5903
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 53: | Ред 53: | ||
Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“. | Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“. | ||
== | == Събирането на Корана при Утман == | ||
Според преданието следващата стъпка е предприета по времето на Утман/Усман/Осман (644-656). Един от генералите на Утман поисква от халифа да направи подобна колекция, защото са възникнали сериозни спорове сред войниците му от различните провинции за правилното рецитиране на Корана. Утман избира Заид ибн Табит да изготви официалния текст. Заид с помощта на трима членове от благородните семейства в Мекка, внимателно ревизира Корана, като сравнява своята версия с „листата“, притежание на Хафса, дъщерята на Омар; и както бива инструктиран, в случай на затруднения с разчитането, Заид следва диалекта на кураишите, племето на Пророка. Преписи на новата версия, които би трябвало да са завършени между 650 г. и смъртта на Утман през 656 г., биват изпратени в Куфа, Басра, Дамаск и вероятно Мекка, и разбира се, един е бил запазен в Медина. Било заповядано всички други версии да бъдат унищожени. | |||
Тази версия на събитията също подлежи на критика. Арабският език, на който е написан Коранът, не е диалект. В някои версии броят на хората, които са работили по заданието заедно със Заид се различава, а в други са включени имената на хора, които са били врагове на Утман и дори името на някого, за когото се знае, че е умрял преди тези събития! Тази втора фаза от историята не споменава за ролята на Заид при събирането на оригиналната колекция на Корана, което беше разгледано в първата фаза. | |||
С изключение на Уансбро и неговите последователи, чиято работа ще разгледаме по-долу, може би повечето съвременни учени приемат, че установяването на кораничния текст се е случило по времето на ‘Утман между 650 и 656 г., въпреки всички критики, споменати по-горе. В по-голяма или по-малка степен те приемат традиционното схващане за ‘Утмановата колекция, според мен, без да посочват нито една логична причина за приемането на тази втора легенда, за разлика от случая с първата легенда за колекцията на Абу Бакр. Налице е огромна празнина в техните аргументи, а по някои точки въобще не прилагат и аргументи. Например Чарлз Адамс, след като изброява затрудненията, свързани с Утмановата версия, заключава със спираща дъха рязкост и против всякаква логика, че „въпреки затрудненията, свързани с традиционните схващания, важността на кодекса, изготвен по времето на Утман, не може да бъде поставяна под никакво съмнение“. Но никъде все още не е доказано, че точно по времето на Утман е бил изготвен Корана, който днес познаваме. Просто навсякъде се казва, че по времето на Утман Коранът е бил събран в крайната си форма и на нас ни остава единствено да си разясним някои затруднения. Но реално погледнато можем да използваме същите аргументи, с които е била отхвърлена версията на Абу Бакр, за да отхвърлим и Утмановата история. Например можем да твърдим, че историята на Утман е била измислена от врагове на Абу Бакр и приятели на Утман; може да се каже, че политическата полемика също е изиграла своята роля в измислянето на тази по-късна история. Освен това тук множество неудобни въпроси остават без отговор. Какви са били тези „листа“, притежавани от Хафса? И ако версията на Абу Бакр е чиста измама, как Хафса се е сдобила с тях? Тогава какви са били онези версии, които са се разпространявали по провинциите? Кога са били събрани тези алтернативни текстове и от кого? Можем ли наистина да подберем и отсеем по свой избор истинските версии от противоречивите предания? Няма никаква категорична причина да предпочетем историята на ‘Утман пред тази на Абу Бакр; в крайна сметка те са събрани от едни и същи източници, като всичките са доста късни, тенденциозни до крайност и представляват сетнешни измислици, както ще видим по-долу. | |||
Но аз имам дори още по-фундаментални затруднения да приема някое от тези две традиционни схващания за чиста монета. При работата с тези схващания възникват някои доста разумни възражения, които явно никой не се осмелява да повдигне. Първо, всички тези истории поставят огромен акцент върху спомените на ранните мюсюлмани. Всъщност учените са принудени да преувеличават за евентуалната феноменална памет на арабите. Мухаммад не е можел да чете или пише според някои предания и заради това всичко е зависело от неговото съвършено запомняне на онова, което Аллах му е разкрил чрез Своите ангели. Някои от историите в Корана са доста дълги; например историята на Юсуф заема цяла глава от 111 стиха. Можем ли наистина да повярваме, че Мухаммад я е запомнил точно както е била разкрита? | |||
По същия начин за Сподвижниците на Пророка се твърди, че те са запомнили много от неговите изказвания. Нима паметта им никога не им е изневерявала? Устните предания притежават свойството да се променят с течение на времето и не е възможно да се разчита на тях за изграждане на една достоверна, научна история. Второ, трябва да допуснем, че Сподвижниците на Пророка са го чули и разбрали по един съвършен начин. | |||
== Variant Versions, Verses Missing, Verses Added == | == Variant Versions, Verses Missing, Verses Added == |