Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.  

Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в направата до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Явно Мухаммад не е предполагал, че и новата любима напитка, съдържа не малко количество алкохол и може да опияни, а от там и ще създаде объркване из последователите му, защото той все пак е консумирал и извършвал дори очистване с Набид.

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|След това, '''Ибн Умар, другият велик авторитет за Малики и Шафиитский мазхаб е цитиран за традициия, която също така позволяват пиенето на набид до точката на опиянение'''.  

Същите по-нататък засилват позицията си, но също така предоставят вариации на традициите на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб, по този начин прави почти невъзможен всеки опит да ги интерпретираме. Те са твърде сходни, за да бъдат представени тук. Последното е традиция с вариации, цитирани след това въз основа на Абу Муса ал-Ашч, традиция, която Ибн Рушд също представя в своя правен компендиум - [https://www.kalamullah.com/bidayat-al-mujtahid.html Бидаят ал-муджтахид], като основополагащо доказателство за куфийците: тази традиция може да се очаква по-рано в разказа, тъй като тя е традиция от Пророка. Абу Муса каза: „Божият пратеник изпрати мен и Мук до Йемен. Ние казахме: „'''О, Пратенико на Аллах, има две напитки там от пшеница и ечемик. Един от тях се нарича мизр (направен от царевица), другият се нарича битак(направени от мед); кое да пием?“ Той отговори: „Пий ги и двете, но не се напивай“. Тези традиции могат да дойдат като шок за много съвременни мюсюлмани'''}}

{{Quote||Тъй като '''е установена допустимостта за пиене на малко количество силен набид''' от това, което споменахме относно кхамр, и чуто от Пратеника на Аллах казвайки „всяко опияняващо вещество е забранено“, '''пиенето на този тип набид е доказателство, че това, което Пратеникът на Аллах забрани, беше само опиянението от него'''. Вероятно е, че той чу това като изявление от Пророка или негова собствена позиция. Неговата позиция е доказателство за нас, особено ако гореспоменатото му действие в докладите показва, че е извършено в присъствието на сподвижниците на Божия пратеник и никой не го е отхвърлил. Това също показва, че са го последвали в това.}}}}

{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Правното решение за '''набид и тила е едно и също: те са допустими в малки количества; само в точката на опиянение те са харам/забранени''' и ако някой се опияни от пиенето им, той бива подложен на наказанието хадд(бичуване). Казват ни, че това е изглед към Абу Ханифа и Абу Юсуф; от Мухаммад ал-Шайбани се съобщават две мнения: единият е възгледът, че те са забранени и хадд(наказание с бичуване) се налага, когато някой е в нетрезво състояние. Второ мнение е представено със собствените думи на ал-Шайбани: „Аз не забранявам [тези] но и аз не пия [ги].“ Ал-Самарканди казва недвусмислено, че правилната позиция е тази на Абу Ханифа и Абу Юсуф, за тяхното съответствие с повечето сподвижници, които също смята, че '''пиенето на тези напитки е допустимо. Освен това той казва, че Абу Ханифа е смятал това да вярваме, че тези напитки са допустими, е белег (cалема) на хората от Суната и сунитска ортодоксалност'''.}}

{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва '''следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба''':  

# (а) '''Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща''';  

Компендиум от правни становища, поръчан от моголският султан Аурангзеб Аламгир(1068-1118/1658-1707), тази работа е съставена под ръководството на Шейх Ниам от Бурханпур (1089/1678), който ръководи група от над четиридесет експерти, всеки от които допринася за това, което беше относително уникален проект за времето си:

{{Quote||Що се отнася до онези [алкохолни напитки], които се считат за халал според повечето учени, те са тила (което е алкохолна напитка, която се вари до редуциране на една-трета и оставена да ферментира втори път), набид от фурми и стафиди. '''Те са разрешени за пиене до точката на интоксикация/напиване с цел храносмилане на храната, лекарствата и за енергизиране на себе си за поклонението към Бог'''; не е [допустимо] безразсъдно отклоняване. '''Става харам/забранено [да се пие] в точката, в която причинява опиянение. Това е твърдението на повечето [юристи]'''. Ако някой се напива, тогава хидд(наказание с бичуване)се прилага към него; е позволено да се продават тези [напитки] и да ги застрахова срещу загуба, според Абу Ханифа и Абу Юсуф; това е и най-здравото мнение, което е съобщено от Мухаммад [ал-Шайбани]. И в казано от него малки и големи количества от тях са харам/забранени, въпреки че не се прилага хадд(наказание с бичуване), стига да няма интоксикация. Това се намира в Мухит на ал-Сарахси. Фетвата в наши дни е в съответствие с [този възглед] на Мухаммад, така че човек, който се опиянява от алкохолни напитки направено от зърна, мед, мляко и смокини се наказва; това е така, защото грешният народ (фиссак) събират се за тези напитки в наше време, с намерението да се напият и за безразсъдно развлечение (2000: 5.497)