Произходът на Корана: Разлика между версии

Произходът на Корана (преглед на кода)

Версия от 15:06, 13 януари 2020

3300 байта добавени , 13 януари 2020

→‎Въведение

[проверена версия]

Damaskin

Бюрократи, Редактори, em-bypass-2, Рецензенти, Администратори

5877

редакции

@@ Ред 26: / Ред 26: @@
 ==Въведение ==
-The stereotypic image of the Muslim holy warrior with a sword in one hand and the Koran in the other would only be plausible if he was left handed, since no devout Muslim should or would touch a Koran with his left hand which is reserved for dirty chores. All Muslims revere the Koran with a reverence that borders on bibliolatry and superstition. "It is," as Guillaume remarked, "the holy of holies. It must never rest beneath other books, but always on top of them, one must never drink or smoke when it is being read aloud, and it must be listened to in silence. It is a talisman against disease and disaster."
+Стереотипният образ на мюсюлманския свещен воин с меч в едната ръка и Корана в другата би бил правдоподобен, единствено ако той е левичар, защото никой благочестив мюсюлманин не бива и не би докоснал Корана с лявата си ръка, която служи за мръсни работи. Всички мюсюлмани почитат Корана с благоговение, което граничи с библиолатрия (т.е. издигане в култ на Писанието) и суеверие. Както отбелязва Гийом: „Това е Святая святих. Никога не бива да е поставен под други книги, но винаги над тях, човек никога не бива да пие или пуши, когато се чете на глас, а трябва да бъде слушан в тишина. Това е талисман срещу болести и нещастия“.
-In some Westerners it engenders other emotions. For Gibbon it was an "incoherent rhapsody of fable," for Carlyle an "insupportable stupidity," while here is what the German scholar Salomon Reinach thought: "From the literary point of view, the Koran has little merit. Declamation, repetition, puerility, a lack of logic and coherence strike the unprepared reader at every turn. It is humiliating to the human intellect to think that this mediocre literature has been the subject of innumerable commentaries, and that millions of men are still wasting time absorbing it."
+В душите на някои други западни представители Коранът предизвиква различни емоции. За Гибън това е една „разхвърляна рапсодия на баснята“, за Карлайл той е вид „непоносима глупост“, а германският учен Саломон Райнах споделя: „От гледна точка на литературата Коранът няма много заслуги. Патетичната реч, повторенията, детинщината, липсата на логика и последователност всеки път шокират неподготвения читател. Обидно е за човешкия интелект да се мисли, че тази посредствена литература е била обект на безбройни коментари, както и че милиони хора продължават да си губят времето в опит да я усвоят.“
-For us in studying the Koran it is necessary to distinguish the historical from the theological attitude. Here we are only concerned with those truths that are yielded by a process of rational enquiry, by scientific examination. "Critical investigation of the text of the Qu’ran is a study which is still in its infancy," wrote the Islamic scholar Arthur Jeffery in 1937. In 1977 John Wansbrough noted that "as a document susceptible of analysis by the instruments and techniques of Biblical criticism [the Koran] is virtually unknown." By 1990, more than fifty years after Jeffery’s lament, we still have the scandalous situation described by Andrew Rippin:
+При изучаването на Корана за нас е необходимо да различаваме историческата и теологичната гледна точка. Тук нас ни интересуват само онези истини, които са достигнати в процеса на рационалното проучване и научните изследвания. „Критичното изследване на кораничния текст е проучване, което все още е в своя зародиш“, пише ислямският учен Артър Джефери през 1937 г. През 1977 г. Джон Уансбро отбелязва, че „като документ, податлив на анализ чрез инструментите и техниките на библейската критика [Коранът] на практика е непознат.“ И през 1990 г., над 50 г. след оплакването на Джефери, ние все още сме изправени пред скандалната ситуация, описана от Андрю Рипин: <br>
-I have often encountered individuals who come to the study of Islam with a background in the historical study of the Hebrew Bible or early Christianity, and who express surprise at the lack of critical thought that appears in introductory textbooks on Islam. The notion that "Islam was born in the clear light of history" still seems to be assumed by a great many writers of such texts. While the need to reconcile varying historical traditions is generally recognized, usually this seems to pose no greater problem to the authors than having to determine "what makes sense" in a given situation. To students acquainted with approaches such as source criticism, oral formulaic compositions, literary analysis and structuralism, all quite commonly employed in the study of Judaism and Christianity, such naive historical study seems to suggest that Islam is being approached with less than academic candor.
+„Често се срещам с хора, които започват да изучават исляма със своя придобит опит от историческото изследване на юдейската Библия или ранното християнство и те изразяват учудването си от липсата на критична мисъл, която става явна във въведителните учебници по ислям. Идеята, че „ислямът е роден в ясната светлина на историята“, все още бива споделяна от голямо множество автори на подобни текстове. Въпреки че нуждата от съгласуване на различните исторически традиции е общопризната, изглежда, че на тези автори обикновено им се налага най-много да се занимават с проблеми от типа на „какво има смисъл“ в дадена ситуация. На студентите, които са запознати с методи като критика на източниците, езикови формули и конструкции, литературен анализ и структурализъм, често използвани при изучаването на юдаизма и християнството, подобно наивно историческо изследване явно подсказва, че към исляма се подхожда с твърде малко академична честност. Въпросите, на които всяко едно критично проучване на Корана се надява да даде отговор, са следните:
-The questions any critical investigation of the Koran hopes to answer are:
-. How did the Koran come to us.?—That is the compilation and the transmission of the Koran.
+. Как е дошъл Коранът до нас? – Става дума за събирането и разпространението на Корана.<br>
-. When was it written, and who wrote it?
+. Кога е бил написан и от кого?<br>
-. What are the sources of the Koran? Where were the stories, legends, and principles that abound in the Koran acquired?
+. Кои са източниците на Корана? Откъде идват историите, легендите и принципите, които изобилстват в Корана?<br>
-. What is the Koran? Since there never was a textus receptus ne varietur of the Koran, we need to decide its authenticity.
+. Какво е Коранът? Понеже никога не е имало текстус рецептус на Корана, трябва да отсъдим неговата автентичност.<br>
-I shall begin with the traditional account that is more or less accepted by most Western scholars, and then move on to the views of a small but very formidable, influential, and growing group of scholars inspired by the work of John Wansbrough.
-According to the traditional account the Koran was revealed to Muhammad, usually by an angel, gradually over a period of years until his death in 632 C.E. It is not clear how much of the Koran had been written down by the time of Muhammad’s death, but it seems probable that there was no single manuscript in which the Prophet himself had collected all the revelations. Nonetheless, there are traditions which describe how the Prophet dictated this or that portion of the Koran to his secretaries.
+Ще започна с традиционното обяснение, което е повече или по-малко възприето от западните учени и след това ще премина към възгледите на една малка, но страхотна, влиятелна и нарастваща група от учени, вдъхновени от трудовете на Джон Уансбро.
+Според традиционното схващане Коранът е бил разкрит на Мухаммад, в общия случай от ангел, постепенно, за период от няколко години до неговата смърт през 632 г. сл. Хр. Не е ясно каква част от Корана е била записана до момента на Мухаммадовата смърт, но е твърде вероятно да е нямало нито един ръкопис, в който Пророкът да е събрал всичките си откровения. Все пак съществуват разкази, които описват как Пророкът е диктувал една или друга част от Корана на своите помощници.
 == The Collection Under Abu Bakr ==