Любимата напитка на Мухаммад - съдържа алкохол и е подходяща за ритуално измиване: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Ред 169: Ред 169:
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|<big>'''Типология на напитките в предмодерния мюсюлмански свят'''</big><br>
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
Преди да преминем към дебата за интоксикантите, е необходимо да дадем определение наименованията на определени напитки и да се коментира методите им на производство. Поради причини, които ще станат ясни по-долу, юристите са особено загрижени за напитките, получени от грозде и фурми. Първият от тях беше кхамр, което юристите тясно тълкуват като вино(силна алкохолна напитка), произведено от ферментация на суров гроздов сок. '''В ранния период фактът, че няма правен консенсус относно това дали терминът може да се приложи към други упойващите напитки се превърнаха във фокус на спорове между Малики,Шафии и Ханефи мазхабите. Втората напитка който привлече вниманието на юристите, е произведен чрез накисване на сушени плодове(най-често фурми и стафиди), докато водата придобие вкуса или сладостта на въпросния плод. Третият и най-проблемен от напитките от грозде/фурми са набид, описани в повечето традиции като вид (наки), при който плодовете се оставят да се накисват на дъното на съд, вместо да се отстраняват след пренасянето на аромата.''' Други традиции, обаче разшириха източниците на набид от сушени плодове, за да включи пресни плодове (напр. грозде)и дори варен сок. Юристите също обсъждат голям брой упойващи питиета, приготвени от източници, различни от грозде или фурми, включително ечемик, дюля и дори мляко.}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|След като излага рамката на възгледа на Шафии, ал-Маварди предлага убедителна и подробна критика на позицията на Ханефи. Той започва с разграничение между Иракчани(свързани с Ханефи мазхаба) и Хиджази(свързан с Малики и Шафии мазхаби). Той отбелязва, че иракчаните ограничават дефиницията на кхамр до алкохолни напитки, получени от неварени гроздов сок и позволяват консумацията на интоксиканти, направени от други източници. Хиджази, обратно, поддържат, че всяка напитка, която упоява в големи количества е противозаконно в малки количества.
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва '''следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба''':  
Опровержението на Ал-Маварди на позицията на иракчани се съсредоточава върху: (а) твърдението че кхамр е специфичен за гроздето и (б) твърдението, че думата мускир в традициите, разказани от Пророка, се отнася до „последната чаша който опиянява“, а не „опияняващите вещества“ като такива. По отношение на първо, ал-Маварди цитира предимно традиции. По-конкретно, той цитира един хадис, в който Пророкът изрича изявлението, че „всички опияняващи вещества са хамр и всички хамр са забранени”, както и редица варианти на традицията на „петте източника“/петте достоверни книги с хадиси. Той енергично отхвърля твърденията, че тези традициите са измислици и предлага (още една) традиция, в която Пророкът (удобно) предвижда време, когато хората ще се опитат да оправдайте кхамр, като промените името му.(88)
# (а) '''Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща''';  
*(88) Например, ал-Маварди цитира Яхя бин Маин твърдението, че традицията „всички интоксиканти са кхамр“ е една от трите лъжи, на които се приписва на Пророкът. Ал-Маварди отбелязва, че Ибн Ханбал приема истинността на тази традиция и проследява своя разказ чрез надеждни предаватели.<br></small>}}
# (б) '''Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е''';
 
# (c) '''Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид''';
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Заради справедливостта към ханефитите, трябва да се отбележи, че ал-Маварди не ангажира техните базирани на логика аргументи. Той ясно осъзнава тези аргументи, докато ги обобщава сред „иракските доказателства за тясна забрана“. По-конкретно, той приписва '''следните три мнения към последователите на ханефи мазхаба:  
# (а) Като има предвид, че кхамр е много рядък в Медина, защото трябва да се внася от Сирия, набид е често срещан. тъй като случаят е такъв, бихме очаквали набид да бъде посочен по име (в текста на Корана), ако е забранен. фактът, че се споменава хамр показва конкретна забрана, а не обща;  
# (б) Бог редовно забранява един артикул от една категория, като същевременно позволява полза от друга. Така, можем да видим памук дрехите са разрешени за мъже, докато копринените дрехи не са; камилското месо е законно, докато свинското месото не е. По същия начин набид е разрешен, но кхамр не е;
# (c) Обектите съществуват на земята, които ни дават вкуса на рая. Те не са идентични с небесните си еквиваленти, но са подобни и служат за увеличаване на желанието ни за небето. Бог е обещал кхамр на небето и обектът, който го приближава в този свят, е набид;'''
}}
}}
{{Quote|[https://www.academia.edu/19319118/Contesting_Intoxication_Early_Juristic_Debates_over_the_Lawfulness_of_Alcoholic_Beverages_ILS_2013_ Оспорване на интоксикацията: ранни юридически дебати относно законността на алкохолните напитки]|Този ал-Багауи не свързва пряко Ханефи с тясна забраната и може да подскаже, че въпросът вече не е толкова разделящ, колкото беше преди половин век(за времето си). Спорът се появява предимно като историческо любопитство в „Абд ал-Карим бин Мухаммад (623/1226) Ал-Азиз, коментар към ал-Газали (505/1111). Ал-Рафии започва с цитиране на 5:90-1 като доказателствен текст за забраната на кхамр. Той твърди, че има общ консенсус по въпроса и твърди, че нарушаването на този консенсус е равносилно на акт на [[Кафир]](неверие).
Обръщайки се към текстовите доказателства, ал-Рафии разказва традиции(хадиси), които простират определението на кхамр за всички упойващи вещества, получени от произволен източник във всяко количество. '''Въпреки че признава липсата на правен консенсус по отношение на това разширение, той изтъква Абу Ханифа като основен защитник на тясната забрана. Ал-Рафии продължава да описва ранния възглед на ханефитите, който се различава до напитки на базата на източник (грозде/фурма срещу всичко останало), подготовка (варени срещу неварени, сок срещу вода) и физически характеристики (мехурчета срещу пяна)''', но това се прави от историческа гледна точка. Нарушаването на юридическия консенсус от Абу Ханифа дава възможност на ал-Рафии да твърди че индивидите (т.е. ранните ханефити и иракчани), които поддържат тесни забраната не е извършила действия на [[Кафир]].
'''Логически и текстови аргументи, обсъждани в по-ранните Шафии (Маварди) и дори Малики (Ибн Аби Зайд) текстове забележимо липсват, което показва трансформацията на проблема от жив правен дебат във въпрос на установено право'''.}}


== Хадиси още==
== Хадиси още==