5914
редакции
→Тафсир Ибн Катир
| [проверена версия] | [проверена версия] |
| (Не са показани 7 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{essay|Khalil Fariel}} | {{essay|Khalil Fariel}} | ||
Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът Мухаммад е възнамерявал ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие. | Целта на тази статия е да покаже дали Пророкът [[Мухаммад ибн Абдуллах|Мухаммад]] е възнамерявал ислямът да бъде средство за мир или двигател на насилие. | ||
== 9-та сура== | == 9-та сура== | ||
Девета глава от [[Сура и Аят|Корана]]- ''Ал Тауба'' (Покаянието) се смята за заключителните бележки на [[Аллах (определение)|Аллах]]. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е ''Ал Наср'' (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. [[Сахих]] [[Муслим]] свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад: | Девета глава от [[Сура и Аят|Корана]]- ''Ал Тауба'' (Покаянието) се смята за заключителните бележки на [[Аллах (определение)|Аллах]]. Единствената сура (глава), за която се твърди, че е разкрита след нея, е ''Ал Наср'' (Победата), която съдържа само няколко стиха. Като отчетем очевидната войнствена нагласа на исляма, за нас няма да бъде голяма изненада ако научим, че тази последна глава в никакъв случай не говори за установяването на мир сред хората, но разглежда тяхното разделяне на вярващи (Дар ал-Ислам) и невярващи (дар ал-куфр), като целта е да се запази безкрайна враждебност между тях. При условие че бъде прочетена в контекст, тази глава е от съществено значение за немюсюлманите, които биха искали да научат какво заповядва Аллах на мюсюлманите за техните дела. [[Сахих]] [[Муслим]] свидетелства, че това е последната глава, разкрита от Аллах на Мухаммад: | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
==== Тафсир [[Ибн Катир]] ==== | ==== Тафсир [[Ибн Катир]] ==== | ||
{{Quote|1=[http://www. | {{Quote|1=[http://www.recitequran.com/tafsir/en.ibn-kathir/47:4 Тафсир Ибн Катир]|2=(Докато войната не се освободи от бремето си.) Муджахид каза: ''' "Докато ‘Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Изглежда, че той е стигнал до това мнение от изказването на Пророка: „Винаги ще има група от моята Умма, която да побеждава заради истината, докато последният от тях не се изправи срещу Ад-Даджал'''.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който съобщава от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и му казал: "'''Освободих коня си и си хвърлих оръжието, понеже войната приключи. Повече няма да се бия.“ Тогава Пророкът му казал: „Ето, времето за битка настъпи.''' Винаги ще има група от моята Умма, която да владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и така те (тази група) ще се бият срещу тях и Аллах ще им връчи (плячката) от тях (враговете) – докато заповедта на Аллах не се изпълни, дордето те са в това състояние. Наистина центърът на местопребиваване на вярващите е в Аш-Шам. И добротата е вързана около челата на конете до Деня на Възкресението)“ Ан-Наса‘и също е записал този разказ. Аллах след това казва: И така, ако Аллах е искал, Той би могъл да си отмъсти срещу тях; което означава, че ако Той е желаел да бъде така, би могъл да предприеме незабавно отмъщение срещу неверниците чрез възмездие или примерно наказание, което да дойде пряко от Него, но (Той ви оставя да се биете), за да се изпитвате един друг), което означава, че Той е заповядал джихад и война срещу враговете, за да ви изпита и да провери делата ви.}} | ||
Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес. | Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес. | ||
| Ред 78: | Ред 78: | ||
==== Анализ ==== | ==== Анализ ==== | ||
Това, което научаваме от този хадис е, че когато вторият халиф на исляма, Умар, се е колебаел дали да вземе | Това, което научаваме от този [[Хадиси (определение)|'''хадис''']] е, че когато вторият халиф на исляма, Умар, се е колебаел дали да вземе джизя от магите-неверници (маги, зороастрийска секта), един от сподвижниците на Мухаммад е засвидетелствал, че Мухаммад е взел джизия от същото племе. Това е ясно доказателство, че джизия се е налагала на всички, които са били покорени по времето на Мухаммад. Има още един хадис от същия източник, който показва, че Мухаммад е вземал джизия и от народа на Бахрейн. Нямаме основателна причина да мислим, че народът на Бахрейн по онова време е бил изцяло юдейски или християнски. Сред тях е имало също и езичници. Въпреки това вземането на джизия от бахрейнския народ потвърждава, че това средство за потискане е било прилагано към цялото множество от неверници по онова време. Сега е необходимо да разгледаме традиционните мюсюлмански вярвания за Иисус Христос (Иса), Когото те смятат за пророк, издигнат от Бога и Който ще слезе на земята при хората преди деня на възкресението. Това се потвърждава от множество [[Сахих|'''сахих''']] хадиси. | ||
{{Quote|{{Muslim|1|293}}| Разказва Джабир б. Абдулла: Чух Пратеника на Аллах (мир нему) да казва: Част от моя народ няма да спре да се бие за Истината и ще побеждава до Деня на възкресението. Той каза: Иса, син на Мариам, тогава ще слезе и техният водач (на мюсюлманите) ще го покани да дойде и да ги поведе в молитва, но той ще каже: Не, някои сред вас са началници над други (сред вас). Това е чест, дадена от Аллах, за тази Умма(народ).}} | |||
Този хадис потвърждава онова, което беше обяснено по-горе. Истинските мюсюлмани не могат да спрат воюването до деня на възкресението. Освен това тези войни не са просто за отбрана, но ще бъдат нападателни походи, докато мюсюлманите не победят неверниците и не установят ислямския закон; това е нещо, което се случва по целия свят, както виждаме, особено в много източни и африкански държави като Сомалия. Установяването на ислямско управление по необходимост означава налагане на джизия над неверниците. Мухаммад е вярвал, или поне неговата заповед е била такава – че трябва да се воюва, докато Иисус, синът на Мария, не слезе от небесата. Освен това той си е представял мюсюлмански владения навсякъде и джизия, налагана над всички неверници. Според визията на Мухаммад само и единствено Иисус ще изкорени джизия от земята. Премахването на джизия води до това, че целият свят ще бъде ислямски, веднага след като Иисус стъпи на земята за втори път. | |||
Вижте как Мухаммад си е представял този феномен: | |||
{{Quote|{{Bukhari|3|34|425}}|Разказва Абу Хурайра: Пратеникът на Аллах рече: „В името на Онзи, в Чиито ръце е душата ми, синът на Мариам (Иса) скоро ще слезе сред вас, народе (мюсюлманите), като справедлив владетел и ще счупи Кръста и ще убие свинята и ще премахне джизията (данък, който се взема от немюсюлманите, които са под опека на мюсюлманското управление). След това ще има изобилие от пари и никой няма да приема дарове на подаяние.}} | |||
==== Резюме ==== | |||
Трите основни пункта, които са повдигнати в този хадис са: | |||
#Мухаммад заявява, че Иисус ще пречупи кръста. Това е метафора за смъртта на християнството. Очевидно Мухаммад е вярвал, че християнството ще пребъде до деня на възкресението и е необходимо самият Иисус да го премахне напълно. | |||
#Убиването на свинята може да бъде друга алегория. Това вероятно сочи към юдеите, защото според Корана юдеите някога са били превърнати в маймуни и свине ({{Quran|5|60}}). Много мюсюлмани днес смятат юдеите за потомци на маймуни и свине. Освен това крайната омраза на Мухаммад към юдеите го е накарала да окачестви юдеите като свине и той се радва на думите си: „Иса ще слезе преди възкресението, за да убие всички юдеи“. Тук е още по-отчетливо нехайството на Мухаммад за другите религиите, които ще останат до деня на възкресението. Неговата мисъл се ограничава само до юдаизма и християнството. Според него всички езичници са били покорени в Арабските земи, но той сякаш не е наясно с политеистичните религии, които все още са съществували по целия свят, освен на Арабския полуостров. | |||
#Клетвата на Мухаммад, че Иисус ще премахне джизията, ни дава още едно доказателство, че неговите заповеди за война срещу неверниците не са ограничени от времето, но се простират до края на времената. Неговият призив за джихад не е бил ограничен по време, нито пък е бил принуден от обстоятелствата. Това е трябвало да се осъществи чрез нападателни войни, за да бъде покорен народ след народ под кървавия меч на исляма. Бил е практичен все пак; (понеже не е можел да си представи свят без неверници като юдеите и християните) мюсюлманите са длъжни да се разпростират отвъд границите на народите и да продължават „добрата“ война до деня на възкресението. | |||
==Заключение== | |||
Последната разкрита глава в Корана няма какво да предложи на света освен един антагонизъм. Пророкът Мухаммад е заповядвал военни походи дори от смъртното си легло. Делата на неговите последователи, включително и на четиримата праведни халифи, са се свеждали главно до завладяване на народ след народ и установяване на ислямски държави навсякъде в покорените земи. Ето защо ислямът справедливо може да бъде наречен насилствен, експанзионистичен и империалистичен – иронично е, че това са някои от често срещани клевети, които биват хвърляни по Запада от много съвременни мюсюлмани (като по този начин изпадат в ''лицемерие'' – още един повод за критика). Думите, последвани от делата на Мухаммадовите последователи, говорят тук много по-силно. Мухаммад очевидно не си е представял един мирен свят, където последователите на всички религии ще живеят в мирно съжителство. Неговите думи „винаги ще има част от неговата общност на вярващите, които ще покоряват неверниците“ подчертават това. Такава идеология, заседнала в даден исторически момент, когато убиването и потискането на другите в името на религията бива превърнато в нещо законно от божествените заповеди, никога не може да донесе мир на света. | |||
{{Core Scripture}} | {{Core Scripture}} | ||
== | ==Вижте също== | ||
*[[ | *[[Прощалната проповед на Мухаммад]] | ||
[[Category: | [[Category:Завършени статии]] | ||