Произходът на Корана: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето

Произходът на Корана (преглед на кода)

Версия от 15:15, 13 януари 2020

4064 байта добавени ,  13 януари 2020
→‎The Collection Under ‘Uthman
[проверена версия][проверена версия]
Ред 53: Ред 53:
Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“.
Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“.


== The Collection Under ‘Uthman ==
== Събирането на Корана при Утман ==


According to tradition, the next step was taken under ‘Uthman (644-656). One of ‘Uthman’s generals asked the caliph to make such a collection because serious disputes had broken out among his troops from different provinces in regard to the correct readings of the Koran. ‘Uthman chose Zayd ibn Thabit to prepare the official text. Zayd, with the help of three members of noble Meccan families, carefully revised the Koran comparing his version with the "leaves" in the possession of Hafsa, ‘Umar’s daughter; and as instructed, in case of difficulty as to the reading, Zayd followed the dialect of the Quraysh, the Prophet’s tribe. The copies of the new version, which must have been completed between 650 and ‘Uthman’s death in 656, were sent to Kufa, Basra, Damascus, and perhaps Mecca, and one was, of course, kept in Medina. All other versions were ordered to be destroyed.  
Според преданието следващата стъпка е предприета по времето на Утман/Усман/Осман (644-656). Един от генералите на Утман поисква от халифа да направи подобна колекция, защото са възникнали сериозни спорове сред войниците му от различните провинции за правилното рецитиране на Корана. Утман избира Заид ибн Табит да изготви официалния текст. Заид с помощта на трима членове от благородните семейства в Мекка, внимателно ревизира Корана, като сравнява своята версия с „листата“, притежание на Хафса, дъщерята на Омар; и както бива инструктиран, в случай на затруднения с разчитането, Заид следва диалекта на кураишите, племето на Пророка. Преписи на новата версия, които би трябвало да са завършени между 650 г. и смъртта на Утман през 656 г., биват изпратени в Куфа, Басра, Дамаск и вероятно Мекка, и разбира се, един е бил запазен в Медина. Било заповядано всички други версии да бъдат унищожени.  


This version of events is also open to criticism. The Arabic found in the Koran is not a dialect. In some versions the number of people working on the commission with Zayd varies, and in some are included the names of persons who were enemies of ‘Uthman, and the name of someone known to have died before these events! This phase two of the story does not mention Zayd’s part in the original collection of the Koran discussed in phase one.  
Тази версия на събитията също подлежи на критика. Арабският език, на който е написан Коранът, не е диалект. В някои версии броят на хората, които са работили по заданието заедно със Заид се различава, а в други са включени имената на хора, които са били врагове на Утман и дори името на някого, за когото се знае, че е умрял преди тези събития! Тази втора фаза от историята не споменава за ролята на Заид при събирането на оригиналната колекция на Корана, което беше разгледано в първата фаза.


Apart from Wansbrough and his disciples, whose work we shall look at in a moment, most modern scholars seem to accept that the establishment of the text of the Koran took place under ‘Uthman between 650 and 656, despite all the criticisms mentioned above. They accept more or less the traditional account of the ‘Uthmanic collection, it seems to me, without giving a single coherent reason for accepting this second tradition as opposed to the first tradition of the collection under Abu Bakr. There is a massive gap in their arguments, or rather they offer no arguments at all. For instance, Charles Adams after enumerating the difficulties with the ‘Uthmanic story, concludes with breathtaking abruptness and break in logic, "Despite the difficulties with the traditional accounts there can be no question of the importance of the codex prepared under ‘Uthman." But nowhere has it yet been established that it was indeed under ‘Uthman that the Koran as we know it was prepared. It is simply assumed all along that it was under ‘Uthman that the Koran was established in its final form, and all we have to do is to explain away some of the difficulties. Indeed, we can apply the same arguments to dismiss the ‘Uthmanic story as were used to dismiss the Abu Bakr story. That is, we can argue that the ‘Uthmanic story was invented by the enemies of Abu Bakr and the friends of ‘Uthman; political polemics can equally be said to have played their part in the fabrication of this later story. It also leaves unanswered so many awkward questions. What were these "leaves" in the possession of Hafsa? And if the Abu Bakr version is pure forgery where did Hafsa get hold of them? Then what are those versions that seemed to be floating around in the provinces? When were these alternative texts compiled, and by whom? Can we really pick and choose, at our own will, from amongst the variants, from the contradictory traditions? There are no compelling reasons for accepting the ‘Uthmanic story and not the Abu Bakr one; after all they are all gleaned from the same sources, which are all exceedingly late, tendentious in the extreme, and all later fabrications, as we shall see later.  
С изключение на Уансбро и неговите последователи, чиято работа ще разгледаме по-долу, може би повечето съвременни учени приемат, че установяването на кораничния текст се е случило по времето на ‘Утман между 650 и 656 г., въпреки всички критики, споменати по-горе. В по-голяма или по-малка степен те приемат традиционното схващане за ‘Утмановата колекция, според мен, без да посочват нито една логична причина за приемането на тази втора легенда, за разлика от случая с първата легенда за колекцията на Абу Бакр. Налице е огромна празнина в техните аргументи, а  по някои точки въобще не прилагат и аргументи. Например Чарлз Адамс, след като изброява затрудненията, свързани с Утмановата версия, заключава със спираща дъха рязкост и против всякаква логика, че „въпреки затрудненията, свързани с традиционните схващания, важността на кодекса, изготвен по времето на Утман, не може да бъде поставяна под никакво съмнение“. Но никъде все още не е доказано, че точно по времето на Утман е бил изготвен Корана, който днес познаваме. Просто навсякъде се казва, че по времето на Утман Коранът е бил събран в крайната си форма и на нас ни остава единствено да си разясним някои затруднения. Но реално погледнато можем да използваме същите аргументи, с които е била отхвърлена версията на Абу Бакр, за да отхвърлим и Утмановата история. Например можем да твърдим, че историята на Утман е била измислена от врагове на Абу Бакр и приятели на Утман; може да се каже, че политическата полемика също е изиграла своята роля в измислянето на тази по-късна история. Освен това тук множество неудобни въпроси остават без отговор. Какви са били тези „листа“, притежавани от Хафса? И ако версията на Абу Бакр е чиста измама, как Хафса се е сдобила с тях? Тогава какви са били онези версии, които са се разпространявали по провинциите? Кога са били събрани тези алтернативни текстове и от кого? Можем ли наистина да подберем и отсеем по свой избор истинските версии от противоречивите предания? Няма никаква категорична причина да предпочетем историята на ‘Утман пред тази на Абу Бакр; в крайна сметка те са събрани от едни и същи източници, като всичките са доста късни, тенденциозни до крайност и представляват сетнешни измислици, както ще видим по-долу.  


But I have even more fundamental problems in accepting any of these traditional accounts at their face value. When listening to these accounts, some very common-sensical objections arise which no one seems to have dared to ask. First, all these stories place an enormous burden on the memories of the early Muslims. Indeed, scholars are compelled to exaggerate the putatively prodigious memories of the Arabs. Muhammad could not read or write according to some traditions, and therefore everything depends on him having perfectly memorized what God revealed to him through His Angels. Some of the stories in the Koran are enormously long; for instance, the story of Joseph takes up a whole chapter of 111 verses. Are we really to believe that Muhammad remembered it exactly as it was revealed?  
Но аз имам дори още по-фундаментални затруднения да приема някое от тези две традиционни схващания за чиста монета. При работата с тези схващания възникват някои доста разумни възражения, които явно никой не се осмелява да повдигне. Първо, всички тези истории поставят огромен акцент върху спомените на ранните мюсюлмани. Всъщност учените са принудени да преувеличават за евентуалната феноменална памет на арабите. Мухаммад не е можел да чете или пише според някои предания и заради това всичко е зависело от неговото съвършено запомняне на онова, което Аллах му е разкрил чрез Своите ангели. Някои от историите в Корана са доста дълги; например историята на Юсуф заема цяла глава от 111 стиха. Можем ли наистина да повярваме, че Мухаммад я е запомнил точно както е била разкрита?


Similarly the Companions of the Prophet are said to have memorized many of his utterances. Could their memories never have failed? Oral traditions have a tendency to change over time, and they cannot be relied upon to construct a reliable, scientific history. Second, we seem to assume that the Companions of the Prophet heard and understood him perfectly.  
По същия начин за Сподвижниците на Пророка се твърди, че те са запомнили много от неговите изказвания. Нима паметта им никога не им е изневерявала? Устните предания притежават свойството да се променят с течение на времето и не е възможно да се разчита на тях за изграждане на една достоверна, научна история. Второ, трябва да допуснем, че Сподвижниците на Пророка са го чули и разбрали по един съвършен начин.


== Variant Versions, Verses Missing, Verses Added ==
== Variant Versions, Verses Missing, Verses Added ==
Взето от „http://bg.wikiislam.net/wiki/Специални:MobileDiff/4054“.

Навигация