвижниците му, която е консумирана до 3-ят ден от направата и е съдържала не малко количество алкохол. В тази таблица се вижда, че плодовете грозде, ябълка и портокал съдържат алкохол дори и в ден 2(от 2,17 до 4,72 градуса), а в ден 3(4.23-5,81 градуса алкохол).  

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|За ферментация, плодовете се мацерират<ref>[http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Тълковен речник за думата мацерира]</ref>, при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, '''безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5%''' (ABV алкохол по обем).}}

Съдържанието на алкохол във вино направено от фурми от ден 1 до ден 3 от направата му, се очаква да бъде по-високо от показаните, заради три пъти повече съдържание на захари от на гроздето.

Ислямските мазхаби са били объркани относно употребата на Набид, който се консумира до третият ден от направата му, защото ясно са осъзнавали, че също съдържа на малко количество алкохол и може да опияни/интоксикира при употреба в големи количества.  

Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}

Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти.

Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид. В ислямското право е допустима и се консумира. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''.}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}

Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ханефи признава Корана и хадисите(разкази относно живота и изказванията на Мухаммад) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.

че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това.''' Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}

Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж, (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.

Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.'''

В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.  

Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.

Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''.

Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.

..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут.  

... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство.  

'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.'''

'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога).

Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо.

И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.

Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.

и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}

Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.  

Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в направата до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Явно Мухаммад не е предполагал, че и новата любима напитка, съдържа не малко количество алкохол и може да опияни, а от там и ще създаде объркване из последователите му, защото той все пак е консумирал и извършвал дори очистване с Набид.

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|След това, '''Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за традициия, която също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение'''.  

Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на традициите на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е традиция с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, традиция, която Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум - [https://www.kalamullah.com/bidayat-al-mujtahid.html Бидаят ал-муджтахид], като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „'''О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Един от тях се нарича мизр (направен от царевица), другият се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани'''}}

{{Quote||Тъй като '''е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид''' от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, '''пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него'''. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.}}}}

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Правното решение за '''набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени''' и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е изглед към Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единият е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смята, че '''пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, е белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност'''.}}

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва '''следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба''':  

# (а) '''Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща''';  

Компендиум от правни становища, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си:

{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)