Произходът на Корана: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Произходът на Корана (преглед на кода)

Версия от 15:11, 13 януари 2020

1842 байта добавени ,  13 януари 2020
→‎The Collection Under Abu Bakr
[проверена версия][проверена версия]
Ред 46: Ред 46:
Според традиционното схващане Коранът е бил разкрит на Мухаммад, в общия случай от ангел, постепенно, за период от няколко години до неговата смърт през 632 г. сл. Хр. Не е ясно каква част от Корана е била записана до момента на Мухаммадовата смърт, но е твърде вероятно да е нямало нито един ръкопис, в който Пророкът да е събрал всичките си откровения. Все пак съществуват разкази, които описват как Пророкът е диктувал една или друга част от Корана на своите помощници.
Според традиционното схващане Коранът е бил разкрит на Мухаммад, в общия случай от ангел, постепенно, за период от няколко години до неговата смърт през 632 г. сл. Хр. Не е ясно каква част от Корана е била записана до момента на Мухаммадовата смърт, но е твърде вероятно да е нямало нито един ръкопис, в който Пророкът да е събрал всичките си откровения. Все пак съществуват разкази, които описват как Пророкът е диктувал една или друга част от Корана на своите помощници.


== The Collection Under Abu Bakr ==
== Събирането на Корана при Абу Бакр ==
   
   


Henceforth the traditional account becomes more and more confused; in fact there is no one tradition but several incompatible ones. According to one tradition, during Abu Bakr’s brief caliphate (632-634), ‘Umar, who himself was to succeed to the caliphate in 634, became worried at the fact that so many Muslims who had known the Koran by heart were killed during the Battle of Yamama, in Central Arabia. There was a real danger that parts of the Koran would be irretrievably lost unless a collection of the Koran was made before more of those who knew this or that part of the Koran by heart were killed. Abu Bakr eventually gave his consent to such a project, and asked Zayd ibn Thabit, the former secretary of the Prophet, to undertake this daunting task. So Zayd proceeded to collect the Koran "from pieces of papyrus, flat stones, palm leaves, shoulder blades and ribs of animals, pieces of leather and wooden boards, as well as from the hearts of men." Zayd then copied out what he had collected on sheets or leaves (Arabic, suhuf). Once complete, the Koran was handed over to Abu Bakr, and on his death passed to ‘Umar, and upon his death passed to ‘Umar’s daughter, Hafsa.  
Поради тази причина традиционното мнение става все по-объркващо; всъщност не съществува единно предание, но са налице няколко на брой и то взаимнопротиворечащи се. Според едното предание, по време на краткия халифат на Абу Бакр (632-634 г.), ‘Умар, който всъщност ще бъде следващия халиф през 634 г., се разтревожва от факта, че много мюсюлмани, които са знаели Корана наизуст, са убити в Битката при Ямама, в Централна Арабия. Имало е реална опасност части от Корана да бъдат невъзвратимо изгубени, ако не се направи събиране на Корана преди повечето от тези, които са знаели Корана наизуст, да бъдат убити. Абу Бакр в крайна сметка се съгласява за осъществяването на това дело и помолва Заид ибн Табит, бившият секретар на Пророка, да се заеме с тази страховита задача. И Заид започнва да събира Корана „от парчета папируси, каменни плочки, палмови листа, лопатки и ребра на животни, парчета от кожа и дъски, както и от сърцата на хората“. След това Заид копира каквото е събрал върху листи или листа (арабски – „сухуф“). Веднъж събран, Коранът бива предаден на Абу Бакр, а след смъртта му преминава в Oмар, а след неговата кончина е предоставен на Хафса, дъщерята на Oмар.  


There are however different versions of this tradition; in some it is suggested that it was Abu Bakr who first had the idea to make the collection; in other versions the credit is given to Ali, the fourth caliph and the founder of the Shias; other versions still completely exclude Abu Bakr. Then, it is argued that such a difficult task could not have been accomplished in just two years. Again, it is unlikely that those who died in the Battle of Yamama, being new converts, knew any of the Koran by heart. But what is considered the most telling point against this tradition of the first collection of the Koran under Abu Bakr is that once the collection was made it was not treated as an official codex, but almost as the private property of Hafsa. In other words, we find that no authority is attributed to Abu Bakr’s Koran. It has been suggested that the entire story was invented to take the credit of having made the first official collection of the Koran away from ‘Uthman, the third caliph, who was greatly disliked. Others have suggested that it was invented "to take the collection of the Quran back as near as possible to Muhammad’s death."
Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“.


== The Collection Under ‘Uthman ==
== The Collection Under ‘Uthman ==
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/4053“.

Навигация