Окончателното послание на Корана: Разлика между версии

[проверена версия][проверена версия]
Редакция без резюме
 
Ред 51: Ред 51:
==== Тафсир [[Ибн Катир]] ====
==== Тафсир [[Ибн Катир]] ====


{{Quote|1=[http://www.qtafsir.com/index.php?option=com_content&task=view&id=2035&Itemid=103 Тафсир Ибн Катир]|2=(Докато войната не се освободи от бремето си.) Муджахид каза: ''' "Докато ‘Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Изглежда, че той е стигнал до това мнение от изказването на Пророка: „Винаги ще има група от моята Умма, която да побеждава заради истината, докато последният от тях не се изправи срещу Ад-Даджал'''.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който съобщава от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и му казал: "'''Освободих коня си и си хвърлих оръжието, понеже войната приключи. Повече няма да се бия.“ Тогава Пророкът му казал: „Ето, времето за битка настъпи.''' Винаги ще има група от моята Умма, която да владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и така те (тази група) ще се бият срещу тях и Аллах ще им връчи (плячката) от тях (враговете) – докато заповедта на Аллах не се изпълни, дордето те са в това състояние. Наистина центърът на местопребиваване на вярващите е в Аш-Шам. И добротата е вързана около челата на конете до Деня на Възкресението)“ Ан-Наса‘и също е записал този разказ. Аллах след това казва: И така, ако Аллах е искал, Той би могъл да си отмъсти срещу тях; което означава, че ако Той е желаел да бъде така, би могъл да предприеме незабавно отмъщение срещу неверниците чрез възмездие или примерно наказание, което да дойде пряко от Него, но (Той ви оставя да се биете), за да се изпитвате един друг), което означава, че Той е заповядал джихад и война срещу враговете, за да ви изпита и да провери делата ви.}}
{{Quote|1=[http://www.recitequran.com/tafsir/en.ibn-kathir/47:4 Тафсир Ибн Катир]|2=(Докато войната не се освободи от бремето си.) Муджахид каза: ''' "Докато ‘Иса бин Мариам (мир нему) не слезе. Изглежда, че той е стигнал до това мнение от изказването на Пророка: „Винаги ще има група от моята Умма, която да побеждава заради истината, докато последният от тях не се изправи срещу Ад-Даджал'''.) Имам Ахмад е записал от Джубаир бин Нуфаир, който съобщава от Салама бин Нуфаил, че е отишъл при Пратеника на Аллах и му казал: "'''Освободих коня си и си хвърлих оръжието, понеже войната приключи. Повече няма да се бия.“ Тогава Пророкът му казал: „Ето, времето за битка настъпи.''' Винаги ще има група от моята Умма, която да владее над останалите. Аллах ще отклони сърцата на някои хора (от истината) и така те (тази група) ще се бият срещу тях и Аллах ще им връчи (плячката) от тях (враговете) – докато заповедта на Аллах не се изпълни, дордето те са в това състояние. Наистина центърът на местопребиваване на вярващите е в Аш-Шам. И добротата е вързана около челата на конете до Деня на Възкресението)“ Ан-Наса‘и също е записал този разказ. Аллах след това казва: И така, ако Аллах е искал, Той би могъл да си отмъсти срещу тях; което означава, че ако Той е желаел да бъде така, би могъл да предприеме незабавно отмъщение срещу неверниците чрез възмездие или примерно наказание, което да дойде пряко от Него, но (Той ви оставя да се биете), за да се изпитвате един друг), което означава, че Той е заповядал джихад и война срещу враговете, за да ви изпита и да провери делата ви.}}


Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес.   
Тълкуванието на Ибн Катир, най-авторитетният Муфасир на Корана, показва вечно популярния „контекстуален“ аргумент, използван за защита на исляма, като лъжлив. В настоящия контекст една война току-що е приключила и един от сподвижниците на Мухаммад си отдъхва, защото повече няма нужда да се бие. НЕ, казва Мухаммад, като го поправя, сякаш за да насочи фокуса върху важността на своите думи към човека, който се канел да се оттегли; за нещастие неговият универсален призив лесно може да бъде видян и днес.