5914
редакции
[проверена версия] | [проверена версия] |
Ред 46: | Ред 46: | ||
Според традиционното схващане Коранът е бил разкрит на Мухаммад, в общия случай от ангел, постепенно, за период от няколко години до неговата смърт през 632 г. сл. Хр. Не е ясно каква част от Корана е била записана до момента на Мухаммадовата смърт, но е твърде вероятно да е нямало нито един ръкопис, в който Пророкът да е събрал всичките си откровения. Все пак съществуват разкази, които описват как Пророкът е диктувал една или друга част от Корана на своите помощници. | Според традиционното схващане Коранът е бил разкрит на Мухаммад, в общия случай от ангел, постепенно, за период от няколко години до неговата смърт през 632 г. сл. Хр. Не е ясно каква част от Корана е била записана до момента на Мухаммадовата смърт, но е твърде вероятно да е нямало нито един ръкопис, в който Пророкът да е събрал всичките си откровения. Все пак съществуват разкази, които описват как Пророкът е диктувал една или друга част от Корана на своите помощници. | ||
== | == Събирането на Корана при Абу Бакр == | ||
Поради тази причина традиционното мнение става все по-объркващо; всъщност не съществува единно предание, но са налице няколко на брой и то взаимнопротиворечащи се. Според едното предание, по време на краткия халифат на Абу Бакр (632-634 г.), ‘Умар, който всъщност ще бъде следващия халиф през 634 г., се разтревожва от факта, че много мюсюлмани, които са знаели Корана наизуст, са убити в Битката при Ямама, в Централна Арабия. Имало е реална опасност части от Корана да бъдат невъзвратимо изгубени, ако не се направи събиране на Корана преди повечето от тези, които са знаели Корана наизуст, да бъдат убити. Абу Бакр в крайна сметка се съгласява за осъществяването на това дело и помолва Заид ибн Табит, бившият секретар на Пророка, да се заеме с тази страховита задача. И Заид започнва да събира Корана „от парчета папируси, каменни плочки, палмови листа, лопатки и ребра на животни, парчета от кожа и дъски, както и от сърцата на хората“. След това Заид копира каквото е събрал върху листи или листа (арабски – „сухуф“). Веднъж събран, Коранът бива предаден на Абу Бакр, а след смъртта му преминава в Oмар, а след неговата кончина е предоставен на Хафса, дъщерята на Oмар. | |||
Въпреки това съществуват различни версии на тази легенда; в някои се предполага, че Абу Бакр първи е имал идеята за събирането на колекцията; в други версии тази заслуга е дело на Али, четвъртият халф и основател на Шиитското течение; трети версии пък напълно изключват Абу Бакр. Спорно е дали една подобна трудна задача би могла да бъде изпълнена само за две години. И отново, малко вероятно е онези, които са загинали в Битката при Ямама, като новоповярвали да са знаели някаква част от Корана наизуст. Но това, което се смята за най-силен аргумент срещу това предание за първото събиране на Корана при Абу Бакр е, че макар и колекцията да е била готова, тя не е била считана за официален кодекс, но най-вече като частна собственост на Хафса. С други думи, откриваме, че Коранът на Абу Бакр не се е ползвал с никакъв авторитет. Предполага се, че цялата история е била измислена, за да не бъдат заслугите за първото официално събиране на Корана приписани на Утман, третият халиф, който пък е бил силно недолюбван. Други предполагат, че е била измислена, „за да се върне събирането на Корана максимално близо до смъртта на Мухаммад“. | |||
== The Collection Under ‘Uthman == | == The Collection Under ‘Uthman == |