Уилям Монтгомър Уат: Разлика между версии
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| [проверена версия] | [проверена версия] |
(Нова страница: „ '''Уилям Монтгомъри Уот''' (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англика...“) |
Редакция без резюме |
||
| (Не са показани 10 междинни версии от същия потребител) | |||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Уилям Монтгомъри Уот''' (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет | '''Уилям Монтгомъри Уот''' (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет | ||
На Запад Уот беше един от най-изявените немюсюлмански тълкуватели на исляма и според Карол Хиленбранд той бе „ учен с огромно влияние в областта на ислямските изследвания и високо почитано име за множество мюсюлмани по целия свят“. Подробната биография на ислямския пророк Мухаммад „Мухаммад в Мекка“ (1953 г.) и „Мухаммад в Медина“ (1956 г.), дело на Уот, са считани за класика в своята област. | На Запад Уот беше един от най-изявените немюсюлмански тълкуватели на исляма и според Карол Хиленбранд той бе „ учен с огромно влияние в областта на ислямските изследвания и високо почитано име за множество мюсюлмани по целия свят“. Подробната биография на ислямския пророк Мухаммад „Мухаммад в Мекка“ (1953 г.) и „Мухаммад в Медина“ (1956 г.), дело на Уот, са считани за класика в своята област. | ||
==Детство и образование== | ==Детство и образование== | ||
Уот е роден на 14 март 1909 г. в Серес, Файф, Шотландия. | Уот е роден на 14 март 1909 г. в Серес, Файф, Шотландия. Баща му, който умира, когато Уат е само на 1 г. и 2 м., е бил служител в Църквата на Шотландия. | ||
==Кариера== | ==Кариера== | ||
===Свещеническо служение=== | ===Свещеническо служение=== | ||
Уот е ръкоположен за дякон през 1939 г. и за свещеник през 1940 г. | Уот е ръкоположен за дякон през 1939 г. и за свещеник през 1940 г. в Шотландската епископална църква. Служи при църквата „Сейнт Мери“ на ул. Дъ Болтънс, Уест Бромптън към Лондонския диоцез от 1939 г. до 1941 г. Когато „Сейнт Мери“ е разрушена от германските бомбардировки, той се премества в църквата „Олд Сейнт Пол“, Единбург, за да продължи своята подготовка. От 1943 до 1946 г. служи като специалист по арабски към Англиканския епископ на Йерусалим. | ||
След като Уот се завръща в академията през 1946 г., никога повече не заема религиозна служба на пълен щат. Все пак той продължава своето служение на нещатни и хонорувани позиции. От 1946 г. до 1960 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при англо-католическата църква „Олд Сейнт Пол“ в Единбург. През 1960 г. Уот става член икуменическото общество „Йона“, Шотландия. От 1960 г. до 1967 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Калъмба“ при Двореца (в близост до Единбургския дворец). Между 1980 г. и 1993 г., след оттеглянето си от академията, той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Мери Дъ Върджин“, Далкейт и при църквата „Сейнт Лионард“, Ласуейд. | |||
== | ===Академична кариера=== | ||
Уот е професор по арабски и ислямски изследвания при Единбургския университет от 1964 до 1979 г. | |||
Бива наречен „последният ориенталист“.<ref name=al>[http://www.alastairmcintosh.com/articles/2000_watt.htm Interview: William Montgomery Watt]</ref> | |||
Уот е бил гостуващ професор в Университета на Торонто, Колеж дьо Франс и Университета Джорджтаун. | |||
==Последни години от живота== | |||
Уот умира в Единбург на 24 октомври 2006 г. на 97-годишна възраст.<ref>The Herald, The Scotsman, The Times, 27 октомври 2006 г.</ref> | |||
==Отличия== | |||
Уот получава американския медал на името Джорджо Леви Делла Вида и печели като пръв носител наградата на Британското общество за близко-източни изследвания заради изключителни научни постижения. | |||
{{ | Уот получава титлата „доктор хонорис кауза“ към Университета в Абърдийн.<ref>{{Cite web|url=http://www.ed.ac.uk/files/atoms/files/professor_carole_hillenbrand.pdf|title=Lecture by Professor Carole Hillenbrand in event: Islamic Studies in Scotland: Retrospect and Prospect|last=|first=|date=2016-12-13|website=University of Edinburgh, Islamic and Middle Eastern Studies|access-date=2017-03-25}}</ref> | ||
==Възгледите на Уот== | |||
Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.<ref name=al/> | |||
Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди: | |||
{{Quote||Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.<br>Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.}} | |||
Неговите изводи за произхода на исляма са посрещнати с критика от други учени като Джон Уансбро от Факултета по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет и Патриша Кроун и Майкъл Кук в тяхната монография „Агарянството: зараждането на ислямския свят“ (1977 г.) и в книгата на Кроун „Търговията в Мекка и възникването на исляма“.<ref>Patricia Crone, ''Meccan Trade and the Rise of Islam'', Princeton University Press. 1987 [http://legacy.fordham.edu/halsall/med/crone.asp]</ref> | |||
==Критика== | |||
Пакистанският академик Зафар Али Куреши в своята книга „Пророкът Мухаммад и неговите западни критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други“ критикува Уот, че некоректно е представил живота на Мухаммад в своите трудове. Книгата на Куреши е похвалена от турския академик Ибрахим Калин и се разглежда от своите почитатели като опит за противопоставяне срещу ориенталистките пристрастия, неточности и изкривявания. Куреши насочва труда си срещу Уот, като твърди: | |||
{{Quote||''"Д-р Уот представи една доста изкривена картина за живота и учението на Пророка Мухаммад (мир нему). Аз опровергах неговите несъстоятелни хипотези, субективните и предубедените му заключения и дадох всичко от себе си, за да изчистя образа."''<ref>[https://archive.org/details/zafaraliqureshi-preface Пророкът Мухаммад и западните критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други - Глава 1 ]</ref>}} | |||
{{ | |||
Жорж-Анри Бускет се подиграва на книгата на Уот „Мухаммад в Мека“, като я нарича „марксистка интерпретация върху корените на исляма, дело на епископален клирик.“<ref>[http://www.ed.ac.uk/files/atoms/files/professor_fred_donner.pdf The Study of Islam’s Origins since W. Montgomery Watt’s Publications]</ref><ref>[https://books.google.ca/books?id=wmVltof__ZUC&pg=PA92& Muslims as Actors]</ref> | |||
==Избрани негови трудове == | |||
* ''Вярата и практиката на Ал-Газали'' (1953) ISBN 978-0-686-18610-6 | |||
* ''Мухаммад в Мекка'' (1953) ISBN 978-0-19-577278-4 | |||
* ''Мухаммад в Медина'' (1956) ISBN 978-0-19-577307-1 ([https://archive.org/details/muhammadatmedina029655mbp online]) | |||
* ''Мухаммад: пророк и държавник'' (1961) ISBN 978-0-19-881078-0, резюме на предходните два големи труда (онлайн))- ([https://archive.org/details/muhammadpropheta013058mbp online]) | |||
* ''Ислямска философия и теология'' (1962) ISBN 978-0-202-36272-4 | |||
* ''Мухаммад: печатът на пророците'' (???) | |||
* ''Ислямска политическа мисъл'' (1968) ISBN 978-0-85224-403-6 | |||
* ''Ислямски изследвания: влиянието на исляма върху Средновековна Европа'' (1972) ISBN 978-0-85224-439-5 | |||
* ''Величието, което беше ислямът'' (1976) ISBN 978-0-275-51870-7 | |||
* ''Какво е ислямът?'' (1980) ISBN|978-0-582-78302-7 | |||
* ''Мекката на Мухаммад'' (1988) ISBN 978-0-85224-565-1 | |||
* ''Мюсюлманско-християнски срещи: разбирания и погрешни схващания'' (1991) ISBN 978-0-415-05411-9 | |||
* ''Ранният исляма'' (1991) ISBN 978-0-7486-0170-7 | |||
* ''Ислямската филсофия и теология'' (1987) ISBN 978-0-7486-0749-5 | |||
* ''Ислямски вероизповедания'' (1994) ISBN 978-0-7486-0513-2 | |||
* ''История на ислямска Испания'' (1996) ISBN 978-0-85224-332-9 | |||
* ''Ислямската политическа мисъл'' (1998) ISBN 978-0-7486-1098-3 | |||
* ''Ислямът и интеграция на обществото'' (1998) ISBN 978-0-8101-0240-8 | |||
* ''Ислямът: кратка история'' (1999) ISBN 978-1-85168-205-8 | |||
* ''Християнска вяра за съвремието'' (2002) ISBN 0-415-27703-5 | |||
==Източници== | |||
Текуща версия към 12:59, 21 август 2018
Уилям Монтгомъри Уот (14.03.1909 г. – 24.10. 2006 г.) е шотландски историк, ориенталист, англикански свещеник и академик. От 1964 г. до 1979 г. е професор по арабски и ислямски изследвания към Единбургския Университет
На Запад Уот беше един от най-изявените немюсюлмански тълкуватели на исляма и според Карол Хиленбранд той бе „ учен с огромно влияние в областта на ислямските изследвания и високо почитано име за множество мюсюлмани по целия свят“. Подробната биография на ислямския пророк Мухаммад „Мухаммад в Мекка“ (1953 г.) и „Мухаммад в Медина“ (1956 г.), дело на Уот, са считани за класика в своята област.
Детство и образование
Уот е роден на 14 март 1909 г. в Серес, Файф, Шотландия. Баща му, който умира, когато Уат е само на 1 г. и 2 м., е бил служител в Църквата на Шотландия.
Кариера
Свещеническо служение
Уот е ръкоположен за дякон през 1939 г. и за свещеник през 1940 г. в Шотландската епископална църква. Служи при църквата „Сейнт Мери“ на ул. Дъ Болтънс, Уест Бромптън към Лондонския диоцез от 1939 г. до 1941 г. Когато „Сейнт Мери“ е разрушена от германските бомбардировки, той се премества в църквата „Олд Сейнт Пол“, Единбург, за да продължи своята подготовка. От 1943 до 1946 г. служи като специалист по арабски към Англиканския епископ на Йерусалим.
След като Уот се завръща в академията през 1946 г., никога повече не заема религиозна служба на пълен щат. Все пак той продължава своето служение на нещатни и хонорувани позиции. От 1946 г. до 1960 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при англо-католическата църква „Олд Сейнт Пол“ в Единбург. През 1960 г. Уот става член икуменическото общество „Йона“, Шотландия. От 1960 г. до 1967 г. той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Калъмба“ при Двореца (в близост до Единбургския дворец). Между 1980 г. и 1993 г., след оттеглянето си от академията, той е хоноруван помощник на енорийския свещеник при църквата „Сейнт Мери Дъ Върджин“, Далкейт и при църквата „Сейнт Лионард“, Ласуейд.
Академична кариера
Уот е професор по арабски и ислямски изследвания при Единбургския университет от 1964 до 1979 г.
Бива наречен „последният ориенталист“.[1]
Уот е бил гостуващ професор в Университета на Торонто, Колеж дьо Франс и Университета Джорджтаун.
Последни години от живота
Уот умира в Единбург на 24 октомври 2006 г. на 97-годишна възраст.[2]
Отличия
Уот получава американския медал на името Джорджо Леви Делла Вида и печели като пръв носител наградата на Британското общество за близко-източни изследвания заради изключителни научни постижения.
Уот получава титлата „доктор хонорис кауза“ към Университета в Абърдийн.[3]
Възгледите на Уот
Уот вярва, че Коранът е божествено вдъхновен, макар и да не е непогрешим.[1]
Карол Хиленбранд, професор по ислямска история в Единбургския университет, твърди:
Той не се страхуваше да изразява радикални теологични тези, които се възприемаха по противоречив начин в някои християнски църковни кръгове. Той често размишляваше върху въпроса до каква степен неговото изследване на исляма е повлияло върху неговата собствена християнска вяра. Като пряк резултат той стигна до твърдението, че ислямският акцент върху безкомпромисната единственост на Бога му е повлияла до степен, че той е преосмислил християнската доктрина за Троичността, която е яростно атакувана в Корана като подкопаваща истинския монотеизъм.
Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.
Повлиян от исляма, с неговите 99 имена на Бога, всяко от което изразява специфични атрибути на Бога, Уот се обръща към латинската дума „persona” – която означава „лице“ или „маска“, а не „личност“, каквото е днешното ѝ значение на английски – и той стига до виждането, че истинското тълкуване на троичността не означава, че Бог се състои от три личности. За него троичността представлява три различни „лица“ (т.е. прояви – бел.прев.) на един и същи Бог.
Неговите изводи за произхода на исляма са посрещнати с критика от други учени като Джон Уансбро от Факултета по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет и Патриша Кроун и Майкъл Кук в тяхната монография „Агарянството: зараждането на ислямския свят“ (1977 г.) и в книгата на Кроун „Търговията в Мекка и възникването на исляма“.[4]
Критика
Пакистанският академик Зафар Али Куреши в своята книга „Пророкът Мухаммад и неговите западни критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други“ критикува Уот, че некоректно е представил живота на Мухаммад в своите трудове. Книгата на Куреши е похвалена от турския академик Ибрахим Калин и се разглежда от своите почитатели като опит за противопоставяне срещу ориенталистките пристрастия, неточности и изкривявания. Куреши насочва труда си срещу Уот, като твърди:
"Д-р Уот представи една доста изкривена картина за живота и учението на Пророка Мухаммад (мир нему). Аз опровергах неговите несъстоятелни хипотези, субективните и предубедените му заключения и дадох всичко от себе си, за да изчистя образа."[5]
Жорж-Анри Бускет се подиграва на книгата на Уот „Мухаммад в Мека“, като я нарича „марксистка интерпретация върху корените на исляма, дело на епископален клирик.“[6][7]
Избрани негови трудове
- Вярата и практиката на Ал-Газали (1953) ISBN 978-0-686-18610-6
- Мухаммад в Мекка (1953) ISBN 978-0-19-577278-4
- Мухаммад в Медина (1956) ISBN 978-0-19-577307-1 (online)
- Мухаммад: пророк и държавник (1961) ISBN 978-0-19-881078-0, резюме на предходните два големи труда (онлайн))- (online)
- Ислямска философия и теология (1962) ISBN 978-0-202-36272-4
- Мухаммад: печатът на пророците (???)
- Ислямска политическа мисъл (1968) ISBN 978-0-85224-403-6
- Ислямски изследвания: влиянието на исляма върху Средновековна Европа (1972) ISBN 978-0-85224-439-5
- Величието, което беше ислямът (1976) ISBN 978-0-275-51870-7
- Какво е ислямът? (1980) ISBN|978-0-582-78302-7
- Мекката на Мухаммад (1988) ISBN 978-0-85224-565-1
- Мюсюлманско-християнски срещи: разбирания и погрешни схващания (1991) ISBN 978-0-415-05411-9
- Ранният исляма (1991) ISBN 978-0-7486-0170-7
- Ислямската филсофия и теология (1987) ISBN 978-0-7486-0749-5
- Ислямски вероизповедания (1994) ISBN 978-0-7486-0513-2
- История на ислямска Испания (1996) ISBN 978-0-85224-332-9
- Ислямската политическа мисъл (1998) ISBN 978-0-7486-1098-3
- Ислямът и интеграция на обществото (1998) ISBN 978-0-8101-0240-8
- Ислямът: кратка история (1999) ISBN 978-1-85168-205-8
- Християнска вяра за съвремието (2002) ISBN 0-415-27703-5
Източници
- ↑ 1,0 1,1 Interview: William Montgomery Watt
- ↑ The Herald, The Scotsman, The Times, 27 октомври 2006 г.
- ↑ "Lecture by Professor Carole Hillenbrand in event: Islamic Studies in Scotland: Retrospect and Prospect", 2016-12-13, http://www.ed.ac.uk/files/atoms/files/professor_carole_hillenbrand.pdf.
- ↑ Patricia Crone, Meccan Trade and the Rise of Islam, Princeton University Press. 1987 [1]
- ↑ Пророкът Мухаммад и западните критици: критика на У. Монтгомъри Уот и други - Глава 1
- ↑ The Study of Islam’s Origins since W. Montgomery Watt’s Publications
- ↑ Muslims as Actors