5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 231: | Ред 231: | ||
Мохамед Бин Яхя, от Ахмад Бин Мухаммад Бин Иса, от Мохамед Бин Синан, от Хюсейн Ал Каланаси, който каза: „Писах на Абу Ал-Хасан Ал-Маазясус (7-ми имам), като го попитах за ферментирала напитка, така че Той(Аллах да го почете и с мир да го дари) каза: „Не се доближавайте до нея, защото е от виното.}} | Мохамед Бин Яхя, от Ахмад Бин Мухаммад Бин Иса, от Мохамед Бин Синан, от Хюсейн Ал Каланаси, който каза: „Писах на Абу Ал-Хасан Ал-Маазясус (7-ми имам), като го попитах за ферментирала напитка, така че Той(Аллах да го почете и с мир да го дари) каза: „Не се доближавайте до нея, защото е от виното.}} | ||
== | == Боза в Дегхестан == | ||
{{Quote|АЛ-КАФИ,Том 6, шейха Мохамед бин Якуб Ал-Кулайни, известен като „Достойният за доверие на Ал-Ислам Ал-Кулайни“, | {{Quote|АЛ-КАФИ,Том 6, шейха Мохамед бин Якуб Ал-Кулайни, известен като „Достойният за доверие на Ал-Ислам Ал-Кулайни“, | ||
КНИГАТА ЗА НАПИТКИТЕ<br>Може да се изтегли тук -> https://hubeali.com/books/English-Books/AlKafiVol6/Al%20Kafi%20V%206%20-%20The%20Book%20of%20Drinks%20(2).pdf| | КНИГАТА ЗА НАПИТКИТЕ<br>Може да се изтегли тук -> https://hubeali.com/books/English-Books/AlKafiVol6/Al%20Kafi%20V%206%20-%20The%20Book%20of%20Drinks%20(2).pdf|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни | ||
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br> | |||
...<br> | ...<br> | ||
Описание на „Крепостта Койсу“ разположен на шест часа от Ендирей, който той посети през 1666 г., османският пътешественикът Евлия Челеби пише: „В този град . . . те не пият никакви вино или спиртни напитки. '''Те не знаят за всички средства за интоксикация, но разпуснатите [хора] пият кумис и бoза'''<sup>11</sup><small>(<sub>11</sub>Боза е дефиниран в Болшой советской энциклопедия [Голямата съветска енциклопедия] така: „боза (тур.) напитка, приготвя се от просо, елда или овесено брашно,като бира, но без хмел. '''Бозата съдържа 4-6% алкохол'''. Бузата е разпространена в Крим, в Кавказ и в по-малка степен в Туркменистан. В Дагестан също беше така приготвен с помощта на хмел.</small>).<br> | |||
...<br> | |||
'''Бузата не е напълно ферментирала и дори децата я пиеха.'''<br> | |||
...<br> | |||
'''Ако известен теолог в Дагестан използва алкохолни напитки и намери оправдание в рамките на ислямския закон, тогава може да се заключи, че част от населението също имаше склонност към пиене на боза'''. Съвременник на Хасан, Абу Бакр ал-Аймаки (ум. 1791 г.), който имаше приятелски отношения с него, написа: [писмо на ученик за съвет относно определения относно набид] — правно есе, което '''разглежда въпроса за набид, разбиран като буза в Дагестан'''. Абу Бакр пише работата си през 1777 г. '''с намерението да изкорени практиката на някои учители и техните ученици относно допустимост за пиене на набид'''. | |||
}} | }} | ||