Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 388: Ред 388:
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}


== Боза в Дегестан ==
== Законна и незаконна масова употреба на алкохол през вековете==
=== Халифите са консумирали дори кхамр(силна алкохолна напитка) ===
{{Quote| [https://ia904709.us.archive.org/12/items/HistoryOfTheArabs-PhilipK.Hitti/History%20of%20The%20Arabs%20-%20Philip%20K.%20Hitti.pdf История на арабите, стр.337]|(зарф), който се въздържа от шегуването, поддържа приятелство с правилните другари, има високи стандарти за достоверността(истината), безскрупулен е в изпълнението на своите обещания,  пази тайна, носи неопетнени и незакърпени дрехи, и на масата яде с малки залъци, разговаря и се смее, но малко, дъвче своят залък бавно, не си облизва пръстите, избягва чесън и лук и се въздържа от ползването на клечка за зъби в тоалетната, банята, обществени срещи и по улиците. '''Алкохолните напитки бяха често употребявани, както в компания, така и насаме'''. Съдейки по безбройните разкази за съперничество в произведения като (1001 Нощи), както и от безбройните песни и поеми, възхваляващи виното(кхамр) на развратният '''Абу-Нууас(810г.), халифът за един ден, ибн-ал-Муттаз (908г.), и други подобни, забраната, една от отличителните черти на мюсюлманската религия, не е успяла да забрани алкохола повече, отколкото е успяла 18-та поправка на конституцията на САЩ.''' Дори халифи, везири, принцове, певци и музиканти са били изключително желани като благодатна компания. Тази практика, която е с Персийски произход, се е превърнала в установена институция по времето на ранните Абисинци, и довела до появата на професионалисти в тази сфера по времето на ал-Рашид.
'''Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. Ибн-Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират леко. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песни не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.''' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница.
Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..}}
=== Боза в Дегестан ===
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>