Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129): Разлика между версии

Несправедливото отношение към съпругите (Коран 4:129) (преглед на кода)

Версия от 14:05, 5 септември 2023

2633 байта добавени , 5 септември 2023

→‎Summary

[непроверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5914

редакции

@@ Ред 153: / Ред 153: @@
 Като имаме предвид, че Мухаммад е облагодетелствал поне една от жените си пред останалите и поне една негова съпруга е изпитвала ревност към друга от тях, можем да твърдим, че Мухаммад не е бил в състояние да изпълни заповедта на Корана, която изисква мъжете да не се женят за голям брой съпруги, ако не са в състояние да се отнасят еднакво с тях. Това прави от твърденията на апологетите, че стих 4:129 е предписание срещу полигамията, позволена в стих 4:3, не само акт на бида (нововъведение), но и вид кощунство.
-===Summary===
+===Обобщение===
-Looking at the ahadith we see the these verses were revealed because Sauda feared that Muhammad would divorce her because she was older than his other wives. As a compromise she forfeited some of her own rights (her night in this case) and gave it to Muhammad's favorite living wife Aisha. Muhammad accepted this compromise in lieu of a divorce and then Qur'an 4:128-130 were revealed regarding this situation. Kathir further states: "By keeping her among his wives, his Ummah may follow this kind of settlement" This means that this was not a special case for Muhammad only. If a Muslim wants to divorce his wife, she can give up some (or all) of her own meager rights in order to avoid it.
+Разглеждайки хадисите, виждаме, че тези стихове са разкрити, защото Сауда се е страхувала, че Мухаммад ще се разведе с нея, защото е била по-възрастна от другите му съпруги. Като компромис тя се е лишила от някои  свои права (в случая – от нощта си) и ги е предоставила на любимата жива съпруга на Мухаммад - Аиша. Мухаммад приел този компромис вместо развода и след това са се разкрили стиховете 4:128-130 от Корана относно тази ситуация. Катир по-нататък заявява: „Като я задържал сред съпругите си, неговата умма можела да следва този вид споразумение.“ Това означава, че това не е бил специален случай само за Мухаммад. Ако мюсюлманинът иска да се разведе със съпругата си, тя може да се откаже от някои (или от всички) свои оскъдни права, за да избегне развода.
-Regarding the apologist's claims about polygamy, and this verse's relevance to Qur'an 4:3, this is soundly refuted by the evidence. Kathir, Jalalayn and 'Ibn Abbas all confirm that "justice" as mentioned in Qur'an 4:3 is in reference to material rights only; and has no bearing on feelings shown or felt toward each wife. All three scholars also make it clear that you cannot be just with each wife in terms of love, affection and other feelings, but this is not mentioned as a prohibition against taking more than one wife. On the contrary, the three scholars all indicate that if you are "just" with all of your wives in all that you are able, then Allah will forgive you the favoritism that you could not help feeling for some over others. Kathir goes further in stating in regards to this verse that you cannot do "perfect justice" to your wives. However Qur'an 4:3 does not demand perfect justice - just justice in those things that you have power over.
+По отношение на твърденията на апологетите за многоженството и връзката на този стих с Коран 4:3, това е ясно опровергано от доказателствата. Катир, Джалалайн и Ибн Абас потвърждават, че „справедливостта“, спомената в Коран 4:3, се отнася само за материалните права, но няма отношение към чувствата, проявявани или изпитвани към всяка отделна съпруга. И тримата учени също така дават ясно да се разбере, че не може да бъдете справедливи с всяка съпруга от гледна точка на любовта, привързаността и другите чувства, но това не се споменава като повод за забрана срещу вземането на повече от една съпруга. Напротив, тримата учени посочват, че ако сте „справедливи“ с всичките си съпруги във всичко, което е възможно, тогава Аллах ще ви прости привилегироването на някоя от тях, което не бихте могли да избегнете. Катир отива по-нататък, заявявайки по отношение на този стих, че не можете да вършите „съвършена справедливост“ спрямо съпругите си. Коран 4: 3 обаче не изисква съвършена справедливост - просто справедливост в онези неща, над които имате власт.
-Jalalayan goes even further by suggesting situations where a man may be withholding the basic marital rights from his wife because of his dislike for her. This is a direct violation of Qur'an 4:3, which a Muslim man would have to abide by in order to justify his multiple wives. This means that a man can, at any time, ignore the mandate of material justice of  Qur'an 4:3 and stop providing for his wife in any manner he sees fit. Her only recourse would be a divorce or forfeiture of her own rights in appeasement; which means he doesn't have to provide that which he was withholding in the first place.
+Джалалаян стига още по-далеч, като посочва ситуации, при които мъжът може да отнеме основните съпружески права на жена си поради неприязънта си към нея. Това е пряко нарушение на Коран 4:3, към който един мюсюлманин трябва да се придържа, за да оправдае множеството си съпруги. Това означава, че мъжът може по всяко време да пренебрегне заповедта за материалната справедливост от Коран 4: 3 и да спре издръжката на съпругата си както си пожелае. Нейното единствено спасение би било или развод, или доброволен отказ от собствените ѝ права; което означава, че той няма да има задължението да ѝ дава от онова, което първоначално е задържал.
-This provides an 'out' clause for Muslim men as to the obligations they have towards their multiple wives and and leaves the wives themselves with little or no recourse to the whims of her husband. This renders Quran 4:3's requirement of material justice almost meaningless (except for the Mahr). In this way, the Quran permits injustice to be served to Muslim wives in place of the justice it appears to promise.
+Това предоставя на мюсюлманските мъже клауза за „измъкване“ от задълженията, които имат към многобройните си съпруги и оставя самите съпруги с малко или без никакви средства за спасение от капризите на съпруга си. Така изискването на Коран 4:3 за материална справедливост става почти безсмислено (с изключение на махр - зестрата). По този начин Коранът позволява несправедливото отношение към мюсюлманските съпруги вместо справедливостта, която привидно обещава.
 == Conclusion ==