УикиИслям

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

Страница Беседа

Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване (преглед на кода)

Версия от 14:35, 25 април 2024

16 084 байта добавени ,  25 април
→‎Други учени
[проверена версия][проверена версия]
(Не са показани 44 междинни версии от същия потребител)
Ред 13: Ред 13:
* Кръв.
* Кръв.
* '''Алкохолни напитки. За вярващите мюсюлмани това се отнася и за подправки или течности за приготвяне на храна като соев сос, които може да съдържат алкохол.'''}}
* '''Алкохолни напитки. За вярващите мюсюлмани това се отнася и за подправки или течности за приготвяне на храна като соев сос, които може да съдържат алкохол.'''}}
{{Quote|[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ
В ШЕРИАТА И ВИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ]|е „всяко опияняващо вещество е като хамр [вино] и всеки хамр е харам.“ Тъй като това е харам заради самия него (харам ли затих), '''той е забранен независимо от използваното количество, независимо дали е сам по себе си или е смесен с други вещества и разреден'''}}
{{Quote|[http://www.islamofbulgaria.net/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B0/ ТУРСКОТО ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО: НЯМА БЕЗАЛКОХОЛНА БИРА]|Според турското главно мюфтийство (Диянет) няма безалкохолна бира.<br>
{{Quote|[http://www.islamofbulgaria.net/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D1%8E%D1%84%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%B0/ ТУРСКОТО ГЛАВНО МЮФТИЙСТВО: НЯМА БЕЗАЛКОХОЛНА БИРА]|Според турското главно мюфтийство (Диянет) няма безалкохолна бира.<br>
Според Диянета не е позволено да се пие безалкохолната бира, която се продава на пазара, '''защото дори и <big>000,1%</big> алкохол да съдържа в себе си, това я прави харам (забранена) за мюсюлманите'''. А според някои разследвания, които са напревени върху безалкохолната бира продавана на турския пазар, процент е повече от 000,26%.}}
Според Диянета не е позволено да се пие безалкохолната бира, която се продава на пазара, '''защото дори и <big>000,1%</big> алкохол да съдържа в себе си, това я прави харам (забранена) за мюсюлманите'''. А според някои разследвания, които са напревени върху безалкохолната бира продавана на турския пазар, процент е повече от 000,26%.}}
Ред 26: Ред 28:
'''Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното<small>(кхамр - в оригинал на арабски език)</small>''' и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. '''Не ще ли престанете?'''
'''Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното<small>(кхамр - в оригинал на арабски език)</small>''' и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. '''Не ще ли престанете?'''
}}
}}
=== Причината за стиховете 5:90-91 в Корана е била напиванията на бъдещият халиф Умар ал-Хаттиб ===
{{Quote|[https://archive.org/details/68bAnwarUlBayanFeHalleLughatUlQuran2Www.Quranpdf.blogspot.in/68b%20Anwar%20Ul%20Bayan%20Fe%20Halle%20Lughat%20Ul%20Quran-2%20-www.Quranpdf.blogspot.in/ Ануаар ул-Лахат, глава 2, стр.9]|„О, вие, които вярвате! не се доближавайте до молитвата, когато сте опиянени, докато не разберете (добре) какво казвате, нито когато сте задължени да се изкъпете -- освен ако (вие) пътувате по пътя -- докато измили сте се и ако сте болни, или сте на път, или някой от вас идва от тоалетната, или сте докоснали жените, и не можете да намерите вода, отидете на чиста земя, след това избършете лицата и ръцете си; ; наистина Аллах е опрощаващ, опрощаващ."
Това очевидно е било много трудно за '''Умар бин Хатаб и той не му е обърнал внимание и е пил обилно, след което е пребил Абд-ур-Рехман бин Ауф с камилска кост толкова много, че е бил сериозно ранен'''. След това Умар каза стихотворение за убитите в битката при Бадр със следните думи:
„О,дяволите! Кладенците на Бадр носят толкова много тела на арабски младежи. Този син на Кабшах (Астагфируллах!) ни плаши с Възкресение и Съд! Как е възможно изгорени тела и мозъци, разпръснати в прахта, да бъдат съживени отново?! Как може Бог да възкреси нашите древни кости от нашите гробове?! Тогава как може да ни възкреси от деня на Страшния съд?! докато ям и задържам храната от мен!!"
Забележка: Абу Кабшах е известна предислямска фигура, която не е съгласна с начина на поклонение на идолите на Куреш. Тъй като Пророкът Мохамед (с.а.с.) се противопоставяше на Куреш и езичеството, '''затова без да се замисля и в нетрезво състояние, Умар бин Хатаб извърши сериозно богохулство''', като го нарече "син на Кабшах" (астагфируллах).}}
{{Quote|[https://biblio.ie/book/mustatraf-fi-kull-fann-mustazraf-quest/d/1555020742 Мустатраф, глава 2, стр.218]|Богохулството и проявите на неверие на Умар достигнаха до Пророка на исляма (с.а.с.) и предизвикаха ярост в него и нашият скъп Пророк Мохамед (с.а.с.) излезе навън толкова бързайки, че носеното му наметало се влачеше по земята зад него. '''Той (с.а.с.) намери Умар и го преби толкова зле, че опиянението напусна Умар''' и той дойде на себе си и започна да крещи: "Търся спасение от гнева на Аллах и Неговия пратеник!"
'''Тогава беше разкрит следният стих''':
О, вярващи, виното(кхамр - в оригинал на арабски език), играта на късмет, кумирите и стрелите са мръсотия от делото на сатаната. Странете от нея, за да сполучите!
Сатаната цели именно да всее между вас вражда и ненавист чрез виното(кхамр - в оригинал на арабски език) и играта на късмет, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?}}
=== Хадиси ===
=== Хадиси ===
{{Quote|[https://sunnah.com/nasai:5686 Сунан Ан-Насаи 5586]|Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти:<br>
{{Quote|[https://sunnah.com/nasai:5686 Сунан Ан-Насаи 5586]|Глава: Доклади, използвани от онези, които разрешават пиенето на интоксиканти:<br>
Ред 77: Ред 93:
Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „'''Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми'''.“}}
Беше разказано, че Анас бин Малик казал: „'''Когато Кхамр беше забранен, напитката им беше (направена от) незрели фурми и сушени фурми'''.“}}


== Набида отново е позволен, ако се употребява без да се [https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC напиеш/интоксикираш] ==
== Набида отново става позволен, ако се употребява без да се [https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%8F%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BC напиеш/интоксикираш] ==
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:1996c Муслим 23:4930]|Глава: '''Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир'''; '''Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо''':<br>
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:1996c Муслим 23:4930]|Глава: '''Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир'''; '''Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо''':<br>
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която '''Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид''', останалата част от хадиса е същата.}}
Този хадис е съобщен от авторитета на Катада със същата верига от предаватели, която '''Пратеникът на Аллах (ﷺ) е забранил (приготвянето на) Набид''', останалата част от хадиса е същата.}}
Ред 84: Ред 100:
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:977c Муслим 23:4952]|Глава: '''Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо''':<br>
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:977c Муслим 23:4952]|Глава: '''Забраната за правене на Набид в Ал-Музафат, Ад-Дубба (кратуни), Ал-Хантам и Ан-Накир; Това беше отменено и сега е разрешено, стига да не стане опияняващо''':<br>
Абдуллах бин Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: '''Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте когато е опияняващо.}}
Абдуллах бин Бурайда, от авторитета на баща си, съобщава на Пратеника на Аллах (ﷺ), че казва: '''Бях ти забранил приготвянето на Набид освен в мех за вода. Но сега можете да пиете във всички съдове, но не пийте когато е опияняващо.}}
== За да не бъде интоксикиращ/опияняващ, набида е пит от Мухаммад до 3 дни от направата му ==
== За да не бъде интоксикиращ/опияняващ, набида е пит от Мухаммад до 3 дни от направата му ==
=== Сунна ===
{{Quote|https://sunnah.com/ibnmajah:3399 Сунан Ибн Маджа 3399]|<small>Глава: Описание на Набид и как се пие</small>
{{Quote|https://sunnah.com/ibnmajah:3399 Сунан Ибн Маджа 3399]|<small>Глава: Описание на Набид и как се пие</small>
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „'''Набид ще бъде направен за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще го изпие на същия ден, или на следващия ден, или на третия ден''', и ако остане нещо, той ще го изхвърли или ще даде заповед, че да бъде изхвърлено."}}
Разказано е, че Ибн Аббас е казал: „'''Набид ще бъде направен за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще го изпие на същия ден, или на следващия ден, или на третия ден''', и ако остане нещо, той ще го изхвърли или ще даде заповед, че да бъде изхвърлено."}}
{{Quote|{{Muslim|23|4972}}|Ибн Аббас разказва, че за Пратеника на Аллах (мир нему) е '''бил приготвян набид във воден мях, Шуба каза: „Беще през нощта срещу понеделник. Той го пиеше в понеделник и до вторник следобяд, и ако нещо останеше, даваше го на слугата си или го изливаше“'''. }}
{{Quote|{{Muslim|23|4972}}|Ибн Аббас разказва, че за Пратеника на Аллах (мир нему) е '''бил приготвян набид във воден мях, Шуба каза: „Беще през нощта срещу понеделник. Той го пиеше в понеделник и до вторник следобяд, и ако нещо останеше, даваше го на слугата си или го изливаше“'''. }}
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:2004c Муслим 2004с]|Ибн Аббас съобщава, че стафидите се накисват във вода за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще я пие на този ден, на следващия и на следващия ден '''до вечерта на третия ден. След това той би наредил да бъде изпито от (други хора)''' или да бъде изхвърлено.}}
{{Quote|[https://sunnah.com/muslim:2004c Муслим 2004с]|Ибн Аббас съобщава, че стафидите се накисват във вода за Пратеника на Аллах (ﷺ) и той ще я пие на този ден, на следващия и на следващия ден '''до вечерта на третия ден. След това той би наредил да бъде изпито от (други хора)''' или да бъде изхвърлено.}}
=== Други ===
{{Quote|[https://research-repository.st-andrews.ac.uk/handle/10023/13235 ДОКТРИНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗАБРАНАТА НА ОПИЯТНАТА НАПИТКА В ИСЛЯМСКОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЗАКОН]|.. в една от традициите на мюсюлманите, Ибн Аббас  се казва, че '''Пророкът е използвал набид дори на третия ден от фенентацията''', но това, което остана след това, беше излято: Ибн Аббас съобщава, че набид е бил приготвен за Пратеника на Аллах в началото на нощта и той ще го пие сутринта и следващата вечер и следващата нощ и ден и нощта след това до следобед [т.е. '''до напреднали признаци на ферментация'''?]. Ако нещо беше пропуснато от това, той го даде на своите слуги, или е заповядал да се излее.}}


== Пророкът Мухаммад е пиел Набид ==
== Пророкът Мухаммад е пиел Набид ==
Ред 152: Ред 172:
{{Quote|[https://jafrilibrary.com/books/63809 Уасаил ал Шиа, Глава. 25, стр. 339]|Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}
{{Quote|[https://jafrilibrary.com/books/63809 Уасаил ал Шиа, Глава. 25, стр. 339]|Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}
=== Други ===
=== Други ===
{{Quote|[https://archive.org/details/Al-MamoonByShaykhShibliNomanir.a Ал-Мамуун, стр.222]|'''След това събитие любовта на Умар към виното и опиянението намери алтернативна напитка, наречена "набиз/набид". Аллама Шибли признава, че хората започнали да пият набиз/набид, чиято употреба обикновено имала подкрепата и одобрението на религиозните водачи на Ирак.'''}}
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Цитира се Хаммат бин ал-Харит, който казва, че (халиф)'''Умар ибн ал-Хаттаб веднъж бил на пътешествие, когато му донесли някакъв набид. След като изпи малко от него, той беше забелязан да прави гримаси поради силата му. Той поиска вода, която използва, за да разреди напитката, преди да се върне да пият''' (пак там: 4.12).  
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|Цитира се Хаммат бин ал-Харит, който казва, че (халиф)'''Умар ибн ал-Хаттаб веднъж бил на пътешествие, когато му донесли някакъв набид. След като изпи малко от него, той беше забелязан да прави гримаси поради силата му. Той поиска вода, която използва, за да разреди напитката, преди да се върне да пият''' (пак там: 4.12).  
В друга традиция/хадис се казва, че '''Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани'''. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12).  
В друга традиция/хадис се казва, че '''Умар ибн ал-Хаттаб е поискал набид, след като е бил намушкан няколко пъти от убийците си; той използва опияняващия набид за неговото упояване, което облекчава болката от прободните му рани'''. Разбира се, той умря от тях малко след това (пак там: 4.12).  
В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: '''„Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди'''.“ Разказвачът, Амр След това '''Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал''' (пак там: 4.12).  
В друга традиция/хадис (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб отново е цитиран, този път като казва: '''„Ние пием от този набид напитка, която разгражда месото в стомасите ни, така че да го направи да не ни навреди'''.“ Разказвачът, Амр След това '''Меймун добавя, че е пил от набида на (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб и откри, че е един от най-силните, които е попивал''' (пак там: 4.12).  
В особено показателна традиция/хадис, '''пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжа'''}}
В особено показателна традиция/хадис, '''пиян мъж е доведен при (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб за бичуване. Умар ибн ал-Хаттаб надлежно отмерва наказанието, след което мъжът се оплаква, че всъщност е пил от питието на Умар ибн ал-Хаттаб. Умар отговорил незаинтересовано „И какво от това?“, намеквайки, че това не е извинение за пиянството на мъжа'''}}
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|„Намираме (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб сред онези, които съобщават с авторитета на Пратеника на Аллах, че той е казал: „Всяко опияняващо вещество е забранено“. '''И все пак също така е съобщено от него мнението, че малки количества силен набид са
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|„Намираме (халиф)Умар ибн ал-Хаттаб сред онези, които съобщават с авторитета на Пратеника на Аллах, че той е казал: „Всяко опияняващо вещество е забранено“. '''И все пак също така е съобщено от него мнението, че малки количества силен набид са
допустими'''“}}
допустими'''“}}
{{Quote|[https://research-repository.st-andrews.ac.uk/handle/10023/13235 ДОКТРИНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗАБРАНАТА НА ОПИЯТНАТА НАПИТКА В ИСЛЯМСКОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЗАКОН]|След това имаше някои доста смели доклади, които твърдяха, че Пророкът и Умар са пили набид. Религиозните (ислямски) идеолози положиха всички усилия да обяснят, че пиенето му е вид ферментирал сок, вид сайдер, който е претърпял изключително кратка фенентация. '''Това усилие обаче не изглежда да съответства на логиката на съвременните вино производствени изследвания'''.}}


==Значението на „набид“ от арабски на английски==
==Значението на „набид“ от арабски на английски==
Ред 269: Ред 290:
перспективи]|[[File:Etanol5.png|thumb|980px|left|]]<br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br>
перспективи]|[[File:Etanol5.png|thumb|980px|left|]]<br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br><br>
}}
}}
==== Ферментация на гроздова муст ====
==== Ферментация на гроздова муст ====
Алкохола във ферментирала гроздова '''[https://adrianysus.com/bg/%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE/ мъст]''', може да достигне 10.2 градуса алкохол при 30 градуса температура.
Алкохола във ферментирала гроздова '''[https://adrianysus.com/bg/%D0%B3%D1%80%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BC%D1%8A%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%BE/ мъст]''', може да достигне 10.2 градуса алкохол при 30 градуса температура.
Ред 276: Ред 298:
Съдържанието на алкохол във вино/Набид направено от фурми от ден 1 до ден 3 от направата му, се очаква да бъде по-високо, заради три пъти повече съдържание на захари от на гроздето.
Съдържанието на алкохол във вино/Набид направено от фурми от ден 1 до ден 3 от направата му, се очаква да бъде по-високо, заради три пъти повече съдържание на захари от на гроздето.


== Самите ислямски учени са объркани, относно опияняващ или не е Набида ==
== Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи/мазхаби относно Набида и забраната за консумиране на алкохолни напитки ==
Ислямските мазхаби са били объркани относно употребата на Набид, който се консумира до третият ден от направата му, защото ясно са осъзнавали, че също съдържа на малко количество алкохол и може да опияни/интоксикира при употреба в големи количества.
=== Спор между ислямските мазхаби ===
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>''Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване''</big><br>
Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти.
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Терминът набид в хадисите произлиза буквално от думата набаза, което означава всеки, който взема той или той взема фурми или стафиди и думата янбузи е актът на '''поставяне на нещо в съд или нещо подобно и последващо добавяне на вода и оставен да ферментира (яаафуру), докато стане опияняващо''' (Манзур, 1997). В този момент е важно ясно дефинирайте арабските термини, които са свързани с процес на ферментация и за привеждане в съответствие на разбирането на тези условия с текущата терминология или условия свързани с ферментация или ферментирали продукти.
Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап'''. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). '''Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид'''. В ислямското право е допустима и консумативна. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, '''ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}
Въпреки че има различни дефиниции, приписани на някои от термините, открити в арабския лексикон, за целта на това изследване са следните определения осиновени. Подобно на набид, терминът „асир“ е дефиниран като сок, получен от грозде или други плодове (Хилал, 2005). '''Следователно терминът набид се използва за ферментирал сок, но който не е достигнал опияняващият етап. От друга страна, ферментирал сок, е който е достигнал опияняващ стадий като кхамр. От описаното по-горе, там  е преходен етап през ранната част на процес на ферментация на фурми или стафиди преди те стават алкохолни (кхамр). Продуктът по време на това преходно състояние, между сок към кхамр е известен като набид. В ислямското право е допустима и се консумира. Въпреки това, тази допустимост е от разбирането на хадисите, ограничени до набид, които не надвишават три дни ферментация'''. В ислямското право първият етап на ферментация, тоест алкохолната ферментация е известен като такхамур. '''Такхамур е процес на ферментация, включващ материал, съдържащ въглехидрати като фурми, грозде и стафиди, превръщащи се в алкохол''', със сайдер<ref>[https://gotvach.bg/n-47402-%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B0%D0%B9%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B0 История на сайдера]</ref>  етап между тях.}}
== Ислямските учени са смятали за забранено само това, което опиянява ==
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}
 
=== Ханефи мазхаб ===
[[File:Sects-within-Sunni-Islam-400x266.jpg|thumb|980px|right|]]
Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ханефи признава Корана и хадисите(разкази относно живота и изказванията на Мухаммад) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
 
 
 
 
 
 
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|..'''доктрината на Абу Ханифа е
че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това.''' Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}
{{Quote|[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ
В ШЕРИАТА И ВИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ]| Това се основава на авторитета на един хадис, според който, когато нещо е направено харам, дори и най-малкото количество от него е харам. По този начин на мюсюлманите е забранено да консумират свинско месо или алкохол, дори и малко количество. Единственото изключение, направено от '''школата на Ханефитите, което може да се спомене тук, е по отношение на консумацията на малко количество алкохол, който не води до опиянение'''. В този случай извършителят се счита за виновен, но не подлежи на наказание с предвиденото наказание или хадд за пиене на вино}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big><big>Ханефитите</big></big><br>
Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от  стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж,  (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
 
<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br>
<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big><br>
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.'''
 
<big>''Абу Джафар ал-Тахави''</big><small>(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)</small><br>
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''.
Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
 
 
<big>Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br>
<big>''Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма''</big><br>
 
..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут.
... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство.
'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.'''
'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога).
Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо.
И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
 
<big>''Ал-Маргинани''</big><small>(философ, ислямски теолог , законовед-[[Фикх]], получил титлата Шейх-ул-ислам)</small><br>
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}
 
== Още ислямски учени са смятали за забранено само опияняването ==
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.  
Това, което разбираме стих в 16:67 от Корана и според тълкуването на ислямските учени и написаното в речника е, че думата „сакаран“(опияняващо)“ може да означава ''набид'' или ''кхамр'', като и в двата случая е било нещо позволено в исляма за известно време и впоследствие е станало забранено.  
Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена.
Сега ще разберем, че дори учените са смятали за забранено само това, което опиянява, а други са разрешавали да се пие малко количество от него, при условие, че човек не трябва да се напива, тъй като силната напитка (алкхамр) сама по себе си не е забранена.
Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че е било законно Мухаммад да пие опияняващ ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''.
Забелязваме също така, че забраната за ал-кхамр идва по-късно, 13 години след първото послание на Мухаммад. Това означава, че първоначално е било законно Мухаммад да пие опияняващо ''ал-кхамр'' или ''набид'', особено при положение, че определението за ал-кхамр по това време не е било окончателно, както видяхме, че някои са използвали думата „сакаран“(опияняващо)“ и за ''набида''.
Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние.  
Мухаммад е продължил да пие от същата напитка Набид в направата до три последователни дни, като по онова време е нямало хладилници, които да поддържат нещата в добро състояние. Явно Мухаммад не е предполагал, че и новата любима напитка, съдържа не малко количество алкохол и може да опияни, а от там и ще създаде объркване из последователите му, защото той все пак е консумирал и извършвал дори очистване с Набид.
==== Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс ====
==== Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс ====
Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
Утмани се занимава с пиенето на „силен опияняващ набид“ (ал-набидх ал-схадис алмускир) от втория халиф Умар ибн ал-Каттаб. Това има огромни последици за сунитско-шиитските отношения. Позицията на Деобанди относно дванадесетия шиизъм се основава на твърдението, че Шиити обвиняват старши сподвижници в консумация на алкохол. Утмани защитава действията на втория халиф Умар ибн ал-Каттаб:
Ред 336: Ред 411:
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}
В центрирането на правната школа Ханефи(мазхаба), доминиращата правна традиция в исляма по отношение на неговата институционална дълготрайност, демографска тежест и географски обхват, аргументът се противопоставя на опитите да бъде отхвърлен на основание, че се позоваваме на маргинално тълкуване, което няма отношение към ортодоксалните представи за това какво означава да си мюсюлманин. Нашата критика твърди, че Ханефи юристите, извършили обратен завой на Шайбани от 12 век нататък, е важна част от аргументът. Въпреки че де-факто пренастройването на школата с позицията на другите мазхаби се проявява чрез формулирането на фетва, която се появява в редица авторитетни правни трудове от ал-Маргинани нататък, ние сме първите, които твърдят, че това не представлява идеологическа промяна; как може, когато Ханефитите продължават да защитават своята уникална позиция във времето и пространството, представяйки изчерпателни аргументи в подкрепа на противопоставянето на забраната на алкохолни напитки без кхамр. Това е най-добре илюстрирано в писанията на индийските учени Ханефи след 18-ти век и демографската тежест, която има върху съвременната мюсюлманска политика на идентичност.}}


== Липса на правен консенсус в ранните ислямски школи ===
== Законна и незаконна масова употреба на алкохол през вековете==
 
=== Халифите са били пристрастени към напиването и пиели масово по запои ===
== Ханефи мазхаб ==
Някои персонажи са използвали Набид ферментирал до 3 дни, по пример на Мухаммад, какво смята Ибн Калдун:
[[File:Sects-within-Sunni-Islam-400x266.jpg|thumb|980px|right|]]
{{Quote| [https://ia904709.us.archive.org/12/items/HistoryOfTheArabs-PhilipK.Hitti/History%20of%20The%20Arabs%20-%20Philip%20K.%20Hitti.pdf История на арабите, стр.337]|Освен на този халиф,на ал-Хади, ал-Амин, ал-Мамюн, ал-Муттасим, ал-Уатик и ал-Мутауакил също им е било давано да пият; ал-Мансур и ал-Мухтади се противопоставили на това. '''Наистина ал-Науаджи се видял в чудо да събере в книгата си всички халифи, везири и секретари, които били пристрастени към употребата на забранените напитки'''. Хамр(кхамр), направен от фурми, бил най-любимата от всички. '''Ибн Калдун спори, че персонажи като ал-Рашид и ал-Мамун използвали само набид, приготвен чрез накисване на грозде, стафиди или фурми във вода и оставяйки ги да ферментират не напълно. Подобна напитка се е смятала за позволена в определени обстоятелства''' от поне една от Мюсюлманските юридически школи, Ханафитската. Самият Мухаммад я е пиел, особено преди да е станала на три дни. '''Развлекателни(приятни) партита с участието на "дъщерята на лозата" и песни не са били рядко срещани. На тези пиянски запои, домакинът и гостите парфюмирали брадите си с цивет или розова вода и носели специални дрехи в ярки цветове.'''''' Залата била ароматизирана с амбра или дървесина от алое, горяща в кандилница.
Школата Ханефи, в исляма, най-голямата от четирите сунитски школи на религиозното право, включваща правните становища на древните иракски школи на Куфа. Правната школа Ханафи (мазхаб) се развива от ученията на теолога Имам Абу Ханифа (ок. 700–767 г.), разпространени от неговите ученици Абу Юсуф (умрял 798 г.) и Мухаммад ал-Шайбани (749/750–805 г.) и се превръща в доминираща система на ислямска администрация за Абасидите и османците. Въпреки че школата Ḥanafī признава Корана и хадисите (разкази относно живота и изказванията на пророка Мохамед) като основни източници на правото, тя е известна с широкото си разчитане на систематично разсъждение. В момента училището преобладава в Централна Азия, Индия, Пакистан, Турция и страните от бившата Османска империя.
Певиците, участващи в тези събирания, били основно робини от всякакъв характер(вид), за което говорят много разкази, които представлявали най-голямата заплаха за морала на младежите от тази епоха. Описанието на някои домове в ал-Куфа по време на владението на..}}
 
 
 


 
=== Боза в Дегестан ===
 
{{Quote|[https://eprints.whiterose.ac.uk/136485/1/Islam_Alcohol_and_Identity_Towards_a_Cri.pdf Ислям, алкохол и идентичност: към критичен подход към мюсюлманските изследвания Мустафа Шейх и Таджул Ислам, Университет на Лийдс]|..доктрината на Абу Ханифа е
че набид ал-кхамр(силен набид), буквално вино от фурми, не трябва да бъде забранено, отново защото за да го направи би означавало, че старшите/главните сподвижници на Пророка, за които е известно, че са консумирали това, съгрешиха за това. Толкова високи залози; такива мощни доктринални твърдения. Доктрината представлява отговор на всички забранителни юристи от Малики, Шафии, Ханбал... В този контекст '''Ханефи защитата на алкохолните напитки представлява сунна за защита на сподвижниците''', както става ясно от известния цитат на Абу Ханифа, съобщен в почти всеки правен текст на Ханафи.}}
 
== Сунитски учени ==
== Шиитски учени ==
== Боза в Дегестан ==
== Боза в Османската империя ==
 
 
==Мнението на ислямските и други учени относно набид==
{{Quote|[https://www.al-islam.org/laws/al-khui/2.htm
Нечисти неща(англ.)] Ислямските закони на Аятолла Хоеи|112. Виното и виното от фурми (набиз), които опияняват човека, са нечисти и въз основа на задължителната предпазна мярка, всичко, което първоначално е течно и опиянява човека, е нечисто. Следователно наркотиците като опиума и конопа, които първоначално не са течни, са чисти, въпреки че те могат да бъдат смесени с нещо, поради което да станат течни.}}
 
== Учени 2==
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Неговото изследване разглежда правни дебати относно законността на алкохолните напитки между Малики/Шаи и Ханафи юристи. Докато имаше ранен консенсус около забраната на опияняваща напитка, получена от грозде, '''продължават разногласията по отношение на интоксиканти, получени от източници, различни от грозде.''' Основно се застъпва за забраната на всички упойващи вещества са Малики и Шайисти, чиито произведения са все по-отдадени на атакуването на техните колеги Ханефисти. Центрирани критики на Малики въз основа на аргументи, вкоренени в Корана, докато шайитските критики се основават на традиции от Пророкът/Спътниците. '''Ханефистите се аргументират за тясна забрана, ограничена до a едно питие (т.е. кхамр) и забранява други напитки само ако се консумират до точката на интоксикация/напиване'''. С течение на времето Ханефистите изоставиха първоначалната си позиция и одобриха пълна забрана, дължаща се може би на нарастващата морална стигма.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Привържениците на тази гледна точка излагат аргументи в полза за разрешаване на някои алкохолни напитки. Първо, за разлика от представители на други мазхаби, много Ханафи разбраха термина кхамр да означава само това, което им е разкрито. По тяхно мнение, прилагайки '''термина кхамр за всички вещества, които имат способността да причиняват интоксикация е неправилно и поради тази причина напитки като напр набид, не трябва да се включва в категорията на кхамр'''.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|Пророкът забрани тези напитка тогава и там (въпреки че хадисът не споменава нищо за наказанието от употребата). '''Въпреки това, от този доклад пристигнаха много ханафити в заключението, че специалната забрана на Пророка за прекомерната употреба на точно тази форма на алкохолна напитка сочи липсата на общ забрана на упойващи напитки'''.}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век]|В своите заключения Нур Мухаммад ал-Авари цитира голям брой произведения на най-известните шафитски юристи. „Тези аргументи са повече от достатъчни за мен“, пише Нур Мохамед, '''Надявам се Всевишният да не ме накаже за пиенето на неупойващи количества набид, чиято забрана е спорна. Следвам Абу Ханифа по този въпрос'''. . . . '''Ако човек изпълнява действие, следващо мазхаб, позволяващо това действие, но все пак има разногласия сред учените относно неговата допустимост, то не  се счита за грях за него, тъй като следният [таклид] [от мадхаба мнение] е добре обосновано'''. . . . '''Ако човек види някой да пие набид, тогава не е възможно да го осъдим, тъй като може би той следва гледната точка на Абу Ханифа по този въпрос''' (ал-Ауари).}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Този ал-Багауи не свързва пряко Ханефи с тясна забраната и може да подскаже, че въпросът вече не е толкова разделящ, колкото беше преди половин век(за времето си). Спорът се появява предимно като историческо любопитство в „Абд ал-Карим бин Мухаммад (623/1226) Ал-Азиз, коментар към ал-Газали (505/1111). Ал-Рафии започва с цитиране на 5:90-1 като доказателствен текст за забраната на кхамр. Той твърди, че има общ консенсус по въпроса и твърди, че нарушаването на този консенсус е равносилно на акт на [[Кафир]](неверие).
Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]].
'''Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право'''.}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big><big>Ханефитите</big></big><br>
Подходът на ханефитите към забраната се различава в редица важни неща от този на Маликите и Шафиите мазхабите. Първо, по същество, '''ранните ханефити подкрепят тясната забрана, настоявайки, че Заповедта на Корана срещу кхамр, формулирана в 5:90-1, е ограничена към ферментирал неварен гроздов сок. Те признават, че кхамр е незаконен във всички количества, но отказват да разширят тази абсолютна/строга забрана за други интоксиканти.''' Второ, позицията на ханефитите се развива от  стеснена към обща забрана за разлика от относително статичните позиции на Малики и Шафии. Тази еволюция е обсъдена от Н. Хайдер / Ислямско право и общество 20 (2013г.) 48-89 по-долу и изглежда е мотивиран от постоянните критики на правните училища и моралната стигма, свързана с консумацията на алкохолни напитки. Ханефитите отговориха на този натиск, като (а) се опитаха да отделят място за своята позиция в правния пейзаж,  (b) разработване на средство за промяна на тази позиция за подравняване с другите юридически училища.
 
<big>A) Първоначалната позиция на Ханефитите</big><br><br>
<big>''Абу Ханифа и Мухаммад ал-Шайбани''</big><br>
Мухаммад бин ал-Хасан ал-Шайбани (189/806) Китаб ал-атхар, в коментар на традициите, '''свързани с Абу Ханифа (150/767), е типичен за ранния възглед на Ханафи, който ограничава забраната до тясно дефиниран кхамр.''' '''Дискусията започва с традиции, които позволяват опияняващи напитки като засилен набид, които имат видимо „забавящ“ ефект върху хората'''.„'''Халифа Умар е изобразен като наказващ един човек за публично пиянство и след това разрежда напитката с вода, отпиване и сервиране на близките му спътници'''". Всяка потенциална неяснота се разсейва от втора традиция, в която Ибрахим ал-Накхаи(96/715-6) '''твърди, че обществеността е изтълкувала погрешно изявлението на Пророка, че напитките, „които опияняват в големи количества, са забранени в малки количества” (т.е. традицията „големи/малки”).Ибрахим обяснява че Пророкът е имал предвид да забрани опиянението, а не упойващите вещества.'''
 
<big>''Абу Джафар ал-Тахави''</big><small>(853г.–933г. е египетски арабин ханафитски юрист и традиционалистки теолог. Той учи с чичо си ал-Музани и е бил шафитски юрист, преди да продължи към ханафитската правна система.)</small><br>
В кратко обсъждане на интоксикантите подчертава основните различия на мнение в мазхаба на Ханефи. Напитките на основата на сок събират най-висока степен на училищен консенсус, като кхамр е тясно дефиниран като неварен гроздов сок, който започва да бълбука (естествено) и придобива пяна. Докато Абу Ханифа и ал-Шайбани изискват присъствието на мехурчета, така и пяна, повечето ханефити са на страната на Абу Юсуф (182/798), който смятат мехурчетата за достатъчно доказателство за ферментация. Готвенето има съществено значение за правната ситуация, особено ако води до загубата на две трети от първоначалния обем гроздов сок. '''Това в случай, че сокът е бил трансформиран в изцяло ново вещество, което може да ферментира в законна опияняваща напитка'''. Това мнение изрично се приписва на Абу Ханифа и се противопоставя на това на Мухаммад ал-Шайбани.
Ал-Тахави счита за законна всяка напитка на водна основа като набид(ферментира с плодовете) и наки(плодовете за извадени), произведен от източник, различен от грозде/фурми (напр. мед, зърно), независимо от неговите физически характеристики (напр. мехурчета, пяна) или производствени методи (напр. готвене). Когато се правят такива напитки от грозде/фурми, от друга страна, правната ситуация е по-проблематична.
Абу Ханифа се свързва с мнението, че тези вещества са осъдителни (макрух) и трябва да се избягват, след като са узряли и започнали да бълбукат. Абу Юсуф и ал-Шайбани са съгласни с това решение, но ал-Шайбани '''отива крачка по-далеч и твърди, че „консумацията на [всяка напитка], която опиянява в големи количества, трябва да се избягва.” Той обаче не прави тези напитки незаконна, заявявайки, че „Аз не забранявам такава напитка.“ С други думи, ал-Шайбани е описан като съветващ срещу всякакви упойващи вещества макар и без да изисква пълна забрана. ат-Тахави характеризира мнението на ал-Шайбани като доминиращ възглед на Ханифа мазхаба. Тъй като Ханефитите (в този момент) все още считат опияняващият набид за допустим (макар и обезкуражено), те ограничиха наказанието до тези който го е пиел до степен на опиянение'''.
Дефиницията на опиянение, следователно, е била основна грижа. Според Ал-Тахави, Абу Ханифа и Ал-Шайбани, опиянение възниква, когато човек не може да разграничи земята от небето и човека от жена, докато Абу Юсуф свали летвата до просто промълвяване на реч. Той отбелязва, че последното определение се поддържа от мнозинството на ханефитите. Трябва да се отбележи, че пълното наказание в Корана беше санкционирани за консумация дори на най-малкото количество кхамр. В случаи, свързани с интоксиканти на водна основа като набид и наки, въпреки това наказанието се прилага само в случаите на пияно състояние.
 
 
<big>Б) Ханефитска прегръдка на общатата забрана</big><br><br>
<big>''Абу Бакр Мухаммад ибн Ахмад ибн Абу Сахл ал-Сарахси известен още и като Шамс ал-Аимма''</big><br>
 
..Ферментирало неварено грозде сокът е кхамр, което е незаконно във всякакви количества и ритуално нечисто. Неварените набид и наки, направени от стафиди или сушени фурми, са допустими, стига да останат сладки и да не са се засилили. Веднъж станали силни напитки, има разлика в мненията вътре в училището на ханефитите, ал-Сарахси клони към забраната, но също така признава, че такава вещества не са строго кхамр. Обръщайки се към готвените вещества, ал-Сарахси потвърждава '''доминиращото мнение на Ханафи, че ако гроздето и фурмата соковете се готвят, докато се редуцират до една трета от оригинала обем, те остават законни, дори ако впоследствие ферментират в опияняваща напитка.''' Напитки на водна основа, получени от стафидите и сушените фурми трябва да се готвят само на ниска температура за a кратък (неопределен) период, преди да придобият същото безусловно законност. Упойващи вещества, извлечени от други източници (напр. зърно, мед) също са законни, защото са по-близо до храната, отколкото до пиенето. '''Ал-Сарахси отбелязва, че няма окончателна текстова основа за класифицирането на тези вещества като кхамр.''' Традиции, които изглежда свързват кхамр към източници, различни от грозде или фурми, подчертават сходство в ефекта вместо идентичен правен статут.
... '''По-конкретно, той твърди, че способността на кхамр да опиянява не означава непременно, че всички интоксиканти са кхамр.''' Понякога една дума конкретно се отнася до отделен тип обект с определена характеристика. Думата шарен (аблак), например, конкретно се отнася до кон, който е на петна черно и бяло. Директно е свързан с тази цветова характеристика и не може да се използва за описание на a кафяв или сив кон. Това обаче не означава, че думата може се прилага към всички обекти с черни и бели петна. Част от облеклото който е на петна черно и бяло никога няма да се нарече шарен. В по същия начин, само защото хамр е кръстен на способността си да затъмнява (йукхамир) интелектът, не следва, че всички вещества, които замъгляват интелекта са кхамр. Такова твърдение би изисквало окончателно текстово доказателство.
'''Той отбелязва, че нито един филолог, нито на Пророкът - най-ясният и ясен говорител на арабски език - някога свързва думата кхамр с вещества, различни от тези, получени от сурово грозде и фурми. Това би било доста лесно да се направи и би уредил въпроса веднъж завинаги.'''
'''Ал-Сарахси също се опитва да разграничи кхамр от другите интоксиканти''', като подчертава уникалната му сила да принуждава хората да пият до излишък. Той твърди, че желанието за пиене нараства с всяка глътка кхамр, така че дори и най-малкото количество има ефект за насърчаване на тези качества, посочени 5:91 като причини за забраната (напр. вражда и отвличане на ума от помненето на Бога).
Мляко и други законни вещества, от друга страна, не принуждават хората да пият все по-големи количества. Що се отнася до законните упойващи вещества, ал-Сарахси твърди, че тяхната грубост и дебелина действа като естествена бариера срещу интоксикация, тъй като прекомерната консумация причинява главоболие и дискомфорт. Тези напитки се използват предимно за да помогне на хората да ядат особено труден вид камилско месо.
И накрая, той прави аналогия между некхамр интоксиканти и наркотични растения, които са законни в умерени количества толкова дълго като не се консумират до опиянение.
 
<big>''Ал-Маргинани''</big><small>(философ, ислямски теолог , законовед-[[Фикх]], получил титлата Шейх-ул-ислам)</small><br>
Той описва кхамр като единствената субстанция с капацитет да принуди хората да пият до прекомерно количество и единственият изрично забранени в Корана. В отговор на аргументи, които обобщават значението на кхамр въз основа на традицията за „две растения“ и традицията на „всички опияняващи вещества“, ал-Маргинани предлага версия на „пъстрия“ аргумент на ал-Сарахси, в който той отхвърля твърдението, че всяко опияняващо вещество напитката е хамр.
Паралелите между ал-Маргинани и другите ханафи юристи обсъдени в това проучване се разбиват по отношение на фурми/стафиди
и набид. Въпреки че потвърждава, че напитките от този вид са законни, стига да са пресни и неварени, той ги обявява за незаконни след като започнат да бълбукат и да се засилват. За сравнение, ал-Тахави само предполага, че те трябва да се избягват и ал-Сарахси предполага тяхното проблемен характер, без да се вземе категорично отношение към потреблението им. '''Ал-Маргинани обаче не стига толкова далеч, за да етикетира тези напитки кхамр, като по този начин значително намалява техните потенциални наказателни последици.''' '''С други думи, напитките са незаконни, но наказанието е прилагат само ако се консумират до степен на опиянение'''. Модификацията на Ал-Маргинани на гледната точка на Ханафи също е забележима в дискусията си за интоксиканти, произведени от вещества, различни от грозде/фурми и готвени напитки. Докато той признава мнението на Абу Ханифа и Абу Юсув, които пият напитки, '''направени от негрозде/фурми източници (напр. мед, зърно) са законни и не са наказуеми дори в случаи на интоксикация''', той твърди, че ал-Шайбани е декларирал тези напитки незаконно и разрешено наказание за интоксикация.}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>''Деконструиране на промяната:Натиск от връстници, морал и основаване''</big><br>
Както '''трябва да стане ясно от предходната дискусия, е имало значително разногласие сред ранните юристи относно правния статут на алкохолните напитки'''. Маликите и Шафиите насочват практиката на хиджази за забрана на всички упойващи вещества във всякакви количества. Позицията на Малики беше основно основано на аналогичен анализ на 5:90-1, който свързва кхамр към всички интоксиканти, докато Шафиите се основават на поредица от традиции които недвусмислено подкрепят широка дефиниция на кхамр. Това не е да се каже, че Маликите са отбягвали традициите или че Шафиите са игнорирали аналогия; те просто подчертават различни аспекти на едно и също доказателство. За разлика от това, '''ранните юристи на Ханефи, базирани в Куфа школата, първоначално защитаваха ограничената забрана за алкохолни напитки, произведени от грозде и фурми. Всички други напитки се считат за допустими, стига да не са били консумирани до степен на опиянение'''. С това отличие имайки предвид, че ранните ханефити са смятали последната чаша, която тласка човек над ръба на трезвостта като уникално проблематичен. ... '''Бехнам Садеги твърди, че проблемът с алкохолните напитки не бяха типично юридическо разногласие; по-скоро имаше морални последици, тъй като други юридически училища свързваха консумацията на алкохол до поквара и загуба на честност'''. Садеги цитира редица проблеми с подобни морални последици, като временен брак (мута), смяна на пари, музика, анален секс с жени и магьосничество. Това бяха особено тежки въпроси, често цитирани в полемиките за дискредитиране на правни доктрини, свързани с отделни градове.}}
 
== Учени 4 ==
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|За ферментация, плодовете се мацерират<ref>[http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Тълковен речник за думата мацерира]</ref>, при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, '''безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5%''' (ABV алкохол по обем).}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''
}}
 
== Учени 5 ==
{{Quote|[https://core.ac.uk/download/pdf/156786781.pdf ДОКТРИНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗАБРАНАТА НА ОПИЯТНАТА НАПИТКА В ИСЛЯМСКОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЗАКОН]|След това имаше някои доста смели доклади, които твърдяха, че Пророкът и Умар са пили набид. Религиозните (ислямски) идеолози положиха всички усилия да обяснят, че пиенето му е вид ферментирал сок, вид сайдер, който е претърпял изключително кратка фенентация. '''Това усилие обаче не изглежда да съответства на логиката на съвременните вино производствени изследвания'''.}}
{{Quote|[https://core.ac.uk/download/pdf/156786781.pdf ДОКТРИНАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ЗАБРАНАТА НА ОПИЯТНАТА НАПИТКА В ИСЛЯМСКОТО ОТКРОВЕНИЕ И ЗАКОН]|.. в една от традициите на мюсюлманите, Ибн Аббас  се казва, че '''Пророкът е използвал набид дори на третия ден от фенентацията''', но това, което остана след това, беше излято: Ибн Аббас съобщава, че набид е бил приготвен за Пратеника на Аллах в началото на нощта и той ще го пие сутринта и следващата вечер и следващата нощ и ден и нощта след това до следобед [т.е. '''до напреднали признаци на ферментация'''?]. Ако нещо беше пропуснато от това, той го даде на своите слуги, или е заповядал да се излее.}}
{{Quote|[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ
В ШЕРИАТА И ВИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ]|е „всяко опияняващо вещество е като хамр [вино] и всеки хамр е харам.“ Тъй като това е харам заради самия него (харам ли затих), '''той е забранен независимо от използваното количество, независимо дали е сам по себе си или е смесен с други вещества и разреден'''}}
{{Quote|[https://iiit.org/wp-content/uploads/full-The-Parameters-of-Halal-and-Haram_book-BUL.pdf ПАРАМЕТРИТЕ ЗА ХАЛАЛ И ХАРАМ
В ШЕРИАТА И ВИНДУСТРИЯТА С ХАЛАЛ ПРОДУКТИ]| Това се основава на авторитета на един хадис, според който, когато нещо е направено харам, дори и наймалкото количество от него е харам. По този начин на мюсюлманите е забранено да консумират свинско месо или алкохол, дори и малко количество. Единственото изключение, направено от '''школата на Ханефитите, което може да се спомене тук, е по отношение на консумацията на много малко количество алкохол, който не опиянява'''. В този случай извършителят се счита за виновен, но не подлежи на наказание с предвиденото наказание или хадд за пиене на вино}}
 
== Боза в Дегхестан ==
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
{{Quote|Забраната на алкохола в исляма: Религиозни императиви и практики в Дагестан от седемнадесети до деветнадесети век<br>Може да се изтегли тук  ->  https://www.researchgate.net/publication/318924573_The_Prohibition_of_Alcohol_in_Islam_Religious_Imperatives_and_Practices_in_Seventeenth-_to_Nineteenth-Century_Dagestan|'''Въпреки всеизвестната забрана на алкохола в исляма, в тяхното ежедневие и живот, на много места и времена мюсюлманите са пили алкохол'''. В това изследване се обсъжда религиозната забрана и нейните практики в контекста на двевековната история на Дагестан (от нейния финал анексиране от Руската империя). Статията се основава на религиозни предписания в произведенията на Шафиите (ал-Науауи и други) и Ханафи (ал-Самарканди и други) юристи, сравнявайки ги с доказателства, описани и анализирани от учени, чуждестранни пътешественици (Адам Олеарий, Евлия Челеби, Й. А. Гюлденщедт и др.), както и местни
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
богословски, юридически и исторически трудове на арабски език.<br>
Ред 434: Ред 435:
}}
}}


== Други учени ==
=== Алкохол в Османската империя ===
{{Quote|[https://archive.org/details/68bAnwarUlBayanFeHalleLughatUlQuran2Www.Quranpdf.blogspot.in/68b%20Anwar%20Ul%20Bayan%20Fe%20Halle%20Lughat%20Ul%20Quran-2%20-www.Quranpdf.blogspot.in/ Ануаар ул-Лахат, глава 2, стр.9]|„О, вие, които вярвате! не се доближавайте до молитвата, когато сте опиянени, докато не разберете (добре) какво казвате, нито когато сте задължени да се изкъпете -- освен ако (вие) пътувате по пътя -- докато измили сте се и ако сте болни, или сте на път, или някой от вас идва от тоалетната, или сте докоснали жените, и не можете да намерите вода, отидете на чиста земя, след това избършете лицата и ръцете си; ; наистина Аллах е опрощаващ, опрощаващ."
==== Периодични забрани на алкохола ====
{{Quote| [https://www.marginalia.bg/konsumatsiyata-na-alkohol-kato-chast-ot-istoriyata-na-nravite-prez-dovazrozhdenskata-epoha/ Консумацията на алкохол като част от историята на нравите през довъзрожденската епоха<br>
Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]|Без съмнение фактът, че тази първа вълна от по-строги и целенасочени мерки срещу консумацията и разпространението на алкохола се навдигнала именно около средата на ХVІ в., не бил никак случаен. Това била епохата, когато младата османска държава на практика заявила своите амбиции да играе ролята на “универсална” мюсюлманска империя. Основания за това тя вече била набрала предостатъчно. След забележителните си военни триумфи от първата половина на века империята не само се разпростряла на три континента, но си извоювала и един изключително висок религиозен престиж в рамките на ислямския свят. От победените египетски мамлуци например османските султани наследили престижното право да покровителстват свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.<br>
...<br>
'''Антиалкохолните кампании продължили - на приливи и отливи''' - и при наследниците на Сюлейман І. Вторият им голям пик се отнася към ХVІІ в., когато с голямо влияние в живота на империята се сдобило движението на т.нар. кадъзадели– “фундаменталистки” настроените джамийски проповедници, които ратували за реставрация на “автентичния” ислям, неопетнен от каквито и да било иновации и “невернически” влияния (а виното, разбира се, минавало за пар екселанс “неверническа” напитка). Патосът на тази проповед допадал на мюсюлмани от най-различни социални прослойки- от най-окаяни представители на низините до хора от самите върхове на османската държавна пирамида. <br>
...<br>
Разбира се, както подчертават изследователите, нито заповедта от 1670 г., нито всички други предшестващи или последвали я антиалкохолни разпоредби, успели да пожънат някакви впечатляващи резултати. Макар и с известни затруднения или временни прекъсвания, търговията с вино продължила, тъй както продължило и функционирането на механите. Всъщност самият факт, че от столицата непрекъснато се разпращали фермани, с които се заповядвало ликвидирането на механите в този или онзи град или регион, ясно говори за невъзможността да бъде въведен един повсеместен “сух режим”, особено в европейските провинции на империята. Както справедливо отбелязал през 60-те г. на ХVІІ в. пътешественикът Джон Ковъл, таверните не само оцелявали, но дори се множали благодарение подкупничеството на местните власти и '''с тяхното мълчаливо одобрение – одобрение впрочем напълно разбираемо, като се има предвид, че сред балканските мюсюлмани винопиенето се ползвало с все така висока популярност. Във всеки случай, за пиещи или пияни турци се споменава често и в пътешественическата книжнина от интересуващата ни епоха, и в докладите''', които изпращали до Римската курия резидиращите в българските земи висши католически духовници.[31] Нещо повече, изворите подсказват за наличието тук-таме дори на мюсюлмански механи.<br>
...<br>
Обаче оценяването на антиалкохолните декрети като пълен управленчески провал би било прибързано. В действителност държавата едва ли се надявала, пък и едва ли искала веднъж и завинаги да се справи с алкохолния проблем. '''Показателно за двойния стандарт, към който се придържали във винената си политика османските власти- и то не само на местно, но и на централно ниво- е например обстоятелството, че султан Мурад ІV (1623-1640), който се изявил като един от най-яростните проводници на антиалкохолните мерки, сам се славел като голям почитател на виното'''.
}}
==== Боза ====
{{Quote| [https://www.researchgate.net/publication/301577861_Boza_Consumption_in_Early-Modern_Istanbul_As_an_Energy_Drink_and_a_Mood-Altering_Substance '''<big>Консумацията на боза в ранно-модерен Истанбул като енергийна напитка и вещество, променящо настроението</big>'''<br>
Олга Тодорова - Институт за исторически изследвания - БАН]|Веднага разпознаваемото заключение, базирано на описанията на Евлия Челеби е, че през седемнадесети век в Истанбул сладката и кисела боза са били различими до степен, че почти биха могли да се разглеждат като две различни потребителски стоки. Техните спецификации, техните производители, техните клиенти и местата, на които са били продадени, изглежда ги различават. Тази разлика е подчертано и от Мариана Йерасимос. По-конкретно, безалкохолната сладка боза по-често се продаваше извън обществени места в големи количества. Сладката боза беше препоръчвана и популярна сред благочестиви хора и суфиски кръгове, особено по време на Рамазана; също беше известно, че е полезно за бременни и кърмачки. Евлия Челеби не споменава търговци, които обикалят кварталите и продат боза, а брои търговските райони на града сред местата, които човек може да намери добра качествена боза.
От друга страна, '''силно ферментиралата кисела боза изглежда редовно се сервира на клиентите в обстановката за пиене на боза. Боза- къщи май има повече паралели с винените къщи, отколкото всяко друго обществено място. Клиенти на кисела боза са били еничари и особено пристанищни работници, като носачите и гребците'''.<br>
...<br>
..между армейския еснаф и снабдяването с боза на войниците се повтаря тема в този разказ, която се появява в няколко различни контекста. Някои конкретни примери от описанията на Евлия и свързаните с тях анекдоти могат да бъдат категоризирани в основните заглавия на видовете боза и къде се продават: ползите за здравето от сладката боза; легендата за покровител на бозарите (bozacı) и служещите във войската; '''пристрастяването на еничарите към киселата боза; общи черти на бозарите с винарните като шумни места за хапване и пиене''' и други боза клиенти сред рифовете като носачи, гребци и измамници.<br>
...<br>
<big>Сладка боза</big><br>
'''Под темите за разликата между сладка и кисела боза, физическото въздействие върху потребителите''', ползи и проблем с алкохолното съдържание Евлия споменава за съществуването на няколко разновидности на сладката боза, консумирана през други места, като оризовата sübya на Египет или вида maksıma в Крим. Пътешественикът съобщава, че в Истанбул производителите на сладка боза имат 40 магазина и 105 работници. Те правят вид бяла, млечна боза от текирдагско просо. Наподобява чаша сладка напитка, напоена с розова вода. Толкова е плътен че майсторите често го поставят в бродирана кърпа, за да го тестват, и дори не a капка изтича през дупките на бродерията. Сладката боза е бяла, гарнирана с плътен слой (каймак), и който го пие, ще намери живот. '''Дори ако
човек изпие 10 халби (çömçe) от него, те пак не се напиват.'''<br>
...<br>
<big>Кисела боза</big><br>
За втората категория, тоест '''алкохолната кисела боза, Евлия подчертава, че:„Пиенето на боза като цяло не е забранено, но напиването е забранено и правните становища формулират този въпрос като такъв.'''” Но този въпрос не беше съвсем прост, тъй като bozacı също смесваха с вино в своите порции, дори ако бозата им беше сладка.<br>
...<br>
'''Евлия Челеби казва: Няма по-важни занаятчии от армията, отколкото ковачите, готвачите, бръснари и бозаджиите'''.
'''В различен контекст Евлия Челеби въвежда анекдот, който подкрепя пристрастеността на еничарите към бозата: Докато еничарите бяха изключително бунтовнически, замъкът Шах Ахичка в Ерзурум е обсаден от Иран. По време на това събитие, не беше възможно да се изведе нито един еничар от мейханите'''.. <br>
...<br>
'''Евлия Челеби започва този разказ от описание на султан Мурад IV, като жесток и безмилостен владетел, забранил кафенета, винарните, бозата и дори консумацията на тютюн; избивайки няколко стотици мъже с такива извинения всеки ден.''' ... Предоставянето му на армията беше спонсорирано от държавата и през седемнадесети век, това е разрешено, но внимателно контролирано от султан Мурад IV. Местата за продаване на боза в Истанбул от седемнадесети век имаше поразителни прилики с винарни къщи, което се потвърждава от подобни доказателства от откритите Бурса и Едремит скорошни проучвания.<br>
...<br>
Подобни свидетелства от други местности Евлия Челеби, който посещава Бурса през 1640 г., описва местата за боза на Бурса като огромни предприятия, които държаха хиляди клиенти наведнъж. '''Твърди, че там имаше 97 места за боза в Бурса по това време и те сервираха боза навсякъде в четирите сезона, охладени в лед през лятото.''' Той също така споменава, че тези места за боза бяха, където влюбените съблазняваха любимите си, но все пак тази среда привлече и високопоставените знатни личности на града. Преди това съм цитиран в моето '''изследване върху Bursa bozahanes от петнадесети век, проучвания върху съдебни регистри на Бурса и Едремит от шестнадесети и седемнадесети век от Хасан Басри Йоджалан и Фикрет Йълмаз, които показват значителни връзки между яденето, пиенето и консумацията на кисела боза'''. Според съдебно дело в Бурса от 1583 г., жена дойде в съда, твърдейки, че тя съпругът се закле да не пие вино или кисела боза, иначе щеше да трябва да се разведе с нея.<br>
}}


Това очевидно е било много трудно за '''Умар бин Хатаб и той не му е обърнал внимание и е пил обилно, след което е пребил Абд-ур-Рехман бин Ауф с камилска кост толкова много, че е бил сериозно ранен'''. След това Умар каза стихотворение за убитите в битката при Бадр със следните думи:
== Учени 4 ==
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|За ферментация, плодовете се мацерират<ref>[http://rechnik.info/%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F Тълковен речник за думата мацерира]</ref>, при който плодовете са омекнали и начупени на парчета чрез пресоване на плода, за да се извлече сокът. Ферментацията на плодови сокове ще даде няколко продукта въз основа на периода на ферментация включително сайдер, вино и ябълков оцет. Сайдер също под формата на мек сайдер или сладък сайдер се определя като нефилтрирано, неподсладено, '''безалкохолно ферментирал сок чрез добавяне на дрожди и ферментация за период от обикновено 12 часа и нагоре. Съдържанието на алкохол в сайдера варира от 2% до 8,5%''' (ABV алкохол по обем).}}
{{Quote|[https://www.researchgate.net/publication/312127778_Determination_of_permissible_alcohol_and_vinegar_in_Shariah_and_scientific_perspectives Определяне на допустимия алкохол и оцет в шариатската и научна гледна точка]|Допустимо съдържание на алкохол и оцет в храната от Ислямската гледна точка за ферментационният процес е мястото, където '''първият и вторият етап на ферментация са наречени такамур (или процес за приготвяне на виното) и такхаллул(или процес на приготвяне на оцет)''' съответно. Докато консумацията на кхамр е забранен поради упойващия му ефект, напротив върху консумацията на оцет е разрешена като оцетът не предизвиква опияняващ ефект (Ауда, 2010 г.; Сопян, 2007). Установено е принцип на ислямското право, че причината за забраната на кхамр се дължи на неговия опияняващ характер. Пророкът Мохамед (с.а.с.) каза за кхамр и други интоксиканти, както следва: „Всичко, което опиянява, е кхамр и кхамр е харам”. (Сахих Муслим, книга 23, хадис № 4962) „Всичко, което опиянява в големи количества, е забранени дори в малки количества”. (Сунан Ибн Маджа, книга 30, хадис № 3392) Демаркационната точка по отношение на това дали a напитка, '''съдържаща определено количество алкохол или конкретно етанолът се класифицира като кхамр, както е решено от Малайзийския национален комитет за фатва е 1%''' (v/v). '''Ако следователно се приложи този конкретен принцип към продуктите, генерирани по време на двете ферментации етапи, може да се заключи, че сокове и ферментирали сокове, в които съдържанието на етанол не е надвишено 1% (v/v) са допустими, докато продукти като напр алкохол сайдер, сайдер и такива алкохолни напитки тъй като бирите и вината са забранени'''. За продукти които се произвеждат през втория етап на ферментация, оцет или ябълков оцет се разглежда да е допустимо, '''но в случая на ябълков оцет, където алкохолното съдържание е над 2% (v/v), от ислямската перспектива би се считала за съмнителна и следователно е забранено.'''
}}


„О,дяволите! Кладенците на Бадр носят толкова много тела на арабски младежи. Този син на Кабшах (Астагфируллах!) ни плаши с Възкресение и Съд! Как е възможно изгорени тела и мозъци, разпръснати в прахта, да бъдат съживени отново?! Как може Бог да възкреси нашите древни кости от нашите гробове?! Тогава как може да ни възкреси от деня на Страшния съд?! докато ям и задържам храната от мен!!"
== Други учени ==


<small>Забележка: Абу Кабшах е известна предислямска фигура, която не е съгласна с начина на поклонение на идолите на Куреш. Тъй като Пророкът Мохамед (с.а.с.) се противопоставяше на Куреш и езичеството, затова без да се замисля и в нетрезво състояние, Умар бин Хатаб извърши сериозно богохулство, като го нарече "син на Кабшах" (астагфируллах).</small>}}
{{Quote|[https://biblio.ie/book/mustatraf-fi-kull-fann-mustazraf-quest/d/1555020742 Мустатраф, глава 2, стр.218]|Богохулството и проявите на неверие на Умар достигнаха до Пророка на исляма (с.а.с.) и предизвикаха ярост в него и нашият скъп Пророк Мохамед (с.а.с.) излезе навън толкова бързайки, че носеното му наметало се влачеше по земята зад него. '''Той (с.а.с.) намери Умар и го преби толкова зле, че опиянението напусна Умар''' и той дойде на себе си и започна да крещи: "Търся спасение от гнева на Аллах и Неговия пратеник!"
 
Тогава беше разкрит следният стих:
 
„Шайтанът желае само да предизвика вражда и омраза да изникнат сред вас чрез упойващи вещества и хазартни игри и да ви отклони от споменаването на Аллах и от молитвата. Тогава ще се откажете ли?}}
{{Quote|[https://archive.org/details/Al-MamoonByShaykhShibliNomanir.a Ал-Мамуун, стр.222]|'''След това събитие любовта на Умар към виното и опиянението намери алтернативна напитка, наречена "набиз/набид". Аллама Шибли признава, че хората започнали да пият набиз/набид, чиято употреба обикновено имала подкрепата и одобрението на религиозните водачи на Ирак.'''}}
{{Quote|Ахлул Сунна класическа работа -Рийад ал Надира, глава 2,стр.351|[[File:Umar wine.jpg|290px|left|thumb]] <br>
{{Quote|Ахлул Сунна класическа работа -Рийад ал Надира, глава 2,стр.351|[[File:Umar wine.jpg|290px|left|thumb]] <br>
Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}
Докато беше на смъртното си легло, '''Умар беше дълбоко засегнат от раната и неговият лекар го попита: „Какво питие бихте искали да пиете?“ Умар каза: „силното, наречено набид, е моят предпочитан избор. След това тази напитка била дадена на Умар'''}}
== Хадиси още==
== Хадиси още==
{{Quote|[https://www.winemonthclub.com/the-wine-making-process Научете 5-те стъпки на процеса на производство на вино]|<big>Ферментация</big><br>
{{Quote|[https://www.winemonthclub.com/the-wine-making-process Научете 5-те стъпки на процеса на производство на вино]|<big>Ферментация</big><br>
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/6090...6140“.