Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

== Пророкът Мухаммад е пиел Набид ==

Нека сега да видим какво означава ''сакаран'', защото в английския превод на Абдулла Юсуф Али на стих {{Quran|16|67}} се казва

== Набид...==

== Умар ==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Ханафитите бяха първите, които твърдяха, че текстовете, които забраняват кхамр, трябва да се тълкува в по-широк контекст. За тях беше важно, че набид е било често срещано питие в Медина в дните на Пророка. Според тяхното тълкуване '''видни сподвижници като напр Умар и Абу Зар продължиха да пият набид след смъртта на пророкът. Нещо повече, докато беше в Куфа, известен спътник (асхаб), юристът Ибн Масуд изрази мнението, че тази напитка е бил законен, въпреки че самият той не го е ползвал. Много юристи в Ирак последва този пример и започна да твърди, че забраната за кхамр не се отнася до набид''' (Rabb 2015, 145–47).}}

{{Quote|[https://sunnah.com/malik/45/20  Муватта Малик ибн Анас 45:20/45:1620]|Яхя ми съобщи от Малик от Яхя ибн Саид от Абд ар-Рахман ибн ал-Касим, че Аслам, мавлата на Умар ибн ал-Хаттаб го информира, че е посетил Абдуллах ибн Айяш ал-Махзуми. '''Той видял, че има някакъв набид със себе си и в този момент бил на път за Мека. Аслам му каза: „Умар ибн ал-Хатаб обича тази напитка."''' Следователно Абдуллах ибн Айяш '''донесе голяма купа за пиене, донесе я на Умар ибн ал-Хатаб и я постави пред него. Умар я доближи до него и след това вдигна главата му. Умар каза: „Тази напитка е добра", така че той изпи малко от нея и след това я подаде на мъж от дясната си страна'''}}

== Учени 4 ==

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|За ферментация, плодовете се мацерират<ref>[http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Тълковен речник за думата мацерира]</ref>, при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, '''безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5%''' (ABV алкохол по обем).}}

{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''

}}

== Учени 5 ==

{{Quote|[https://core.ac.uk/download/pdf/156786781.pdf ДОКТРИНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗАБРАНАТА НА ОПИЯТНАТА НАПИТКА В ИСЛЯМСКОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЗАКОН]|След това имаше някои доста смели доклади, които твърдяха, че Пророкът и Умар са пили набид. Религиозните (ислямски) идеолози положиха всички усилия да обяснят, че пиенето му е вид ферментирал сок, вид сайдер, който е претърпял изключително кратка фенентация. '''Това усилие обаче не изглежда да съответства на логиката на съвременните вино производствени изследвания'''.}}

{{Quote|[https://www.sifatusafwa.com/en/explanations-of-selected-hadith/sharh-ma-ani-al-athar-by-imam-tahawi.html Шарх Маани Ал-Атхар от имам ал-Тахауи, глава 4, стр. 215-222]|'''Силният набид не се счита за опияняващ, затова Умар би го вкусил. Ако обаче това доведе до интоксикация/напиване чрез консумация на прекомерни количества''' силен набид, това ще наложи наказанието.}}

{{Quote|[https://www.arabicbookshop.net/sunan-al-daraqutni/135-227 Сунан ал-Даракутни 4685]|Саид ибн Зи Лаауа разказва: „'''Един бедуин веднъж пи набид''' [напитка, направена чрез накисване на фурми или стафиди във вода и консумирането й, преди да стане опияняващо] '''от меха с вода на Умар (радийаллаху анху) и се опияни''' . Сайидуна Умар (радийаллаху анху) наложи наказанието за това, че пиеше”}}