Повредеността на Корана: Разлика между версии

Мухаммад е наредил мюсюлманите да учат Корана от четирима човека и първият от тях е бил Абдулла бин Масуд.<ref name="bin Masud">"''Разказва Масрук: Абдулла бин Масуд беше споменат преди Абдулла бин Амр, който е казал: „Това е човек, когото все още обичам, понеже чух Пророка да казва: „Научи рецитирането на Корана от четиримата: от Абдулла бин Масуд – той започна с него – Салим, освободения роб на Абу Худайфа, Мууад бин Джабал и Убай бин Кааб“. – Сахих ал-Бухари, том 5, стр. 96</ref> Следователно, според Мухаммад, Ибн Масуд е бил достоверен източник на Корана.  

Ибн Масуд се е кълнял, че е знаел всички сури на Корана, като е казвал: „В името на Аллах, Който единствен има право да бъде почитан! Няма ни една сура, разкрита в Книгата на Аллах, за която да не знам на кое място е била разкрита; и няма нито един стих, разкрит в Книгата на Аллах, за който да не знам за кого е бил разкрит. И ако узная, че има някой, който знае Книгата на Аллах по-добре от мен, и той се намира на място, където може да се стигне с камила, аз ще отида при него.<ref>Сахих ал-Бухари, гл. 6, стр.488</ref>

Този вариант произлиза от Ат-Табари <ref>7.19.11 - цф. Нлдеке, 3.66; Джеффери, стр.40</ref> и е споменат също от Абу Убаид. От съществено значение е, че този вариант е бил намерен и в текста на Убай ибн Ка‘б <ref>Джеффери, стр.129</ref> , както и в текстовете на Ибн Аббас <ref>Джеффери, стр.199</ref> и Ар-Раби ибн Хутаим, ученик на Ибн Масуд.<ref>Джеффери, стр.289</ref>  

Убай ибн Кааб, един от четиримата избрани от Мухаммад,<ref name="bin Masud"></ref> е бил считан като един от най-добрите рецитатори на Корана.<ref>"''Аффан ибн Муслим ни съобщава… от името на Анас бин Малик, той от името на Пророка, Аллах да гоблагослови; той е казал: „Най-добрият рецитатор (на Корана) сред моя народ е Убайи ибн Ка‘б.“ – Ибн Саад, Китаб ал-Табакат ал-Кабир, том 2, стр.441</ref>. Той е известен като Сайидул Кура(Господарят на рецитаторите). Халиф Омар също е бил съгласен, че Убай е бил най-добрият рецитатор.<ref>Сахих ал-Бухари, том 6, стр. 489</ref>  

Абу Муса ал-Ашари, един от ранните авторитети по кораничния текст и сподвижник на Мухаммад, е твърдял за съществуването на сура, която приличала на Ат-Тауба по дължина и трудност, и тя е била забравена и изгубена.<ref>"''Ние рецитирахме една сура, която беше подобно по дължина и трудност на (Сурата) Бара‘ат. Обаче аз съм я забравил с изключение на това, което си спомням от нея: „Ако там имаше две долини, пълни с блага, за сина на Адам, той щеше да копнее за трета и нищо не би напълнило стомаха на Адамовия син освен пепелта.''" - Сахих Муслим, том 2, стр. 501</ref>

Този стих, наред със стиховете за кърменето на възрастни са били написани върху парче хартия и са били изгубени, когато една коза ги е изяла.<ref>Муснад Ахмад бин Ханбал, том 6, стр. 269; Сунан Ибн Маджа, стр. 626; Ибн Кутба, Тауил Мухталафи И-Хадис (Кайро: Maktaba al-Kulliyat al-Azhariyya. 1966) стр. 310; Ас-Суюти, ad-Durru ‘I-Manthur, том 2, стр. 13</ref> Изгубването на стиха за убиването с камъни е потвърдено от Халиф Омар в друг сахих(достоверен) хадис.<ref>"''...Умар б. Хаттаб седна на амвона на Пратеника на Аллах (мирът да бъде над него) и каза: „Наистина Аллах изпрати Мухаммад (мирът да бъде над него) с истината и Той изпрати Книгата върху него, и стихът за убиването с камъни беше включен в това, което му беше разкрито. Ние го рецитирахме, запазихме го в паметта си и го разбрахме. Пратеникът на Аллах (мирът да бъде над него) отсъждаше наказанието убиване с камъни (за женените прелюбодейци и прелюбодейки) и, по неговия пример, ние също отсъждахме наказанието за убиване с камъни; страхувам се, че с течение на времето хората (може да го забравят) и  да си кажат: „Ние намираме наказанието убиване с камъни в Книгата на Аллах“ и така да се заблудят чрез изоставянето на това задължение, предписано от Аллах. Убиването с камъни е задължение, разкрито в Книгата на Аллах за женени мъже и жени, които са извършили прелюбодеяние, когато е налице доказателство или бременност, или признание....''" - {{Muslim|17|4194}}</ref>

Мюсюлманите започнали да използват диакритични знаци, защото започнали да се появяват „заблуждения/грешки“ в четенето и различията,<ref>"''The companions (Muhammad’s friends or “Sahaba”) did not vocalize or provide diacritical points for the letters of the Qur’anic copies which they wrote, but later during the last part of the companions’ era, when reading errors came into being, they began to provide diacritical points for the copies of the Qur’an and to vocalize them. This was admissible by the authority of the majority of the scholars, though some of them disliked it. The truth is, it should not be disliked because the situation necessitated it, and the diacritical points distinguish the letters from each other while vocalization explains the grammatical inflection.''" - Ibn Taymiyyah, "Sheik of the Muslims" vol. XII, pp. 576 and 586</ref> което те са породили, са довели до различия в ислямското право..<ref>As-Suyuti, Al-Itqan fii Ulum al-Qur'an, p.226</ref>